РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120105385 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от
Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците А.А. К., ЕГН
**********, адрес: *, ПЛ. АС. К., ЕГН **********, адрес: * и АЙР. Х. АС., ЕГН
**********, адрес: *, дължат разделно на ищеца по 134, 54 лева – главница, представляваща
сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за имот,
находящ се в *, абонатен № *, издадени за периода 25.07.2018 г. до 25.06.2020 г., с отчетен
период по фактури от 10.11.2017 г. до 27.05.2020 г., по 14,32 лева – мораторна лихва за
периода от 24.08.2018 г. до 10.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 15.03.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 1768/2021 г.
по описа на БРС.
Твърди се, че ответниците са собственици на имот в* по 1/3 ид. ч. Като
абонати на ищцовото дружество с абонатен номер № *са били длъжни да плащат
ежемесечно задълженията си към дружеството, но не са платили тези си задължения по
издадени фактури за периода 25.07.2018 г. - 25.06.2020 г., с отчетен период по фактури от
10.11.2017 г. до 27.05.2020 г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответниците чрез особен представител са оспорили претенциите.
Посочено е, че не е установено ответниците да са потребители на ищцовото дружество. Не е
ясно и дали са използвали количеството вода, посочено и фактурирано от ищеца. Изложено
е, че вземанията са погасени по давност. Моли се съда да отхвърли исковете.
1
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 11 бр. фактури, неносещи подписа
на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.07.2018 г. до
25.06.2020 г., както и отчетни карнети за водоснабден имот в гр. Бургас, * В тях е посочено,
че в имота няма монтиран водомер, а показанията са служебно отчетени на база брой
обитатели. Като титуляр на партидата е посочен А.А. К..
Приложена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, подаде*а до Община Бургас
от А.А. К. на 13.10.2015 г., видно от която същият е декларирал, че А.А. К., Н.Х. К., А.А. К.,
ПЛ. АС. К. и АЙР. Х. АС. са съсобтвеници на имота. А.А. К. и Н.Х. К. са починали, като с
това ответниците по делото са станали собственици на по 1/3 ид. ч. от имота.
Представени са протоколи, съставени от отчетник измервателни уреди,
в които е посочено колко лица живеят в имота – за периода 15.10.2018 г. - 27.05.2020 г. е
посочено, че в имота живее 1 човек.
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата
експертиза е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява масивна жилищна
сграда. В имота е имало монтирано измервателно устройство, но същото е повредено. Имотът е
водоснабден, като е открита партида № 954152. Вещото лице е посочило, че водният оператор е
приложил възможността, която му е предоставена съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба 4/2004 г.,
за служебно начисляване на вода. В процесния период е начислена 140 куб. м. вода, като не е
начислена вода от разпределение.
Разпитаният по делото свидетел С., работеща в ищцовото дружество
като отчетник измервателни уреди, е посочила, че в имота не е имало водомер, като в случая
потребената вода се е отчитала служебно по 5 куб. м. на човек. Свидетелят е посочил, че в
имота е виждала 1 човек.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано
от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
2
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства по делото се установи, че ответниците са били потребители на ВиК услуги по
отношение на процесния имот, т.е. задължени към ищеца лица. По делото бяха ангажирани
от ищеца доказателства – декларация по чл. 14 ЗМДТ, че А.А. К., ПЛ. АС. К. и АЙР. Х. АС.
са декларирали пред Община Бургас, че са собственици на водоснабдения имот, като
притежават по 1/3 ид. ч. от същия, видно от приложените удостоверения за наследници.
Tитуляр на партидата на водомера е само ответникът А.А. К., но задължени към
дружеството са тримата ответници, за които ищцовото дружество има данни, че са
съсобственици на процесния имот. Това кой и кога е живял в имота е без значение по
делото. Същото би могло да има отношение в отношенията между самите съсобствениците
или някой от тях и трето лице, но е без значение за настоящия спор. Ето защо, след като не е
установено по делото кой е бил реалният ползвател на имота в процесния период и да е
декларирал писмено за това пред ВиК оператора, то и тримата ответници като
съсобственици на имота дължат плащане на начислените суми. Съгласно чл. 57, ал. 4 от
Общите условия на дружеството „В случаите, когато правата на потребител се притежават
от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К операторът открива партида и
потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с
потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.“. В чл. 58, ал. 1 е предвидено, че „при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост
или на вещното право на ползване на имота“.
Установява се от показанията на свидетеля и приложените по делото
протоколи, че в периода 15.10.2018 г. - 27.05.2020 г. в имота е живеел един човек. Ето защо
и съдът намира, че неправилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в
процесния период. Видно от събраните по делото гласни доказателства и заключение по приетата
съдебно-техническа експертиза в имота не е монтиран водомер, но същият е водоснабден и към
него е била доставяна вода. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВиК системи „по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери
на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател“.
Видно от представените по делото протоколи, съставени от инкасатор, обслужващ района, в
периода 15.10.2018 г. - 27.05.2020 г. в имота е живеел 1 човек. За периода 10.11.2017 г. –
15.10.2018 г. няма данни колко души са живеели в имота, поради което следва да се приеме,
че също е живял един човек, доколкото свидетелят потвърди това. Общото начислено от ВиК
оператора количество вода за отчетния период е 140 куб. м. За общо 31 месеца, включващи
отчетния период 10.11.2017 г. – 27.05.2020 г., следва да се начислят 155 куб. м. – по 5 куб. м. на
3
месец съгласно обсъдената разпоредба, което е повече количество от начисленото. Ето защо
според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че
отчетеното количество вода е реално потребено в процесния имот. Поради това съдът счита,
че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от
събраните писмени и гласни доказателства и приетата по делото експертиза.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна
страна по договора, а за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
консумираната вода. След като не са изплатили задълженията си, те се явяват неизправна
страна и това е основание за ангажиране на отговорността им по отношение на ищеца за
сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени
през периода 25.07.2018 г. - 25.06.2020 г.
Следва да се обсъди направеното от процесуалния представител на
ответниците възражение за погасяване на давност на част от процесните вземания. Тъй като
задълженията за изразходеното количество вода съставляват периодични вземания, се
погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. ЗЗД. В случая
погасени биха били всички вземания по фактури с падеж три години преди датата на
подаване на заявлението 15.03.2021 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК
изискуемостта на задължението за потребена вода настъпва в 30-дневен срок след датата на
издаване на фактурата, следователно и предвид обстоятелството, че първата издадена и
претендирана за плащане в настоящото производство фактура е с падеж 25.08.2018 г.,
задължението по нея не е погасено по давност, тъй като заявлението е подадено в
тригодишния срок.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете за главница, дължима
разделно от всеки ответник, са основателни и следва да бъдат уважени. Основателен се
явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като съобразно
направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото възлиза в размер над
претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото и заповедното производство разноски, възлизащи в размер на общо
675 лева, в които е включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А. К., ЕГН
**********, адрес: *, ПЛ. АС. К., ЕГН **********, адрес: * и АЙР. Х. АС., ЕГН
**********, адрес: *, че дължат на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *” № 3, представлявано от Г.Й.Т., по 134,54 лева за всеки
от тях главница, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена,
4
отведена и пречистена вода за имот, находящ се в *, абонатен № *, издадени за периода
25.07.2018 г. до 25.06.2020 г., с отчетен период по фактури от 10.11.2017 г. до 27.05.2020 г.,
по 14,32 лева за всеки от тях мораторна лихва за периода от 24.08.2018 г. до 10.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
15.03.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 1768/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А.А. К., ЕГН **********, адрес: *, ПЛ. АС. К., ЕГН
**********, адрес: * и АЙР. Х. АС., ЕГН **********, адрес: *, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *” № 3,
представлявано от Г.Й.Т., сумата от 675 лева (шестстотин седемдесет и пет лева),
представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5