Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на втори март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 169 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.И.С., чрез адв. Н.Р., депозирана против наказателно
постановление № 38-0001373/14.10.2019г., издадено от началник ОО „Автомобилна
администрация“ - Русе, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати множество съществени нарушения на материалноправните
и процесуалноправните норми, поради и което същото е незаконосъобразно и се
моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че
сочената за нарушена норма на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС касае и предвижда санкция за неправилно въведени данни за
собственика на МПС, а в АУАН и НП липсват констатации относно посочването на
данни за собственика на моторното превозно средство и в протокола е отразен
именно действителния собственик на моторното превозно средство. На следващо
място се излагат съображения, че посоченото в описателната част на АУАН нарушение
е, че жалбоподателят не е въвел в протокола действителните данни за МПС, което
не е допуснато или извършено от жалбоподателя и не представлява нарушение на
сочената за нарушена разпоредба на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 3 от Наредба Н-32
от 12.12.2011г. на МТИТС, поради което според процесуалния представител на жалбоподателя
е допуснато съществено противоречие между обвинението повдигнато в описателната
част на АУАН и това посочено в сочената за нарушена правна норма, и в случай на
извършено деяние, описано в описателната част на АУАН, същото осъществява
състав на нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от наредбата. Отделно от това
се релевират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нито едно
нарушение и дори и да се приеме, че е налице неточност по отношение на
техническите данни на МПС, това се дължи на автоматичното извличане на данните
от ползваната единна автоматизирана електронна система, които се извличат при
сканиране на документите и наличието на неточност не е допусната умишлено от
страна на жалбоподателя. Моли се да се има предвид, че е налице и съществено
разминаване между нарушението описано в АУАН и НП, касаещо регистрационния
номер на действително представеното за преглед МПС. На следващо място се
твърди, че в АУАН не се сочи акт, въз основа на който да е видно лицето
подписало същият да заема цитираната длъжност, респективно, че е надлежно
упълномощено такова, като същото се твърди и във връзка с издаденото
наказателно постановление. На последно място се излагат съображения, че
административнонаказващия орган не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН, както
и че в настоящия случай се касае именно за маловажен случай на осъществен
състав на административно нарушение, предвид по-ниската степен на обществена
опасност на деянието и липсата на вредни последици, както и че жалбоподателят
не е бил санкциониран до този момент. Твърди се, че е допуснато нарушение и при
издирване на приложимата санкционна разпоредба, като релевантна в случая е
разпоредбата на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, а не приложената разпоредба на чл. 178а,
ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника поддържа депозираната жалба
по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 268074/26.08.2019г., против жалбоподателя,
за това, че на 15.08.2019г., около 09,41 часа, в град Русе, ул. „Гео Милев“ № 7,
като председател на комисия от технически специалисти към фирма „Опал Ист“ ООД,
притежаваща Разрешение № 1127 от 18.07.2016г., за извършване на периодични
технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, участвал в
извършването на преглед за проверка на техническа изправност на ППС от
категория М1, Фолксваген Поло 1,4, с рег. № Р 23 30 ВС и като председател на
комисията, извършила прегледа не е въвел правилно в Протокол за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 20030466 от 15.08.2019г.
действителните данни за МПС, а именно регистрационен номер, марка и модел като
е въвел в протокола марка и модел на МПС Ауди 80, с рег. № Р 0863 РР, а в
действителност МПС е Фолксваген Поло с рег. № Р 08 63 РР.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 3 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на
посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева. В наказателното постановление при
описанието на нарушението административнонаказващият орган е посочил, че в
действителност МПС Фолксваген Поло е с рег. № Р 23 30 ВС, а не посочения в АУАН
регистрационен номер номер на това МПС Р 08 63 РР.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се
факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането
на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на конкретното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Във връзка с твърденията с
жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящия съдебен
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 348,
ал. 3 НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните.
В настоящия случай по начина, по
който е описано нарушението и дадената правна квалификация на същото, според
настоящия съдебен състав, по никакъв начин не е препятствана или ограничена
възможността на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и не е ограничена възможността на наказаното
лице да организира в пълен обем правото си на защита срещу издаденото
наказателно постановление. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за
прилагане на закона за нормативните актове, издаден на основание чл. 9, ал. 3
ЗНА, всеки нормативен акт се състои от членове – чл. 26, ал. 1, а съгласно ал.
2 на чл. 26 членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката
- от букви. Никъде в строежа на нормативния акт не е посочено, че същият
съдържа предложение, за да бъде прието, че непосочването на същото или както е
в настоящия случай неправилното му посочване, представлява неправилно посочване
на приетата за нарушена материално разпоредба, сочеща състав на административно
нарушение. Същественото в случая е, че както от словесното описание на
нарушението, така и от дадената правна квалификация, чрез посочване на приетата
за нарушена материалноправна разпоредба, за нарушителя е станало напълно ясно,
какво конкретно деяние му е вменено във вина, чрез посочване на конкретни
обективни признаци на същото и субсумирането му под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение, поради и което същият е могъл да
разбере, какво конкретно деяние му е вменено във вина и е могъл да упражни
адекватно и в пълен обем правото си на защита срещу повдигнатото му административнонаказателното
обвинение.
Допуснатата нередовност в АУАН,
при посочване на регистрационния номер на действителното представено за преглед
МПС, е санирана от страна на административнонаказващия орган с издаденото
наказателно постановление по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Липсата на мотиви в наказателното
постановление, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като преценката на АНО за наличие на предпоставките
за „маловажен случай” винаги е задължителна, но нейното обективиране не е,
доколкото такъв реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради и което неизлагането
в наказателното постановление на подробни мотиви, защо конкретния случай не е
маловажен не е нарушение на материалния закон.
Неоснователни и без опора в
материалите по делото и закона са и твърденията за недоказаност на материалната
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 51
от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТ АУАН се съставят от контролните органи,
а съгласно чл. 49 от същата, контролът се възлага на ИА „АА“ и актосъставителят
е именно инспектор при ОО „АА“, поради и което същият притежава материална
компетентност и това обстоятелство е ноторно известно на съда. По отношение на административнонаказващия
орган е налице изрична заповед (лист 3) от делото.
По гореизложените мотиви, съдът
намира за неоснователни твърденията в жалбата, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
По отношение материалната
законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира, че въз основа
на оценката на събраните в хода на производството доказателства, следва да бъде
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че жалбоподателят
е осъществил състава на административното нарушение по чл. 43, ал. 1, т.
4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС При извършването на
периодичните прегледи на ППС председателят на комисията: т. 4 „въвежда в
протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи
превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за
собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед и …….“.
Законът
е вменил в задължение именно на председателя на комисията да въведе изискуемите
по закон данни като начина на тяхното въвеждане е ирелевантен за състава на
нарушението и използването на сканиращо устройство, посредством което се
въвеждат данните, както се твърди в жалбата не може априори да освободи от
отговорност лицето, на което е вменено това задължение само и единствено поради
факта, че въвеждането на данните се извършва, посредством сканиращо устройство
и дори в тази хипотеза за председателя на комисията е налице задължението да
извърши проверката на въведените данни.
Отделно от това, в настоящия
случай не се касае за неправилно въвеждане или грешка по отношение на част от
данните, а се касае за съставен протокол за извършен технически преглед на лек
автомобил, който е различен от този посочен в протокола, като марка, модел и
регистрационен номер, поради и което според настоящия съдебен състав не може да
се обоснове извод, че се касае за случайно деяние, както и твърдяната липса на
субективната страна на извършеното деяние, доколкото всъщност въобще не е
извършен технически преглед на посочения в протокола лек автомобил.
Правилно е издирана и приложена,
съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на жалбоподателя е
наложено административното наказание „Глоба“, предвидено в приложимата за това
нарушението санкционна разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП, в която
размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютен размер, а именно
1500 лева, какъвто именно размер на административното наказание „Глоба“ е
наложен на наказаното лице.
Съдът намира за неоснователни
твърденията в жалбата, че приложимата санкционна норма е тази по чл. 178а, ал.
10 ЗДвП, доколкото същата се прилага за случаите, за които не е предвидено
друго наказание, а в настоящия случай такова е предвидено именно в разпоредбата
на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП, поради и което нормата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП се явява специална и дерогира общата, каквато се явява именно разпоредбата
на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН.
Извършеното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид и не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на жалбоподателя обстоятелство, което да
може да обоснове подобен извод. Сам по себе си факта, че се касае за първо
нарушение не може да обоснове такъв извод. Самото нарушение разкрива по-висока
степен на обществена опасност в сравнение на нарушенията от този вид, тъй като
на практика е довело от издаване на документ за преминат технически преглед на
автомобил, който действително не е преминавал такъв, което според настоящия
съдебен състав значително повишава обществената опасност на извършеното деяние
и изключва приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай.
По изложените мотиви, съдът
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, касаещи липса на
осъществен състав на административно нарушение.
С оглед изхода на делото,
неоснователно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0001373/14.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на С.И.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: