Р Е Ш Е Н И Е
№ 690 / 24.02.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на трети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание,
в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 9548 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД против К.Н.Д., за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 600 лв. –
неплатена главница по договор за кредит № ****/****.2016 год., сключен с
„4финанс” ЕООД, сумата от 615.72 лв. – наказателна лихва (договорна неустойка),
начислена за периода от 21.11.2016 год. до 22.11.2018 год., сумата от 113.42
лв. – такса за експресно разглеждане, както и законната лихва върху главницата,
начиная от 08.11.2019 год. до окончателното плащане, които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 год.
Правното основание
на исковете е в чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна
молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител заявява,
че поддържа исковете.
Ответницата
се явява лично, признава основателността на исковете.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения
и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото
е представен неподписан документ, озаглавен договор за кредит с № ***** / ****2016
год., с кредитодател „4финанс“ ЕООД и Д. - кредитополучател, за предоставяне на
кредит в полза на ответницата в размер на 600 лв., със срок на издължаване 30
дни - на 20.11.2016 год. В документа е отразено, че договорът е подписан
електронно, както и че на кредитополучателя е предоставена и допълнителна
услуга - за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, срещу
допълнителна такса от 113.42 лв. и дължи връщане на обща сума от 733.63 лв.
На същата
дата сумата е изплатена от кредитора на кредитополучателя чрез „Изипей“.
На
****.2018 год. между „4финанс“ ЕООД - цедент и „Кредитреформ България” ЕООД -
цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който и съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, последното
е придобило вземанията по договора за кредит, възлизащи на 1399.35 лв., в т.ч. 600
лв. главница, договорна лихва в размер на 20.21 лв., наказателна лихва в размер
на 615.72 лв., такса за експресно разглеждане от 113.42 лв. и 50 лв. - такси за
събиране.
При така
очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично
основателни.
Съгласно
чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик и потребител в
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
В
конкретния случай липсват доказателства за сключен по посочения ред договор за
кредит, в частност отправено от Д. нарочно искане за отпускане на кредит, вкл.
и за предоставените й допълнителни услуги. Но тъй като в съдебно заседание последната
признава неблагоприятния за себе си факт, съдът приема, че е налице сключен от
разстояние договор за кредит, при цитираните по-горе условия и за сумата от 600
лв., която реално й е предоставена - чрез Изипей. Следователно, налага се
извода, че ответницата дължи връщането й.
Понеже договорът
е такъв за потребителски кредит, приложими са правилата на ЗПК. Според чл.33,
ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тази разпоредба е
от императивен порядък, затова и клаузата в общите условия, уговаряща наказателна лихва в по-висок размер, е
нищожна, поради противоречие със закона. Не само - тя е нищожна и на друго
основание - противоречие с добрите нрави, доколкото нейния размер превишава
многократно размера на законната лихва за забава, дадена като легален критерий
за обезвреда при неизпълнение на парични задължения, с което излиза извън
присъщата й функция, надвишавайки в крайна сметка размера на заемната сума, респ.
давайки възможност за неоснователно обогатяване на кредитора. Затова
ответницата не дължи наказателната лихва (неустойка).
Преди
сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, т.е. да разгледа заявлението му – чл.16 от ЗПК. Следователно, тази „експресна услуга“ е задължение на кредитора,
обезпечаващо неговия интерес. Но като обвързва размера на таксата с размера на
кредита и периода на договора за кредит, кредиторът изисква заплащане на
допълнително възнаграждение. Клаузата за дължимост на подобна такса е в
противоречие с чл.21 от ЗПК, тъй като с нея се заобикаля ограничението по
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и ответницата не дължи и тази такса.
При изначална
недължимост на вземанията по нищожните договорни клаузи - за наказателна лихва
и такса за експресно разглеждане на документи, след станалата цесия ищецът -
цесионер е придобил само съществуващите у цедента вземания - за главница и законна
лихва за забава, независимо дали длъжникът е бил уведомен. Ето защо, искът
чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД - за дължимата главница, следва да се уважи, а
исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД - за наказателна
лихва (неустойка), както и по чл.79, ал.1 от ЗЗД - за такса за експресно
разглеждане на документи, да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество се присъдят разноски в размер на 112.85 лева.
Целесъобразно,
с оглед интереса на ищеца и имуществените възможности на ответницата, се явява
искането на последната по чл.241 от ГПК – за разсрочване изпълнението на
дължимото вземане. На първо място е нужно да се отчете, че действащото
законодателство отдава приоритет на доброволното изпълнение на задълженията,
като нормално развитие на отношенията между правните субекти. Поради това, по
мнението на настоящия състав, на съда е дадена възможност да прецени
релевантните за допускане на разсрочването обстоятелства. Такива в конкретния
случай са признанието на иска и готовността на ответницата да изпълни,
преценени в съвокупност с доброволното изпълнение, посредством което кредиторът
ще се удовлетвори напълно и в кратък срок, без да инициира изпълнително
производство, което при липса на имущество у длъжника за погасяване изцяло и
наведнъж на дълга, не би довело до желания резултат.
Мотивиран
от горното, на основание чл.235, чл.236 и чл.241 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Н.Д. ***, ЕГН - **********, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.**********,
представлявано от Р* В*, сумата от 600 лв. - неплатена главница по договор за
кредит № *******/***.2016 год., сключен с „4финанс” ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 08.11.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 23.11.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ исковете за наказателна
лихва (неустойка) в размер на 615.72 лв., както и за такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 113.42 лв.
ОСЪЖДА К.Н.Д. да заплати
на „Кредитреформ България“ ЕООД деловодни разноски в размер на 112.85 лв.
РАЗСРОЧВА, на основание
чл.241, ал.1 от ГПК, изпълнението на задължението на К.Н.Д. към „Кредитреформ България“ ЕООД, произтичащо от посочения по –
горе договор за кредит и деловодните разноски, на четири равни месечни вноски
от по 140 лв. и една последна, изравнителна вноска от 152.85 лв., дължими до 5-
то число всеки месец, считано от 05.03.2020 год. до 05.07.2020 год.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е