РЕШЕНИЕ
№ 1332
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330118608 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 и чл.
221, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът В. А. Ч., с ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника *** Н.И., със съд.
адрес: *** е предявил срещу „Метекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61, представлявано от Е.М. и Н.К. обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 221,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 507, 46 лева
(четири хиляди петстотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода март 2021 г. –октомври 2021 г. включително,
сумата от 816 лева (осемстотин и шестнадесет лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 221,
ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, в размер
на едно брутно ТВ, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба –
24.11.2021 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по безсрочно ТПО с ответника в периода 27.07.2020г. –
19.10.2021г. на длъжност „***“. Твърди, че ТПО между страните е прекратено, като същото било
прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ по заявление на ищеца от 18.10.2021г., считано от
19.10.2021г. поради забавено плащане на ТВ, което било отразено в издадената от работодателя
заповед от тази дата. В периода март 2021г. – октомври 2021 г. вкл. ищецът твърди да е полагал
труд, но да не му е било платено изцяло дължимото ТВ, в общ размер 4 507, 46 лева, като сумите
са посочени помесечно в ИМ. Твърди се, че поради прекратяване на ТПО на посоченото основание
на ищеца се дължало обезщетение в размер на едно брутно ТВ – 816 лева, което също като ТВ не
му било платено.
1
Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми. Претендира
законна лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане и присъждане на разноските по
делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество. С
отговора се взема становище за допустимост и частична основателност на предявените искове,
като същите се оспорват единствено по размер.
По същество се признава, че между ищеца и ответника е съществувало за процесния
период ТПО, че за посочените в исковата молба месеци на ищеца не е платено дължимото ТВ, че
ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ му се
дължи. Твърди се обаче претендираните от ищеца суми да са брутни такива, да не е отчетено от
ищеца приспадане на дължимите данъци и осигуровки, като се сочи какви са нетните дължими
суми съгласно фишовете и ведомостите на ответника и исковете се признават до размерите,
посочени в тях. За м. август се твърди всички дължими суми да са заплатени. Искът за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се признава изцяло. Разноски не се претендират.
С молба 24.03.2022г. е поискано от ищеца и с определение от 30.03.2022г. е допуснато
от съда изменение на исковете в посока тяхното намаление, като след изменението исковете за
заплащане на неплатено тр. възнаграждение за периода март-октомври 2021г. са намалени от
4507, 46 лева на 3092, 36 лева (три хиляди деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки).
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 27.07.2020г.,
заявления от 18.10.2021г. за прекр. на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, заповед от 19.10.2021г.
за прекр. ТПо на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кт, считано от 19.10.2021г., служебна бележка и
заверено копие от тр. книжка на ищеца, се установява, че в периода 28.07.2020г. – 19.10.2021г.
ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника на длъжност „***“ с ОМВ 816 лева и 20 дни
платен годишен отпуск, със срок на предизвестието 30 дни. ТПО е било прекратено на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на ТВ, считано от 19.10.2021 г. Установява се, че
със заповедта за прекратяване на ТПО е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.
221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ, които обаче не са посочени по размер.
За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца трудови възнаграждения
и обезщетения, по делото ответникът е представил фишовете за заплати за процесния период, и
ведомост за м. август 2021г. Видно от така представената документация, за м. март 2021г. на
ищеца е начислена сумата 574, 04 лева, за май – 704, 49 лева, за юли 705, 38 лева, за август – 705,
37 лева, представена е и ведомост за август с подписи от името на ищеца срещу цялата сума за
получаване; за септември – 705, 37 лева, за октомври 403, 08 лева. Ответникът признава
дължимостта на обезщетението по чл. 221 от КТ в размер на 816 лева. Ищецът не оспорва подписа
си във ведомостта за август. Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на
други суми извън ведомостта за м. август на ищеца. Видно от гореописаната документация,
неплатените му ТВ за периода март 2021г. – октомври 2021г. са в размер на 3092, 36 лева (три
хиляди деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки).
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да
2
установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на
дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр.
възнаграждение на ищеца.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е
необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на
предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.
От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в
ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период е полагал труд, за който
не му е платено ТВ в размер на 3092, 36 лева, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е
прекратено на така посоченото основание, в размер на едно брутно трудово възнаграждение и че
неплатеният остатък от обезщетението възлиза на 816 лева.
Ето защо исковете се явяват доказани до горепосочените размери, в които следва да се
уважат. Доколкото след изменението на исковете същите изцяло съвпадат с признатите от
ответника и установени по делото размери, то същите ще се уважат изцяло.
Законна лихва е претендирана, вземанията са лихвоносни, поради което такава ще се
присъди от завеждане на исковата молба насетне до изплащането.
Ищецът претендира и доказва извършени разноски в размер на 650 лева платено адв.
възнаграждение – договор и пълномощно в оригинал на л. 3а от делото, за които се представя
списък – л. 54. С оглед изхода на спора, същите ще му се присъдят изцяло.
На ответника разноски с оглед изхода на спора не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 173, 70 лева (сто седемдесет и три лева и седемдесет
стотинки), от които 123, 70 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 221,
ал. 1 от КТ.
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените възнаграждения и обезщетения, тъй като същите
представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Метекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61, представлявано от Н.К. да заплати на В. А. Ч., с ЕГН:
**********, от ***, чрез пълномощника адв. Н.И., със съд. адрес: *** следните суми: сумата от 3
092, 36 лева (три хиляди деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
неплатен остатък от нетното трудово възнаграждение за периода м. март 2021г. – м. октомври
3
2021г. включително, както и сумата от 816 лева (осемстотин и шестнадесет лева), представляваща
неплатено обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради това, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда
поради забавеното изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и разноските по делото в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева) –
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Метекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61, представлявано от Н.К. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 173, 70 лева (сто
седемдесет и три лева и седемдесет стотинки) - дължима държавна такса върху уважените
искове.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4