Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 249/10.06.2022г.
гр.Монтана
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на шести юни , през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурора Камелия Цветкова като………разгледа………..докладваното….от
съдията БИСЕРКА БОЙЧЕВА… исково адм.д.№175/2022г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 и чл.
2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано e по искова
молба от Б.Б.С. с
постоянен и настоящ адрес:*** ,чрез Адвокатско дружество „Х. и И*** “
,представлявано от управляващия съдружник адв. М.Х. –САК ,със съдебен адрес:г***
срещу Админи-стративен съд - Видин ,с адрес: гр.Видин ,ул. „Ц*** С*** В*** “ №3
,представлявано от Председателя А*** Г*** , с правно основание на иска
чл.1,ал.1 ЗОДОВ ,във вр. с чл.2в,ал.1, т.1 ЗОДОВ.
С исковата молба се претендират
имуществени вреди в размер на 2000 лв. ,понесени от ищеца ,поради платена глоба,
потвърдена с решение по КАНД № 49/2021 г.на Административен съд - гр. Видин,
ведно със законната лихва от датата на получаването от ответника на поканата за
плащане, както и сторените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса.
Според ищеца с
постановеното решение по КАНД№49/2021г. , Административен съд – Видин е извършил грубо нарушение на правото на
Европейския съюз, като бидейки последна съдебна инстанция, не го е приложил,
както и не се е съобразил със задължително тълкувателно решение на Съда на
Европейския Съюз (СЕС), в резултат на което е станал причина ищецът да понесе
имуществени вреди в размер на 2000 лв. ,
изразяващи се в платена глоба, наложена с наказателно постановление (НП) №26-0000299/29.06.2020г. ,издадено от
директора на РД“АА“-Враца. Сочи, че делото е водено по реда на АПК, съгласно
двойното препращане на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като твърди,
че съставът на съда, разглеждал делото, е бил длъжен, на основание чл.
218, ал. 2 АПК, в условията на служебното начало, да съобрази всички
приложими норми на Европейското законодателство, включително и тълкувателните
решения на СЕС, но това не било направено, което е довело до имуществената
вреда, понесена от ищеца, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение
на това негово задължение. За да потвърди НП ,тричленния състав на АС-Видин се
е позовал на неизпълнение на разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г.за
международен автомобилен превоз на пътници и товари ,който препраща към чл.152,ал.1,т.2
от ЗДвП ,който пък препраща към Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(Наредба № 36), но никъде в съдебното решение нямало дори наченки да е
изследвано от съда приложимото европейско законодателство, което е било
необходимо ,съгласно изискването на чл.
218, ал. 2 от АПК. Добавя, че това е било необходимо и с оглед
обстоятелството, че Наредба № 36 била изготвена въз основа на задължението на Р
България да транспонира Директива 126/2006. Според ищеца, дори
лаическо съпоставяне на текстовете на Директивата и на Наредбата, би потвърдило
явното противоречие на тази Наредба с нормативен акт от международен ранг, а
именно Директива 126/2006, но решаващия състав на
ответника не е направил това изследване в решението си, а е трябвало служебно
да го направи. Ищецът твърди в исковата молба, че приложената с решението
Наредба № 36 противоречи на Директива 126/2006, като сочи, че тази Директива 126/2006 относно свидетелствата
за управление на превозни средства на ЕС определя правната рамка, която трябва
да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на
издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС и че като
рамков нормативен акт от прочита й ясно се виждало, че тя делегира извършването
на физически и психологически прегледи на водачи ,на страната членка - издател
на свидетелството за управление и щом водач на моторно превозно средство има
валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва
да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от съответната
категория за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на
МПС. Ищецът твърди, че допълнителните срокове за валидност на прегледи за
психологическа годност, наложени с Наредба № 36, противоречат на Европейското
законодателство. Изтъква, че в § 9 от Преамбюла на Директива 126/2006 европейският законодател
изрично е посочил: "Доказателство за наличие на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично
след това. ", т. е. че европейският законодател е разписал, че прегледите
за физическа и психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1)
при издаване и 2) при последващо подновяване на свидетелството за управление на
МПС и че с цел избягване на хаоса при свободното движение на хора в ЕС и
улесняването на работата на контролните органи на пътя, законодателят изрично е
предвидил в края на същия параграф, че поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. С оглед на това ищецът настоява, че предвидената в
Наредба№36 тригодишна валидност на свидетелствата за психологическа годност в РБългария,
която валидност не съвпада със срока за подновяване на свидетелствата за
управление, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на Директива 126/2006 и Р България неправилно
е привнесла европейското законодателство в местното такова. Счита, че ако
дадена страна - членка желае да засили контрола за психологическа годност на
водачите, тя има право да прави по - чести проверки за такава годност, но че те
не могат да бъдат в срок, различен от срока за подновяване на свидетелствата за
управление, като се позовава на чл. 7, т. 3, б. "б", абзац пети и
шести от същата
Директива, съгласно който държавите - членки могат да ограничат
административната валидност на свидетелствата за управление, ако счетат за необходимо, да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки.
Добавя, че в случая
не е приложено задължително Тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз,
като обръща внимание, че въпреки че Директивите са нормативни актове, които не
се прилагат пряко в националното законодателство, в Тълкувателно решение по съединени
дела С-6/1990 и С-9/1990 Съдът на Европейския съюз (СЕС) е постановил (§ 4
от Резюмето на Решението), че в случаите, когато страна - членка не е изпълнила
задължението си по параграф
3 от чл. 189 от Договорът за ЕС да вземе всички мерки, необходими за
постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно
целта на предвиденото в тази
директива, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне на
това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден от
директивата, трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно
да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка
връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите,
понесени от страната. Указал е, че при отсъствие на пряко приложимо
законодателство на ЕС ,държавата - членка следва да поправи вредите ,съгласно
собственото си национално законодателство. Счел е, че съответните процесуални и
материалноправни изисквания в националното законодателство не могат да са по - неблагоприятни от подобни изисквани за местни
национални искове и не трябва да се тълкуват така, че да са невъзможни или
изключително трудни за поправяне на вредите.
Ищецът излага
становище, че съгласно това решение националният съд е този, който трябва да
поправи вредите, причинени от неправилно привнесеното европейско
законодателство в Наредба № 36, още повече че с Тълкувателно решение №
3 от 12.04.2017 г. на ОСНК на ВКС се признават като задължителни всички
тълкувателни решения на Съда на Европейския съюз, които засягат въпроси,
предмет на Тълкувателното решение. Сочи, че състава на ответника, гледал делото, не е съобразил посоченото задължително тълкувателно решение
на СЕС и че в процесния случай е следвало да признае правото на директно
приложение на правата, които Директивата създава, а именно – че водача е
психологически годен, щом има валидно свидетелство за управление на МПС, поради
което не следва да бъде глобяван за това, че не е извършил психологически
преглед в 3 - годишния срок, който предписва Наредба № 36.
Според ищеца,
съгласно горепосоченото решение на СЕС по съединени дела№С-6/1990 и №6-9/1990 , засегнатите лица могат пряко да
черпят права от Европейска директива, само ако конкретният случай отговаря
положително на трите посочени въпроса в Тълкувателното решение и излага своето
становище, че процесният случай попада изцяло в хипотезата на горния текст, а
именно: 1. Има право, създадено от текст на Директивата - психологическата
годност важи в рамките на срока на валидно издаденото свидетелство за
управление на МПС; 2. Правото е ясно идентифицирано от текста на Директивата 3.
Съществува пряка връзка между непривнасянето (или неправилното привнасяне) в
националното законодателство на разпоредбите за сроковете на валидност на
текстовете за психологическа годност и вредите, нанесени на ищеца, а именно глобата
, наложена от РД“АА“-Враца, като твърди, че отново съставът, гледал делото, не
е изследвал изобщо горните въпроси, като "сляпо" е приложил
Наредбата.
На следващо място
изтъква, че в подкрепа на изложените аргументи е и изпратеното до Р България
официално уведомително писмо на Европейската комисия от месец юли 2021 г. (л.14-гръб ), в което, в точка 7, по отношение на
политиките в сектор "Мобилност и транспорт", към България е отправена
следната критика: 7. Мобилност и транспорт: Официални уведомителни писма -
"Автомобилен транспорт: Комисията
призовава България да премахне изискванията за професионалните водачи да
представят свидетелство за психологическа годност в допълнение към
свидетелството им за управление на МПС. Ищецът счита, че уведомлението за
започване на наказателна процедура срещу България дава автентично тълкуване на
Директивата и посочва ясно, че България е привнесла неправилно именно
регулациите, предмет на посочените дела.
По изложените
съображения ищецът претендира, че ответникът грубо е нарушил прилагането на
европейското законодателство и задължителните тълкувателни решения на СЕС, с
което му е причинил имуществени вреди. Моли да бъде уважен предявеният иск и да
му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован ,не се явява и не се представлява,но в писмено
становище , вх. №1263/06.06.2022г. ,чрез адв.М.Х. излага подробно аргументите
си и претендира разноски, направени в
настоящото производство. Позовава се на скорошна релевантна практика на
административни съдилища по идентичен казус ,както и на Тълкувателни решения на
СЕС по тълкувателни дела
с № С-107/19 г. и С-384/17
г. Отбелязва, че в първото Решение Съдът на ЕС е посочил, че, „националният съд
е длъжен, по собствена инициатива, да остави без приложение противоречащите на
Правото на ЕС разпоредби от националното право, а в случай като настоящия ,когато
е последна инстанция той задължително трябва да отправи преюдициално запитване
към СЕС ,което задължение му е вменено в чл.267,§3 от ДФЕС. Добавя, че с
второто Тълкувателно решение
по Тълкувателно дело С-384/17 г. Съдът на ЕС приема, че съгласно
постоянната съдебна практика,националните съдилища следва да установят целите
на директивите и прилагането на
националното право следва да бъде съобразено с тези цели. С оглед на това,
счита, че Административен съд - Видин е бил задължен, както служебно да следи
за противоречие с Европейското законодателство, така и за противоречие с целите
на Директиви на ЕС и е бил длъжен да тълкува националното законодателство във
връзка с целите на тези Директиви. Моли да бъде уважена исковата молба в пълния
й размер ,и да му се присъдят направените по делото съдебно - деловодни
разноски.
Ответникът по иска-
Административен съд - Видин, редовно призован чрез председателя А*** Г*** ,не
се явява ,не се представлява ,но в Писмено становище ,вх.№1260/03.06.2022г./л.42/,
счита искът за недопустим, а алтернативно – за неоснователен.
На първо място се позовава на изложеното в
исковата молба, че нарушена от съдебния състав при Административен съд - Видин
по цитираното КАНД, е разпоредбата на § 9 от Преамбюла на Директива 126/2006.Счита разпоредбата за
недостатъчно ясна и точна,доколкото предвижда възможност доказателството за
наличие на съответствие да се предоставя „и периодично след това“ и втори път
„да се определя от срока на валидност на свидетелството“. Отбелязва, че позоваването
на чл.7,т.3, абзац 5 е неотносимо ,т.к. предпоставя по-голяма административна
тежест от тази ,която е предвидена в българското законодателство,т.к. би довела
до съкращаване срока на валидност на свидетелството за управление на ППС.Счита ,че
неправилно ищецът се позовава на Тълкувателно решение по тълкувателни дела
С-6/1990 и С-9/1990 ,доколкото те
уреждат различни въпроси и нямат отношение към транспонирането на Директива 126/2006
,като към датата на постановяване на решението си по КАНД№49/2021г. решаващия
състав на АС-Видин е спазил действащите и непротиворечащи на европейското
законодателство нормативни актове и е постановил правилно и законосъобразно
решение.Счита също ,че АС-Видин не е пасивно легитимиран ответник по иска
,който следва да бъде заведен срещу Министъра на транспорта ,който е издал
Наредба№36.
В случай ,че не бъдат споделени от съда
тези доводи ,моли искът да бъде отхвърлен ,като неоснователен. Изтъква ,че в Решението си от 19.11.1991 г. по
съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci, СЕС установява три
условия за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейните органи
за вреди от нарушение на правото на ЕС, а именно: нарушените норми от
общностното право да предоставят права на частноправни субекти; да бъде
възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на
разпоредбите на съответния акт; да е налице причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от
засегнатите лица, и че практиката на СЕС установява и едно допълнително,
четвърто условие, което е изрично закрепено и в чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ -
нарушението да е достатъчно съществено.
Съгласно практиката на СЕС (Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01 - Gerhard
Kobler и др.) нарушението, извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно съществено винаги, когато
постановеният и влязъл в сила съдебен акт противоречи на норми от правото на ЕС
с директен ефект, но в конкретния случай посочените, кумулативно изискуеми,
предпоставки не са налице, за да се ангажира отговорността на Административен
съд Видин, за нарушение правото на ЕС.
В тази връзка, на първо място , ищецът не посочва
конкретна правна норма от общностното право, която да е с директен ефект и да
му предоставя конкретни права, които да са нарушени. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата в лицето на ответника Административен съд - Видин,
за вреди от нарушение на правото на ЕС, същият следва да не е съобразил
правилно приложимото право, на което е основано посоченото в исковата молба
окончателно съдебно решение, което в случая не се установява да е налице.
Според съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО, член 7, параграф 1, буква
"а" от Директива 2006/126/ЕС), както и т. 4 и т. 5 от Приложение ІІІ
от същата Директива, тези текстове са достатъчни да се приеме, че общностите
норми предоставят възможност на отделните държави да уредят по свой начин
материята, свързана с контрола върху годността на водачите и при необходимост
да приемат по-строги стандарти от предвидените в директивата, като следва да се
вземе предвид и един от основните принципи на правото на ЕС, съобразно който,
по - рестриктивните изисквания и ограничителните условия в сравнение със
съответните норми на правото на ЕС, въведени в законодателството на
страна-членка, са приложими единствено за нейните граждани, какъвто е и
настоящият случай. Освен това ,следва да се има предвид обстоятелството, че за
превозвачите, установени на територията на Република България, се прилагат
изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в
националното законодателство, вкл. и за установеното задължение, че водачите,
които работят при превозвачи, базирани на територията на страната, трябва да
разполагат с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, без значение къде е извършен превозът. Поради
посочените съображения и отговорността на ищеца по чл. 57 и сл. от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. е била законосъобразно ангажирана и доказана и това е станало
с прилагане на национални разпоредби, които не противоречат на правото на
Европейския съюз и поради това, Административен съд - Видин е оставил в сила
решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление,
издадено против ищеца.Освен това , неотносимо към правния спор и без доказателствена
сила е представеното по делото извлечение, съдържащо информация за изпратено до
Р България уведомително писмо на Европейската комисия, с което страната ни се
призовава да премахне изискването професионалните водачи да представят
свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за
управление на МПС. Изискването чл. 57 и сл. от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е
в съответствие със съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства
за управление на превозни средства, както и с т. 4 и т. 5 от приложение ІІІ от
същата директива и това позволява на държавите - членки да налагат медицински
прегледи, когато свидетелството се издава и периодично след това, като гаранция
за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозни средства от водачите от група 2 по смисъла на т. 1. 2 от
приложение ІІІ от Директива 2006/126/ЕО.
Независимо от горното, следва да се има предвид и ,че
разпоредбите на Директива № 2006/126/E0 по отношение изискването за
психологическа годност на водачите на превозни средства от категории С, СЕ, CI,
С1Е, D, DE, DI, DIE, предвиждат извършване на медицински преглед за установяване
годността на тази група водачи и че по смисъла на разпоредбите от директивата,
медицинските прегледи следва да се извършват от квалифициран медицински
специалист, докато в българското законодателство - конкретно в Закона за
движението по пътищата и Наредба № 36 от 15.05.2006г., се използва изразът
"психологическо изследване", като е предвидено извършването му от
специалисти - психолози. Психолозите нямат медицинско образование, съответно не
са медицински специалисти и следователно, по силата на относимите правни
разпоредби, съответната група водачи не се подлагат на медицински прегледи, за
да получат удостоверение за психологическата си годност, а на изследване, което
се извършва от немедицински специалисти и съответно, изискването удостоверението
да се издава на всеки три години е извън обхвата на сочената от ищеца за
нарушена Директива № 2006/126/E0 и същата не може да бъде противопоставена на
разпоредбите на чл.57 и сл. от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. и на другите
нормативни актове, регламентиращи процесната материя.
В заключение ,счита , че съдебният състав, постановил
решението по КАНД № 49/ 2021 г. по описа на АС Видин се е произнесъл по всички,
направени от касатора - ищец в настоящото производство, възражения. Такова
възражение относно евентуалното противоречие с европейското законодателство
липсва. В този смисъл не би могло да се приеме за основателно, евентуалното
твърдение на ищеца, че съдът не се е произнесъл по всички направени
възражения.Действително съдът следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, което в случая е
сторено. Съдът в случая се е произнесъл и е обсъдил всички възражения,
направени от касатора, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК. Чисто
физически е невъзможно да се предвидят всички евентуални възражения, които биха
могли да направят страните, по което и да било производство и съответно да
предвидят дори тези, за които дори и страните, които имат интерес от тях, не са
подозирали, че съществуват.
При положение, че процесната директива е
транспонирана, то съдът не би могъл да предполага, че тя е транспонирана
неправилно, без страните да се направили дори и намек за това.Моли съдът да
постанови съдебен акт, с който да бъде оставена исковата молба без разглеждане
и да бъде прекратено производството по делото или, при условията на
евентуалност, да бъде приета същата за неоснователна и да бъде отхвърлена
изцяло исковата претенция. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, а в случай на уважаване на исковата молба, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Монтана счита исковата молба за основателна, тъй като при
постановяването на решението си Административен съд - Видин е допуснал съществено нарушение на правото на
ЕС. Излага становище, че искът е доказан и са налице материално-правните
предпоставки, установени в практиката на СЕС, а именно ТР от 19.11.1991 г., по съединени дела № С-6/90 и №
С-9/90, респ. в разпоредбата на националното законодателство, а именно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника за причинени на ищеца имуществени вреди от
правораздавателната дейност на АС Видин, при която са допуснати съществени
нарушения на правото на ЕС. Допуснатото от съда, действащ като последна
касационна инстанция нарушение е съществено, тъй като при постановяването на
окончателно съдебно решение по КАНД № 49 от 2021 г. по описа на АС Видин, не са
събрани съобразени и приложени относими норми на Европейското законодателство.
В случая, налагането на по-строги стандарти за
психическа годност на българските
професионални водачи, ги поставя в по-неблагоприятно положение и това
противоречи на целта за избягване на неравните условия на конкуренция за тези
водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Поради тези
обстоятелства свидетелството за психологическа годност, което се изисква за
професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО, както и на
Директива 2003/59/ЕО.Поради изложеното ,намира така предявеният иск против АС- Видин
за основателен и съответно доказан до пълния му размер от 2000 лева, поради което предлага да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са изискани от Районен съд – Видин и
АС-Видин първоинстанционното и касационното дело по обжалваното НП на директора
на РД“АА“-Враца, от които се претендира, че са произтекли вредите.
Установено е от
доказателствата по делото ,че в РС-Видин ,по жалба на ищеца е образувано НАХД№926/2020г.по
описа на съда срещу НП№
26-0000299/29.06.2020г. ,издадено от директора на РД“АА“-Враца , за нарушение на
чл.58,ал.1,т.3 от Наредба№11/31.10.2002г.на МТС, с което на ищеца в настоящото
производство, на основание чл.
93 , ал. 1, т.1 от ЗАвтП, е било наложено наказание "глоба", в
размер на 2000 лв. (две хиляди лева). С Решение №265/21.12.2020г.по
адм.д.№926/2020г.на РС - Видин е потвърдено атакуваното наказателно
постановление. Постановеното съдебно решение по НАХД № 926/2020 г. по описа на
Районен съд – Видин е обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
Видин , в резултат на което е образувано КАНД № 49/2021 г. по описа на същия
съд, по което е постановено окончателно съдебно Решение № 77/23.03.2021 г., с
което Решението на РС-Видин е оставено в
сила.
От ищеца са приложени
решения на Европейската комисия (л.11-17 ) по процедури за нарушения от 15 юли
2021 г., в това число решение и по отношение политиките в сектор
"Мобилност и транспорт", с което в т.7 Комисията призовава „България
да премахне изискванията за професионалните водачи да представят свидетелство
за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на
МПС“. В писмото е посочено, че Комисията е решила да изпрати официално уведомително
писмо на България за това, че е въвела допълнителни задължения за
професионалните водачи, които са в нарушение на Директива 2006/126/EО
относно свидетелствата за управление на превозни средства и Директива 2003/59/EO
относно свидетелства за професионална компетентност и че понастоящем от
професионалните водачи (по - специално на камионите и автобусите) се изисква да
представят на контролните органи свидетелство за психологическа годност в
допълнение към свидетелството си за управление на МПС. Посочено е също, че в Директива 2006/126/EO
относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията
за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на
моторни превозни средства, по - специално минималните стандарти за физическа и
психологическа годност и следователно психологическата годност на притежателите
на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален
водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за
управление. В същото писмо е указано, че налагането на по - строги минимални
стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя
в по - неблагоприятно положение и че това противоречи на целта за избягване на
неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО
се стреми да гарантира. Накрая в този текст е отразено, че въз основа на това
Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което
се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО
и Директива
2003/59/ЕО и че понастоящем, България разполага със срок от два месеца, за
да отговори на опасенията на Комисията и за да предприеме необходимите мерки,
като в противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.
Приложена е и Покана
за плащане от 18.03.2022 г. (л.5 ), от ищеца, чрез адв. М.Х., до председателя
на Административен съд – Видин, с която на основание чл. 1,
ал. 1, във връзка с чл.
2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Административен
съд – Видин е поканен да заплати на Б.Б.С. , както е записано в поканата,
причинените му имуществени вреди в размер на общо 2000 лв. , претендирани
поради платена глоба, наложена му с НП№ №26-0000299/29.06.2020г. ,издадено от
директора на РД“АА“-Враца, обжалвано и потвърдено с Решение по КАНД№49/2021г.
на АС-Видин. В Поканата се съдържа твърдение, че Административен съд – Видин не
е приложил правилно Европейското законодателство и задължителните тълкувателни
решения на Съда на Европейския съюз, с което е станал причина ищецът да понесе
имуществените вреди, описани по – горе. Посочена е банкова сметка , ***а.
Указано е, че ако сумата не бъде получена в седемдневен срок от входирането на
поканата, ще бъде заведено дело по Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди срещу Административен съд – София
град/вероятно техническа грешка-АС-Видин/.
По делото няма данни
за предприети, каквито и да е действия от страна на адресата по Поканата.
В резултат с вх. №
766/18.04.2022г. г. е регистрирана искова молба с ищец Б.Б.С. срещу
Административен съд – Видин, като е образувано административно дело № 90/2022 г. по описа на
АС - Видин. С Определение
№ 159-РЗ от 19.04.2022 г. на АС – Видин
е прекратено производството по делото и на основание чл. 7,
ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.
135, ал. 2 от АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд –
Монтана , като е образувано настоящото исково адм.д. № 175/2022 г.
При така приетото за
установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
По допустимостта на
производството:
Според настоящия
състав исковата молба е допустима по следните съображения:
Отговорността на
държавите - членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на
нарушение на правото на ЕС, е установена в общностното право – в чл.
4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в практиката на Съда на ЕС (Решение от
19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci, Решение от
05.03.1996 г. по съединени дела C 46/93 и C 48/93 – Brasserie du pкcheur и
Factortame, Решение
от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler, Решение от 11.07.2015
г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary и др.). В практиката си СЕС приема,
че отговорността по чл.
4, § 3 от ДЕС може да бъдe ангажирана независимо от това кой е органът, чието
действие или бездействие е причинило вредите на частноправния субект, като
такъв орган би могъл да бъде и съдът, натоварен от държавата с правосъдни
функции, когато при осъществяване на правораздавателната си дейност е нарушил
правото на ЕС (ПЕС) и от това са настъпили вреди. Този, установен в първичното
право на Европейския съюз и развит в практиката на СЕС, принцип вече е разписан
и в чл.
2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
според който гражданите и юридическите лица имат право да претендират вреди от
правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз. На основание чл.
2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за вреди по чл. 1, ал. 1 от с. з., както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК.
С исковата молба се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като се сочи, че като последна съдебна инстанция и като е бил
длъжен в условията на служебното начало, в съответствие с разпоредбата на чл.
218, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин не е обсъдил въобще и не е
съобразил приложимите норми на Европейското законодателство, включително и
тълкувателните решения на Съда на ЕС, а именно: Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на превозни средства, както и Тълкувателно
решение по
съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на Съда на Европейския съюз.
Неоснователно е
възражението на ответника, че като не е посочил ищецът коя точно разпоредба от Общностното
право с директен ефект ,респ. от Директива 2006/126/ЕО
е нарушена,не е ясно и кои конкретни негови права са нарушени.В случая е
достатъчно позоваването на източници на правото на Европейския съюз, чиито
норми се сочат за нарушени, респективно за неприложени и несъобразени, във
връзка с дейност на правораздавателен орган на държавата, за да е допустим
искът по чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.
203, ал. 3 от АПК, а дали е налице достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, съобразно сочените като нарушени норми от правото
на ЕС, е въпрос по основателността на предявения иск. В процесния случай,
ответникът е следвало служебно да следи дали е налице противоречие между
националното законодателство, обективирано в Наредба № 36, и европейското
законодателство, в частност относимата Директива 126/2006/ЕО. В подкрепа на
горното е и решение
по тълкувателно дело С-107/19 на СЕС, което потвърждава задължението на
националните съдилища "по собствена инициатива да оставят без приложение
противоречащите им разпоредби от националното законодателство", т. е.
противоречащите на европейските норми ,разпоредби в българското законодателство.
В практиката си СЕС (Решение от 30.09.2003
г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler) приема, че претендираните по реда на чл.
4, § 3 от ДЕС вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна
инстанция, но съобразно посоченото решение на СЕС обстоятелството, дали искът е
предявен срещу съд, който е действал като окончателна инстанция, трябва да се
прецени с оглед основателността на претенцията, но не и при проверката за
нейната допустимост. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз, да е постановен от окончателна
съдебна инстанция, е материалноправно условие за уважаване на иска, но не и
процесуална предпоставка за допустимост на производството. В случая Административен
съд – Видин действа като касационна инстанция и именно неговото решение поставя край на
административно-наказателния спор, предвид което искът за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз в разглежданата хипотеза следва да бъде предявен
именно срещу административния съд, постановил окончателния съдебен акт в
административно-наказателното производство.
Искът е предявен от
лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведено съдебно-
административнонаказателно производство, от орган в структурата на съдебната
власт, са били нарушени, защитени от правото на Европейския съюз, негови права.
Искът е предявен и
срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, разполагащ с правосубектност
като юридическо лице, съобразно изискването на чл.
205, ал. 1 от АПК.
Неоснователно е в
този смисъл възражението на ответника за липсата на пасивна процесуална
легитимация, както и че претенцията на ищеца следвало да бъде насочена срещу
друг правен субект – Министъра на транспорта,защото той е издател на Наредба№36/2006г.Претенцията
на ищеца не е с оглед неправилно транспониране в националното законодателство
на директива №126/2006, а вследствие неприлагане на европейското законодателство
и несъобразяване на задължително тълкувателно решение на СЕС по
съединени дела С-6/1990 и С-9/1990,както и нарушената норма на § 9 от
Преамбюла на Директива 126/2006 , във връзка с
постановеното от СЕС в параграф 4 от Резюмето на Тълкувателно решение по съединени
дела С-6/1990 и С-9/1990, където се казва ,че при отсъствие на пряко
приложимо законодателство на ЕС държавата – членка следва да поправи вредите
съгласно собственото си национално законодателство, както и че, въпреки всичко,
съответните процесуални и материалноправни изисквания в националното
законодателство не могат да са по – неблагоприятни от подобни изисквания за
местни национални искове и не трябва да се тълкуват така, че да са невъзможни
или изключително трудни за поправяне на вредите. В този смисъл, доколкото се
претендира в случая обезщетение за имуществени вреди, които са резултат от
правораздавателна дейност на административен съд, с позоваване на нарушения на
правото на Европейския съюз, е налице неизменно хипотезата на чл.
2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203
и сл. от АПК, която претенция е процесуално допустима и е насочена правилно
спрямо съда, постановил окончателния съдебен акт, а именно - Административен съд
- Видин, с оглед на което последният се явява пасивно легитимиран да отговоря
по предявения иск.В този смисъл, доводите
на ответната страна за прекратяване на производството ,като недопустимо ,са
неоснователни.
С оглед горното
настоящият състав намира, че следва да се произнесе по подадената искова молба
по същество.
По основателността на
исковата молба:
С НП №26-0000299/29.06.2020г.,издадено
от Директора на РД“АА“-Враца , на ищеца е
наложено наказание "глоба", в размер на 2000 лева , за нарушение на разпоредбата
на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба №11/2002г. на МТС.С НП е установено,че на
22.06.2022г. ,около 14,45ч. в област Видин на път Е-79 ищеца като член на
екипаж ,извършващ международен превоз на товар с товарен автомобил „М*** “ с
рег.№С*** –собственост на фирма „К*** “ ООД, притежаващ заверено копие от
лиценз на общността за превоз на товари №178550004с маршрут от Р Германия към Р
България ,като при проверка от контролните органи е установено ,че водачът е
без валидно удостоверение за психологическа годност. НП е обжалвано пред
Районен съд – Видин, който със свое решение го е потвърдил изцяло като правилно
и законосъобразно. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Видин,който е оставил в сила решението на първоинстанционния
съд, като основното възражение в касационната жалба е ,че решението противоречи
на материалния и процесуалния закон и е необосновано.За валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон ,на основание чл.
218, ал. 2 от АПК административният съд следва да следи служебно.В случая в своето решение по КАНД№49/2021г.
касационно-административния състав на АС – Видин не е изложил никакви доводи, от които да е
видно, че съдът, като последна касационна инстанция, е изследвал приложимото
европейско законодателство, в изпълнение разписаното му задължение с
разпоредбата на чл.
218, ал. 2 от АПК. С постановеното окончателно съдебно решение по делото,
Административен съд – Видин е приел, че първо-инстанционното решение е валидно
, допустимо и правилно, произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия, фактическата
обстановка е обоснована от събраните по делото доказателства, а решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви за
липса на пороци на съдебното решение, както и относно липсата на предпоставки
за приложение на чл.
28 от ЗАНН и е оставено в сила първоинстанционното решение, като съответно
е влязло в сила и НП. Основното нарушение се свежда до липса на удостоверение
за психологическа годност от ищеца ,като съдът не е изследвал по силата на
служебното начало в нормата на чл.218,ал.2 АПК европейското
законодателство и целите на директива
№126/2006 ,в резултат на което е приложил пряко наредбата и ЗАвтП,с което е
нарушил основни права на ищеца. При
изводи базирани основно на националното законодателство ,е оставил в сила
първоинстанционното решение, при което съответното наказателно постановление е
влязло в сила.
С оглед горното
настоящият състав съобрази следното:
Отговорността на
съдилищата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл.
4, § 3 от ДЕС, респ. по чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност, която може да бъде
ангажирана по съдебен ред при наличието на строго определени материалноправни
предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В Тълкувателно решение от
19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci,
Съдът на ЕС установява три условия за ангажиране на отговорността на държавата
в лицето на нейните органи за вреди от нарушение на правото на ЕС: (1)
нарушените норми от общностното право да предоставят права на частноправни
субекти; (2) да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз
основа на разпоредбите на съответния акт; (3) да е налице причинно-следствена
връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна
от засегнатите лица. Практиката на Съда на ЕС установява и едно допълнително,
четвърто условие, което е изрично закрепено и в нормата на чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ – (4) нарушението да е достатъчно съществено. В това
специфично производство съдът следва да прецени: дали нормите от правото на
Европейския съюз, на които ищецът основава претенцията си, са задължителни за
националните съдилища, в т. ч. дали имат директен ефект и са непосредствено
приложими от тях; в случай, че съответните норми са задължителни за
националните съдилища – дали са били приложими в спора, приключил с
окончателния акт на съда - ответник по делото; в случай че нормите са били
приложими в спора – дали са приложени правилно от съда в окончателния му акт, с
който се твърди, че са нанесени вреди на ищеца, а ако не са приложени правилно,
че е налице причинно – следствена връзка между неправилното приложение и
вредата, като тази вреда трябва да е реално претърпяна.
В случая, ищецът
твърди, че е претърпял имуществените вреди, тъй като при постановяване на
окончателното съдебно решение по конкретното дело на Административен съд –
Видин, решаващият състав не е съобразил и не е приложил относимите текстове от Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на превозни средства. В тази връзка следва
да се има предвид, че директивите са нормативни актове, които не се прилагат
пряко в националното законодателство, но в цитираното по - горе Тълкувателно решение по съединени
дела С-6/1990 и С-9/1990 СЕС е признал възможността лицата да се позовават
на права, пряко произтичащи от Директива, като в § 4 от Резюмето на Решението е
постановил, че: "В случаите, когато страна - членка не е изпълнила
задължението си по параграф
3 от чл. 189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими за
постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно
целта на предвиденото в тази
директива, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне на
това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден от директивата
трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да се
идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка връзка
между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите, понесени
от страната. ". В същото Решение е указано, че "при отсъствие на
пряко приложимо законодателство на ЕС, държавата - членка следва да поправи
вредите съгласно собственото си национално законодателство, като въпреки
всичко, съответните процесуални и материалноправни изисквания в националното
законодателство не могат да са по - неблагоприятни от подобни изисквани за
местните национални искове и не трябва да се тълкуват така, че да са невъзможни
или изключително трудни за поправяне на вредите. В случая Директива 126/2006/ЕО относно
свидетелствата за управление на превозни средства на ЕС определя правната
рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по
отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС,
а като рамков нормативен акт, от прочита й се налага изводът, че тя делегира
извършването на физически и психологически прегледи на водачи на МПС на
страната членка - издател на свидетелството за управление на МПС.
С Наредба № 36 са
разписани изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. В
контекста на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета психологическата годност
трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената
годност", въведено посредством самата Директива. Ето защо Наредба № 36
следва да е хармонизирана с Директивата. В случая обаче тя й противоречи.
Аргументите за това се извеждат от анализа на относимите разпоредби от
Наредбата при съобразяване с нормите на Директивата.
На първо място,
удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени
случаи - за 1 година, съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36. Тези срокове са
по - кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, които са с 5 - или 10 - годишна продължителност
според чл.
51, ал. 3 - 4
от Закона за българските лични документи, между които е и свидетелството за
управление на МПС. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.
7, § 2, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО,
считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави - членки за
категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност
5 години. Следователно, според уредбата на издаване на удостоверението за
психологическа годност по Наредба № 36, доказването на умствената годност не се
извършва, "... когато свидетелството се издава и периодично след това",
както е разписано със съображение 9 от Преамбюла на Директивата, посредством
медицински прегледи, които да "... съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството" според същото съображение 9 от Преамбюла на
Директивата.
На следващо място,
Директивата позволява на държавите - членки да регламентират медицински
прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност според съображение 9 от Преамбюла на Директивата, а чл. 5 от
Наредбата предвижда с цел установяването на психологическата годност не
медицински преглед, а "психологическо изследване", което се
осъществява според чл. 11в от Наредбата от психолозите, работещи при лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация, които приемат и проверяват
документите на лицата, които се явяват на психологическо изследване; допускат
до психологическо изследване само лица, регистрирани за провеждане на
психологическото изследване посредством специализирания програмен продукт и
включени в списъка за съответната дата; провеждат психологическото изследване с
определени в методическите указания методики (тестове) за съответната цел/цели
и поредност на явяване, наблюдение и беседа, като методиките са еднакви и
задължителни за всички лица; обработват, оценяват и нанасят резултатите на
всяко лице в резултатни карти; дават заключения за психологическа годност на
база на данните от методиките, наблюдението и беседата; дават заключения за
психологическа годност и за останалите цели, за които се използва същият набор
психологически методики, с изключение на категориите, за които лицето притежава
правоспособност, и в случаите, когато лицето се явява на психологическо
изследване по реда на чл. 1, ал. 1, т. 9; издават протоколи със заключения за
психологическа годност и допълнения към тях, които се съхраняват в
психологическата лаборатория; издават удостоверения за психологическа годност и
дубликати на удостоверения за психологическа годност.
На трето място,
Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозни средства, както е указано в съображение 8 от Преамбюла
на Директивата, с оглед на което държавите - членки могат да завишат тези
стандарти в своите национални законодателства, но следва да се съобрази, че с
разпоредбата на т. 5 от Приложение III на Директивата, уреждайки част от
материята на медицинските прегледи, е разписано изрично, че стандартите,
установени от държавите - членки за издаване и всяко едно последващо
подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по - строги от
изложените в настоящото приложение. С оглед на това тези по – строги стандарти
могат да бъдат въвеждани обаче на национално равнище само и единствено в
случаите на първоначалното издаване и последващо подновяване на свидетелствата
за управление на моторно превозно средство. Така с Директивата е разписано, че
държавите - членки могат да ограничат срока на административна валидност,
постановен в § 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно
средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена
честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за
нарушители на пътното движение, както и че държавите - членки могат да намалят
срока на валидност, постановен в § 2, на свидетелства за управление на превозно
средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50
- годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или
други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на
валидност обаче може да се прилага само при подновяване на свидетелство за
управление на превозно средство. В този смисъл не могат да се въвеждат по -
строги стандарти, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или
умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством
документ, който наред и извън свидетелството за управление на моторно превозно
средство да има своето собствено легитимиращо действие. В случая чрез Наредба №
36, по начина по който е уредено удостоверението за психологическа годност, е
сторено точно това, при което психологическата годност, вместо да бъде само
предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от
съответната категория, е въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с
правоспособността юридическо качество по аргумент от чл.
7а, ал. 2 ЗАвтП, което е в противоречие с Директивата.
Изложеното навежда на
извода, че Директивата позволява на държавите - членки да завишат изискванията
за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства,
но при конкретни ограничения, а именно проверката на годността да се извършва
изцяло във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно
превозно средство; това да се случва само посредством медицински прегледи и то
в срокове, не по - кратки от сроковете за валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. Тези ограничения в случая не са
спазени в националната регламентация на психологическото изследване по
Наредбата.
Горното налага
извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за
управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически
и физически годен да управлява МПС от тази категория, за целия срок на
валидност на издаденото му вече свидетелство за управление на МПС, който за
посочените по - горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява
на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. В тази насока е и
записаното в последното изречение на § 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че
"Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството. "
Предвид сторените
изводи за противоречие с Директивата касационната инстанция е следвало да
откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи превоз на
пътници и товари, вменено им с Наредба № 36, да притежават удостоверение за
психологическа годност съгласно изискванията на чл.
7а, ал. 2 ЗАвтП, във връзка с чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.
Настоящият състав счита, че е следвало да се стори това, като съобразява
същността на примата на Правото на ЕС:
Според решение ECLI: EU: C:
2012: 348, т. 73 по дело C 606/10: "[... ] в съответствие с принципа
на предимство на правото на Съюза действието на разпоредбите на Договора за
функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове на институциите в
отношението им с вътрешното право на държавите - членки е такова, че със самото
си влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по право всяка
противоречаща им разпоредба на вътрешното право [... ]". Същевременно по
дело № 41/74 Van Duyn ECLI: EU: C: 1974: 133, т. 12, СЕС подчертава, че макар
регламентите поради своята същност да могат да породят пряко действие, то от
това не следва, че други категории актове, посочени в този член, не могат
никога да породят подобно действие. Би било несъвместимо с обвързващото
действие, което член 189 признава на директивата, да бъде изключена по принцип
възможността за засегнатите лица да се позовават на задължението, което тя
налага.
На следващо място, по
дело C 107/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Obvodnн soud pro Prahu 9 (Градски районен съд Прага 9, Чешка
република) с акт от 3 януари 2019 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2019 г., в
рамките на производство по дело XR срещу Dopravnн podnik hl. m. Prahy, akciovб
spolecnost, т. 45, е указано, че по силата на принципа на предимство на правото
на Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с
изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на
своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е
длъжен да гарантира пълното им действие, като
при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение противоречащите
им разпоредби от националното законодателство, дори да са по-късни, без да
е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по
законодателен път или по какъвто и да било друг ред, предвиден в конституцията (решение от 24 юни
2019 г., Poplawski, C 573/17, EU: C: 2019: 530, т. 58 и цитираната съдебна
практика). С оглед на това несъответствието между правото на Европейския съюз и
националното право се установява служебно от съда, а това задължение е
разписано и с разпоредбата чл.
218, ал. 2 АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 ЗАНН в актуалната към датата на произнасяне на ответника по
касационните жалби редакция.
В контекста на
принципа на предимство на правото на Европейския съюз, в т. 64
от решение на Съда (голям състав) 24 юни 2019 година, по дело C 573/17, се
пояснява, че за да се признае директен ефект на разпоредба от директива, е
необходимо разпоредбата да бъде достатъчно ясна, точна и безусловна. В случая,
по разбирането на настоящия състав, ограниченията, наложени с Директивата по
отношение възможността на държавите - членки да завишат изискванията относно
физическата и умствената годност за управление на моторно превозно средство,
отговарят на критериите за яснота, точност и безусловност, поради което не е
налице пречка за прякото им прилагане.
В друго свое решение
СЕС сочи, че дори когато дадена разпоредба на директива няма директен ефект,
произтичащото от директива задължение за държавите - членки да постигнат
предвидения в нея резултат, както и задължението им по чл.
4, § 3 ДЕС и на чл. 288
ДФЕС, ги обвързва да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят
изпълнението на това задължение, което тежи върху всички органи на държавите -
членки, включително в рамките на тяхната компетентност върху съдебните органи.
Указва, че съдебните органи следва да тълкуват националното право в
съответствие с лишената от директен ефект разпоредба на директивата, а ако
такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да оставят без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, би довела до несъответстващ на правото
на Съюза резултат. В този смисъл СЕС е категоричен, че разпоредба на директива
без директен ефект не бива да се прилага, но не следва да се прилага и
национална правна норма, която противоречи на съответната разпоредба от
директивата. Анализът навежда на извода, че съдът е бил длъжен служебно да
изследва фактите във връзка с Директива 126/2006 и нормите на Наредба №
36 и да не прилага разпоредбите на последната, които противоречат на Директива 126/2006. Като е сторил
обратното, е допуснал особено съществено нарушение. В тази връзка за пълнота
следва да се отбележи, че правилата на Директивата имат за цел да улеснят и
насърчат свободното движение и свободата на установяване на хората според
съображение 2 от Преамбюла на Директивата, поради което противоречащите й
действия представляват пряко нарушение на субективните права по чл. 21,
чл. 45,
чл. 49
и чл.
56 ДФЕС и са основание да не се приложат националните разпоредби относно
задълженията, свързани с удостоверенията за психологическа годност, което обаче
не е било сторено.
Основателно в тази
връзка е позоваването на ищеца и на официално изявление на Европейската комисия
от 15.07.2021 г., в което е указано, че "в Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията
за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на
моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и
психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите
на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален
водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за
управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по
управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната
безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО
преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на
по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските
професионални водачи ги поставя в по - неблагоприятно положение. Това
противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези
водачи, която Директива
2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия
счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за
професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО
и Директива
2003/59/ЕО". В този смисъл ,съдът намира ,че погрешно ответникът
приема уведомителното писмо от ЕС за неотносимо към правния спор ,доколкото в същото
се отправят препоръки към България досежно практиката на пряко приложение на
наредба№36 и изискване от контролните
органи на ИААА на удостоверения за психологическа годност от професионалните
водачи съгласно наредба №36 в противовес на директива №126/2006 ,което засяга основни права на водачите.Необсъждането
на европейското законодателство в светлината на отправените препоръки и действащото
национално ,което му противоречи пък е нарушение на принципа на служебно начало
,инкорпориран в чл.218,ал.2 АПК.
На следващо място,
съществува пряка връзка между непривнасянето (или неправилното привнасяне) в
националното законодателство – в Наредба № 36 и наложената на ищеца глоба ,
влязла в сила и подлежаща на изпълнение.
Претърпяната вреда е
налице, като глобата е платена от ищеца./видно от разписка на л.8/. С оглед на
това, предпоставките за уважаване на исковата претенция са налице, с оглед на
което искът за имуществени вреди е основателен и доказан. Налице са
материалноправните предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС,
съответно в Тълкувателно решение
от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90, респ. и в чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответника заради
причинени на ищеца имуществени вреди от правораздавателната дейност на
Административен съд – Видин, при която е допуснато достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз. В случая при постановяването на
окончателното съдебно решение по КАНД№49/2021г.
не са съобразени и приложени
относими норми на европейското законодателство, т. е. на правото на Европейския
съюз, а именно на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
относно свидетелства за управление на превозни средства и Тълкувателно решение от
19.11.1991 г. по съединени дела C-6/1990 и C-9/1990 на съда на ЕС, с оглед
на което предявеният иск срещу Административен съд – Видин е основателен и доказан до пълния му претендиран размер от
2000 лв. , поради което и следва да бъде уважен.
При положение, че
главният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
процесното нарушение на общностното право и практиката на Съда на ЕС е
основателен, то следва да бъде уважено и акцесорното искане за заплащане на
законната лихва върху главното вземане, но не от датата на получаване на
поканата -18.03.2022г. г., а от момента на завеждане на предявения
иск –18.04.2022г.,до окончателното му заплащане.
При този изход на
спора, съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 3, предл. първо от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени претендираните от него деловодни разноски за платена държавна такса
от 10,00лв. , за образуване на делото.
С оглед горното и на
основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1,
чл.
2в, ал. 1, т. 1 и чл.
10, ал. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Административен съд – Монтана, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Административен съд - Видин,с БУЛСТАТ * и адрес:гр.Видин ,ул. “Ц*** С*** В*** “№3
,представлявано от Председателя А*** Г*** ,да заплати на Б.Б.С. с постоянен и настоящ адрес:***
,чрез Адвокатско дружество „Х. и И*** “ ,представлявано от управляващия
съдружник адв. М.Х. –САК ,със съдебен адрес:г*** , имуществени вреди в размер на 2000/две
хиляди/ лв. ,понесени от ищеца вследствие правораздавателната дейност на ответника
и платена глоба, потвърдена с решение по
КАНД № 49/2021 г.на Административен съд - гр. Видин ,ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –18.04.2022г.
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Административен
съд - Видин, Б*** и адрес:гр.Видин ,ул. “Ц*** С*** В*** “№3 ,представлявано от
Председателя А*** Г*** , да заплати на Б.Б.С. с постоянен и настоящ
адрес:*** ,чрез Адвокатско дружество „Х. и И*** “ ,представлявано от
управляващия съдружник адв. М.Х. –САК ,със съдебен адрес:г*** ,сумата в размер на
10, 00 лв. (десет лева), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса за
образуване на делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване/протест чрез Административен съд – Монтана пред Върховния административен съд на
Република България в 14 - дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: