РЕШЕНИЕ
№
...155
гр. Самоков, 12.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1583 по описа на съда за
И.Г.Д. *** е предявил срещу Прокуратурата
на Република България иск за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от виновно поведение на
длъжностни лица при ответника, изразяващо се в незаконосъобразно привеждане в
изпълнение на влязла в сила присъда по НОХД № 150/2016 г. по описа на Софийския
военен съд в частта й относно режима на изтърпяване на наложеното му с нея
наказание „лишаване от свобода”.
Твърди се в исковата молба,
наименувана от ищеца „жалба“, както и в последващите няколко уточняващи молби,
че с присъда по НОХД № 150/2016 г. по описа на Софийския военен съд за
престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ищецът бил осъден на 2
години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието. Поради изменения на тази присъда по реда на
инстанционния контрол ищецът следвало да търпи наказанието при по-лек от този
режим в затворническо общежитие от открит тип, което не било взето предвид от
органите на Прокуратурата на Република България, компетентни по привеждане в
изпълнение на присъдата след влизането й в сила. Така присъдата била приведена
в изпълнение при строг режим на изтърпяване на наказанието от ищеца и това
незаконосъобразно действие на длъжностни лица от системата на прокуратурата
довело до тежки последици относно психическото равновесие на ищеца като му
причинило стрес и отрицателни емоции.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез процесуалния си пълномощник главен експерт – юрисконсулт Ирена
Касалова, е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло иска
по основание и размер. Сочи се в отговора на исковата молба, че в съответствие
с процесуалния закон режимът на изтърпяване на наказанието е определен от съда,
като в тази връзка се изтъква, че нито въззивната, нито касационната инстанция
са отменили или изменили присъдата на Софийския военен съд относно този режим.
Ответникът е оспорил като неконкретни, недоказани и неоснователни твърденията
на ищеца за незаконосъобразни действия на длъжностни лица от системата на
прокуратурата по привеждане на присъдата в изпълнение. Твърди, че фактическият
състав на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД не е осъществен, поради
което моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът се явява лично и се представлява от адв. С.К., назначена за негов
служебен адвокат, която заявява, че поддържа иска с направените до настоящия
момент уточнителни изявления.
Ответникът се представлява от
юрк. Касалова, която заявява, че поддържа становището по иска, заявено с
отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Искът е допустим (предвид
определение № 235/12.02.2018 г. на СОС по ч. гр. д. № 73/2018 г.), но по
същество е неоснователен.
С присъда № 56/20.10.2016 г. по
НОХД № 150/2016 г. на Софийския военен съд (СВС) ищецът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца,
което да бъде изтърпяно от него в затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл. 41, ал. 6 от НК, вр. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) при първоначален
строг режим.
Към датата на постановяване на
присъдата са в действие разпоредбите на чл. 41, ал. 6 от НК (редакция ДВ, бр.
27/2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) и на чл. 57-61 от ЗИНЗС (обн. ДВ, бр.
25/2009 г., в сила от 01.06.2009 г., последно изменен и допълнен към тази дата
ДВ, бр. 81/2016 г., в сила от 14.10.2016 г.), съгласно които при постановяване
на присъдата съдът е длъжен да определи не само първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, но и типа на затворническото
заведение, в което осъденият следва да се настани първоначално. Съгласно тази
правна уредба характеристиките на осъждането на лицето с присъдата и особеностите
на неговата личност са материално-правни критерии за определяне на типа на
затворническото заведение, в което то да бъде настанено (затвор, затворническо
общежитие от закрит тип или затворническо общежитие от открит тип), а от
неговия тип следва първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода” – строг режим за осъдените, които се настаняват в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип (чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 или чл.
59, ал. 2 от ЗИНЗС в тази редакция) и общ режим за осъдените, които се
настаняват в затворническо общежитие от открит тип (чл. 61, т. 3, вр. чл. 59,
ал. 1 от ЗИНЗС в същата редакция).
