П Р И
С Ъ Д А
№
1
гр.
Троян, 07.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на седми януари
две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебен
секретар Кремена Раева
Прокурор
Чавдар Шолев,
разгледа
докладваното от съдията РАДЕВА
наказателно
общ характер дело № 362 от 2019 година по описа на Троянски районен съд.
Въз
основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
И.А.Е. – роден на
*** ***,
български гражданин, живущ ***, със
средно образование, женен, не
работи, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в гр. Троян,
след като е бил осъден с Решение №
259/03.10.2016 г. на Районен съд гр. Троян по гр. д. № 328/2016 г. по описа на
същия съд, влязло в законна сила на 08.11.2016 г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря М.И.Е. ***,
родена на *** г., като й заплаща чрез С.М.Ц. *** - нейна майка и законен
представител, по 200,00 лв. (двеста лева) месечна издръжка, считано от
05.05.2016 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – общо 25 (двадесет и пет) месечни вноски, като за периода месец
юни 2017 година – месец юни 2019 година, включително, не издължил парична сума в
размер на 5 000,00 лв. (пет хиляди лева), като деянието е извършено
повторно, поради което и на
основание чл. 183, ал.
4 във вр. с ал.
1, във вр. с чл. 28, ал.
1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА
на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез залепване на настоящата
присъда на информационно табло в сградата на Кметство ***за срок от 7 /седем/
дни.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия И.А.Е., с така
установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
ПРИСЪДАТА
подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по
реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Присъда № 1 по НОХ дело № 362/2019г.
Подсъдимият И.А.Е.
*** е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по чл.
183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, а именно за това, че в
гр. Троян, след като е бил осъден с Решение № 259/03.10.2016г. на Районен съд гр. Троян по гр. д. № 328/2016г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на
08.11.2016г., да издържа свой низходящ – дъщеря си М.И.Е.
***, родена на ***г., като й заплаща чрез С.М.Ц. *** - нейна майка и законен
представител, по 200,00 лева месечна издръжка, считано от 05.05.2016г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – общо 25 месечни вноски, като за периода месец юни 2017
година – месец юни 2019 година включително, не издължил парична сума в размер
на 5 000,00 лева, като деянието е извършено повторно. По повод
престъплението е проведено досъдебно производство, по
което е разпитан свидетел, събрани са сведения за съдебното минало, семейното
положение и други характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане № 260 от 01.10.2019г.
съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито
разпоредително заседание. В съдебно заседание на 05.11.2019г.,
подсъдимият И.А.Е.,
редовно призован, не се явява. Съдът е отложил разпоредителното заседание за
02.12.2019г., като е постановил да се изпрати искане
до председателя на АК гр. Ловеч за определяне на защитник на подсъдимия, с
оглед гарантиране защита на неговите права и интереси, както и е разпоредил в
призовката за подсъдимия изрично да бъде отразено, че при неявяването му без
уважителна причина, разпоредителното заседание ще бъде проведено в негово
отсъствие с назначаване на служебен защитник.
В проведеното разпоредително заседание
на 02.12.2019г. подсъдимият И.А.Е., редовно призован, не се явява лично, като не е
посочил уважителна причина за това. Съдът е дал ход на разпоредителното
заседание в отсъствие на подсъдимия И.А.Е., като е предоставил правна помощ на същия и му е назначил защитник на
основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, а именно адвокат С.С. ***.
Направено е искане от М.И.Е.
за конституирането й като частен обвинител в процеса. Съдът е уважил
направеното искане, предвид обстоятелството, че М.И.Е. е пострадало лице от
престъплението. Същата е непълнолетна и предвид ограничената й дееспособност,
нейната майка и законен представител С.М.Ц. е изразила съгласие за
конституирането на М.И.Е. в качеството на частен обвинител по делото.
В разпоредителното заседание страните по делото са
изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в
обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил
призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.
За Районна прокуратура гр. Троян, в
проведените съдебни заседания, се явява прокурор Чавдар Шолев,
който поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства,
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови
присъда, с която признае подсъдимият И.А.Е. за
виновен да е извършил престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК и да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години. Аргументи за горното прокурор Шолев
е изложил подробно в своята пледоария.
