№ 705
гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102478 по описа за 2020 година
Ищцата СВ. Н. Н. твърди, че на 18.04.2016 г. движейки се по ул. "****
гр.Велико Търново от ресторант "Камбаната" в посока кино "Искра" на
кръстовището на у****одготвяйки се да пресича на пешеходната пътека ,
кракът и попада в дупка, намираща се на пътното платно. Сочи, че е загубила
равновесие и е паднала без да може да се изправи. Излага, че изпитвала
силна болка и била откарана с линейка в болницата. Твърди, че е
констатирано счупване в областта на глезена на десния крак. Описва
извършените прегледи и манипулации, оперативната интервенция на
крайника , последвалите болнични лечения и физиотерапия. Заявява , че
вследствие инцидента и получените увреждания ТЕЛК и издава ЕР с
определена 56% ТНР за срок от една година. Твърди, че при възстановяването
си е претърпяла болки и страдания, както физически, така и психически,
описани в исковата молба, поради което претендира изплащане на
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, представляващи болки
и страдания в размер на 15 000 лева , както и обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 2422,05 лева , представляващи разходи за
болничен престой, медицински консумативи и медикаменти и периодични
медицински прегледи. Счита, че ответникът Община Велико Търново като
1
собственик на пътя носи гаранционно-обезпечителна отговорност за
претърпените вреди, тъй като не е изпълнил законовото си задължение да
поддържа пътя в изправност и да сигнализира за наличие на препятствия по
него. Претендира законна лихва от увреждането до окончателното изплащане
и разноски. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.И.
от ВТАК. Поддържа претенциите си.
Ответникът Община Велико Търново в срока и по реда на чл.131 от ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен .Заявява недоказаност на изложените фактически твърдения от
ищеца, респективно оспорва да носи отговорност за инцидента. Изтъква
недоказаност на механизма на твърдяното увреждане. Сочи, че към датата на
инцидента на пътното платно в посочения участък не е имало дупки и
неравности и не са извършвани ремонтни дейности. Оспорва претенциите за
обезщетение, както за имуществените, така и за неимуществените вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и твърди
наличие на изключителна вина на пострадалия. Навежда полагане на
необходимите грижи от страна на Общината и посочва сключването на
договор с консорциума от конституираните трети лица-помагачи с предмет
«Ремонт и поддръжка на улици, тротоари и пътища на територията на
Община В.Търново». Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от пълномощник Йонкова.Поддържа
становището изложено в отговора.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК третото лице-помагач на страната на
ответника "Пътни строежи-В.Търново" АД , гр.В.Търново е оспорил иска като
неоснователен и недоказан заявявайки, че поддържа становището на
ответника. Твърди, че ответната община не е възлагала ремонт на обект
описан в исковата молба като място на инцидента. В съдебно заседание не
изпраща представител.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК третото лице-помагач на страната на
ответника « Хидрострой» АД, гр.Варна не е изпратил отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска. В съдебно заседание не изпраща
представител.
След като се запозна със становището на страните и събраните по
2
делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
18.04.2016 година около 21 часа ищцата е прегледана в Спешно отделение
при МОБАЛ гр.В.Търново с анамнеза-паднала и си ударила глезена на десния
крак. Приложената епикриза от отделението по ортопедия и травматология
към МОБАЛ В.Търново потвърждава престой в болничното заведение от
23,55 часа на 18.04.2016 г. до 30.04.2016 г. с окончателна диагноза- счупване
на тибията и фибулата в дясно. Препоръчана е ранна рехабилитация и терапия
с медикаменти. Ищцата е провела курс на лечение в отделение по
физиотерапия и рехабилитация към МОБАЛ В.Търново според приложената
епикриза в периода 6.06.2016 г.- 13.06.2016 г. С ЕР на ТЕЛК при МОБАЛ
В.Търново от 30.09.2016 г. на ищцата е определена 56%ТНР за срок от една
година . През периода 3.05.2017 г.- 9.05.2017 г. ищцата е лекувана в
отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ – постъпила е за
отстраняване на поставената и при операцията на 25.04.2016 г. метална
остеосинтеза. Представени са епикризи, според които на ищцата са
извършвани прегледи и изследвания от съдов хирург и ортопед-травматолог
през м. ноември 2017 г. с оплаквания от болезнени и ограничени по обем
движения, изтръпнали и студени пръсти на десния крак. С ЕР на ТЕЛК при
МОБАЛ В.Търново от 20.11.2017 г. е определена 32% ТНР за срок от една
година с водеща диагноза-счупване на други части на подбедрицата. Според
амбулаторен лист от 29.03.2018 г. е насочена за хоспитализация. На 7.05.2018
г. ищцата е постъпила за лечение включващо рехабилитационни процедури в
„Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, където е престояла до 14.05.2018 г.
Приложени са и приети фактури и касови бонове за заплатени такси за
престоите в лечебни заведения и фактура за закупена титаниева плака с десет
заключващи винта. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е получила
закрито вътреставно разместено счупване на костите на дясна подбедрица в
областта на дясна глезенна става , открито кръвно наместване и фиксиране с
метал на счупените кости. Увреждането е възможно да е получено на
18.04.2016 г. по описания в исковата молба начин. Първия месец болките са
били със значителен интензитет , силно ограничени до невъзможни движения
в десен глезен, водещи до значителни неудобства при самообслужване. Към
3
момента са налице силно ограничени и болезнени движения в дясна глезенна
става, дължащи се на артропатия, псевдоартроза на дясна фибула с
контрактура в ставата, което води до значително по обем страдание.
Лечението при този тип счупване е оперативно с последващо раздвижване,
рехабилитация, медикаментозно и балнеолечение. Ищцата е предприела
адекватно лечение и последваща рехабилитация. Към настоящия момент
ищцата не е възстановена напълно. Налице са силно ограничени и болезнени
движения в дясна глезенна става с дефинитивен характер.В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си. Излага, че и към момента ищцата не
е възстановена, налице е контрактура на ставата с ограничени болезнени
движения. Не се очаква пълно възстановяване на крайника и състоянието е
стационирано, като може да се облекчава с балнеолечение и медикаменти.
Според вещото лице механизмът на счупване е усукване на глезена настрани,
което по-лесно би станало на неравна повърхност, но може да стане и на
гладка. Вещото лице сочи още, че ищцата е провела адекватно лечение, като
балнеолечението е с препоръчителен , а не със задължителен характер. По
делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният свидетел ***-син на
ищцата излага, че на 18.04.2016 г. майка му и приятелят излезли на пазар
към 19.30 часа, но не се прибрали, а тя не отговаряла на обажданията му. Към
23 часа разбрал, че е в болница. Разказала му, че на път за пазара при
пресичане на пешеходната пътека срещу училище „Патриарх Евтимий“, която
била нещо като легнал полицай стъпила накриво и така станал инцидента.
Около година тя стояла у дома си, била трудно подвижна, не можела да става
сама, трябвал и придружител. Претърпяла операция , поставили и железа.
Сочи, че се оплаквала от силни болки, приемала обезболяващи, особено
когато се разходи повече. Не е работила след инцидента и до сега при
излизане и трябва придружител. Св. *** живее на съпружески начала с
ищцата. Излага, че на път към магазина вървели по ул.“Мармарлийска“. На
кръстовището до училището ищцата паднала и си счупила глезена.
Свидетелят заявява, че пешеходната пътека била повдигната, а между
бордюра, който бил твърде висок и началото на издигнатата част на
пешеходната пътека имало по-ниска част от път- денивелация между
повдигната част и ниската част на пешеходната пътека, където ищцата
паднала. Част от крака и бил на издигнатата част, а част от него на по-ниската
част и така станало падането. Извикали линейка, ищцата останала в
4
болницата, направили операция и поставили метал в крака. Провеждала
неколкократно физиотерапия на различни места, но все още изпитва болки.
