№ 4
гр. Ямбол, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20212330201072 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по жалба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Д.Д.В. против наказателно постановление № 28-
0000966/19.08.2021г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол, с
което на жалбоподателя на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.415в от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е материално
незаконосъобразно, тъй като трудовото възнаграждение на Р.С. за м. април 2021 год. както и
че са наложени две наказания за едно нарушение – за м. март 2021 год., като и че
нарушението е маловажно.
Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Пледира, че нарушенето е било отстранено към датата на съставяне на АУАН и такъв не е
следвало да бъде съставен, , за липсатана мотиви относно размера на наказанието и
неправилна квалификация на нарушението по чл.128 , т.2 от КТ, вместо по чл.414, ал.1 от
КТ. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин се доказва извършеното нарушение. Пледира НП да бъде
потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с получен сигнал за неизплатени заплати на работници и служители в *** на
1
10.06.2021г. свид.И.- ст. инспектор в Дирекция “ИТ”-Ямбол извършила проверка по
документи по време на която се установило, че за месец април 2021г. не е изплатено
трудово възнаграждение на лицето Р.П.С., заемащ длъжността „***“ в размер на 84,06 лв.
На 05.07.2021г. на Управителя на дружеството била връчена покана да се яви на
08.07.2021г. или в три дневен срок от връчването на поканата в Д“ИТ“ Ямбол за съставяне
на АУАН за констатираното нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
На 19.07.2021г в отсъствие на представител на жалбоподателя срещу „*** бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. Актът бил връчен на законния представител на
жалбоподателя на 26.07.2021г. Заплатата е била изплатена на 10.06.2021 г. видно от писмено
обяснение на Р.С., заведено в ДИТ-Ямбол с вх. № *** г.
На 19.08.2021г при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било
издадено обжалваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на
29.09.2021 год.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитания по делото
свидетел, както и от приобщените писмени доказателства.
Съдът не споделя доводите в жалбата, че за едно нарушение са наложени две наказания. С
настоящото наказателно постановление е наложено наказание за неизплатена заплата за
м.април 2021 год. С твърдяното в жалбата наказателно постановление № 28-
0000962/19.08.2021 год. е наложено наказание за неизплатен в срок заплата за м.март 2021
год. Съгласно чл.18 от ЗАН за всяко едно нарушение се налага отделно наказание.
Съдът не споделя доводите н процесуалния представител на жалбоподателя за неправилна
квалификация на нарушението по чл.128, т.2 от КТ, вместо по чл.414, ал.1 от КТ. Нормата
на чл.414 е административно-наказателна, а тази по чл.129, т.2 от КТ вменява конкретно
задължение на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа в уговорените срокове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради следните
съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на имуществената санкция . АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право
на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
2
От материална страна от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 128 т.2 КТ.
Посочената разпоредба вменява в задължение на работодателя да да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа в уговорените срокове. Съгласно чл.7, ал.1
от утвърдените Вътрешни правила за работната заплата където е посочено , че
индивидуалната работна заплата се изплаща един път месечно, до 30-то число на следващия
месец. Този срок е посочен и в чл.4 от трудов договор № *** год. между дружеството
жалбоподател и работника Р.П.С. В конкретния случай видно от събраните по делото
доказателства до датата на проверката – 10.06.2021 г. жалбоподателят не е изпълнил
задължението си за изплащане на трудово възнаграждение на работника Р.С. за м. април
2021г.
При така установените факти съдът счита, че законосъобразно е ангажирана и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, въз основа на
привилегирования състав на чл. 415в от КТ, приложим към маловажните случаи, с оглед
отсъствието на настъпил вредоносен резултат и отстраняване на нарушението преди
издаване на наказателното постановление. Не са налице предпоставки за квалифициране на
нарушението като малозначително такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото
не е с по ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
Съдът счита обаче , че неправилно АНО е определил размера на наказанието в
максималния предвиден в закона, без да се съобрази ,че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно липсват данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство, свързани с неизплащане на трудови възнаграждения в срок. Ето защо при
наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени, че
справедливото наказание в случая е „имуществена санкция“ в размер на 100 лв.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на
направените по делото разноски от жалбоподателя за един адвокат. По делото е приложено
пълномощно, видно от което дружеството жалбоподател е заплатило на процесуалния си
представител сумата от 120 лв.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като подадената жалба е частично основателна.
Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените в дял „Производства пред съд“ въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
Сагласно чл.78, ал.1 от ГПК разноските се заплащат от ответника, съобразно уважената част
от иска.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В чл.27е от ЗПП е
3
предвидено, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
РЕШИ:
И З М Е Н Я наказателно постановление № 28-0000966/19.08.2021г издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от Д.Д.В., на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.415в от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лв , като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 100 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол, ДА ЗАПЛАТИ на *** гр. София ,
ЕИК*** направените по делото разноски в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА *** да заплати на Дирекция „инспекция по труда“ гр.Ямбол, сумата от 66,67лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4