Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.10.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 10814 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението на ЧСИ Л.М.по изп. дело №20207850400114, относно разноските, с което съдебният изпълнител е отказал да намали в претендирания размер разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че адвокатският хонорар е прекомерно завишен, като действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община, а общините били „сигурни платци“. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване.
Ответната по жалбата страна –взискателя И.Д.Л.е подала писмено възражение чрез процесуалния си представител адв.М.Л., с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, по изпълнителното дело е уговорено и платено адвокатско възнаграждение, което съответства на минимума по Наредба №1/2004г. след изменението й, в сила от 31.07.2020г. Сочи, че по делото има искане и за други действия - запор, който е осъществен, депозирано е становище по възражението на ответника за разноските, поради което не е прекомерен. Прилага и съдебна практика на СГС.
ЧСИ Л.М.е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба на И.Д.Л., въз основа на представен изпълнителен
лист, издаден на 19.05.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно
решение по ГД № 48525 от 2018 г. на
РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 179 с-в/отд, като към молбата е приложено пълномощно за
адвокат и договор за правна защита, в който е уговорено възнаграждение в размер
на 400 лв. Към молбата е представено и
платежно нареждане с № 122ИССА202312006/18.08.2020г., представляващо реално
заплатен адв. хонорар на АДВОКАТСКО С-ЖИЕ „СИ КОНСУЛТ“ в размер на 400,00лв., както
и вносна бележка от 18.08.2020г., за предплатени авансови такси в размер на
75.00лв., както и преводно нареждане №0200010847740450/29.04.2020г., за такси
от 5.91лв., с включен банков комисион по издаване на изпълнителен лист. В
молбата е заявено искане за налагане на запор и възбрана, като има и
допълнителна молба от взискателката от 19.08.2020г., с която се поддържа като
способ – запор на банковите сметки на длъжника. Видно от данните по делото във
връзка с наложения запор е постъпил отговор от „ЦКБ“ АД, че длъжникът има
сметка и е преведена сумата по запора. Призовка за доброволно изпълнение е
връчена на 24.08.2020г., а на 27.08.2020г. е подадено възражение и искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение и съответно таксата по Тарифата, по
което след изпращането му на другата страна, е постъпило становище от
взискателката от 10.09.2020г. и с постановление от 11.09.2020г. ЧСИ е отказал
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като е оставил без
уважение възражението. Същото е съобщено на жалбоподателя на 17.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия
ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен
значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично
предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил
легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за
извършеното действие.
По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата
окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в
този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС,
ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен
съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№
1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане
на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично
произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне с нарочно
постановление от 11.09.2020г. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е
процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е уговорена като дължима сума 400лв. за адвокатско възнаграждение, което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, а е представено и платежно нареждане за заплащането на сумата.
По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията към сключване на процесния договор за правна защита, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.68/2020г., в сила от 04.08.2020г., се следва при вземания до 1000 лв., възнаграждение в размер на 200 лв. Следователно за образуване и водене на изпълнително дело минималният адвокатски хонорар е общо 400 лв., двеста по т.1 и двеста по т.2. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС съобразно редакцията на Наредба №1/204г. към момента на сключване на договора за правна помощ. Настоящият съдебен състав намира, че приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Предвид горното приетото от ЧСИ възнаграждение от 400 лв. не се явява прекомерно, напротив, независимо от това дали делото е с фактическа и правна сложност или не, това е минималния размер съобразно действащата и приложима редакция на Наредба №1/2004г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а и е поискан и наложен запор на банкови сметки, като преводът на сумата е именно в резултат на запора видно от писмото на банката. Няма данни за доброволно плащане. Следователно са налице и действия по водене на изпълнителното дело. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения, още повече, че е имал достатъчно време да стори това, предвид факта, че сумите са дължими по решение от 17.12.2019г., за който той като страна по делото е уведомен пре влизането му в сила, т.е. достатъчно време преди образуване на изпълнителното дело. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС. Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%. Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Цитираната от жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа обстановка, а именно, че по изпълнителното дело освен образуването му, са извършени и други действия – запор, изготвяне на становища и отговори. Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението. Предвид горното съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решение на равен по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други актове в противния смисъл. В случая с атакувания акт на ЧСИ, обективиран в съобщението, частично е отменена и таксата по т.26 от Тарифата, като същата съобразно размера на главницата и на адвокатското възнаграждение, а в жалбата не са изложени никакви конкретни аргументи и доводи относно таксата по т.26 от Тарифата. Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се следват, а от ответната страна не е заявено искане за присъждане на такива.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу постановлението на ЧСИ Л.М.по изп. дело
№20207850400114 от 11.09.2020г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали в претендирания размер разноските за адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ЧСИ Минков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/