Присъда по дело №3700/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 248
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20193110203700
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер       248 /30.10.2019 г.                                            Град Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

Секретар: ЦВЕТАНКА КЪНЕВА

Прокурор: М.ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от Председателя

НОХД № 3700 по описа за 2019 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА ПОДС. С.И.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин,неграмотен, не женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: В периода от 01.07.2017 г. до 01.07.2019 г. в гр. Варна, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 23.06.2017 г. решение по гражданско дело № 4483/17 г. на ВРС - VIII състав, да издържа свои низходящи –А* С*И*, род. на *** г. и Г* С*И*, род. на *** г. чрез тяхната майка и законен представител М.А.А., съзнателно не изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски двадесет и пет вноски по 170 лв. за детето А* С* И*, в размер от 4250 лева и двадесет и пет вноски по 140 лева за детето Г* С* И* в размер от 3500/три хиляди и петстотин/ лева, всички вноски на обща стойност -7750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 вр.чл.58 а ал.5, вр. чл.54 ал.1 от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА;

по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

На основание чл.310 ал.2, вр. чл.308 ал.2 от НПК СЪДЪТ обявява на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 30 /тридесет/ дни.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №3700 по описа за 2019г. на ВРС

 

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против   С.И.К., за това че в периода от 01.07.2017 г. до 01.07.2019 г. в гр. Варна, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 23.06.2017 г. решение по гражданско дело № 4483/17 г. на ВРС - VIII състав, да издържа свои низходящи –А* С* И*, род. на *** г. и Г* С* И*, род. на *** г. чрез тяхната майка и законен представител М.А.А., съзнателно не изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски двадесет и пет вноски по 170 лв. за детето А* С* И*, в размер от 4250 лева и двадесет и пет вноски по 140 лева за детето Г* С* И* в размер от 3500/три хиляди и петстотин/ лева, всички вноски на обща стойност -7750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева/-  престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

 Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подс. К. обвинение. Счита, че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс. К. за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание „пробация”.    

Подс.К. участва в производството лично и с процесуален представител. В хода на досъдебното производство  е признал авторството на деянието. Самопризнания прави и хода  в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление.

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият по същество се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: подс.С.И.К. и свид. М.А.А. до м. октомври 2015 г. живеели на семейни начала, след което помежду им настъпила фактическа раздяла, породена от възникнали противоречия и проблеми. От съвместното си съжителство подс.К. и свидетелката имали две деца –А* С* И* - родена на *** г. и Г* С* И* - родена на *** г. След настъпилата раздяла свид. А., заедно с децата заживели в гр.Варна.

С решение № 2354/08.06.2017 г., влязло в законна сила на 23.06.2017 г. по гр. д. № 4483/2017 г. по описа на VIII състав при Районен съд - Варна родителските права по отношение на децата А* С* И*и Г* С*И*а били предоставени на майката - свид. М.А.А., а подс. К. бил осъден да заплаща издръжка в полза на всяко от децата си – А* С* И*- родена на *** г., в размер на 170 лева и Г* С* И* - родена на *** г. в размер на 140 лева, чрез тяхната майка и законен представител.

След влизане в сила на съдебния акт подс. К. не изпълнявал своите задължения и не заплатил нито една месечна вноска за издръжка в полза на децата си А*и Г*.

От така изяснената фактическа обстановка е видно, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от 01.07.2017 г. до 01.07.2019 г. в гр. Варна, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 23.06.2017 г. решение по гражданско дело № 4483/17 г. на ВРС - VIII състав, да издържа свои низходящи –А* С* И*, род. на *** г. и Г* С*И*, род. на *** г. чрез тяхната майка и законен представител М.А.А., съзнателно не изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски двадесет и пет вноски по 170 лв. за детето А* С* И*, в размер от 4250 лева и двадесет и пет вноски по 140 лева за детето Габриела Станева Иванова, в размер от 3500/три хиляди и петстотин/ лева, всички вноски на обща стойност -7750.00 /седем хиляди седемстотин и петдесет/ лева.

Подсъдимият С.И.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в с.з. свидетели – свид. А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и тези събрани в съдебно заседание. Всички доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъпления  от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:

обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски – 170 лв. за детето А* С* И*, в размер от 4250 лева и двадесет и пет вноски по 140 лева за детето Г* С* И*, в размер от 3500 лева, всички вноски на обща стойност -7750.00.

Т.е. изминали са повече от два месеца – 25 месеца през които подсъдимият не е изплащал сумата предмет на издръжките определени от съда;

субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа своя низходяща;

от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс

, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК
 е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл. 76 от ЗЗД най - обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.

По изложените правни съображения подсъдимия следва да бъде признат за виновен, че  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183. ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият  е съзнавал задължението си, а от тук и общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си за задоволяване на лични нужди. По отношение на деянието по чл. 183 ал. 1 от НК подсъдимият се е съгласил с обществено опасните последици, и вместо дължимата издръжка за период от две години равняваща се на 25 месечни вноски за двете му деца, той не е заплатил нито една вноска. В съзнанието на дееца са били ясно отразени и обстоятелствата свързани с конкретният размер, който е дължал като ежемесечна издръжка за непълнолетните си деца в целият инкриминираните периоди за разгледаното престъпление, тъй като не се спори, че е бил запознат със съдебните актове по гражданското дело, касаещо постановената издръжка. Съгласно практиката на върховните съдилища, ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимият се установи, че е здрав, работоспособен и на практика сам се е поставил в това положение на нереализиране на доходи за кратък период от време с настъпването и на процесните вредоносни последици за собствените му непълнолетни деца. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-правно положение. За това независимо от обстоятелството, че за инкриминирания период подсъдимият е имал ниски доказани доходи или не е бил трудово ангажиран, той не е освободен от задължението да доставя издръжка. Позитивното съществуване на предпоставките по чл. 86 от СК - затрудненото материално положение, могат да имат за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Последните обаче не освобождават дееца от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Освен това от данните по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна възраст, като въпреки това същият не е положил да изпълнява задълженията си по заплащане на присъдената издръжка за един изключително продължителен период от време. Съдът счита, че подсъдимият би могъл, след като очевидно успешно издържа себе си, поне от време на време да отделя средства за децата си и ако е в обективна невъзможност да изплаща цялата издръжка редовно, то със сигурност е можел да отделя известни суми, макар и не в размер от по 140 и съответно 170 лева за да изплати на децата си. Съдът счита, че след като с години подсъдимият не отделял никакви, дори и минимални суми за издръжка на децата си, при положение, че успява да издържа себе си, то по категоричен начин това доказва, че същият не желае и умишлено не изплаща никаква издръжка на дъщерите си.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока с оглед; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи извод, че той не е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.К.: към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан за престъпления от общ характер. Самопризнанията са елемент от дифиринцираната процедура по която се разглежда настоящото дело поради което съдът не може да ги оцени като смекчаващи вината обстоятелства. При определяне на наказанието следва да бъде отчетен дългият период от време за което подсъдимият трайно се е дезинтересирал от децата си и не е изплащал дължимата издръжка.

смекчаващите вината обстоятелства - няма.

отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде определено при наличието на констатираните по-горе баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства: Съобразно чл.183 ал.1 от НК вр. чл. 54 и чл. 57 съдът определи като най-подходящо второто от предвидените за престъплението наказания – лишаване от свобода.

С оглед горното, в хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК и със задължителното в този случай приложение на чл.58”а” от НК, съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК и наложи на подс.  К. наказание „Пробация”, като приложи разпоредбата на чл.58 „а” ал.5 от НК. Преценявайки  какви конкретни мерки да наложи на подсъдимият,  съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определянето им, а именно наличието на  смекчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на конкретното престъпление и продължителността му,  причините за неговото извършване и личността на дееца. Първоинстанционният съд,  в настоящият си състав счете, че наказание „Пробация” с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година  с периодичност за явяване и подписване два пъти седмично и  срещи с пробационен служител за срок от една година, ще реализира адекватно и в пълна степен целите на генералната и специалната превенция по смисъла на НК. Съдът намира това за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната правов ред.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                    Съдия:

 

 

Съобщи за изтекли лични данни