Р Е Ш Е Н И Е № 110
03.07.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесети май , през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Р.С. след като разгледа гр.д.№102/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А.,*** процесуален представител на В.Д.А. – ищец по гр.д.№1680/2019г. по описа на ДнРС срещу постановеното на 29.10.2019г. по гр.д.№1680/2019г. решение на Дупнишкия районен съд в частта му, в която като неоснователен е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на суми за разликата от уважения размер 1386.50 лева до пълния предявен размер от 3449.00 лева.
С посоченото решение ДнРС съдът е уважил предявения иск за сумата до 1386.50 лева, като неизплатено възнаграждение, като председател на кооперацията за м.март и за 5 работни дни от м.април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.С решението съдът е оставил без уважения заявено възражение за прихващане и е присъдил разноски на страните.
В подадената от адв.А. жалба е изразено недоволство от решението.Без да се оспорва правилността на извода, че между страните въз основа на избора на ищеца за Председател на ответната кооперация е възникнал договор за управление, по силата на който на ищеца се дължи възнаграждение, като са преповторени съображенията на първоинстанционния съд, е оспорен извода на съда относно срока на действие на този договор респ. за прекратяването му считано от 05.04.2019г., когато ищецът е бил освободен от тази длъжност, след като е избран нов председател и в тази връзка за недължимостта на възнаграждение за периода след 05.04.2019г. до 27.05.2019г.,без оглед на факта дали ищецът е продължил да изпълнява старите си функции до вписване на решението и встъпването на новия председател.В жалбата се поддържа, че съгласно практика на ВКС, която не е посочена, чл.15 и чл.26 от ЗК, и устава на кооперацията, Председателят на кооперацията се избира и освобождава от ОС на Кооперацията, придобива представителна власт след вписването му в ТР.Доколкото в случая вписването на решението за новоизбрания председател е станало на 28.05.2019г. то през процесния период след 05.04.2019г. до 27.05.2019г. то именно ищецът е бил легитимния председател, подписвал е платежни нареждания за осигуровки и заплати, но и платежни документи свързани с цялостната дейност на кооперацията респ. изпълнявал е функциите на председател, поемал е и съответната отговорност.Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска в пълния му размер.
В отговора на въззивната жалба, който е подаден в срок ответникът Районна потребителна кооперация „**”, чрез пълномощника си адв.М.М. ***, със съд.адрес *** изразява становище за неоснователност на жалбата. В отговора е изразено съгласие с извода на районния съд за прекратяване на съществувалата между страните договорна връзка и е изразено становище за недоказаност на твърдението за извършвана дейност в кооперацията след прекратяването му.Твърди, че след избирането му за Председател с решение от годишно отчетно – изборно събрание от 30.03.2017г. той е изпълнявал тази длъжност до 05.04.2019г. когато неговите правомощия са били прекратени, а не до 27.05.2019г.Вписването на това обстоятелство според ответника в ТР има само оповестително действие спрямо третите лица.Счита, че това следва от разпоредбите на ЗК, като се позовава на чл.1 от същия закон, цитирайки го, липсата на разпоредба придаваща на вписването в ТР на решението за освобождаване на председателя каквото и да било значение.Позовава се на съдебна практика – определение №135 от 31.03.2011г. по ч.гр.д.№128/2011г. на ВКС , определение №1300 от 20.12.2013г. по гр.д.№6072/2013г. на ВКС в подкрепа на твърдението, за ирелевантността на вписването в ТР на решението за прекратяване правомощията на председателя на кооперацията относно прекратяването на правомощията му.Като постановени в същия смисъл сочи и решение №13226 от 11.10.2013г. по адм.д.№6163/2013г. на ВАС и решение №53 от 29.04.2011г. по т.д.№98/2011г. на ВКС.Тъй като правоотношението между страните е било преустановило своето действие за м.април и май 2019г. искът за заплащане на възнаграждение за този период счита за неоснователен.Поддържа като основание за отхвърляне на иска и възражението за прихващане заявено в първоинстанционното производство.Искането му е решението да бъде потвърдено а жалбата отхвърлена.Претендира разноски.
С насрещна въззивна жалба ответникът обжалва постановеното решение, в частта му, за уважаване на предявения иск до сумата 1386,50 лева.Изразява становище за неправилност на решението.Твърди, че вземането за посочената сума ищецът в исковата молба е основал на съществуващо трудово правоотношение, при отсъствие на такова и наличие на правоотношение между страните, произтичащо от договор за управление, както е прието и в решение №705 от 08.06.2020г. по гр.д.№2518/2003г. ІІІ г.о на ВКС и решение №268 от 15.10.2013г. по гр.д.№1301/2012г.Договорът не е сключен като трудов и уставът на кооперацията на предвижда такава възможност.Анализира договор за управление – в който не са посочени реквизити задължителни за трудовите договори – месторабота на председателя, работно време.Поддържа, че искът е подлежал на отхвърляне тъй като ищецът не е представил доказателства за насрещна престация.Изразява становище за неправилност на решението, в частта му за отхвърляне на възражението за прихващане, доколкото след избирането на ищеца за председател на РПК”**” по силата на чл.28б от ЗК той е бил длъжен да даде гаранция за своята дейност в размер на не по- малко от тримесечното му възнаграждение, което задължение е визирано и в чл.38 от Устава на РПК”***”.Размерът на тази гаранция възлиза на 3 897.00 лева.С протокол от отчетно – изборно събрание на РПК „***” от 05.04.2019г. ищецът е освободен от длъжността председател, но не и от отговорност, което сочи на ликвидно и изискуемо вземане срещу ищеца за посочената сума.Поддържа, че според представения договор за управление договореното възнаграждение за ищеца възлиза на 920.00 лева месечно.Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, като неоснователен.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба подадена от А. срещу РПК”***”.В исковата молба е посочено, че с договор а възлагане на управление от м.март 2017г. ищецът е работил, като председател на кооперацията.На 05.04.2019г. е проведено събрание на което е избран г-н В..До вписването на решението в ТР ищецът е изпълнявал задълженията си доколкото новия председател е могъл да представлява кооперацията пред трети лица единствено след вписването му като такъв, подписвал е справки и декларации включително до НАП.Въпреки, че е продължил да представлява кооперацията до това вписване, което е станало ан 27.05.2020г. не му е платено договореното за това възнаграждение.Сочи, че брутното му възнаграждение съгласно фишове за заплата е в размер на 1299 лв и заявява претенция за заплащане на сумата 3514,61 лева – като трудово възнаграждение за м.март, април и 18 дни от м.май 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Срещу твърденията на ищеца ответникът е противопоставил доводите, които са изтъкнати и в насрещната жалба, с изключение на доводи относно размерът на договореното възнаграждение, визиран в договор за управление на 920.00 лева и относно съдържанието на този договор, оспорено е правото на възнаграждение за м.март, като е заявено, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване изложените от негова страна факти и обстоятелства.
В проекто – доклада по спора съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.79 ЗЗД, страните не са възразили и по този иск във вр. с чл.60 ЗК съдът се е произнесъл в обжалваното решение.
Писмен договор за управление между страните по делото не е представен.
Няма спор между страните за това, че ищецът е бил избран за Председател на кооперацията съгласно решение на ОС от 30.03.2017г. - решение №8 ( протокол л.19- л.26 от д.).
Не се спори между страните за това, че с решение на ОС от 05.04.2019г. е избран нов председател Й. И. В. ( протокол л.27 – л.29 ).
Представен е устав на кооперацията, в раздел ІІІ от този устав са разписани правила за избор и правомощия на Председателя на кооперацията, като в чл.45 е предвидено, че пълномощията му се прекратяват при подаване на оставка, трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, когато системно не изпълнява или нарушава разпоредбите на закона и устава, когато злоупотребява с доверието и уронва доброто име на кооперацията, при причинени вреди от неговите действия или бездействия, както и при напускане по негово желание.В устава не е предвидено възникване на трудово правоотношение с Председателя на кооперацията.
В описаните документи не се коментира възнаграждение на Председателя на кооперацията.
От заключение на в.л. след проверка по счетоводните документи на ответника се установява,че във ведомостите на ответника е начислено възнаграждение за ищеца в размер на 1250.00 лева за м.март 2019г., от което е изплатена сумата 176.00 лева.Цитирани са заповед №7/02.11.2017г. и решение №7/02.11.2017г. на УС за изплащане на възнаграждение на Председателя в размер на две минимални работни заплати за страната.Размерът на дължимото възнаграждение е определен от вещото лице на 3449.00 лева.Страните не са възразили по заключението.
В представени фишове за заплати на А. е посочено основно възнаграждение в размер на по 1250 лева за м.януари, февруари и март и април 2019г.
Съгласно представено искане на 28.05.2019г. А. е поискал прекратяване квалифицирано удостоверение относно електронен подпис.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира обжалваното решение за правилно.
Предмет на производството е иск за заплащане на възнаграждение по договор за управление, с оглед посоченото основание за дължимост на сумата, определената от съда с доклада правна квалификация и липса на възражения от страните.Доводите в жалбата на ответника основаващи се на липса на трудово правоотношение са неоснователни.
С оглед изявленията на страните в разменените книжа( жалба и отговоро) следва, че спор между тях относно съществувало правоотношение по договор за управление, вследствие на избора на ищеца за Председател на кооперацията няма.При това положение преценката по основателността на иска изисква преценка относно срока на действие на този договор, дължимостта и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл.20, ал.1 ЗК -членовете на управителния съвет се избират измежду членовете на кооперацията със срок от 4 години, а според чл.26а ЗК е възможно предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя.Изрично срока на мандата на Председателя на кооперацията е определен и в чл.41 от устава на кооперацията на 4 години.Изложеното обосновава извода, че срокът не съществуващия договор за управление е до изтичане на 4 години от избора на лицето респ. до предсрочното му прекратяване на някое от основанията по чл.26а ЗК – при подаване на оставка;при трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си;когато системно не изпълнява или нарушава изискванията на закона и устава;когато злоупотребява с доверието и уронва доброто име на кооперацията;при причинени вреди от неговите действия
В ЗК липсва норма аналогична на чл.86, ал.4 КТ съгласно която трудовото правоотношение остава в сила до избиране на друго лице за длъжността.
При решение на ОС за избор на нов председател, преди изтичане на мандата на предходния, липса на данни това решение да е оспорено от жалбоподателя, на някое от предвидените в ЗК основания, се налага извод за предсрочно прекратяване на мандата му, считано от датата на решението за избор на нов управител.Съгласно решение № 164 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 982/2011 г. -решението на Общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 2а ЗК за избор на нов председател на кооперацията имплицитно съдържа и решение за освобождаване на предишния председател.За настъпване на прекратяването не се изисква вписване на решението в ТЗ( липсва такова предписание в закона).По аргумент от противното от чл.61 ЗК съгласно който съдът може да спре решение на Общо събрание, което е обжалвано, следва че решението на ОС има незабавно действие.Аргумент в подкрепа на горния извод съдът извлича и от нормата на чл.7, ал.2 ЗТР според която третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването.Анотирана съдебна практика
Следователно възнаграждение на ищеца за периода след 05.04.2019г. не се дължи.С оглед прекратяване на пълномощията му той и не би могъл да изпълнява задълженията си,без значение при това е кога е прекратена регистрацията на електронния му подпис.
Плащането на част от дължимото възнаграждение за м.март 2019г. съдът приема като доказателство за това, че през този период той е изпълнявал задълженията си, още повече, че в отговора на исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал задълженията си до освобождаването му.С оглед данните от заключението на вещото лице относно размера на определеното от УС възнаграждение съдът приема за дължимо възнаграждение в размер на две минимални работни заплати – 1120 лева ( съгласно ПМС №350/2019г. МРЗ за страната за 2019г. е 560 лева).По ведомост е начислена сумата 1250 лева ( включващо две минимални работни заплати и осигуровки 130 лева за сметка на работодателя).Доводът, че ищецът сам си е определил и изплащал възнаграждение в първоинстанционното производство не е въведен, договор предвиждащ плащане на възнаграждение в размер на 920.00 лева не е представен.Според заключението на в.л. съществува решение на УС за определяне на възнаграждение в размер на две минимални работни заплати.Според решение № 826 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2010 г., IV г. когато нито уставът, нито решение на ОС определя в изключителна компетентност на ОС на кооперацията да определя размерът на възнаграждението на председателя, то това може да стори управителния съвет на същата (УС). Това следва от общата законова разпоредба по чл. 21, ал. 1 от ЗК, натоварваща УС да изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на кооперацията. Като колективен изпълнителен орган на кооперацията УС има отговорността да взема решения за всички действия, свързани с управление на делата на юридическото лице, които не са в изключителна компетентност на ОС, включително въпросът за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията.Освен това не се твърди Контролния съвет да е оспорвал решение на УС относно размера на дължимото възнаграждение и изплащането му.Размерът на дължимото възнаграждение за м.март и за пет работни дни от м.април 2019г. възлиза на 1224 лева, като се вземат предвид и платените 176 лева.Искът за разликата следва да се отхвърли, а решението да бъде отменено в същата част.
Решението е правилно в частта в която е оставено без уважение искането за прихващане на търсената сума с дължима от ищеца сума, представляваща гаранция съгласно чл.28б ЗК.От съдържанието на тази норма - председателят и членовете на управителния и контролния съвети дават гаранция за своята дейност като такива в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от тримесечното им брутно възнаграждение за заеманата длъжност, следва, че дължимостта на сумата е предпоставено от заемането на посочената длъжност, като обезпечение на вредите от неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията му.Липсва основание за плащане на сумата след прекратяване пълномощията на Председателя респ. след освобождаването му от длъжност.
С оглед неоснователността на подадената от А. жалба разноски не му се следват.Другата страна не е представила доказателства за извършени разноски поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 29.10.2019г. по гр.д.№1680/2019г. решение на Дупнишкия районен съд, в обжалваната му част, в която Кооперация „Районна потребителна кооперация „***““, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, общ***, обл*** е осъдена да заплати на В.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер над 1224.00 лева( хиляда двеста двадесет и четири лева) до 1 386.50 лв. (хиляда триста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатеното му възнаграждение като председател на кооперацията за месец март и за 5 /пет/ работни дни от м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-05.08.2019г. до окончателното плащане, като вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от на В.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Кооперация „Районна потребителна кооперация „***““, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ****, ул. „****“ № ***, общ. ***, обл. ***л иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 1224 лева до 1386,50 лева представляваща незаплатеното му възнаграждение като председател на кооперацията за месец март и за 5 /пет/ работни дни от м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-05.08.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 29.10.2019г. по гр.д.№1680/2019г. решение на Дупнишкия районен съд в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: