Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260177 / 14.7.2022г.
гр.
П., 14.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1511 по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б., ЕИК *********, в
която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
6701/2020 г. по описа на Районен съд П. срещу В.Б.С..
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги -
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. ПР., ул. „*******, аб. № ******. Твърди още, че
размерът на непогасените задължения е на обща стойност: 423,57 лева - главница
за периода от 19.08.2010 до 11.09.2019 г., по издадени фактури от 27.08.2018 г.
и 25.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 80,87 лева - лихва за забава, начислена за периода
28.09.2018-11.12.2020 г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество
и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина установен в Общите Условия и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./.
Разяснява, че в имота е поставен
водомер, който се отчита по електронен път чрез мобилно устройство, но
независимо от това е необходимо да същият да бъде непосредствено сканиран от
инкасатора. Поддържа, че за целта не е осигурен достъп от задълженото лице.
Разяснява понятията „видян, служебно отчитане, самоотчет, от клиента, без
водомер“ при различните начини на отчитане.
Поддържа, че съгласно приложимите Общи
условия фактурите за потреблението на ВиК услуги следва да бъдат заплатени в
тридесет дневен срок след издаването им, но това не е сторено от ответника,
поради което същият е изпаднал в забава като дължи и обезщетение в размер на
законна лихва.
С оглед на гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу
ответника за сумите, предмет на заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва наличието на облигационна връзка, доставката и
размера на исковата претенция. Оспорва представените по делото писмени
документи. Позовава се на погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Оспорва влизане в сила на приложимите Общи условия. Оспорва
надлежното и редовно отчитане на водомера. Намира, че част от процесните
вземания са погасени по давност, позовавайки се на кратка – тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозира молби, с които поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява. Признава
качество си на потребител, доставката и размера на задълженията, като поддържа правопогасяващото
възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът
е бил собственик или носител на вещно право на ползване на процесния
водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея. Давността за
вземанията да е прекъсвана.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Б.,
одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общи условия, публикувани във вестник Компас на
29.08.2014 г., приложими за част от исковия период (за останалата част от
периода са представени непълни и нечетливи общи условия), потребителите следва
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като
при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Същевременно
в чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1 от Общите условия водомерите за потребители
в сгради етажна собственост се отчитат веднъж на 3 месеца, а операторът издава
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период. Съгласно
чл. 22, ал. 4 от общите условия при неосигурен достъп се съставя протокол,
подписан от един свидетел, като операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 46 – по пропускателната способност на инсталацията
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1 м/с.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорна пасивната процесуална легитимация на ответника, доставката и размерът на
исковата претенция, а ответникът единствено се позовава на погасителна давност,
поради което и не коментира представените доказателства в тази насока. Това
възражение е релевирано с отговора на исковата молба, поради което следва да
бъде разгледано и обсъдено при формиране изводите на съда по същество на спора.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция,
върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е
еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, неговото задължение е за повтарящо
се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат
един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав
приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в
хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е
безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им,
и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране
на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в конкретната хипотеза
е 22.12.2020 г. Следователно
вземането за главница, възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено
по давност.
Друг спорен по делото въпрос е периода
на формиране на задължението. Ищецът е заявил, че потреблението е осъществено за
периода от 19.08.2010 до 11.09.2019 г., но същевременно е издал две фактури от
27.08.2018 г. и 25.09.2019 г. Ищецът е представил като писмени доказателства
частни свидетелстващи документи – Протоколи (27 бр.) за неосигурен достъп в
периода от 01.04.2011 г. до 20.06.2019 г. Материалната доказателствена стойност
на тези протоколи е своевременно оспорена от ответника (оспорва се истинността
на отразените констатации), излагайки съображения, че те са с еднакъв ръкописен
шрифт, подписани от едни и същи лица за инкасатор и свидетел, а периода им на
изготвяне е над осем години. В тази връзка на ищеца е указано, че негова е
доказателствената тежест да установи пълно и главно удостовереното в
протоколите, доколкото те се ползват сам с формална доказателствена сила. В
определения от съда срок, ищецът не е направил съответно доказателствено искане
въпреки дадената му възможност, поради което съдът не кредитира тези писмени
доказателства.
Още с искова молба ищецът е поддържал,
че водомерът на ответника е с електронно отчитане, но и при него е необходим
достъп. Посочено е, че съществува възможност и за „служебно отчитане“. Както бе
посочено съществува и опцията по чл. 22, ал. 4, вр. чл. 46 от общите условия. На
ищецът са давани указания да обоснове защо са издадени единствен две фактури и
причината поради която не е изпълнил задължението по собствените си общи
условия за ежемесечно фактуриране (пропускайки първите осем години), но нито
едно от указанията на съда не е изпълнено. Ето защо съдът приема, че процесното
задължение е формирано именно в посочения от ищеца период от 19.08.2010 до
11.09.2019 г. – 120 месеца. По правилото на чл. 162 ГПК съдът приема, че
приетата за безспорна сума в размер на 423,57 лева – главница следва да се
разпредели за целия исков период – по 3,53 лева на месец. За дата на изискуемост
на всяко задължение следва се приеме 19-и от съответния месец (формиращо
задължение за предходния един месец) – по - късната от посочените по горе, като
считано от следващия ден е започнала да тече и погасителна давност, след като
ищецът не е издавал фактури.
По вече изложените съображения за изискуемост
на вземането, задължението за главница, възникнало преди 22.12.2017 г. е
погасено по давност. Непогасено по давност, доколкото е възникнало в период
по-кратък от три години преди предявяването на иска, е притезанието за периода след
20.12.2017 (изискуемо на 19.01.2018 г.), т.е. задължението за 20 месеца в общ размер
на 70,60 лева.
Задължението за законна лихва се
претендира от 28.09.2018-11.12.2020 г., поради което не се покрива от
тригодишния давностен срок. Съдът изчислява същото по правилото на чл. 162 ГПК
върху размера на приетата за основателна искова претенция и определя същото на
15,81 лева.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са частично основателни, поради което
следва да бъдат уважени в за сумата от 70,60 лева главница и 15,81 лева законна
лихва за забава и отхвърлени до пълния претендиран размер като неоснователни –
погасени по давност.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в размер на 25,00
лева заплатена ДТ в исковото производство и е претендирано юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, от които следва да му
бъдат присъдени 21,41 лева (за ДТ и юрисконсултско възнаграждение), съразмерно
на уважената претенция.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 12,78 лева
(за ДТ и юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената претенция.
Ответникът не е сторил разноски. Такива
са претендирани от процесуалният му представител по указаната безплатна правна
помощ. Съдът определя минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева, от което в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено 248,61 лева
съобразно изхода от спора.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, гр. Б., ЕИК ********* съществува изискуемо вземане срещу В.Б.С., ЕГН: ********** за сумата в
размер на 70,60 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр.
ПР., ул. „*******, аб. № ****** за периода от 19.08.2010 до 11.09.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 15,81 лева – законна лихва за забава за
периода от 28.09.2018 до 11.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6701/2020 г. по описа на Районен
съд П..
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 70,60 лева
до пълния претендиран размер от 423,57 лева като неоснователен – погасен по
давност, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 15,81
лева до пълния претендиран размер от 80,87 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.С. да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, гр. Б. сумата в размер на 21,41лева, разноски в исковото и 12,78 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ЗА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, гр. Б. да
заплати на адв. К.Б. сума в размер на 248,61 лева - минимално адвокатско
възнаграждение за указаната безплатна правна помощ, съобразно изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.