Мотиви към присъда по НОХД № 7928/2012 г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.С.К. и същият е предаден на
съд за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК за това, че на 05.04.2012г. в с. К.,
обл. П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – мобилен телефон марка
„Нокия” модел „С2-01”
/употребяван/ на стойност 75.00 лева, GPS
устройство марка GARMIN /с непосочен модел, употребяван/ на стойност 350.00
лева, карта за GPS навигация марка GARMIN на стойност 70.00 лева, всичко на обща стойност
495.00 лева, собственост на „М.” ООД гр. Б., които владеел.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията
на чл. 54 от НК, ориентирано към средния размер на наказанието, предвиден за
престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Защитникът на подс. К.
– адв. К. - пледира към съда за недоказаност на обвинението по несъмнен и
категоричен начин, като моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Е.С.К. не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като дава обяснения. Моли
съда да го признае за невиновен.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.С.К. е роден на ***г.
в гр. С.З., живее понастоящем в гр. П., той е българин, български гражданин, с
висше образование, женен е, работещ, осъждан, с ЕГН **********.
На 30.12.2011г. в
гр.Пловдив между подсъдимия, от една страна и фирма „М.” ООД гр.Б. с управител свид. Р.И.И.
бил сключен срочен трудов договор за срок до 31.03.2012г. По силата на този
договор подсъдимият К. се съгласявал да работи като шофьор на линейка срещу определено трудово
възнаграждение. Във връзка с упражняваната от него трудова дейност, свид. Р.И.
в присъствието на св. Е.К. и св. А. на 04.01.2012г. предоставил на подсъдимия
мобилен апарат марка НОКИЯ С2-01, джи пи ес /GPS/ устройство марка GARMIN и карта за джи пи ес /GPS/ навигация марка GARMIN с подробна карта на Източна
Европа и Азия. След изтичане срока на
договора, следвало подсъдимият да върне на управителя на фирмата-работодател „М.”
ООД автомобила, който управлявал с цялото оборудване, което и сторил. Същият
обаче не върнал мобилния апарат и джи пи ес системата, ведно с навигационната
карта. Първоначално той помолил свид. И. да задържи телефона ден-два, след
което обещал да му го върне, което обаче не сторил, поради което на
05.04.2012г. свид. Р.И. заедно със свид. Е. *** до дома на подс. К., за да си
иска предадените вещи. Подсъдимият пред тях заявил, че няма да върне гореописаните
вещи, като обяснил, че GPS –устройството бил повредено.
На досъдебното
производство е била назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза, според
чието заключение общата стойност на вещите към инкриминирания момент възлиза на
495,00 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева/, както следва: мобилен телефон
марка „Нокия” модел „С2-01”
– 75.00 лева; GPS
устройство марка GARMIN – 350.00 лв. и карта за GPS навигация марка GARMIN – 70.00 лв. Съдът кредитира
представеното експертно заключение като обективно и компетентно изготвено, с
необходимите професионален опит и познания, неоспорено от страните.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на показанията на свид. И., свид. К. и А., както и от обясненията на
подсъдимия. Възприетата от съда фактология се установява и от писмените
доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на основание чл.
283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – документите,
касаещи характеристиките и собствеността на вещта, протокола за изготвена
стоково-оценъчна експертиза.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето и мястото на
извършването му, както и неговото авторство.
Като цяло възприетата
от съда фактология не е спорна – установява се както от показанията на
посочените трима свидетели, а така също и от обясненията на подсъдимия, че в
края на месец декември 2011г. между подсъдимия, от една страна и свид. И., като
управител на „М.” ООД гр. Б. е бил сключен срочен трудов договор, по силата на
който подсъдимият приема да изпълнява срещу уговорено трудово възнаграждение
длъжността шофьор на линейка. Приложеното и неоспорено копие от трудов договор
/л. 9 от дозн./ подкрепя посочените гласни твърдения. Предаването на процесните
вещи, според показанията на свид. К. и А. е станало в началото на месец януари
2012г., в каквато насока са и твърденията на свид. И. /същият конкретно посочва
датата 04.01.2012г. – л. 20 от НОХД/, като според гласните доказателства както
мобилния апарат, така и GPS устройството
и картата в него са били предадени на подсъдимия с оглед изпълнение на
трудовите му функции. Самото предаване на вещите не се опровергава от страна на
подсъдимия, като същият оспорва модела на получения мобилен апарат, както и
неговата собственост и тази на GPS
устройството.
Свид. И. не бе
категоричен в показанията си досежно модела на мобилния апарат „Нокия”, който
сочи да е предоставил на подс. К. /дали е С или Х1/, като заявява, че апаратът
не е бил „от скъпите”, бил поставен в кутийка, която директно му предал. Що се
касае до твърденията на К. и А. и двамата посочват, че при предаването на
телефона също не са разглеждали апарата. Подс. К. в съдебно заседание от
27.02.2013г. посочва, че телефонът е бил модел С1. В показанията си обаче свид.
И. заявява, че документи за вещите е представил в хода на досъдебното
производство, визирайки предявеното му копие от фактура /л.11 от дозн./. Видно
е, че същата касае телефон марка „Нокия”, модел С2-01, закупена на името на
фирма „Г.” ООД с МОЛ свид. А.А.. Пак от показанията на свид. И. се установява,
че същият има участие и в друго дружество, като телефонът е бил закупен от
него, но се е ползвал „от новата фирма” - „М.” ООД /л.20-гръб/. Показанията на
този свидетел съдът кредитира като логични и подкрепени от останалите
свидетелски показания. Предвид така изложените от него обстоятелства във връзка
с предявената му фактура, съдът намира за установено, че моделът на предадения
на подсъдимия телефонен апарат е именно Нокия С2-01.
Що са касае до GPS устройството, неговият модел не е спорен, като
досежно картата, която е била предадена с него, от показанията на свид. И. се
установява, че същата е била закупена от Русия и представлява абонамент за
карта на Европа и Азия /приложеното към дознанието копие от фактура на л. 10 е
в подкрепа твърдението на свидетеля/,
като същата е била собствена на фирма „М.” ООД Б.. Подсъдимият като цяло не
оспорва марката на GPS устройството и картата в него,
като твърди, че след като е получил същите от свид. А., то на него е следвало
да бъдат върнати. От показанията на свид. А. се установява, че той действително
е присъствал на предаването на вещите, като това е станало в дома му /по
твърдения и на свид. К./, но вещите не били негови, а на дружеството. Тук е
мястото съдът да отбележи, че кредитира показанията и на свидетелите К. и А.
като непротиворечиви помежду си, подкрепени досежно отделните обстоятелства и
от представените на дознанието писмени доказателства за трудовото
правоотношение на подсъдимия с „М.” ООД, конкретно ползва с доверие твърденията
на свидетелите за вида на предадените вещи.
Следващото съществено
обстоятелство е поведението на подсъдимия след изтичане на срочния договор.
Свид. И. посочва, че подсъдимият своевременно предал служебния автомобил, като
помолил И. да го „изчака ден-два” преди да му върне телефона, за да го ползва,
тъй като нямал личен. Последващите опити на И. да получи от подсъдимия телефона
и останалите невърнати вещи - GPS устройството,
ведно с картата, останали безплодни, доколкото свидетелят посочва, че подсъдимият
му отказал на няколко пъти връщането им /л.20 от НОХД/. Това мотивирало
свидетелят да посети дома на К. на 05.04.2012г., придружен от свид. К., при
което подсъдимият отново не върнал вещите, като поредното оправдание на К.
касаело счупване на стъклото на GPS устройството,
което налагало неговия ремонт. Абсолютно идентични са и показанията на свид. К.
досежно това посещение в дома на К., като конкретния час на посещението, за
което възражение направи подсъдимия, е ирелевантно обстоятелство. Подсъдимият
не оспорва невръщането на вещите, като сочи, че GPS устройството било повредено, което налагало неговия
ремонт. Тъй като подсъдимият отново не върнал предадените му за владеене вещи,
свид. И. се обърнал към разследващите органи. Показанията и на свид. И., и на К.
в тази част не си противоречат, поради което съдът има дава вяра. Що се касае
до обясненията на подсъдимия, като цяло същите не опровергават основните
обстоятелства, за които показания дават и разпитаните свидетели, като
възраженията на същия досежно модела на част от вещите и собствеността съдът
вече обсъди по-горе.
Що се касае до
стойността на процесните вещи, изготвената на дознанието експертиза дава
стойността на всяко едно от тях към инкриминирания период. Възражението на
подсъдимия досежно стойността им не може да бъде споделено от настоящия съдебен
състав, тъй като видно е, че експертът при изготвяне на заключението си е
направил проучване на пазара на отделните вещи, отчел е и факта, че същите не
са нови, а употребявани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК.
От обективна страна,
с действията си подсъдимият на 05.04.2012г. в с. К., противозаконно е присвоил
чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокия” модел „С2-01” /употребяван/, GPS устройство марка GARMIN /с
непосочен модел, употребяван/ и карта за
GPS навигация марка GARMIN, всичко
на обща стойност 495.00 лева, собственост на „М.” ООД гр. Б., които владеел.
Установява се също
така, че подсъдимият е владеел вещите на конкретно правно основание – същите са
му били предадени от свид. И. във връзка с изпълнение на трудовите му
задължения по сключен трудов договор между подсъдимия като работник и
дружеството „М.” ООД гр. Б., като работодателя. В настоящия казус той е имал
регламентиран достъп до тях, т.е. упражнявал е фактическа власт върху вещите.
Установи се по делото, че не е бил съставян приемо-предавателен протокол при
предаването на вещите на подсъдимия, но доколкото за тяхното предаване
свидетелстват три лица, а и не се оспорва като цяло от страна на подсъдимия,
съдът намира за безспорно доказано това обстоятелство. Според Постановление № 3/70 г.
на Пленума на ВС на РБ, т. 5, не е необходимо връчването или поверяването на
имуществото да е станало с формален писмен акт, като това може да стане и по
друг начин, и е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на
функциите си по пазене или управление на имуществото.
Собствеността върху
вещите /т.е. че същите са чужди по отношение на подсъдимия/ остава доказана
освен от показанията на тримата разпитани свидетели, а също и от представените
по дознанието копия от фактури. Това
обстоятелство също така не се и оспорва от К.. Тук е мястото да се обсъди, че
според представената от самия свид. И. като управител на „М.” ООД копие от
фактура досежно мобилния телефон, не установява същата формално да е
собственост на пострадалото дружество. Същият свидетел обаче твърди, че макар и
телефонът да е бил закупен от „старата фирма”, както той се изрази, както
мобилният апарат, така и останалите вещи са били ползвани именно от „М.” ООД и
предадени на подсъдимия. Това съдът намира за категорично установено и от
показанията на свидетелите К. и А.. Тук е мястото да се обсъди възражението на
подсъдимия, че след като същият бил получил вещите от А., то следователно, те
били негови. Твърдение именно свид. А. да е предал на подсъдимия телефонния
апарат не бяха ангажирани в процеса, като дори самият свид. А. не изтъкна
подобно твърдение, поради което това възражение на подсъдимия съдът намира за
несъстоятелно. Още повече, че самото фактическо предаване на вещите, пък дори
да се приеме, че е било реализирано от лице, различно от управителя на „М.”
ООД, е без правно значение, след като на подсъдимия ясно е станала причината,
поради която му се предоставят тези вещи – във връзка с изпълнение на трудовите
му задължения по сключения няколко дни по-рано трудов договор.
Безспорно също така
от гласните доказателства се установява, че
всяка една от процесните вещи е били предадена на подсъдимия от името на
фирма „М.” ООД за временно ползване на подсъдимия без право на разпореждане с
тях – същият е знаел, че следва да върне същите след изтичане на договорения
срок. За да е съставомерно деянието по чл. 206, ал.1 от НК не е задължително да
е увреден патримониума на собственика на движимата вещ, защото вредоносният
резултат в случая е причинен спрямо този, който е упражнявал правомерна фактическа
власт върху вещта, а в случая това е била фирма „М.” ООД, гр. Б. - виж в този
смисъл и решение № 348/09.10.2009г. по н.д. № 363/2009г. на ВКС, ІІІ н.о.
Престъплението е
довършено, доколкото подсъдимият е препятствал въобще възможността на дружеството
да се разпорежда с вещите, както намери за добре. Вещите е следвало да бъдат
върнати при изтичане срока на договора, като съгласно постигната устна
договорка със свид. И., касателно мобилния телефон, срокът е бил удължен до
ден-два след изтичане срока на договора. При посещението на свид. И. до дома на
подсъдимия, което е станало на 05.04.2012г., последният е отказал връщането им,
което прави престъплението довършено именно към този момент. В случая не се
доказа изпълнителното деяние да е осъществено чрез юридическо разпореждане с
вещите, но невръщането им след изтичане на определения срок и при нарочно
посещение от управителя на дружеството до дома на подсъдимия, за да ги получи, сочи
на отказ същите да се върнат, което е една от изпълнителните форми на
престъплението обсебване. Отказът да се върне вещите е противозаконно – липсва
правно основание за задържането им. В този смисъл и решение № 608 от 12.07.1991г.
на ВС и решение № 330/5.10.2000г. на ВКС по н.д.№283/00г., ІІІ н.о.
Мястото на извършване
на престъплението остава доказано от коментираните по-горе свидетелските
показания на И. и К.. Стойността на присвоените вещи остава доказана от изготвената
по делото стоково- оценъчна експертиза, която съдът кредитира изцяло.
От СУБЕКТИВНА страна
деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаел настъпването им.
Тук е мястото съдът
предвид изложените по-горе мотиви, че вещите са били предоставени на подсъдимия
именно поради длъжностното му качество /т.е. налице е връзката между субекта с
предмета на престъплението/, да посочи и следното: действително процесните вещи
са били поверени на подсъдимия да ги владее, т.е. да ги ползва във връзка с
осъществяваната от него трудова дейност. Ето защо, настоящият състав е на
становище, че извършеното от подсъдимия досежно GPS устройството марка GARMIN
и картата за GPS навигация е следвало да се квалифицира като
престъпление по чл. 201 от НК – длъжностно присвояване, независимо, че моментът
на невръщане на същите е след прекратяване на договорните отношения /виж в този
смисъл Решение № 390/29.10.1985г. по н.д. № 428/85г., ІІ н.о./. С оглед
конкретиката на трудовите си задължения /поверена му е работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество/, К. придобива качеството на длъжностно
лице съгласно чл. 93, т. 1, б. "б" от НК
и става годен субект на престъпление по чл. 201 от НК.
Обвинение за такова престъпление обаче липсва. Иначе трайна е съдебната
практика, че ако се разкрият белезите на друго престъпление, макар правната
квалификация на обвинителния акт да е смекчена, същата следва да бъде запазена,
след като поведението на подсъдимия съдържа признаците и на това престъпление и
няма изменение на обвинението за по-тежкото престъпление /виж решение №
587/06г.на ВКС, І н.о. и Решение № 273/2000г. на ВКС, ІІІ н.о./ Що се касае до
мобилния апарат, безспорно за същия се установява наличие на допълнителна устна
уговорка между подсъдимия, от една страна и свид .И., от друга, по силата на
която подсъдимият е следвало да върне апарата ден-два след изтичане на договора,
т.е. в първите дни на месец април 2012г., т.е. задържането на телефона след
изтичане срока на договора е станало на конкретно правно основание, като вещта
му е била поверена да я владее за определен срок, след който подсъдимият е
отказал да я върне, което осъществява всички признаци на престъплението
„обсебване”.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, съдът съобрази, следното: подсъдимият има
предходно осъждане, както и вещите не са били върнати. От друга страна, стойността
им към момента на инкриминираното деяние е под две минимални работни заплати за
страната. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита семейната и трудовата
ангажираност на подсъдимия, добрите му като цяло характеристични данни, както и
съдействието, което е оказал в хода на досъдебното производство. Смекчаващите
обстоятелства според съда са многобройни такива и налагат определяне на
наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер на наказанието се явява според съда справедлив
и съответен на обществената опасност на дееца и конкретното деяние.
При преценка дали
наказанието следва да бъде изтърпяно реално или не, съдът прецени следното:
По отношение
предходните му осъждания, съдът установи, че според справката съдимост на К.,
същият е осъждан, както следва: по НОХД № 2354/05г. , в сила на 13.03-2006г. на
наказание глоба в размер на 300 лв. По следващите две дела, водени против него
– по НОХД № 348/2003г. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78
А от НК, като му е наложена глоба, а по НОХД № 872/2006г. на основание чл. 183,
ал.3 от НК не е наказан. От значение за правилното определяне на наказание е и
осъждането на К. по НОХД № 1264/2007г. по описа на ПОС, в сила от 28.09.2007г.,
където му е наложено най-тежкото наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години за деяния,
извършени пред периода 14.02.1999-14.11.1999г., 01.01.1999-31.10.1999г. и на
14.07.2000г. И последното му осъждане е по НОХД № 1621/2007г., в сила от
05.02.2008г., за което му е наложено наказание глоба за извършено престъпление
от чл. 183, ал.1 от НК. При така установеното, съдът намира, че няма пречка
така наложеното по-горе на подс. К. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението, предмет на настоящото дело, да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. Това е така, тъй като независимо, че няма данни за
групиране на осъжданията на подс. К. по НОХД № 2354/2005г. по описа на ПРС и по
НОХД № 1246/2007г. по описа на ПОС, то основанията за това са били налице още
към момента на влизане в сила на съдебния акт по второто посочено дело. В този
случай определеното общо най-тежко наказание би било наказанието лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено
за срок от три години. Съобразно
възприетото становище в ТР № 54/01.06.1961г. по н.д. № 24/1961г. , ОСНК,
реабилитация по право може да настъпи както за лицата, които са били осъдени с
една присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице
условията за определяне на едно общо наказание съгласно чл. 25 вр. с чл. 23 от НК, както е в настоящия казус. При това положение, за подс. К. след изтичане на
изпитателния срок от три години по така определеното му общо най-тежко
наказание по тези осъждания, което е станало към 28.09.2010г. е бил реабилитиран по право по тези две
осъждания, тъй като в изпитателния срок лицето не е извършило друго престъпление, поради което
следва да изтърпи отложеното наказание /по чл. 86, ал.1, т.1 от НК/.
Действително същият има последващо осъждане по НОХД № 1621/2007г. по описа на
ПРС за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, довършено м.09.2007г., но поради извършеното
престъпление по това дело същият не е следвало да изтърпи и отложеното
наказание, тъй като по НОХД № 1621/2007г. К. е осъден на глоба. При това
положение, съдът намира, че К. е реабилитиран по право досежно осъжданията си
по НОХД № 2354/2005г. по описа на ПРС и по НОХД № 1246/2007г. по описа на ПОС. В
подкрепа на горните разсъждения на съда е и Решение № 201/12.06.2009г. на ВКС
по н.д. № 662/2008г., ІІІ н.о., което коментира идентичен случай.
Тъй като определеното
от съда наказание по настоящото дело е в размер на шест месеца лишаване от
свобода, деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление
от общ характер към момента на извършване на престъплението /както се посочи
по-горе е реабилитиран/ и за постигане
целите на наказанието и поправяне на дееца не се налага същият да изтърпи
реално наложеното наказание, съдът счита, че изпълнението на така наложеното
наказание следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66,
ал.1 от НК. Както се посочи вече по-горе, подсъдимият е трудовоангажиран, а и
установява се от характеристичната му справка, а и от заявеното от него самия,
че същият е семейно ангажиран с едно дете, като следва да изплаща издръжка и за
друго дете от предходен брак. Това мотивира съда да приеме, че целите на наказанието
и поправянето на дееца биха се постигнали и с отлагане на изпълнението на
наложеното наказание.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК по делото разноските в размер на 50 лв. следва да бъдат заплатени
от подсъдимия по сметка на ВСС.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.