Частният обвинител М.И.Е. не е
изразила становище по повдигнатото на подсъдимия обвинение.
В проведеното съдебно заседание на 07.01.2020г.
подсъдимият И.А.Е. се явява лично и с
упълномощен от него защитник – адвокат С.П.от САК. Подсъдимият Е. дава обяснения,
като заявява, че действително не е заплащал определената от съда
издръжка на дъщеря си, но няма възможност да заплаща издръжка, тъй като не
работи, а има и друго дете, за което се грижи. Защитникът на подсъдимия –
адвокат С.П.счита, че от събраните по делото доказателства действително от
обективна и субективна страна са налице признаците на извършеното престъпление
по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което Е. е предаден на съд.
Адвокат П.акцентира върху наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и
моли съда да наложи на И.А.Е. наказание лишаване от свобода в минимален размер,
чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години на основание
чл. 66, ал. 1 от НК. Аргументи за горното адвокат П.е изложил в хода на
съдебните прения.
От
обясненията на подсъдимия И.А.Е., от
показанията на разпитаната свидетелка С.М.Ц.
и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.А.Е.
***, но понастоящем живее в гр. София.
От
съвместното си съжителство със свидетелката С.М.Ц.,
подсъдимият има дъщеря - М.И.Е., родена на *** година. В края на 2002г. подсъдимият и свидетелката Ц. се разделили, като
дъщеря им останала да живее при своята майка – свидетелката С.М.Ц. ***.
С Протокол-определение № 403 от 01.07.2013г., постановено по гр. дело № 444/2013г.
по описа на Районен съд гр. Троян, подсъдимият Е. е осъден да заплаща месечна издържка за своята дъщеря в размер на 100 лева.
През 2016г. е било
образувано срещу И.А.Е. досъдебно производство №
34/2016г. по описа на РУ гр. Троян за престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК, по което Е. е бил привлечен като обвиняем за неплащането на издръжка за периода от месец август 2013г. до месец декември 2015г. в
размер 3 560 лева. След като му е било предявено постановлението за
привличане като обвиняем, И.А.Е. изплатил цялата дължима сума за посочения
период в размер 3 560 лева и е била приложена разпоредбата на чл. 183, ал.
3 от НК, а наказателното производство било прекратено.
С Решение № 259 от 03.10.2016г.,
постановено по гражданско дело № 328/2016г. по описа
на Районен съд гр. Троян, влязло в законна сила на 08.11.2016г.,
И.А.Е. е осъден да заплаща на своята дъщеря М.И.Е.,
като непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител С.М.Ц., месечна издръжка в размер 200 лева, считано от 05.05.2016г. за в бъдеще до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване.
С Присъда №
15 от 02.11.2017г., постановена по НОХД № 230/2017г. по описа на Районен съд гр. Троян, влязла в законна
сила на 18.11.2017г., И.А.Е. е осъден за извършено от
него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че не е заплащал дължимата
издръжка на своята дъщеря за периода от месец август 2016г.
до месец май 2017г. включително, като му е наложено
наказание пробация с пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 10
месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
На 07.12.2017г. свидетелката С.М.Ц.
сезирала Районна прокуратура гр. Троян с жалба, в която е отразила, че И.А.Е. не
заплаща присъдената месечна издръжка в размер 200 лева по Решение № 259/03.10.2016г. по гр. дело № 328/2016г.
на Районен съд гр. Троян.
От така установената
и изложена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установено
по несъмнен начин, че подсъдимият
И.А.Е. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1
във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, по който
текст от закона съдът го е
признал за виновен. От
обективна страна същият в гр. Троян, след като е бил осъден с Решение № 259/03.10.2016г. на Районен съд гр. Троян по гр. д. № 328/2016г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на
08.11.2016г., да издържа свой низходящ – дъщеря
си М.И.Е. ***, родена на ***г., като й
заплаща чрез С.М.Ц. *** - нейна майка и законен представител, по 200.00 лева
месечна издръжка, считано от 05.05.2016г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – общо 25 месечни
вноски, като за периода месец юни 2017 година – месец юни 2019 година,
включително, не издължил парична сума в размер на 5 000,00 лева, като
деянието е извършено повторно. Горното е установено по
несъмнен начин, както от обясненията
на подсъдимия И.А.Е., така и от
всички приложени по делото писмени доказателства. Доказани са всички елементи
от фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено от подсъдимия чрез бездействие, а именно неплащането
на месечна издръжка. На първо място безспорно доказано е, че подсъдимият е
осъден по силата на съдебно решение да заплаща на своята дъщеря М.И.Е., като
непълнолетна, със съгласието на нейната майка и законен представител С.М.Ц. месечна
издръжка в размер 200 лева, считано от 05.05.2016г.
за в бъдеще. Установено е също, че Е. не е заплащал дължимата издръжка за
периода от месец юни 2017г. до месец юни 2019г. включително, общо в размер 5 000 лева. Тези
обстоятелства не се оспорват от подсъдимия, напротив същият признава пред съда,
че не е заплащал издръжка за посоченият период. За да е осъществен състава на
престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК е необходимо да не са платени
повече от две месечни вноски и това деяние да е извършено повторно, след като
подсъдимият вече е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В
конкретният случай от доказателствата по делото се доказа по безспорен начин,
че подсъдимият И.А.Е. не е заплатил общо 25 месечни вноски, след като е бил
осъден за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда № 15
от 02.11.2017г., постановена по НОХД № 230/2017г. по описа на Районен съд гр. Троян, влязла в законна
сила на 18.11.2017 година. Подсъдимият Е.
не отрича, напротив признава, че не е заплащал за посочения период от време,
дължимата издръжка за своята дъщеря, но заявява, че причина за неплащането на дължимата издръжка е обективната му
невъзможност, тъй като е бил без работа, има малолетно дете, за което се грижи
и наложеното му наказание пробация е пречка да си
намери работа и да има доходи. Свидетелката С.М.Ц. в съдебно заседание заяви,
че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за периода от месец юни 2017г. до месец юни 2019г.
включително, както и продължава да не плаща издръжка и понастоящем на своята
дъщеря. Съдът отчита факта, че подсъдимият има друго семейство и
малолетно дете, за което се грижи. Счита обаче, че за млад и здрав човек,
какъвто е подсъдимия, намирането на работа не е свръх трудна и непостижима
задача, дори и въпреки осъждането с наложено наказание пробация.
Подсъдимият И.А.Е. заяви в обясненията си: „Нямам заболявания, психично и
клинично съм здрав“. Установи се по делото, че по време на инкриминирания
период, за около една година, Е. е работил в
Англия, в автосервиз, като заяви, че се е прибрал в Република България
на 05.07.2019 година. Въпреки това обаче, същият не е заплащал дължимата
издръжка на своята дъщеря, при положение, че е работил и е имал доходи. Освен
това в хода на досъдебното производство по делото е
установено, че подсъдимият е притежавал два леки автомобила. Единият от тези
автомобили, а именно лек автомобил марка „БМВ“, модел „750И“
с рег. № ** подсъдимият закупил от К.В.Ч. на 29.04.2015г.,
след което на 02.02.2016г. е върнал автомобилът на Ч.,
който от своя страна е върнал на подсъдимия парите, които са били платени за
автомобила. Тези действия са описани в споразумение, заверено от С.К. –
нотариус с рег. № 526 и район на действие – района на Районен съд гр. София.
Установено е също, че подсъдимият И.А.Е. на 16.03.2016г.
е закупил друг лек автомобил – „БМВ“, модел „750ИЛ“ с
рег. № **от М.Ю. С. от гр. София, който подсъдимия продал на И.Й.К. от гр. Б.
на 10.03.2017 година. Видно от приложеният на л. 120 от досъдебното
производство по делото Констативен протокол към дата 22.03.2018г.