Отначало ходела с патерици, чувствала дискомфорт, той трябвало да я
придружава навсякъде, тъй като тя не можела да прави нищо сама. И до сега
понякога изпитвала болки и не можела да спи, имала нужда от придружител.
По делото са приобщени договор за възлагане изпълнението на СМР на обект
от 9.07.2012 г. с възложител Община В.Търново и изпълнител Консорциум
„Търновски пътища“ с партньори „Пътни строежи-Велико Търново“ АД ,
гр.В.Търново и „Хидрострой“ АД, гр.Варна с предмет на договора „Ремонт и
поддръжка на улици, тротоари и пътища на територията на Община
В.Търново“ , както и снимки на процесната пешеходна тпътека от Гугъл мапс
към 18.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди настъпили за ищцата в резултат на счупване на десния глезен след
падане на кръстовището на ул.**** на 18.04.2016 година. По делото не се
спори, че ответникът Община Велико Търново е собственик на пътя, на който
е ситуирана процесната пешеходна пътека. Между Община В.Търново като
възложител и третите лица-помагачи на страната на ответника, учредили
консорциум „Търновски пътища“ е сключен договор, по силата на който на
консорциума е било възложено през процесния период да поддържа и
ремонтира улици, тротоари и пътища на територията на Община В.Търново.
От писмените и гласни доказателства безспорно се установява, че на
18.04.2016 година около 19,30 часа ищцата, пресичайки на кръстовището на
ул.“Мармарлийска“ и ул.“ Л.Каравелов“ до ОУ „Патриарх Евтимий“ на
пешеходната пътека пада и си счупва десния глезен, след което поради
силните болки , които изпитва се налага да се извика линейка, която я откарва
в спешна помощ. Горното се доказва от приложената книга на повикванията
от Спешна помощ и изпратеното до ищцата писмо от ЦМСП изх.№ 94-37-
1/9.10.2019 г. Представените медицински документи установяват, че ищцата е
приета за болнично лечение в отделението по ортопедия и травматология на
МОБАЛ В.Търново още същата вечер, престояла е в отделението от 18.04. до
5
30.04.2016 г., като на 25.04. и е направена операция с поставяне на титаниева
плака и десет заключващи се винта. Последвали са още прегледи, престой в
отделението по физиотерапия и рехабилитация в МОБАЛ В.Търново за
провеждане на физикална терапия и рехабилитация. Впоследствие през 2017
година отново е постъпила за лечение в болничното заведение, поради
продължаващи болки и настъпили съпътстващи проблеми. Провеждано е и
балнеолечение в гр.Бургас. През 2016 и 2017 година ищцата е
освидетелствана от ОТЕЛК В.Търново , като са и определени съответно
първия път 56% ТНР , а втория път-32% ТНР за срок от по една година. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от страните и
кредитирано от съда като компетентно и обосновано безспорно се доказва, че
ищцата е претърпяла счупване на тибията и фибулата на десния глезен на
посочената от нея дата, като е възможно счупването да е настъпило по начин,
описван от нея. Въпреки адекватното лечение, което е проведено ищцата не
се е възстановила напълно и такова възстановяване не се очаква. И към
момента ищцата е със силно ограничени и болезнени движения в дясната
глезенна става, дължащи се на артропатия, псевдоартроза на дясната фибула с
контрактура в ставата, от което тя изпитва значително страдание. Доказа се
от свидетелските показания на сина и на съжителя на ищцата, че тя е
изпитвала силни болки, не е можела да спи, начинът и на живот след
инцидента се е променил. И до сега тя има нужда от придружител, тъй като
не може да излиза сама, а първите няколко месеца е имала нужда от
подпомагане и в ежедневните си дейности. Съдът няма основание да не
кредитира показанията на двамата свидетели въпреки родствените и близки
връзки с ищцата, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви и кореспондират и с останалия доказателствен материал.
Относно механизма на настъпване на инцидента по твърденията на ищцата
същият е настъпил, когато кракът и е попаднал в дупка, находяща се на
пътното платно на кръстовището на ул.***** , в която тя попада при слизане
от бордюра на тротоара, за да пресече на пешеходната пътека. Твърди се още,
че бордюрът е много висок, инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието и ищцата не е могла да види препятствието, което ответната
община е била длъжна да обозначи като такова, а принципно не би следвало
да го допуска при изпълнение на задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние. От своя страна ответната община оспорва изцяло на
6
мястото на произшествието да е имало дупка, в която ищцата да е паднала и
така да е счупила глезена си. Заявява, че на мястото има повдигната
пешеходна пътека съгласно изискванията на Наредба № РД-02-20-
10/5.07.2012 г. за условията за изграждането или монтирането върху пътното
платно на движение на изкуствени неравности и други средства за
ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. Твърди, че
пътният участък не е имал нужда от ремонтни дейности и не са извършвани
такива, а задълженията си като собственик на пътя е изпълнил, сключвайки
договор с концорциума „Търновски пътища“. Счита, че инцидентът с ищцата
е станал изцяло по нейна вина, което го освобождава от обективната
отговорност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
При разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше пълно и
главно да установи обективните елементи на отговорността по чл. 49 от ЗЗД-
причинени виновно и противоправно вреди от лице, на което е възложена
работа, техния вид и размер, вредите да са причинени при или по повод
възложената работа, чрез действие или бездействие за изпълнение на
задължения, произтичащи от закона, техническите или други правила за
извършване на работата, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат. Релевантните по делото доказателства, както бе
изложено по-горе установяват причинени на ищцата вреди- както
неимуществени, чрез претърпените от нея болки и страдания, така и
имуществени в резултат на счупването на десния глезен. Останалите
елементи от фактически състав на непозволеното увреждане не се доказаха от
ищцата. Няма причинна връзка между падането на ищцата , от което е
последвал вредоносния резултат и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в конкретния случай, чрез бездействието му да поддържа
пътния участък в изправност, или да обозначи намиращо се на пътя
препятствие. От показанията на св. *** – очевидец на инцидента се
констатира, че падането е станало, когато ищцата е стъпила, както съобщава
той с половината си стъпало на повдигната част на пешеходната пътека, а с
останалата- на ниската част на пътното платно. Св. *** посочва конкретното
място от предявените му снимки извадени от Гугъл мапс, които макар да са
от 2020 година дават представа за местопроизшествието, тъй като той заявява
категорично, че кракът на ищцата не е попаднал в дупка на пътното платно,
както се твърди в исковата молба, а на място, където има денивелация между
7
повдигната част на пешеходната пътека и ниската част на пътното платно. На
предявените снимки в непосредствена близост се вижда отводнителна шахта,
но тя не е относима към инцидента. Св. ***-синът на ищцата обяснява, че
счупването е станало след като майка му е стъпила накриво. Неговите
показания кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената
СМЕ, което обяснява механизма на произшествието с усукване на глезена,
което може да настъпи, както на неравна, така и на гладка повърхност при
определени обстоятелства. Съпоставяйки показанията на св.***, на св.*** и
заключението на вещото лице по СМЕ се стига до извода, че ищцата е
получила счупването, след като е усукала глезена си при стъпването на
параболичната част на пешеходната пътека от ниската част на пътното
платно. Опровергава се по категоричен начин изложеното, че на пътното
платно е имало препятствие- дупка , в която е попаднал кракът на ищцата.
Такава дупка не е имало, следователно за ответника не се е породило
задължението да обозначи препятствие, което не е съществувало, както и не е
имало задължение да възлага ремонт на съответния участък съобразно
сключения договор с консорциума. Отделно от това ответната община е
изградила повдигнатата пешеходна пътека в изпълнение изискванията на
подзаконов нормативен акт- Наредба № РД-02-20-10/5.07.2021 г. за условията
за изграждане и монтиране върху платното за движение на изкуствени
неравности и на други средства за ограничаване на скоростта за движение и
изискванията към тях, тъй като същата се намира срещу училище , което
изисква намаляване на скоростта на движение и обезопасяване на уличното
движение. Повдигнатата пешеходна пътека е едно от измененията на пътя,
посочени в чл. 6, т.3 от Наредбата. Цитираната разпоредба препраща към
Приложение № 2 , схема 3 , от която се вижда, че според изискванията между
началото на параболичната част на пешеходната пътека и пътното платно има
плоска част, варираща в зависимост от широчината на пътя от 250 до 450 мм.
В този ред на мисли показанията на св.*** сочат, че тези изисквания вероятно
са изпълнени, тъй като той твърди, че между повдигнатата част на пътеката и
пътното платно има денивелация- тоест, плоската част между платното и
началото на параболичната част. По неговото обяснение стъпвайки с
половината си стъпало на плоската, а с останалата- на параболичната част
ищцата усуква глезена си, пада и получава счупването. Горното няма как да
се вмени във вина на ответника, тъй като не се доказа той чрез негово
8
действие, неотговарящо на закона и техническите изисквания да е изградил
повдигнатата пешеходна пътека в разрез с тях. Що се отнася до изявлението
на ищцата и св.***, че бордюрът е бил твърде висок, същото се приема от
съда като тяхно субективно усещане, неподкрепено от каквито и да било
доказателства по делото. От друга страна, не се доказа и бездействие на
ответника проявено чрез непоставено обозначение за налично препятствие,
тъй като препятствието посочено от ищцата –дупка на пътното платно, не е
съществувало при падането . Следва още да се отбележи, че ищцата
очевидно познава пътния участък, тъй като живее на ул.“Л.Каравелов“ и
вероятно е минавала многократно оттам, което означава, че ако е положила
дължимата грижа за здравето си и е внимавала при движението си е можела
да избегне вредоносното събитие. С оглед горното съдът намира, че ищцата
не проведе нужното пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, водещи до ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община. Както бе
посочено по- горе, за да се реализира обективната безвиновна отговорност по
чл.49 от ЗЗД на възложителя на работата следва да се установи, че лицето, на
което е възложена работата е причинило непозволено увреждане при и по
повод извършване на последната. Необходимо е установяване на вреда, както
и на причинна връзка между вредата и противоправното поведение на
изпълнителя. Не се доказа ответника да е имал виновно противоправно
поведение, в резултат на което ищцата да е претърпяла вреди, които да са в
причинна връзка от това поведение. Доказаха се само претърпените болки и
страдания в резултат на счупването, както и направените разходи по
лечението и възстановяването на ищцата, но тези вреди според настоящия
състав на съда се дължат на поведението на самата ищца, която не е проявила
нужното внимание и концентрация при придвижването си. Мотивиран от
изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен, както по отношение на претенцията за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, така и относно имуществените
вреди в размер на 2422,05 лева. От отхвърлянето на главния иск следва
отхвърляне и на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата от деня на увреждането до окончателното изплащане. При
този изход на делото на ищцата не се дължат разноски.На основание чл.
78,ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски на ответника претендирани за
9
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева на
основание чл. 78,ал. от ГПК вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правата помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на СВ. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.**** с
правно основание чл. 49, вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД срещу Община Велико
Търново с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.В.Търново, пл.
«Майка България» № 2, представлявана от Кмета Даниел Димитров Панов за
заплащане на сумата от 2422,05 / две хиляди четиристотин двадесет и два
лева и 5 ст./ представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение и импланти и на сумата от 15000 / петнадесет хиляди/ лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания
вследствие на счупване на дясна подбедрица- тибия и фибула след падане на
кръстовище на ул.»***** на 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от деня на увреждането- 18.04.2016 г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА СВ. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на
Община Велико Търново с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.В.Търново, пл. «Майка България» № 2, представлявана от Кмета Даниел
Димитров Панов направените по делото разноски в размер на 200 /двеста/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника- "Пътни строежи-В.Търново» АД гр.В.Търново и
третото лице -помагач на страната на ответника-«Хидрострой» АД ,
гр.Варна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
10
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11