След постановяване на присъдата
на СВС, но преди влизането й в сила, са влезли в сила изменения в разпоредбите
на чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57 – 61 от ЗИНЗС (обн. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила
от 07.02.2017 г.), по силата на които за съда е отпаднало въведеното през
След влизане в сила на 07.02.2017
г. на посочените изменения в чл. 41, ал. 6 от НК и чл.57-61 от ЗИНЗС,
Военно-апелативният съд е постановил решение № 10/10.04.2017 г. по въззивно
НОХД № 86/2016 г. по описа на същия съд, образувано по жалба на ищеца срещу
присъдата по НОХД № 150/2016 г. на СВС. Видно е от мотивите на решението, че
въззивната инстанция е взела предвид тези законодателни промени, след чието
влизане в сила съдът вече не разполага с правомощие (разбирано както като
процесуална възможност, така и като задължение) да определя типа на
затворническо заведение, в което осъденият да бъде настанен първоначално, но се
е солидаризирала изцяло с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът следва
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” при първоначален строг
режим. С оглед тези свои изводи, които не подлежат на никаква ревизия по
същество в настоящото исково производство, Военно-апелативният съд, при
извършване на цялостна въззивна проверка за правилността на невлязлата в сила
присъда (чл. 314 от НПК), е отменил присъдата единствено в частта й, с която първоинстанционният съд е постановил
ищецът да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” в затворническо общежитие
от закрит тип и я е потвърдил във всички
останали нейни части, в това число и относно определения първоначален
„СТРОГ РЕЖИМ” на изтърпяване на наложеното на ищеца наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца. В тази насока, в отговор на доводите на
служебния адвокат на ищеца, следва да се допълни и че решението на
Военно-апелативния съд изобщо не постановява ищецът да изтърпи на наказанието
„лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип.
Посоченото решение на
Военно-апелативния съд е обжалвано от ищеца и от защитника му по касационен ред
и с окончателно решение № 225/15.11.2017 г. по н. д. № 652/2017 г. по описа на
Върховния касационен съд на Република България, Наказателна колегия, Второ
наказателно отделение, същото е оставено в сила.
Следователно, с влязла в сила
присъда по НОХД № 150/2016 г. по описа на СВС (проверена по въззивен и
касационен ред) на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
2 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяването му. С оглед
действащата към 15.11.2017 г. (датата на влизането на присъдата в сила)
разпоредба на чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС ищецът, като осъден на наказание „лишаване
от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяването му, безусловно е
следвало да бъде настанен в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
а не в затворническо общежитие от открит тип.
С оглед личното изявление на
ищеца в с. з. на 06.07.2020 г. между страните не е спорно, че влязлата в сила
присъда по НОХД № 150/2016 г. по описа на СВС е приведена в изпълнение именно
по този начин – като ищецът е настанен в затворническо общежитие от закрит тип
за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” при
първоначален строг режим.
Ето защо действията по чл. 416 от НПК на компетентните органи от системата на Прокуратурата на Република България
по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда са извършени в пълно
съответствие с нейното съдържание и са законосъобразни. След като никой
служител на ответника не е извършил противоправно деяние, относимо към
прилагане на първоначален строг режим на изтърпяване от ищеца на наложеното му
наказание „лишаване от свобода” и към настаняването му за изтърпяване на това
наказание при този режим в затворническо общежитие от закрит тип, няма място за
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника съгласно чл. 49 от ЗЗД и е
безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия й състав и на
събраните за тях гласни и писмени доказателства.
Ето защо искът е неоснователен и
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото ищецът
няма право на разноски, а и не се установява да е сторил такива по делото.
Същият неколкократно е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса
по иска и да му бъде назначен служебен адвокат поради наличието на
предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Тези искания са уважени – с определение
от 19.07.2019 г. на ищеца е предоставена правна помощ във вид на процесуално
представителство – безплатна адвокатска защита (чл. 23, ал. 3 от ЗПП, вр. чл.
95, ал. 4 от ГПК), а с определение от 15.11.2019 г. същият е освободен от
заплащане на държавна такса по иска. Ищецът не е поискал обаче освобождаване от
съдебни разноски и съдът не е постановявал съдебен акт в тази насока. В
настоящото производство ответникът е защитаван от юрисконсулт. С отговора на
исковата молба е отправено искане за присъждане на разноски на ответника.
Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 78, ал. 7, изр. второ и ал. 8
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, от чието
заплащане не е освободен – за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв., определен с оглед фактическата и правна сложност на делото в
съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на И.Г.Д. от виновно поведение на длъжностни лица при Прокуратурата на
Република България, изразяващо се в незаконосъобразно привеждане в изпълнение
на влязла в сила присъда по НОХД № 150/2016 г. по описа на Софийския военен съд
в частта й относно режима на изтърпяване на наложеното му с тази присъда
наказание „лишаване от свобода”.
ОСЪЖДА И.Г.Д. *** да заплати на Прокуратурата на Република
България сумата 100 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: