Решение по дело №241/2018 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 82
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20184150200241
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             № 82

                         гр. Свищов, 11.10.2018г.

 

             Свищовски районен съд, в публично заседание проведено на 25.09.2018г.  в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдия НАХД 241  по описа на съда за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на  „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ,****, представлявано от изп.директор О.Б.Ш., чрез адв.С.К. срещу Наказателно постановление № 2018-0044640/9.05.2018 год. на Директор на Регионална дирекция  за областите Габрово, Велико Търново, Русе,Ловеч и Плевен със седалище *** към ГД”Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.222а и чл.231, за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно- не е посочено място на извършване на нарушението, не е посочена дата на извършване на нарушението, както и не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Навеждат доводи, че НП е неправилно и необосновано. Твърдят, че не е доказано извършването на нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП.Алтернативно, счетат че наложената санкция е завишена с оглед обществената опасност на конкретното нарушение.

Ответник жалбата е представил писмено становище , че жалбата е неоснователна, нарушението е доказано и Наказателното постановление следва да се потвърди.

Жалбата изхожда от заинтересувано лице, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление и е депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради и което същата се явява процесуално допустима.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С Наказателно постановление № 2018-0044640/9.05.2018 год.  на Директор на Регионална дирекция  за областите Габрово, Велико Търново, Русе,Ловеч и Плевен със седалище *** към ГД”Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите на жалбоподателя „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ,****, представлявано от изп.директор О.Б.Ш.   е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.222а и чл.231, за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, за това че при извършена проверка на 13.11.2017г. в магазин „*****” в гр.Свищов , на ул.”*****по повод жалба с вх.№Р-03-1590/6.11.2017г. от потребителя А.Л.А. относно неудовлетворена в едномесечен срок рекламация е установено, че при подадена рекламация на 15.09.2017г.,в рамките на един месец до 15.10.2017г. „Т.Б.” ЕАД не е привел в съответствие с договора за продажба мобилен апарат HUAWEI Honor 8 .

Видно от материалите по административно –наказателната преписка , на 12.09.2017 г. потребителят А. закупил мобилен телефонен апарат HUAWEI Honor 8 от  магазин „*****” в гр.Свищов .На 15.09.2017г., три дни след покупката  предявил рекламация  с оплакване , че дисплеят на телефона не реагира в горната част.Рекламацията е вписана в регистъра  на 15.09.2017г. На 6.10.2017г. телефонът бил върнат, с отбелязване че е обновен софтуера и не се констатира проблем. На 10.10.2017г. А. предявил отново рекламация  с оплакване , че дисплеят на телефона не реагира в горната част. На 24.10.2017г. телефонът е върнат с отбелязване, че не се констатира проблем. На следващия ден 25.10.2017г. за трети път предявява рекламация за същия проблем и на 2.11.2017г. телефонът е върнат след тест, при който не е установен проблем. Това  мотивирало потребителя А. да подаде жалба до КЗП.Същата е входирана с №Р-03-1590/6.11.2017г.  По повод сигнала служители на КЗП- св.П.К. и П.А. извършили проверка в магазин „*****” в гр.Свищов, на ул.”*****”№ ***стопанисван  от „Т.Б.” ЕАД. Проверяващите констатирали по документи, че в едномесечен срок до 15.10.2017г. стоката - мобилен телефонен апарат HUAWEI Honor 8  не е приведена в съответствие с договора. След три рекламации с посочен един и същ проблем в горната част на дисплея,  телефонът е връщан без да е отстранен проблема.Дадено е задължително предписание до 1.12.2017г. да се удовлетвори искането на потребителя за замяна на стоката с нова. На 14.11.2017г. потребителят предявил четвърта рекламация , при която видно от Акт за удовлетворяване на рекламацията от 18.11.2017г., дисплеят на телефона бил подменен и успешно е преминал функционалния тест.

На 19.12.2017г. св.К. в присъствието на А.  и упълномощен представител на фирмата-жалбоподател П.Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение № К-0044640 срещу „Т.Б.” ЕАД  за нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП. АУАН е подписан без възражения от представителя на жалбоподателя. Въз основа на него е издадено и атакуваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 222а и чл.231 от ЗЗП, на „Т.Б.” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя К.,  както и от приложените по преписката и представени с жалбата документи.В самата жалба по същество не се оспорва, че в едномесечния срок не е удовлетворена претенцията на потребителя А.,но считат че са спазвали едномесечния срок по всяка от рекламациите му. Тези твърдения не опровергават направените констатации. Безспорно се установява, че потребителят е направил рекламация на 15.09.2017 г. и тази рекламация е приета от доставчика. При това тази рекламация е следвало да бъде удовлетворена до 15.10.2017 г., което обаче не било направено. Рекламацията е удовлетворена едва на 18.11.2017 г., вече след извършената проверка. С първата рекламация доставчикът е бил сигнализиран за отстраняване на дефект. А че такъв е имало е видно и от това, че в крайна сметка рекламацията е удовлетворена – сменен е дисплеят на телефона , след което проблемът –предмет на трите предходни рекламации е отстранен. Стока с дефект, който е наложил подмяна на дисплей очевидно не е била в съответствие  с договора, а с отговорите по рекламациите от 15.09.2017г., 10.10.2017г.и 25.10.2017г. дружеството не е изпълнило задължението си да приведе стоката в съответствие с договора.

  Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, а съображенията за това са следните:Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По този начин санкционираното дружество "*****" ЕАД е осъществило състава на нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Жалбоподателят в качеството си продавач не е привел потребителската стока - мобилен телефонен апарат HUAWEI Honor 8  в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от датата на рекламацията на потребителя – 15.09.2017г. , т.е. до 15.10.2017г. Рекламацията била удовлетворена на 18.11.2017 г. Нарушението е извършено повторно по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП предвид обстоятелството, че в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 2017-0041566/11.01.2017 г. и  НП № 2016-038444/14.10.2016 г. за същото по вид нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП ,като всички са влезли в сила, след като са потвърдени със съдебни решения в едногодишен срок от извършване на настоящото.Като доказателства са приети наказателните постановления и съдебните решения с които са потвърдени.

Нарушението и неговото авторство са безспорно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и пред настоящия съд. След като е ангажирана отговорността на търговеца, то въпроса за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда. Достатъчно е да са установени признаците на нарушението само от обективна страна. В конкретния случай е налице безвиновна, обективна отговорност е определен правилно към минималния- 1000лева.

Съгласно разпоредбата чл. 222а ЗЗП, за нарушения на чл.113 от ЗЗП  на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.Съдът намира, че  размера на наложената санкция е определен правилно към минималния- 1000лева, като нарушението е извършено при условията на повторност, която съгласно чл.231 от ЗЗП води до удвояване на определената санкция-2000лева.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Свищовският районен съд

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 2018-0044640/9.05.2018 год.  на Директор на Регионална дирекция  за областите Габрово, Велико Търново, Русе,Ловеч и Плевен със седалище *** към ГД”Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, С КОЕТО  на  „Т.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ,****, представлявано от изп.директор О.Б.Ш.   е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.222а и чл.231, за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :