№ 23131
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110106838 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*************** АД искове
срещу В. П. Г. за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 44539/2022 г. е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: сумата от 3544,99 лева – неизплатена главница по
договор за револвиращ потребителски кредит № CARD - 17209129, сключен на
30.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2022 г. до окончателното плащане; 218,63
лева – възнаградителна лихва по договора за периода 01.12.2021 г. – 18.05.2022 г. и
35,59 лева – законна лихва върху неизплатената главницата по договора за периода
11.05.2022 г. – 16.06.2022 г., обективно евентуално съединени с осъдителни искове с
правна квалификация 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.06.2019 г. между „****** като
кредитор н В. П. Г., като кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на ревелвкращ потребителски кредит, издаване и
използване ш кредитна карта № PLUS - 17087986. С договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000,00 лева, като е уговорено, че всички
задължения, произтичащи от договора и свързани с използването на кредитната карта,
ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Ищецът излага доводи, че
процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD 17109129 е сключен на
30.08.2019 г. с първата транзакция по кредитната карта, съответно след усвояването на
суми по кредитната карта за кредитопопучателя е възникнало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
1
съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Поддържа, че
съгласно договора кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции
до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на кредитопоучателя, а
при изрично негово искане или при липса на електронен адрес - на посочения от него
адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Същата следва да бъде заплатена до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението и да бъде поне в минимален размер, посочен в
Тарифата и съобразен с предоставения кредитен лимит. Ищецът излага съображения,
че за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
Годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателяг заплаща и таксите, предвидани в тарифата, поместена в
приложението. При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателяг дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Ищецът излага твърдения, че на 01.12.2021
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната
карта е блокирана. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. При условията на евентуалност, ако установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника В. П. Г., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен и излага доводи, че в
документа на договора годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен само като
процент – 22,24 %, без обаче да е посочен механизмът, по който този процент е
формиран, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че от
исковата молба не става ясно по какъв начин е формирана претендираната от
ответника сума от 3544,99 лева. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
PLUS***** (л.8-12), се установява, че на 17.06.2019 г. между В. П. Г. и „*********с
С.А, клон България“ е сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 5000 лева, размер на застрахователната премия – 1064
лева, такса „Ангажимент“ – 175 лева, брой вноски – 38, ГПР – 22,24 % и лихвен
процент – 17,79 %. Съгласно чл. 2 от договора (л.9) размерът на предоставения с този
договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Посочената
сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващ
2
на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателят заплаща и такса „ангажимент“, посочена в съответното поле,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на § 1, т. 5 ЗПК, при съдържащия се в този договор условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 12 от договора (л.9, стр. втора) кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000 лева. Кредиторът ще издаде и достави карта на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задължението по договора за кредит на
кредитополучателя. Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя
от кредитора начин. Съгласно чл. 13, изречение второ определеният кредитен лимит
може да бъде преразгледан от кредитора след извършена актуализация на наличната
финансова информация и оценка на кредитоспособността, и променян по негово
предложение. Влизането в сила на новия кредитен план настъпва след съобщаването
му от кредитора на кредитополучателя, чрез избран от кредитора способ. В случай, че
кредитополучателят не е съгласен с настъпилата промяна при увеличаване на
кредитния лимит, той трябва да информира кредитора писмено, включително по
електронна поща, или по телефон в едномесечен срок от увеличението. Всяка
трансакция с кредитната карта след влизане в сила на променения кредитен лимит ще
означава приемането му. Кредитният лимит представлява револвиращ потребителски
кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством
кредитна карта. Съгласно чл. 14 от договора кредитополучателят ще може да
извършва трансакции (операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения
кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити. Всяка трансакция с
кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит. Съгласно чл. 15 договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната карта се
определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Съгласно чл. 16 за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит, за срока на ползване на кредитния лимит. Съгласно чл. 17 кредиторът ще
изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състояние на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по-
малко от веднъж годишно. Съгласно чл. 18 кредитополучателят ще заплаща месечната
погасителна вноска до изплащането на начислените задължения. Месечната
погасителна вноска ще покрива задължението в последователност разноски, лихви,
главница. Съгласно чл. 19 кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и
таксите всеки месец. Влизането в сила на новите размери на лихва и такси става след
обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и
съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят не е
съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си,
по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка
3
трансакция с кредитната карта след влизането в сила на новите лихви и такси ще
означава приемането им.
Съгласно Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS*****
(л.13) кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ отпуска на
кредитополучателя В. П. Г. револвиращ кредит в размер на 3000 лева при годишна
лихва от 19 % и ГПР – 25,79 %. Съгласно чл. 17 от приложението ГПР на разходите по
договора е изчислен при допускане, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни
до края на срока разходи съгласно условията на договора за кредит. В приложението е
посочено, че този документ е съставен в съответствие с посочения договор за кредит и
е неразделна част от него. Всички въпроси между страните се решават съгласно
правилата на договора в неговата цялост.
Съгласно допълнение – корекция към заключението на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза (л.56) по потребителски револвиращ кредит № CARD-
17109129/17.06.2019 г. е усвоена сумата в размер на 3544,99 лева от кредитния лимит в
размер на 3500 лева, размерът на реално приложения в правоотношенията между
страните ГПР е 25,06 % и в него не се включена застраховката, тъй като тя не е
задължителен реквизит по договора за кредит и не е финансирана от банката, а се
заплаща като месечна премия от клиента до момента, в който той иска да се ползва от
застрахователното покритие по полицата. Вещото лице посочва, че към 01.12.2021 г.
размерът на задължението по договора е 3799,21 лева.
Доколкото процесният договор за заем е сключен с потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за
потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (17.06.2019 г.) приложение
по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на
отношенията, породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и
следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на кредитирането,
налага съблюдаване на специалните изисквания за съдържанието и валидността на
договора за кредит, редом с общите такива по чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен
във всички случаи да следи за нищожност както на целия договор, така и на отделни
негови разпоредби служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника,
както и да приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото.
При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона съдът установи следното:
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 12 от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № PLUS***** предоставянето на кредитополучателя на
кредитна карта с лимит до 10 000 лева е поставено в зависимост от изпълнението на
задълженията му по договора за кредит, съдът намира, че следва да разглежда
4
посоченият договор и Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта, като едно цяло, както е посочено и в
самото приложение (л.13, стр. втора).
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези,
дължими за посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай, видно от клаузата на чл. 2 от договора (л.9) на
кредитополучателя е вменено задължението безусловно да заплаща застрахователна
премия и такса „ангажимент“. Следователно, сключването на застраховка по кредита,
съответно заплащането на застрахователна премия, както и заплащането на такса
„ангажимент“, е задължително условие за сключването на договора при тези условия.
Поради това, разходите за застрахователна премия и такса ангажимент следва да бъдат
включени при изчисляване на ГПР по договора.
В тази връзка, от заключението на вещото лице (л.53) и допълнението на
заключението (л.56) се установява, че при изчисляване на ГПР на договора за кредит
не е включена сумата за застрахователна премия в размер на 1064 лева. В тази връзка,
съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта, в която твърди, че сумата
за застрахователна премия не следва да бъде включвана в ГПР по договора, тъй като в
тази му част заключението противоречи на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и на
текста на договора.
Поради това, съдът намира, че в договора не е посочен действителният ГПР,
който е приложен в отношенията между страните, и съответно не е спазена
разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, чиято цел е потребителят да бъде информиран за
точния размера на разходите, които следва да направи при закупуване на съответния
кредитен продукт, за да може да го сравни с други кредитни продукти и да прецени
каква е икономическата полза от същия. Предвид грешно посочения ГПР в договора за
кредит, последният е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, като нищожен се явява и
инкорпорираният в него договор за предоставяне на кредитна карта, поради
неразривната връзка между двата договора. Поради това, на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи единствено чистата стойност на договора.
Съгласно допълнението на заключението на съдебно-счетоводната експертиза
5
(л.56) от кредитния лимит е усвоена сума в размер на 3544,99 лева. Поради това, че по
делото не се твърди и съответно не се установява ответникът да е извършвал
плащания за погасяване на задълженията си по договора, предявеният иск за главница
следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
възнаградителна и законна лихва не се дължат, поради което предявените искове за
установяване на тези задължения следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в общ размер от 125,98
лева, а за исковото – в общ размер от 615,82 лева, от които 115,82 лева държавна такса,
400 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 117,55 лева, а за исковото – на 574,61 лева.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, но не е представил доказателства за реалното заплащане на това
възнаграждение, доколкото клаузата на чл. 4 от представения договор за правни услуги
(л.40) удостоверява единствено, че е уговорено доверителя да заплати на доверителя
възнаграждение в размер на 300 лева, но не и реалното изпълнение на това
задължение. Поради това, разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Г. с ЕГН: **********,
че има парично задължение към „*************** АД с ЕИК: ****** по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в размер на 3544,99 лева (три хиляди
петстотин четирдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки стотинки) -
неизплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит № *********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 24.06.2022 г. до окончателното плащане - ЧАСТ от задължения, за
които по ч.гр.д. № 44539/2022 г., II ГО, 58. състав е издадена заповед по чл. 410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 218,63
лева – възнаградителна лихва по договора за периода 01.12.2021 г. – 18.05.2022 г. и
35,59 лева – законна лихва върху неизплатената главницата по договора за периода
11.05.2022 г. – 16.06.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. Г. с ЕГН: ********** да
заплати на „*************** АД, ЕИК: ********* сумата 117,55 лева (сто и
седемнадесет лева и петдесет и пет стотинки) разноски в заповедното и 574,61 лева
(петстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) разноски в
6
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7