Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Враца

 

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

                                   

                                    гр.Враца, 10.07.2020 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, V-ти наказателен състав в публично заседание на пети април, две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                      

                                                  Председател : СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Б.Стефанова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 235 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.И.Т. *** против Електронен фиш серия К №1383863, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.  В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния и процесуален закон. На това основание се иска и отмяната му. 

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 06.07.2015 г. полицейски служители от сектор „ПП”-Враца –свидетелите К.К. и Л.Л. *** до бензиностанция „Еко”, където работели по скоростните режими със система за видеоконтрол ТFR1-М №611. Преди да започнат работа поставили знак Е 24, който уведомява водачите, че в района се извършва контрол на движението с видеозаснемане, след което заснели същия, позиционирали автомобила и въвели настройките за контрол на скоростта, за засичане на скорости над разрешена максимална скорост 50 км/ч., за населено място.

В 09:10 ч. автоматизираното техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол”, „TFR1-М № 611” автоматично засякла нарушител, като регистрирала превишение на скоростта от лек автомобил „Мерцедес е 270” с рег****собствено и ползвано от настоящият жалбоподател, а именно движение със скорост 96 км/ч., при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за което системата с №611 е заснела клип. Автомобилът не е спрян, като след заснемането и извършена справка за собствеността му, е последвало издаване на процесния ел. фиш, с който за заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. Същият е връчен на жалбоподателя срещу писмена разписка чак на 28.02.2019 г.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на Л.Л. и К.К., кореспондиращи напълно и с приложените по делото писмени доказателства – писмо, копие от ел. фиша, снимков материал от заснетото нарушение в клип №6533 с разпечатка от АТСС и карта на мястото на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка №3 -12-17/30.06.17 г.  на радарна система, снимков материал за позиционирания знак Е-24, протокол за използването на АТТС, Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г., справка за собственост на МПС,  разписка за връчване на процесния ел.фиш и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу акт от категорията на обжалваемите и в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Ето защо жалбата като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Електронен фиш серия К № 1383863 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа всички лимитативно посочени в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е напълно редовен от външна страна, а всички изложени в обратен смисъл в жалбата доводи, се явяват неоснователни.   

Намирайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния участък скорост от 50км/ч. Действителната скорост, с която жалбоподателят се е движел е 96 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост жалбоподателят е превишил ограничението с 46 км/ч, при което е осъществил от обективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост на движение е 93 км/ч, а не 96 км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 43 км/ч, а не за измереното от техническото средство превишение от 46 км/ч. Установеното разминаване намира логичното си обяснение с техническите характеристики и параметри на АТСС, свързани с максимално допустими грешки при измерването на скоростта от +/- 3км/ч. При това, с оглед отклонението, което е възможно да бъде дадено от техническото средство, ненамаляването на отчетената скорост би могло да доведе до ситуация, в която нарушителят ще е санкциониран за управление на МПС със скорост по-висока от действителната. Ето защо, наказващият орган правилно е възприел практиката за намаляване на отчетената от техническото средство скорост и правилно в случая при отчетена скорост 96 км/ч, в електронния фиш скорост за движение е намалена на 93 км/ч.

Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало последваща проверка видно от приложения по делото и цитиран по-горе протокол от последваща проверка и съответства на одобреният тип радарна система. Също така по делото е представен снимков материал на мястото на поставения знак – Е 24 и самото място на нарушението, като в тази насока са налице и свидетелските показания на разпитаните свидетели, които не са оборени по делото. Затова и всички доводи за неспазване на законовите изисквания и процедури за използване на АТСС, също са неоснователни.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение (съгласил се е с настъпването на последиците).

С оглед конкретната стойност на движение и превишение, санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП /в редакция към датата на нарушението/, се явява правилна и законосъобразна. Понастоящем в тази санкционна норма е налице изменение /с ДВ бр.101/16 г. в сила от 21.01.17 г./, като размерът на санкцията е увеличен от 300.00 лв. на 600.00 лв. Доколкото това изменение се явява по-неблагоприятно за нарушителя, то и обжалвания ел.фиш не подлежи на съответно изменение в санкционната част, съобразно чл.3, ал.2 ЗАНН.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на фиша, поради установяване на нарушението с мобилна, а не със стационарна АТСС, позовани на ТР№1/14 г. на ВАС по т.д.№1/13 г. Принципно горепосоченото тълкувателно решение е постановено при действието на старата законова уредба на чл.189 ЗДвП /ред.ДВ бр.10/11 г./.Още тогава в мотивите към решението е прието, че изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” се отнася само до издаването на ел.фиша, а не и до начина на установяване на нарушението чрез мобилно или стационарно техническо средство. По нататък в мотивите, изрично е анализирано състоянието на действащата тогава нормативна уредба, свързано с липса на законови дефиниции за понятията мобилно и стационарно АТСС, а от друга страна- липса на законова регламентация за ред, начин и условия на използване на мобилни АТСС. Поради това състояние на законовата уредба, за нуждите на тълкувателното решение ВАС е дал собствена дефиниция на горепосочените понятия, след което на база принципа, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обосновавана чрез разширително тълкуване или тълкуване по аналогия е достигнал до крайния извод за допустимо издаване на ел.фиш само в хипотези на установяване на нарушението със стационарно АТСС.

След постановяване на това ТР, бяха предприети законодателни изменения в ЗДвП /с ДВ бр.19/2015 г./, изрично съобразени с мотивите му и с въвеждане и изрично дефиниране на понятието АТСС /в пар.6,т.65 от ДР на ЗДвП/, като средство за установяване на нарушения, за които се издава ел. фиш /чл.189, ал.4 ЗДвП/. Дефиницята изрично включва и мобилните АТСС „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”.Въз основа на новите законодателни изменения и все в духа на Тълкувателното решение е приета и Наредба №8121з-532/12.05.15 г. /ДВ бр.136/19.05.15 г./ за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.В чл.11, ал.2 от Наредбата, възможността за издаване на ел.фишове в хипотеза на установяване на нарушение чрез мобилно АТСС е ограничена и стеснена само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС.Само и единствено в тези случаи следва да се спазва общата процедура по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Конкретният случай не е такъв, тъй като нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС,  прикрепено към служебно ППС, временно разположено в контролирания участък от пътя и предварително обозначено със знак Е-24. Затова и издаването на ел.фиша се явява изцяло съобразено със закона, а доводите в обратен смисъл са неоснователни.

Съдът не възприема и възраженията за изтекъл двугодишен давностен срок за преследване на нарушението, съгласно чл.82 ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението /04.10.16 г./ до датата на връчване на обжалвания ел.фиш /28.02.19 г./. Въпросната давност по чл.82 ЗАНН е приложима само при изпълнение на административните наказания по влезли в сила НП и ел.фишове, какъвто настоящият случай не е.

Съгласно чл.81, ал.2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В случая по делото се установи, че надлежните органи са предприели действия за ангажиране отговорността на конкретния жалбоподател чрез издаване на ел.фиш, като към момента на връчването на процесния ел.фиш на жалбоподателя на 28.02.19 г. спрямо датата на нарушението, обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1,т.5 НК не е била изтекла, а с връчването давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Същевременно и въпреки това прекъсване, понастоящем все още не е изтекъл и абсолютния давностен срок от четири години и половина, съгласно чл.81, ал.1, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК. 

При така изложените съображения, съдът счете, че атакувания електронен  фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №1383863, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП на В.И.Т. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му.                                                                                     

 

                                                                              Районен съдия :