№ 110
гр. Благоевград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от Д. ЕН. ОБР., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Ал.
97“, вх.7, ет.3, ап.12, насочена против Разпореждане с изх. №1086/12.01.2022 г. по изп.дело
№447/2014 г. на ЧСИ В.Т..
В жалбата се поддържа, че жалбоподателя, в качеството си на солидарен длъжник, с
изрична молба е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело спрямо
същия на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като за период - повече от две години не са
извършвани същински изпълнителни действия. Жалбоподателят е възразил, че
изпълнителните действия спрямо главния длъжник нямат за правна последица прекъсването
на перемпционния срок спрямо солидарните длъжници и обратно.
Предвид изложеното се твърди, че не е налице настъпила перемпция, респ. основание за
прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като се иска отмяна на
постановеното от ЧСИ разпореждане.
Взискателя „ОББ“ АД не е изразил становище по реда на чл. 436, ал.2 ГПК.
ЧСИ, в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за неоснователност на
подадената жалба, с аргументи, че процесният случай не попада в хипотезата на законова
перемпция, като се моли за оставянето на жалбата без уважение.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията за редовност по
чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване препис от
1
жалбата по чл.436, ал.2 ГПК, като такъв е връчен както на взискателя.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните и
след като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано в кантора на ЧСИ Ст.Як., per. №844 КЧСИ на 27.05.2011
г. на основание изпълнителен лист от 10.11.2010 год., издаден по гр. дело № 49590/2010 г.
по описа на Софийски районен съд за 2010 год. и подадена молба от взискателя „ОББ” АД, в
която същият като начин на изпълнение е поискал налагане на запори, възбрани и опис на
откритото имущество на солидарните длъжници „Д-Т“ ООД, К. ИВ. К. и Д. ЕН. ОБР.. На
21.07.2011г. и на 15.05.2013г. са наложени запори върху вземанията на длъжниците, а на
22.02.2012г. и на 07.05.2013 г. - възбрани на недвижими имоти. На 05.03.2014г. по молба на
взискателя „ОББ" АД делото е преместено за продължаване на изпълнителните действия и е
образувано в кантората на ЧСИ В.Т. под номер 447/2014г. След прехвърляне на делото не са
извършвани изпълнителни действия, но са постъпвали плащания от длъжниците по делото
на следните дати: 15.12.2011 г., 29.03.2012г., 17.01.2013г., 23.05.2013г., 03.01.2014г.,
18.03.2014Г., 21.01.2015Г., 13.01.2016г„ 13.03.2017Г., 14.02.2018г„ 24.01,2019г„ 05.02.2020г.,
12.02.2021г, 16.02.2021 г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект
срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433,ал.1,т.8 ГПК е
изтичането на период от две години, в които взискателят по изпълнителното дело не е
поискал извършването на изпълнителни действия и това му бездействие законодателят
приравнява по последици на десезирането на съдебния изпълнител поради житейски
обоснованото предположение, че всискателят е загубил интерес от продължаването на
процеса. Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по
силата на закона – ex lege, а съдебният изпълнител, след като установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти чрез своя акт – постановление - прогласява
прекратяването на изпълнителното дело, тоест актът на съдебния изпълнител има
декларативен, а не конститутивен ефект. В този смисъл са и мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС.
Бездействието на взискателя има правно значение за развитието на процеса, тъй като ако
взискателят не посочва изпълнителни способи изпълнителният процес няма да приключи
никога. Такава правна несигурност, както за длъжника, така и за гражданския оборот е
необоснована, поради което законодателят е скрепил бездействието на взискателя със
санкция, така както и бездействието на кредитора е скрепено със санкцията на
погасителната давност. Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така , че
разрешенията, дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС относно това, кое
изпълнително действие е валидно и прекъсва давността по смисъла на чл.116 б.“в“от ГПК
2
намират приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК се
стига до извода, че фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато: В
продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие,
взискателя не е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Касае се до
неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост от
изпълнителното производство - новата давност започва да тече от предприемане на
последното валидно изпълнително действие;
Основанията по чл.116 от ГПК относно прекъсване на давността не са приложими при
фактическият състав на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК , тъй като срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК
не е давностен, а процесуален преклузивен.
От приложеното изпълнително дело се установява, че последното валидно изпълнително
действие, което е прекъснало давността по смисъла на чл.116 б. „в. „от ГПК , респективно е
относимо към фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е плащането, което е
извършено. Според указанията, дадени в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС плащанията , извършени от ТЗЛ представляват валидно изпълнително действие, което
прекъсва давността . В тази връзка следва да се отбележи ,че в изпълнителното
производство давността периодично прекъсва с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, което е в състояние на прекъсне давността. Това е посочено и в
мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния казус това обаче не дава основание да се приеме ,че изпълнителното
производство е прекратено по право, на основание чл.433 ал. 1т.8 от ГПК, поради настъпила
перемпция. След прехвърляне на делото не са извършвани изпълнителни действия, но са
постъпвали плащания от длъжниците по делото на следните дати: 15.12.2011 г.,
29.03.2012г., 17.01.2013г., 23.05.2013г., 03.01.2014г., 18.03.2014Г., 21.01.2015Г., 13.01.2016г„
13.03.2017Г., 14.02.2018г„ 24.01,2019г„ 05.02.2020г., 12.02.2021г, 16.02.2021 г. Установено е
по делото , че последното плащане от длъжника по сметка на съдебния изпълнител е
извършено на 16.02.2021г./ вж.л.154 и л.155 от изп.дело/. Взискателят има интерес да поиска
извършването на нови изпълнителни действия едва след прекратяване на плащанията от
длъжника. По тази причина не може да се приеме, че за посочения по –горе 2-годишен
период от време взискателя неоправдано е бездействал и е бил дезинтересован от
изпълнителното производство. За времето на извършване на частичните плащания
взискателя не е имал интерес да поиска извършването на нови изпълнителни действия, тъй
като периодично е бил удовлетворяван от взискателя за вземането си.
Ето защо, като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди обжалваното
изпълнително действие на ЧСИ, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, депозирана от Д. ЕН. ОБР., ЕГН **********, с адрес:
гр.Р., ул.“Ал. 97“, вх.7, ет.3, ап.12, насочена против Разпореждане с изх. №1086/12.01.2022 г.
по изп.дело №447/2014 г. на ЧСИ В.Т., представляващо отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4