Р Е Ш Е Н И Е
№
04. 01. 2021 г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. дело № 3461 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова
молба от Т. С. ***, против
П.П. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, по реда на чл. 422 от ГПК с посочено правно
основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
2834, 68 лв.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна. Оспорват се исковете по
основание и размер.
В
публичното съдебно заседание:
ЗА ИЩЕЦа Т.С. ***, редовно уведомен, не се явява
представител. За ОТВЕТНИКА П. П. ***,
чрез представляващ П.И.К., явява се ***.
с пълномощно. ЗА ТРЕТОТО НЕУЧАСТВАЩО ЛИЦЕ
***, не се явява представител. ЗА ТРЕТОТО
НЕУЧАСТВАЩО ЛИЦЕ ***– не се явява представител.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите и
становищата на страните,
намира за установено следното:
Исковете са процесуално допустими. В тежест на ищеца е да докаже
претендираното вземане по основание и
размер, както и че е изправната страна по договора. В тежест на ответната
страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното
от ищеца вземане.
Въпреки
указанията на съда и доклада по делото,
ищецът не е проявил активност. Не са представени никакви доказателства. Не е подкрепил
и не е защитил своите искания за
представяне на доказателства, дори не се е явил на първото по делото съдебно
заседание.
***претендира
от ответника дължимост на сумата от 2834,68 лв., в това
число: 2510,75 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.06/201 7г. до м.04/2019г., 278,42 лв. лихва за забава върху главницата за
периода от ***г. до ***г., 43,21 лв. сума за разпределение на ТЕ за периода от
м.06./2017г. до м.04/2019г., 2,30 лв. лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода ***. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - ***г. до изплащане
на задължението, присъдени му с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2478 / 2020 г. по описа на
ПРС.
Исковете
са недоказани по основание. Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това
през процесния период ответното дружество било потребявало топлоенергия в имота,
поради което се е обогатило неоснователно, а ищецът се е обеднил с нейната
стойност. За да определи качеството потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, ищецът се е позовал на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката,
разпоредба, която е отменена още през 2012 г. Независимо от това, ответното дружество
би било потребител на топлинна енергия за стопански нужди, ако имаше договор с Т.С.
***, както е записано в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно тази разпоредба,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Тази разпоредба е посочена от ищеца в исковата
молба, във връзка с твърденията му за влезли в сила между страните, общи
условия. Действително, при подписан договор между страните, на
основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, тези
общи условия биха влезли в сила, но в настоящия случай, поради липсата на
договор, те са неотносими. От правна страна, съдът приема, че между страните не са били налице
договорни отношения.
През
процесния период на посочения адрес не е
ползвана каквато и да е доставена от ищеца топлинна енергия и ответникът не е ползвал имота, поради което претендираните от ищеца суми не са дължими. Жилището не е ползвано по какъвто и
да е начин, в него не се е помещавал никой и същото е било и продължава да
е необитаемо. През
процесния период топлоподаването към жилището е било спряно чрез поставяне на
термовентилите в нулева позиция, съответно не е ползвана и топла вода.
Съгласно
закона и практиката, за да е налице неоснователно обогатяване е необходимо
наличието на следните кумултативни предпоставки: да е дадено нещо без
основание; лицето, което е дало да е обедняло от това, а лицето, което е
получило да се е обогатило, както и да има връзка между обогатяването и
обедняването. Нито една от тези предпоставки не е налице, ответното
дружество не се е обогатило от ищеца, защото не е консумирало топлоенергия, а ищецът
не е обеднял, тъй като не я е предоставил. Процесното жилището реално не се ползва от закупуването му и няма
как ответникът да се е обогатил, или да
е извлякъл полза от топлинната енергия.
През исковия период в него не са консумирани нито топлоенергия, нито студена и
топла вода, нито електрическа енергия.
Недоказано
е твърдението за отправена покана за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
Липсват доказателства за връчването на такава покана.
Действително,
собствеността върху процесния имот е
придобита чрез продажба от съдебен изпълнител с Постановление за възлагане,
влязло в сила на ***г, но до ***г, когато е извършен принудителният въвод във владение, имотът е бил във владение
на бившите собственици, поради което няма как поне през този период ответникът да се е обогатил от доставяната топлоенергия.
Поради това, не е налице
неоснователно обогатяване в полза на ответното дружество, респ. съответно обедняване на ищеца, както
и връзка между тях.
Освен
това, в хипотезата на неоснователно обогатяване, ищецът е този, който следва да
докаже доставка на топлинна енергия за конкретния имот в посочените от него
количества в претендирания период, както и че именно ответното дружество
е ползвало доставената от него
услуга.
Исковете са недоказани и относно
размера на вземането. Оспорена е доказателствената
стойност на приложените към исковата молба едностранно изготвени документи.
Липсва уточнение на претендираната сума по компоненти - каква част от нея е за
топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация, каква за общите части и каква за отопление на имота и снабдяване с
топла вода. Ищецът е представил като доказателство нещо като извлечение - без
дата, подпис и данни за лицето, което го е съставило.
Не са
представени фактури, изравнителни годишни сметки, формуляри за реални отчети с
вписани показания на топломерите и водомера и други, от които да е видно количеството на
топлоенергията по видове и единична цена, както и индивидуални справки за
използваната топлинна енергия. Не са представени доказателства ищецът да е
заплатил на топлинния счетоводител услугата дялово разпределение, за да се
приеме че е налице обедняване и по отношение на нея.
Изцяло неверни
са твърденията за връчване
на фактури, покани за плащане и изравнителни
сметки, уведомления за дати, на които ще
се отчитат индивидуалните разпределителни уреди и въобще уведомяването на ответника по какъвто и да е начин за
дължими суми. Доказателства за връчване на изравнителни сметки срещу подпис на
упълномощено от Етажната собственост лице, също липсват.
Процесната
главница представлява сбор от задължения
за доставена топлоенергия, изчислена служебно, при режим на максимално ползване
на отопление, без да е отчетено действителното потребление. Единственият начин
да се установи има или не потребление на топлоенергия в имота е чрез отчет на
индивидуалните топломери и водомери, какъвто
през процесния период не е
правен. Доказателства за извършвани такива отчети или за неосигурен достъп до
имота не са представени към исковата молба, което потвърждава, че начисляването
на консумация е служебно, на база отчети преди придобиванено на жилището от
фирмата. При липса на данни за реално потребеното количество, не би могло да се
обоснове дължимостта на сумите, ако те са извършени само по данни на документи
на дружеството и фирмата за дялово разпределение.
Ищецът
претедира и лихва за забава, позовавайки се на Общите условия на договора. След
като няма договор, който да се изпълнява, не може да има санкция за
неизпълнението му. Към исковата молба не са представени доказателства за
отправена и получена покана за плащане на процесиите задължения от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на
горното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове поради
неоснователност и недоказаност.
Съобразно изхода на процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. С. ***,
***, *** ж.к. ***, изпълнителен директор ***,
против П. П. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявано от П.И.К., адрес на управление:***, по реда на чл. 422
от ГПК с посочено правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 2834, 68 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Т. С. ***, ***, *** ж.к. ***, изпълнителен директор
***, да заплати на П. П. ***,
ЕИК: *** представлявано от П.И.К., адрес на управление:***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: