РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдията Михайлова
в. гр. дело № 421 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД
срещу онази част от решение № 193/16.12.2019 г., постановено по гр. дело № 488/2019
г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, в която е уважен предявеният от Д.Д.Г. против „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 40. 34 лева, представляваща припадаща се
част според наследствените права на ищеца в наследството на Д. Д. Г. за такса достъп до електроразпределителната
мрежа по партида с клиентски № …………….. за
периода 14.01.2016 г. - 15.08.2018 година.
В останалата част, в която искът е уважен, решението е влязло в сила
като необжалвано.
С определение от 02.03.2020 г. районният съд е отхвърлил искането на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на решението в частта относно разноските,
присъдени на основание чл. 38 , ал. 2, вр. ал. 1 ЗА в
полза на адв. Б., а именно сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Въззивникът счита, че дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а от предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. По изложените съображения моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира присъждане и на разноски.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба
от ответника срещу определението на районния съд, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК. Оплакванията са за неправилност на този съдебен акт, тъй като
предпоставките за оказване на безплатна адвокатска защита в полза на ищеца не
били налице, защото той не бил материално затруднен. Искането е за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на нов акт по молбата на ответника с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с който тя да бъде уважена.
Въззиваемата страна оспорва въззивната и частната жалба.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбата предмет, прие следното.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от Д.Д.Г.,
с която против „Ч.Е.Б.“ АД е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 369. 75 лева, представляваща 1/3 от
сумата 1 109.26 лева, претендирана за доставена
електроенергия по партида с клиентски № ………….. на титуляра Д. Д. Г..
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника „Ч.Е.Б.“ АД се основава
на възникнало в негова полза вземане за цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за електроснабден имот
на наследодателя на ищеца с кл. № ……………. по договор за доставка на електрическа енергия, в тежест на ответното
дружество е установяването, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; предоставен
достъп до електроразпределителната мрежа от страна на ответното дружество до
имота , за който е открит клиентски № ……………; както и
цената на тази услуга, обусловена от активната електрическа енергия, измерена в
обекта в съответствие със средствата за търговско измерване и/или какво е
количеството предоставена мощност в мястото на измерване. Ищецът следва да
докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на
вземането.
Видно е от удостоверение за наследници № 43/05.10.2018 г., издадено от
кметство с. Д., че Д.Д. Г. е починал на 04.01.2010 г., а негови наследници
по закон са: В. А. Г. - съпруга,
М. Д. Ц. - дъщеря и ищецът Д.Д.Г. -
син.
Според фактура № …………/………….. г. за клиентски № …..........
дължи сума
за разпределение с електрическа енергия от 06.09.2018 г. до 06.10.2018 г. в
размер на 4. 01 лева с ДДС, като е отбелязано, че за минал
период има сума за плащане в общ размер на 1 109. 26 лева и
неустойки за просрочени задължения към 16.10.2018 г. в размер на 812,02 лева.
Според уведомително писмо от „Ч.Е.Б.” АД до Д.Д.Г. към 03.10.2018 г. по клиентски номер ……………. има просрочено задължение за доставена електрическа енергия и мрежови
услуги в размер на 1 109.26 лева, както се дължи и законна лихва за забава
по чл. 86 ЗЗД.
Представени са фактури за клиентски № …………….., издавани в периода от 21.05.2011 г. до 21.09.2011 г. за отчетни
периоди от 14.04.2011 г. до 14.09.2011 г., както и издаваните фактури в периода
от 14.01.2016 г. до 15.08.2018 г. за отчетни периоди от 08.12.2015 г. до
06.08.2018 г., като в последните е начислена само такса до разпред.
мрежа за 31 дни предоставена мощност 6 кВт.
В справка от 01.04.2019 г. за въведени показания при отчет на средство
за търговско измерване с фабричен номер ………… за потребител с абонатен номер …………… са посочени дати на отчитане от 11.12.2010 г. до 16.12.2011 г.
Представени са общи условия на договорите за използване на елекрическите мрежи на „ЧЕЗ Разпределение Б. ” АД, одобрени с решение 07.11.2010 г. и изменени с
решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР; общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с решение 07.11.2010 г., и изменени
с решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, сертификат от вестник „Т.“ за
публикуване на 26.11.2007 г. на ОУ на „Ч.Е.Б.” АД и „ЧЕЗ Р. Б. ” АД.
Според констативен протокол № ……. от
……… г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД
абонатен номер ………… с потребител
Д.Г. е бил демонтиран електромер с фабричен номер ……….. и не е отбелязано монтиране на нов.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице Р. С.,
изслушано в производството пред районния съд, което съдът кредитира, се
установява, че посочените в справката извлечение от 12.02.2019 г. и приложени
по делото фактури са надлежно осчетоводени в счетоводните регистри на ответника
„Ч.Е.Б.” АД като вземане съгласно счетоводното законодателство, отговарят по
форма и съдържание на изискванията на Закона за счетоводството и са включени в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Вещото лице дава
заключение, че счетоводството на ответника „Ч.Е.Б.” АД е водено редовно. Общият
размер на неизплатената главници по издадените фактури възлиза на 1 109.26
лева. Лихвата, изчислена от момента на настъпване на падежа на съответната
фактура до датата на справката извлечение от 12.02.2019 г., възлиза в общ
размер на 780.05 лева. Ответникът е издал 38 фактури, като за периода от
17.03.2011 г. до 14.09.2011 г. са издадени такива за консумирана ел. енергия, а
в периода от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г. – само за достъп до
разпределителната мрежа.
С определение, постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съд е
допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, поискана от ответника,
като част от задачите са свързани с изясняване на въпроса какъв е обемът на
общността, предоставена до процесния обект,
присъединен ли е бил обектът към електроразпределителната мрежа за процесния период, как е формирана цената за достъп на
обекта до тази мрежа. В съдебно заседание, проведено на 18.09.2019 г.,
процесуалният представител на ответника е оттеглил искането си за изслушване на
СТЕ и районният съд е отменил определението за нейното допускане.
За да постанови решението си, районният съд е приел за недоказано
твърдението на ответника, че в исковия период обектът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, че до този обект изобщо е предоставяна мощност,
както и обемът на тази мощност.
В случая нито във въззивната жалба, нито в писмения отговор на
въззиваемата страна, се съдържат оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение и/или необоснованост на решението на районния съд по отношение на
установените в него фактически положения, поради което въззивният
съд следва да възприеме установените в първоинстанционното
решение фактически изводи.
Спорен на етапа на въззивното производство е
обстоятелството относно дължимостта (при установените
факти) на такса
достъп за исковия период. По отношение на този въпрос настоящият съдебен състав
приема следното.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ
(изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната
мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа
енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група;
оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен
клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент"
– в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва
да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 33а (обн.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ / отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството.
Освен от Закона за енергетиката правоотношението по продажба на
електрическа енергия се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание
чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., и влезли в сила на 26.11.2007 г.
и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"ЧЕЗ Р. Б."
АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., изменени с решение
№ ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са публикувани съгласно изискванията
на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат
за публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама"
на вестник "Т.".
Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от Общите условия на ответника, одобрени от ДКЕВР
с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от
26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо лице или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 4, ал. 2 от същите ОУ
потребители на електрическа енергия за битови нужди са физически лица –
собственици и ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, които ползват електрическа енергия за домакинството си.
С приетите с решение на ДКЕВР /обн., ДВ, бр.
66 от 26.07.2013 г./ Правила за търговия с електрическа енергия се регулира пазарът
на електрическа енергия. В чл. 11, ал. 1, т. 1 от ПТЕЕ е регламентиран
договорът за достъп до електропреносната мрежа и
предоставяне на системни услуги, който съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ПТЕЕ има за предмет предоставянето на услугата "достъп до електропреносната мрежа" и на системни услуги и се
сключва между независимия преносен оператор, от една страна, и крайни клиенти,
присъединени към електропреносната мрежа, от друга
страна. Такъв договор по делото не е представен, а е било в доказателствена
тежест на ответника. Присъединяването към електроразпределителната мрежа е
уредено в ЗЕ и Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който има изградени
електрически уредби, изпълнил е условията за присъединяване и е сключил писмен
договор за присъединяване с оператора на електропреносната
мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за
присъединяване. Съгласно параграф 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп"
е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за поддържането
на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. По делото не е представено и искане за присъединяване,
каквото е предвидено в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 година.
Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период
на крайния снабдител. Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в редакцията му ДВ, бр. 39
от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Всички потребители на електрическа
енергия дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, изрично
предвидена като компонента в чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР е разграничен
начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост
по отношение на битовите и стопанските клиенти, като е прието, че цената за
достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното
количество енергия, а от ангажирания от обекта капацитет на мрежата. Това обаче
не важи за битовите клиенти, при които заплащането на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа зависи и се дължи в зависимост от количеството потребена енергия. Както бе посочено, по делото не е
установено (при доказателствена тежест на ответника, който сам се е отказал
от събирането на допуснати по негово искане доказателства – СТЕ, и който доводи за необоснованост на обжалваното
решение не въвежда) до процесния обект изобщо да е предоставяна (резервирана) мощност, както и какъв е обемът на тази мощност. Доколкото правилото на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ е
от диспозитивен, а не императивен характер, въззивният съд не е дължал и служебно (без
нарочни оплаквания или искане)
изслушване на СТЕ.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на въззивното производство
право на разноски има само въззиваемата страна. Тя е била
представлявана от адвокат и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатските услуги са предоставени безплатно. Ето защо на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА „Ч.Е.Б.“
АД следва да
заплати на адвокат К.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определен
на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По частната жалба въззивният съд намира
следното - съдът няма задължение
нито по ГПК, нито по Закона за адвокатурата да следи в производството по делото
за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е достатъчно по делото да бъде представен договор
за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ от
адвокат на конкретно основание. Такъв договор с дата 05.12.2018 г. е представен,
а присъденото от районния съд в полза на адв. Б.
възнаграждение е в минимален размер. Ето защо предпоставки за уважаване на
молбата на ответника по иска по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК не са били налице.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193/16.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 488/2019 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният
от Д.Д.Г. против „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
и е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40. 34
лева, представляваща припадаща се част според наследствените права на ищеца в
наследството на Д.
Д.
Г. за такса достъп до
електроразпределителната мрежа по партида с клиентски № ………….. за периода 14.01.2016 г. -
15.08.2018 година.
В останалата част решението на
районния съд е влязло в сила като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.03.2020 г.,
постановено по гр. дело № 488/2019 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2 от ЗА на адвокат К.И.Б.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.