Решение по дело №10261/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №  10 261 по описа за 2018 г. и

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА  ЗД „Е.“ АД да заплати следните суми:

1. на А.К.П.:

- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.04.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 06.10.2019 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 100 000,00 лева;

- 3 005,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Н.Д. – 3 396,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. А.П. е със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4, а ЗД „Е.“ АД е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА  СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           По исковата молба на ищеца

 

[4] А.П. е заявила в искова молба от 27.07.2018 г., че на 05.04.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.Д.. От това ПТП А.П. е получила счупвания на:

а) двете срамни кости;

б) опашната кост;

в) лява и дясна седалищни кости.

 

[5] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В.Д. е била застрахована при ответника ЗД „Е. ” АД (Е.). А.П. оценява на 100 000,00 лева болките и страданията, които е претърпяла и ще претърпи от описаните увреждания.

 

[6] Ответникът Е. не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова тя моли съда да осъди Е. да ѝ заплати: 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 100 000,00 лева (исковата молба, л. 2-7).

 

2.           По писмения отговор на ответника

 

[7] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. В.Д. не е причинила ПТП;

2. ищцата не е претърпяла от ПТП вредите, които твърди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото:

а) е предприела внезапно и нерегламентирано пресичане зад лекия автомобил, като се е движила по платно, предназначено за паркиране и престой на леки автомобили, а не за движение на пешеходци;

б) е пресичала на място, неопределено за това (писмения отговор, л. 67-69).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че А.П. е била родена на *** г. Тя е била много жизнена, била е брокер на недвижими имоти и работата ѝ е била свързана с много ходене. По-рано е спортувала лека атлетика (показанията на свидетелката Т., л. 172).

 

[9] На  05.04.2018 г. около 19:30 часа В.Д. е управлявала лек автомобил „Ауди“ на паркинга на магазин „Кауфланд“ в гр. Добрич. Тя е излязла от най-дясната редица автомобили, непосредствено до автомивката, като е тръгнала към магазина, а пред него е завила наляво. Пред нея е имало много хора (показанията на свидетелката Д., л. 171).

 

[10] В същия момент А.П. е излязла от магазина и се е насочила към автомобила си, който е бил паркиран в редицата пред вратата му. Въпреки че В.Д. е имала видимост към А.П., вместо да спре, когато А.П. е пресичала лентата за движение на автомобили, за да достигне до паркирания си лек автомобил, В.Д. е продължила движението с автомобила. Така е настъпил удар на автомобила в А.П. (заключението на вещото лице Т., л. 160-165). Не се спори, че към този момент ГО на В.Д. е била застрахована при ответника Е..

 

[11] От удара А.П. е получила счупване на тазовия пръстен. То е включвало:

-                счупвания в предния отдел на таза, засягащи горните и долните клонове на двете срамни кости и фрактури на сакрума около сакроилиачната става в задната тазова зона;

-                двустранна коренчова травма на седалищните нерви;

-                охлузни рани в областта на хълбоците, лявото бедро, лявата подбедрица;

-                разкъсно-контузна рана на лявата глезенна става. Тазовият пръстен е бил прекъснат в четири зони, което е водело до дестабилизация в сагитален и ротаторен план.

 

[12] А.П. е била приета по спешност в отделение по анестезиология и интензивно лечение, където ѝ е бил извършен мониторинг, реанимация с водно-солеви разтвори, аналгетици и кислородотерапия. Прелята ѝ е била кръв и прясно замразена плазма. Медикаментозно е била лекувана с ципринол, витамин С, квамател, калциев глюконат, фраксипарин. След като състоянието на А.П. е било стабилизирано, на 08.04.2018 г. тя е била преведена в отделение по ортопедия и травматология.

 

[13] След изписването от болницата, лечението на ищцата е продължило в амбулаторни условия с постелен режим по гръб за 60 дни, без ставане и обръщане настрани. Тя е била с уретрален катетър до 40-я ден и е приемала ксарелто от 10 мг за 60 дни, калцикинон и невробекс.

 

[14] След този период е започнала рехабилитация, като е използвала патерици до шестия месец. От уретралния катетър е имала макроскопска хемурагия, парене и затруднено уриниране след сваляне на катетъра. Затова тя е приемала червена боровинка за дълъг период.

 

[15] Костното зарастване е продължило 120-150 дни, а възстановяването около 250 дни след травмата. А.П. е изпитвала болки 60-70 дни, като през първите 15-20 дни те са били силни и са се усещали при всяко движение на таза. Тя е страдала и е изпитвала неудобства от възпалението на уретрата и пикочния мехур, продължителния престой на легло, проблемите с изхождането по голяма нужда и ежедневните затруднения в тоалета (заключението на вещото лице д-р М., л. 156-159). Докато се е възстановявала, за нея се е грижил съпругът ѝ, а сестра ѝ свидетелката Т. е помагала в домакинството (показанията на свидетелката Т., л. 172).

 

[16] Към момента на прегледа от вещото лице А.П. е имала ограничение на движенията в дясната тазобедрена става от 20 градуса във флексията и 25 градуса в отвеждането спрямо лявата става. Подвижността може да се подобри с физиолечение и рехабилитация (заключението на вещото лице д-р М., л. 156-159).

 

[17] Вследствие на случилото се А.П. е развила адаптационна реакция с елементи на постравматичен стрес, нарушения в съня, репродуциране на сцената на събитието, потиснатост, безпокойство, тревожност. Изживяванията са били най-интензивни в първите дни след инцидента, след което са продължили за около четири месеца с намаляваща интензивност, но и до настоящия момент спомените се актуализират при стимули за това. Тя е станала по-затворена, тревожна и раздразнителна. Психичното ѝ състояние е задоволително (заключението на вещото лице Златарева, л. 151-155). Тя все още се притеснява от дълги пътувания (показанията на свидетелката Т., л. 173).

 

[18] Счупванията при А.П. са много по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 2461-2017-1-ви с-в по гр. д. 1045/2017 г. Това е така, защото настоящият случай включва счупвания в двете зони в предния отдел на таза и двете зони на сакрума в задния отдел, което е довело до нестабилност на таза отпред и отзад. В случая от цитираното решение на САС е имало прекъсване на тазовия пръстен само в зоната на лявата половина и въпреки счупването на ключицата, пострадалият е имал опорен крайник, на който да се движи, докато А.П. не е имала такъв (показанията на вещото лице д-р М., л. 170).

 

[19] На 06.07.2018 г. А.П. е поискала от Е. да ѝ заплати обезщетение (л. 27-28). Не се спори, че той не е направил това.

 

[20] А.П. е заплатила: 2 400,00 лева държавна такса (л. 62); 650,00 лева за вещи лица (л. 95-97); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 77а). Общо тя е направила разноски за 3 005,00 лева. Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 92 и л. 167). Е. е заплатил: 150,00 лева за вещо лице (л. 82); 120,00 лева депозит за свидетел (л. 81); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 83). Общо той е направил разноски за 275,00 лева, като е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[21] А.П. е предявила иск по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва.

 

1.           По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[22] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.           ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност;

2.           това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.           гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.           ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от увреждането;

5.           ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1.           А.П. е участвала в процесното ПТП;

2.           ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3.           То е било причинено от В.Д., чиято ГО е била застрахована при ответника Е.;

4.           от ПТП А.П. е претърпяла неимуществени вреди;

5.           Е. не е заплащал обезщетение на ищцата.

 

[25] Съдът приема, че В.Д. е причинила ПТП, защото излизайки от паркинга на магазин „Кауфланд“, тя не е пропуснала пешеходката А.П., въпреки че е имала възможност да я забележи и спре. Така тя е предизвикала ПТП.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[27] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 05.04.2018 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[29] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Съдът установи, че към 05.04.2018 г. А.П. е била на 46 години. Тя е била много жизнена, била е брокер на недвижими имоти и работата ѝ е била свързана с много ходене. По-рано е спортувала лека атлетика.

 

[32] От ПТП А.П. е получила счупване на тазовия пръстен. То е включвало:

-                счупвания в предния отдел на таза, засягащи горните и долните клонове на двете срамни кости и фрактури на сакрума около сакроилиачната става в задната тазова зона;

-                двустранна коренчова травма на седалищните нерви;

-                охлузни рани в областта на хълбоците, лявото бедро, лявата подбедрица;

-                разкъсно-контузна рана на лявата глезенна става. Тазовият пръстен е бил прекъснат в четири зони, което е водело до дестабилизация в сагитален и ротаторен план.

 

[33] А.П. е била приета по спешност в отделение по анестезиология и интензивно лечение, където ѝ е бил извършен мониторинг, реанимация с водно-солеви разтвори, аналгетици и кислородотерапия. Прелята ѝ е била кръв и прясно замразена плазма. Медикаментозно е била лекувана с ципринол, витамин С, квамател, калциев глюконат, фраксипарин. След като състоянието на А.П. е било стабилизирано, на 08.04.2018 г. тя е била преведена в отделение по ортопедия и травматология.

 

[34] След изписването от болницата, лечението на ищцата е продължило в амбулаторни условия с постелен режим по гръб за 60 дни, без ставане и обръщане настрани. Тя е била с уретрален катетър до 40-я ден и е приемала ксарелто от 10 мг за 60 дни, калцикинон и невробекс.

 

[35] След този период е започнала рехабилитация, като е използвала патерици до шестия месец. От уретралния катетър е имала макроскопска хемурагия, парене и затруднено уриниране след сваляне на катетъра. Затова тя е приемала червена боровинка за дълъг период.

 

[36] Костното зарастване е продължило 120-150 дни, а възстановяването около 250 дни след травмата. А.П. е изпитвала болки 60-70 дни, като през първите 15-20 дни те са били силни и са се усещали при всяко движение на таза. Тя е страдала и е изпитвала неудобства от възпалението на уретрата и пикочния мехур, продължителния престой на легло, проблемите с изхождането по голяма нужда и ежедневните затруднения в тоалета. Докато се е възстановявала, за нея се е грижил съпругът ѝ, а сестра ѝ свидетелката Т. е помагала в домакинството.

 

[37] Към момента на прегледа от вещото лице А.П. е имала ограничение на движенията в дясната тазобедрена става от 20 градуса във флексията и 25 градуса в отвеждането спрямо лявата става. Подвижността може да се подобри с физиолечение и рехабилитация.

 

[38] Вследствие на случилото се А.П. е развила адаптационна реакция с елементи на постравматичен стрес, нарушения в съня, репродуциране на сцената на събитието, потиснатост, безпокойство, тревожност. Изживяванията са били най-интензивни в първите дни след инцидента, след което са продължили за около четири месеца с намаляваща интензивност, но и до настоящия момент спомените се актуализират при стимули за това. Тя е станала по-затворена, тревожна и раздразнителна. Психичното ѝ състояние е задоволително. Тя все още се притеснява от дълги пътувания.

[39] Счупванията при А.П. са много по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 2461-2017-1-ви с-в по гр. д. 1045/2017 г. Това е така, защото настоящия случай включва счупвания в двете зони в предния отдел на таза и двете зони на сакрума в задния отдел, което е довело до нестабилност на таза отпред и отзад. В случая от цитираното решение на САС е имало прекъсване на тазовия пръстен само в зоната на лявата половина и въпреки счупването на ключицата, пострадалият е имал опорен крайник, на който да се движи, докато А.П. не е имала такъв. С решението си САС е определил обезщетение от 65 000,00 лева за увреждания от ПТП от 16.06.2015 г.[4].

 

[40] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[41] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 16.06.2016 г. до 05.04.2018 г. Така например размерите на минималната работна заплата (МРЗ) са били:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[6]

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[7];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[8];

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[9] Увеличението на МРЗ: от 16.06.2015 г. до 05.04.2018 г. е 41,67 % (510,00-360,00/360,00).

 

[42] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че уврежданията по случая в цитираното решение на САС са много по-леки от тези по настоящия случай. Нещо повече, случаят на САС е от година, когато МРЗ е била с над 41% по-ниска отколкото към момента на настъпване на процесното увреждане. Ето защо съдът приема, че 100 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които е претърпяла А.П.. Тя търси 60 000,00 лева обезщетение. Затова съдът уважава иска изцяло.

 

[43] Е. е възразил, че А.П. е допринесла за настъпването на ПТП, защото тя:

а) е предприела внезапно и нерегламентирано пресичане зад лекия автомобил, като се е движила по платно, предназначено за паркиране и престой на леки автомобили, а не за движение на пешеходци;

б) е пресичала на място, неопределено за това. Съдът не установи това.

 

[44] Макар ищцата да не е пресичала на пешеходната пътека, тя не би могла по друг начин да достигне до паркирания си автомобил, освен да пресече пътната лента, по която се е движил автомобилът, управляван от В.Д.. Тя не е предприела взезапно пресичане, а, около нея е имало и много други пешеходци (В.Д. заяви това при разпита ѝ). В такава пътна обстановка – пред празник, на паркинг на много посещаван магазин, с много пешеходци на паркинга около магазина, В.Д. е следвало да бъде особено внимателна. Ето защо съдът приема, че възражението е неоснователно.

 

2.           По разноските

 

[45] А.П. търси разноски. Тя е направила такива за 3 000,05 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло иска на А.П.. Затова съдът осъжда Е. да заплати на А.П. 3 005,05 лева разноски по делото, а на адвокат Д. 3 396,00 лева адвокатско възнаграждение (60 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2).

 

Съдия: