Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр. Русе, 21 ноември 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 16 ноември 2022 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №360…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от директора
на Регионална здравна инспекция Русе, чрез адв. Б.М.,*** против решение № 558
от 27.07.2022 г., постановено по а.н.х.д № 567/2022г. по описа на Русенския районен съд. С решението е отменено
Наказателно постановление (НП) № 3 от 10.03.2022 г., издадено от директора на тази РЗИ-Русе,
с което на ответника в настоящото производство К.Н., за нарушение на чл.56,
ал.1 от Закон за здравето (ЗЗдр), на основание чл.218, ал.2, предл.2 от същия
закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева.
Недоволен от този резултат е останал касаторът-директорът на РЗИ
Русе, който счита, че при постановяване на въззивното решение са допуснати
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
и норми, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В жалбата
се излагат подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания. Твърди се, че
погрешно районният съд е приел, че в проведеното административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като е счел, че
лицето е наказано по реда за наказания, разписан в чл.218, ал.2 от ЗЗдр, касаещ
наказания на ЕТ, а не както е в санкционния акт - физическото лице и това
нарушавало правото на защита на адресата на наказателното постановление.
Според касатора
правилно е ангажирана отговорността именно на физическото лице и на следващо
място обвинението било доказано, противно на приетото от Русенски районен съд.
Иска се от
Административен съд Русе да отмени решението на РРС и потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище и в съдебна зала я
счита за неоснователна и недоказана. Претендира разноски за
касационната инстанция, свързани със заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата пледира за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В проведеното от районния съд производство,
за да стигне до извода за незаконосъобразност на оспореното пред него
наказателно постановление, съдът е установил от фактическа страна следното:
РЗИ Русе, по повод подаден до тях сигнал
извършили проверка, в която участвала здравен инспектор Й. Ч. Проверката била на
17.12.2021г., в 13.30 часа в обект, гостилница в гр. Русе, ул. Воден №11,
стопанисвана от „Андреа“ ООД. Проверяващите приели, че лицето К.Н. допуска
активно тютюнопушене в заведението в една от двете търговски зали.
За деянието, представляващо административно
нарушение бил съставен АУАН от 20.12.2021г. с адресат физическото лице К. Н., а
въз основа на него, независимо от депозираното срещу акта възражение,
административно-наказващият орган издал и оспореното пред въззивната инстанция
наказателно постановление.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
установена от въззивната инстанция, подкрепя се от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Съдът обаче приел, че е нарушено правото на защита на
наказаното лице, защото е ангажирана отговорността на физическото лице, а съгласно
посоченото в НП основание е следвало да бъде тази на ЕТ. Това разминаване нарушавало
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според която наказателното
постановление следва да съдържа „законните разпоредби, които са били
нарушени виновно“.
На следващо място, не било доказано по безспорен
начин, че въобще е налице нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗЗ.
С такива мотиви, включително и за наличието
на маловажност, съдът уважил жалбата и отменил санкционния акт.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите
и правни изводи в проверяваното решение, като за пълнота излага и следното:
Правилно въззивната инстанция е приела, че е
нарушено правото на защита на наказаното лице. Не се оспори, че К. Н. е
управител на „Андреа“ ООД, което дружество стопанисва проверения обект,
гостилница в гр. Русе, ул. Воден №11. Не става обаче изобщо ясно защо
проверяващите, а след това и АНО са приели, че именно спрямо физическото лице К.
Н. следва да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗЗ казва „Който
допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54,
56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1
000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с
имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от
юридическо лице.“
Следователно отговорността за такова
нарушение е на лицето, което допусне извършването на нарушение на чл. 54, 56
или 56а от ЗЗ, в управляван от него обект. К. Н. е управител и представляващ
„Андреа“ ООД. И дори да беше установено и доказано по безспорен начин
нарушението на чл.56 от ЗЗ, не тя като физическо лице, а дружеството,
стопанисващо обекта е следвало да бъде наказано за него. Няма пречка да бъде наказано
и физическо лице за нарушение на чл.56, вр. с чл.218, ал.2 от ЗЗ, но само ако е
доказано по законоустановен начин, че то отговаря за такъв обект или го
управлява. След като К. Н. е управител на „Андреа“ ООД, а дружеството
стопанисва обекта, при установено и доказано нарушение на чл.56 от ЗЗ,
отговорността е на дружеството, не на физическото лице.
Касационната инстанция е съгласна и с
изводите в проверявания съдебен акт, че не доказано по безспорен и категоричен
начин, че е осъществен състава на нарушението на чл.218, ал.2, вр. с чл.56 от
ЗЗ и позовавайки се на чл.221, ал.2, пр. 2-ро от АПК, препраща в тази част към
мотивите на въззивната инстанция.
Съобразявайки горното, Административният съд
счита, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и при липсата на касационни
основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д
от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по спора – К. Н. следва
да бъдат присъдените направените и доказани разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение № 558 от 27.07.2022 г., постановено
по а.н.д № 567/2022г. по описа на Русенския районен съд.
Осъжда Регионална здравна инспекция-Русе, бул. „Придунавски“
№68 да заплати на К.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 400 (Четиристотин) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.