подсъдимият И.А.Е. е бил собственик на три автомобила. От приложеното на л. 135
от досъдебното производство по делото Наказателно
постановление № 17-4332-029765 от 19.02.2018г. се
установява, че подсъдимият е санкциониран по административен ред за извършено
от него нарушение на 23.11.2017г. при управление на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „750И“ с рег. № **,
което налага извода, че Е. е ползвал посочения лек автомобил. В хода на
разследването са събрани и доказателства, че през 2018г.
подсъдимият И.А.Е. е сключил трудов договор и за кратък период от време е
работил в „Сън Уотър Груп“
ООД гр. София, като от банково извлечение по сметката му в „УниКредит
Булбанк“ е видно, че в края на месец юни 2017г. Е. е имал наличност от **лева. Изложеното по-горе и
обстоятелството, че подсъдимият е млад, работоспособен човек, налага извода, че
същият е имал обективно възможност да заплаща на своята дъщеря определената от
съда издръжка. Съдът счита, че с оглед физическото състояние и възраст на
подсъдимия и обстоятелството, че същият не е бил лишен обективно от упражняване
на право на труд през инкриминирания период от време, И.А.Е. е имал възможност
да работи, дори и ниско квалифицирана работа и да получава трудово
възнаграждение за това, с което да заплаща определената от съда издръжка за
своята дъщеря М.И.Е.. Задължение
на родителя, който е осъден да заплаща издръжка за детето си, е да прави това,
за да осигури минимални средства за съществуването на това дете. Предвид
изложеното съдът счита, че обвинението по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1
от НК е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.
Съдът счита,
че обвинението е доказано и от субективна страна, тъй като
подсъдимият И.А.Е. е действал
виновно, при пряк умисъл, като
форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, общественоопасните
му последици и въпреки това е искал настъпването
им. Несъмнено подсъдимият
е съзнавал, че е осъден със съдебно решение да заплаща месечна издръжка в
размер 200 лева на своята дъщеря М.И.Е. и въпреки това съзнателно не е заплащал
такава за посочения в диспозитива на обвинителния акт
период от време. Предвид изложеното съдът е признал подсъдимия И.А.Е. за виновен
да е извършил престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК с постановената
присъда.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът съобрази степента на вината,
обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. За престъплението по чл. 183, ал. 4 във
вр. ал. 1 във вр. чл.
28, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до две години
или пробация, както и обществено порицание. Подсъдимият И.А.Е. е млад човек, дава обяснения
по повод обвинението, като признава, че не
е заплащал издръжка за инкриминирания период, с което съдът приема, че
е оказал съдействие за установяване на обективната истина по делото.
Обстоятелството, че подсъдимият Е. е осъждан с Присъда № 15 от 02.11.2017г., постановена по НОХД № 230/2017г. по описа на
Районен съд гр. Троян, влязла
в законна сила на 18.11.2017г., не е отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е елемент
от фактическия състав на престъплението
по чл. 183, ал. 4 във вр.
ал. 1 във вр. чл. 28, ал.
1 от НК. Съдът е счел, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода на
подсъдимия, тъй като алтернативно предвиденото от законодателя наказание пробация, вече налагано на подсъдимия,
очевидно не е изиграло своята роля, след като
и след изтърпяване на същото Е. отново
извършва престъпление. Предвид това съдът
е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от
3 месеца, като предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК, а и с оглед даване възможност на подсъдимия да
работи и издържа своите деца, съдът
е отложил изпълнението на това наказание
за изпитателен срок от три
години. В разпоредбата на чл. 183, ал.
4 във вр. ал. 1 във вр.
чл. 28, ал. 1 от НК кумулативно е предвидено и наказание обществено порицание, поради което с постановената присъда съдът е наложил на подсъдимия Е. и наказание обществено порицание, като е постановил същото да бъде изпълнено
чрез залепване на настоящата присъда
на информационно табло в сградата на Кметство ***за срок от
7 дни. С така определените наказания съдът счита, че
биха се изпълнили
целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи
и превъзпита осъденият към спазване на
законите и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото.
По делото не
са сторени разноски, поради което не са
присъждани такива.
Водим от
горното и на основание чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на
страните в проведеното открито съдебно заседание на 07.01.2020 година.
Районен съдия: