№ 1539
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002539 от 23.03.2021г. на
М.В.М., на длъжност Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на И.А.Г. с ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
С издаденото НП на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6
точки на водача.
С жалбата се оспорват вменените на жалбоподателя административни
нарушения и се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения за наличие на
технически проблеми, касаещи светлините на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил. С жалбата се правят доказателствени искания – прилагане на
1
административната преписка и разпит на актосъставителя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, ОД МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“ редовно призована,
не изпраща представител. В депозирана до съда молба-становище се излагат
доводи за правилно установена фактическа обстановка и законосъобразно
квалифицирани и доказани нарушения. Прави се искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното НП. При
евентуално уважаване на жалбата, прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и се иска намаляването му до минимално
установения размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства, доводите и становищата на
страните и служебно провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, намира следното:
Жалбоподателят К.Д.Л. е правоспособен водач и притежава СУМПС № ***
категории В СЕ М С АМ ТКТ ВЕ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 28.02.2021г. от
полицейски служител И.С.Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 849321 против жалбоподателя
И.А.Г., за това, че на 28.02.2021г. около 12:20 часа в гр.Пловдив, ул.“Васил
Левски“ пред № 244 управлява л.а. „Ауди А8 Л“ с рег. № ****, като не
включил задължителни светлини през деня или къси светлини и не използвал
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал лично,
със саморъчно вписване в графата за обяснения и възражения, че през цялото
време е бил с колан и винаги карал с такъв. Жалбоподателят вписал още, че
работели светлините на лекия автомобил – габаритите, като късите светлини
на предния ден отказали да работят поради технически проблем и водачът
карал на габарити. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На
датата на неговото съставяне на жалбоподателя е бил връчен препис от акта,
надлежно удостоверено с разписка за това действие. При съставянето на акта
е бил иззет Контролен талон № ***. В законоустановения три дневен срок
пред контролните органи не са били представяни от жалбоподателя писмени
възражения или доказателства по отношение фактите изложени в акта.
2
На основание констатациите в акта е издадено и обжалваното НП, в което по
идентичен начин е направено описание на нарушението, както и е посочени
като нарушени правни норми. С издаденото НП е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя. НП е връчено лично на
жалбоподателя на 10.04.2021г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените
доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят И.Г., който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
3
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено, че с действията си жалбоподателят И.Г. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение, тъй като на процесната дата и място е
управлявал конкретното МПС без да е включил светлини за движение през
деня или с къси светлини и без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудван лекия автомобил. С описаните действия, потвърдени с
категоричност и от показанията на актосъставителя, жалбоподателят
4
несъмнено е извършил нарушение на чл.70, ал.3 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Нарушената разпоредба на чл.70, ал.3 от ЗДвП указва през деня моторните
превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня
или с къси светлини. Според нормата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП водачите и
пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение са длъжни да използват обезопасителните колани, с които МПС са
оборудвани. По отношение на второто нарушение по делото липсват данни
жалбоподателя да попада сред изключенията по чл.137А, ал.2 от ЗДвП, което
би обосновало освобождаването му от административно наказателна
отговорност за това деяние. В случая нарушенията са били възприети от
контролния орган и затова водачът е бил спрян за проверка и му е съставен
акт.
За неизпълнението на горепосочените задължения пряко се ангажира не друг,
а водачът на автомобила, каквото качество е имал нарушителят към момента
на извършената проверка. Предвид на горното, съдът намира, че са налице
достатъчно доказателства, които да обосноват извод за наличие на виновно
извършени административни нарушения именно от жалбоподателя Г., а и
нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП въвежда правило, че редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които
да опровергават залегналите в АУАН и НП констатации и в този смисъл
същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.
Правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
като му е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Наложените глоби са във фиксирания в закона размер, поради което не
подлежат на редуциране от страна на съда.
Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при
които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. В случая се касае за две умишлени деяния, които само по
5
себе си се характеризират с висока степен на обществена опасност поради
повишеният риск от допуснатото от жалбоподателя поведение, както за
другите участници в движението, така и за самия нарушител. Ето защо съдът
намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да
се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите
граждани.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно. Горното безусловно влече и
потвърждаване на постановеното от наказващия орган „отнемане на 6
контролни точки“, което няма самостоятелна правната природа, а следва на
основание наложеното административно наказание или принудителна
административна мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, имащо предупредителна за водача и информационно-статистическа
за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в
сила наказателно постановление. Необходимо да се отбележи, че това
отнемане на контролни точки е законосъобразно постановено на основание
чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от
4.02.2013г./, съгласно която разпоредба за наложено наказание по реда на
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, свързано с неизпълние на задължението за
използване на предпазен колан или за носене на каска се отнемат 6 контролни
точки.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид на това, направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност, съдът намира за неоснователно.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-002539 от
23.03.2021г. на М.В.М., на длъжност Началник Група към ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.А.Г. с ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.70, ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лв. за нарушение
по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7