№ 19
гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102373 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт
Ц. твърди, че на 03.02.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на
кредитодател и С. И. И. в качеството на кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит № 2179052 за предоставяне в заем на сумата от 650
лв., която кредитополучателят се е задължил да върне на 6 вноски по 121.32
лв. в срок до 10.08.2020 г. при фиксиран ГЛП в размер на 41.24 % и ГПР в
размер на 50 %. На 03.02.2020 г. кредитополучателят е сключил с
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора и
да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички задължения
по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при
поискване от „Кредисимо“ ЕАД. Също на 03.02.2020 г. между „Ай Тръст“
ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на
който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит, с което е изпълнил
задълженията си към длъжника по договора за предоставяне на
поръчителство. Кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г. кредиторът е поканил „Ай
Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасил дължимите суми, както следва:
550.35 лв. главница по договор за кредит; 56.25 лв. договорна лихва за период
1
от 03.02.2020 г. до 10.08.2020 г.; 33.42 лв. обезщетение за забава. На
23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомил длъжника за извършеното
плащане и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 286.27 лв. и сумата от 15.74 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти са прехвърлили вземанията си по
договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
за което длъжникът е уведомен на 30.03.2021 г. За дължимите суми ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1596/2023
г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5, от ГПК, предявява иск за
установяване на вземанията, както следва: главница в размер на 550.35 лв.,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
286.27 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
56.25 лв. за периода от 03.02.2020 г. до 10.08.2020 г., законна лихва за забава
върху главницата в размер на 33.42 лв. за период от 03.02.2020 г. до
23.02.2021 г., законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 15.74 лв., ведно със лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. И. И. чрез назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Б. намира
исковете за допустими. Не оспорва съществуването на облигационно
правоотношение по договор за кредит, но поради липса на контакт с
ответника не може да вземе становище за евентуално извършени плащания и
за дължимите по кредита суми. Моли за отхвърляне на иска. Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 03.02.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. И. И. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2179052, по
силата на който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 650 лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 727.92 лв. в срок от 6 месеца на 6 броя месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 121.32 лв., при ГЛП в размер на 40 % и
ГПР в размер на 48.23 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че
кредитополучателят следва да предостави на „Кредисимо“ ЕАД посочения от
него вид обезпечение: банкова гаранция или договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.
2
На 03.02.2020 г. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и
С. И. И. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, а потребителят е поел
задължението да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 62.49 лв.
на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В
случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на
задълженията на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД до възстановяване на
сумата и разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил
потребителя за постъпилото от „Кредисимо“ ЕАД искане за плащане.
На 03.02.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на
който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено
поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да плати всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.
Сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора – 03.02.2020 г., а на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е
заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 640.02 лв., представляваща
непогасена сума по договора за кредит, сключен със С. И. И., съгласно
представената счетоводна справка.
На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (цедент 1) и „Ай Тръст“
ЕООД (цедент 2) и „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер) е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
цедент 1 продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора, а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на
първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент
1) като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и
3
вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити на „Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените
лихви.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания в полза на поръчителя за изплатени от него
задължения за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземания за дължимо възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху възнаграждението
по договор за предоставяне на поръчителство.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по
договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за
поръчителство и договор за цесия, предоставянето на заемната сума на
кредитополучателя и изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит от поръчителя.
Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени от ответника С. И. И. в качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – за
нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Като се запозна със съдържанието на процесните договори, страна по
които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради противоречие
със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
4
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по
кредита на потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено
абсолютна стойност на ГПР – 48.23 %, но липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира конкретният ГПР. Също така в размера на ГПР не е включено
дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, чийто размер е 374.94 лв. (6 месеца по 62.49 лв.). Това
възнаграждение представлява разход за потребителя, който е свързан с
договора за кредит и е бил предварително известен на кредитора „Кредисимо“
ЕАД, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради
това стойността на дължимото възнаграждение за предоставяне на
поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на
ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл посоченият в
договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в
заблуждение потребителя за дължимите от него суми по кредита и поставя
потребителя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК
прави договора за кредит недействителен поради противоречие със закона.
Също така уговореният в договора за кредит ГЛП от 40 % противоречи
на установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани
правила за добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. Съгласно
установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на
чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е обезпечен с
поръчителство. Следователно максималният размер, до който може да бъде
5
уговаряна възнаградителна лихва е 20 %. Уговореният в случая ГЛП
надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите
нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора
за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща
заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради
което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, тъй като не съществува главно задължение, което да обезпечава.
Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията
по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което
прави договорът за поръчителство нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради липса
на основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която
се преследва със сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство
съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на който едно
лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, което води до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД.
От своя страна поемането на задължение от потребителя да заплати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за
кредит. Налице е явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя
потребителят не получава никаква насрещна престация. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в
правоотношението. Дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря
за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 650 лв., срещу което
потребителят дължи възнаграждение в размер на 374.94 лв., представляващо
57.68 % от размера на кредита. При това отговорността на поръчителя може
6
изобщо да не бъде реализирана, ако потребителят добросъвестно изпълни
задълженията си по договора за кредит, но въпреки това ще следва да заплати
възнаграждение на поръчителя. Освен това ангажирането на отговорността на
поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитора, който е свързано лице
по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с дружеството-поръчител, което означава,
че дори и да не получи изпълнение по договора за кредит, имуществената
отговорност на поръчителя може и да не бъде реализирана. По този начин
клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че сумата
от 650 лв. е усвоена от ответника. Ответникът не твърди да е извършил
плащания по кредита, нито сочи доказателства в тази насока, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане на
претендираната от ищеца сума от 550.35 лв., представляваща остатък от
чистата сума по кредита, по отношение на която договорът за цесия е породил
правни последици. Останалите искови претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, тъй като въз основа на недействителен договор за
потребителски кредит не се дължат лихви и други разходи, в т.ч. по договора
за предоставяне на поръчителство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в исковото и заповедното
производство следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, понеже не е направено
искане за това, а и няма данни ответникът да е сторил разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
И. И., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ****** дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „******, сумата от 550.35 лв.,
представляваща остатък от чистата сума по договор за потребителски кредит
№ 2179052 от 03.02.2020 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. И. И.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.05.2023 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
7
по ч.гр.д. № 1596/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район
Триадица, бул. „****** против С. И. И., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. ****** искове за съществуване на следните вземания, установени със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1596/2023 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, както следва: договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 56.25 лв. за периода от 03.02.2020 г. до
10.08.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 33.42 лв.
за период от 03.02.2020 г. до 23.02.2021 г., възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 286.27 лв. и законна лихва за
забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 15.74 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК С. И. И., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. ****** да заплати на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, район Триадица, бул. „****** разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 134.74 лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 233.69 и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 58.42 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 14.61 лв.
държавна такса и 29.21 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8