МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Обвиняемият
сержант З.И.С. постъпил на военна служба на 12 февруари 1996 г. Служил е в различни
поделения, като към настоящият момент служи във военно формирование ………. – Я.,
на длъжност „…………”. По време на службата си бил дисциплиниран и изпълнителен,
работил добре в колектив и не е влизал в пререкания с колегите и командирите си. Активно участвал в
учебния процес и изпълнявал в пълен обем задълженията си, стремял се да се
самоусъвършенства. Стриктно изпълнявал изискванията на регламентиращите
документи и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България. Бил наказван с дисциплинарни наказания „строго мъмрене”, „забележка”
и „предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца”. Поощряван бил два пъти с „благодарност” и веднъж с „грамота”. Участвал е в задгранични
мисии в състава на 6 охранителна рота - Ирак и в Кандахар – Афганистан.
На 15 май 2011
г., около 19.00
часа, обвиняемият серж.З.И.С. от в.ф……….
– Я., бил в кафе-аперитив „…….”,
находящо се в гр.Я., ул……, бл…., вх…... Обвиняемият С. и собственикът на
заведението, свидетелят Х. играели на
табла. Когато в заведението влязла съпругата на С., която с нелюбезен тон му
заявила да спре да играе на табла и да се прибира у дома, след което бутнала
таблата. С. си допушил цигарата и след около 1-2 минути напуснал заведението.
Пред заведението, на една маса, играели карти свидетелите Н.Г., Г. И., Д.Г., А.Ч.
и К. К., а свидетелят П.К. седял на пластмасов стол, в близост до играещите
карти. Сержант С. минал край К. като без причина бутнал К. от стола, и го съборил на земята.
Свидетелят К. станал и му казал „Чакай, виж какво направи”. Обвиняемият С. го съборил отново на земята, след което се
надвесил над него и започнал да го души с едната ръка, а с другата го държал. П.
К. започнал да вика „Чакай, какво правиш, задушавам се”. В това време се намесила свидетелката Д.,
която започнала да дърпа серж.С. за ръката,
след което той преустановил насилствените действия и си тръгнал.
От
назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на П.К.К. били причинени три кръвонасядания в областта на
шията, представляващи лека телесна повреда, изразяващи се в причиняване на
болка, без разстройство на здравето. Тези кръвонасядания се дължат на действията на твърд тъп предмет и по време и
по начин могат да се получат така, както се сочи в материалите по досъдебното
производство, а именно при стискане с ръце в областта на шията.
С
деянието си обвиняемият серж.З.С. осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.131 ал.1 т.12 алт.1
предл.4, вр. чл.130 ал.2 алт.1 от НК, тъй като на 15.05.2011 г., около 19.00
часа, в гр.Я., пред входа на кафе-аперитив „……….”, находящо се на ул……, бл…..,
вх….., по хулигански подбуди, чрез събаряне на земята и стискане в областта на
шията, причинил на П.К.К. от гр.Я. три кръвонасядания в областта на шията
представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без
разстройство на здравето.
Гореизложената
фактическа обстановка и правна квалификация се установяват по безспорен и
категоричен начин от обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебно заседание,
показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство,
съдебно–медицинската експертиза, както и от останалите писмени доказателства и
материали по делото.
Разпитан
в съдебно заседание обвиняемият не оспорва фактическата обстановка, дава
подробни обяснения, относно възникналия инцидент и макар и уклончиво сочи и
механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия
К. Същият изразява критично отношение към деянието и съжаление за
стореното.
Защитата
на обвиняемия не оспорва фактическата
обстановка по делото, но изразява становище, че по делото няма доказателства С.
да е извършил непристойни действия и грубо да е нарушил обществения ред и да е съзнавал, че
действията му нарушават обществения
порядък. Сочи се, че деянието на обвиняемия не е извършено по демонстративен
начин и същият не е изразил демонстративно явно неуважение към обществото,
поради което и не е осъществил състава на чл. 131 ал.1 т.12 от НК, а се
касае за деяние по чл. 130 ал.2 от НК и
следва наказателното производство да бъде прекратено.
Съдът
не приема тезата на защитата, че правната квалификация на деянието следва да
бъде по чл. 130 ал.2 от НК, тъй като от доказателствата по делото безспорно се
установява, както причинената телесна повреда на пострадалия П.К., така и квалифициращият признак „хулигански
подбуди”.
Съдът
счита, за безспорно установено, както от
обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебно заседание така и от показанията на пострадалия К. и показанията на свидетелите, присъствали
на инцидента, които съдът кредитира като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си и с цялостния доказателствен материал по делото, че
на 15.05.2011г., около 19.00 ч., в гр. Я.,
пред кафе–аператив „…..” обвиняемият, след появата на съпругата му в
заведението, отправените от нея реплики да се прибира у дома и събарянето на таблата, на която играел със
свидетеля Х., напуснал заведението и без
причина хванал, съборил на земята
пострадалия К. и започнал да го души, като му причинил кръвонасядания в
областта на шията, представляващи лека телесни повреда, изразяваща се в
причиняване на болка, без разстройство на здравето.
Безспорно,
от показанията на пострадалия К., показанията на свидетелите Н. Г., Г. И.,
Д. Г., се установява, че К., с думи или с жестове, по никакъв начин не
е предизвикал обвиняемия да извърши противоправни действия спрямо него. В
конкретния случай липсва личен мотив за причиняване на увреждането.
Поведението на обвиняемия
възмутило присъстващите и оказало негативно влияние върху тях. В тази
насока свидетелите сочат, че са били възмутени от поведението на обвиняемия, от
безпричинните насилствени действия спрямо К. и считат, че поведението на
обвиняемия „не е нормално”, т.е противоречи на общоприетите норми на поведение
в обществото. Свидетелят Н.Г., в протокола за разпит, на л. 48 от досъдебното
производство е категоричен „Възмутих се от това, че З. събори П. на земята, възмутих се от поведението на З.”,
а свидетелката Д. Д. сочи „За мен този
инцидент не беше много нормален”/л. 50 от досъдебното производство/,
свидетелката Г.И. заявява „За мен държанието на З. не беше нормално”/л. 51 от
досъдебното производство/. В тази насока и свидетелят Д. Г. категорично
изразява отношението си към противоправното деяние на обвиняемия „Възмутих се от действията на З. …”
/л.53 от досъдебното производство/.
В конкретния случай, от действията на
обвиняемия, се установява, че основният му мотив е бил да демонстрира пренебрежение към обществените ценности, чрез
посегателство срещу пострадалия. От субективна страна, безспорно хулиганските
подбуди са били в съзнанието на обвиняемия, тъй като с противоправните си действия той не само е
засегнал телесната неприкосновеност и е демонстрирал пренебрежение към
пострадалия К. като личност, но и към утвърдените в обществото норми на поведение,
поради което и съдът счита, че обвиняемият от обективна и субективна страна е
осъществил инкриминираното деяние.
Съдът, като взе предвид, че за деянието по чл. 131 ал.1 т.12
алт.1 предл.4, вр. чл. 130 ал.2 алт.1 от
НК в закона е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до една година или „Пробация”, обстоятелствата, че
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV глава VIII от НК, както и че от престъплението няма причинени имуществени вреди счита,
че са налице предпоставките, предвидени в чл. 78а от НК за освобождаване на
серж. С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба”. С оглед добрите характеристични данни, семейното и материално
положение на обвиняемия, изразеното критично отношение към деянието, административното наказание
„глоба” следва да бъде към минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1000 / хиляда / лева.
С оглед на осъдителното решение и на основание
чл. 189 ал.3 НПК, обвиняемият С. следва
да заплати направените деловодни разноски, както следва: 170 /сто и
седемдесет/ лева за съдебно-медицинска експертиза и 16.90 /шестнадесет лева и
90 ст./ лева за пътни разноски на свидетел, по сметка на РС „Военна полиция” –
Сливен – IBAN BG93UBBS80023106144806,
банков код UBBSBGFF – Банка ОББ, клон Сливен.
Мотивите се изготвиха днес 17.02.2012 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк. /п/