Решение по дело №3053/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263020
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20211100503053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,……………..2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Вранеску

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Пламен Колев

                                                                              Никола Чомпалов

 при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 3053 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.437 ГПК.

         Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по   жалба на „Т.С.“ЕАД, срещу Постановление от 10.02.2021 г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Софийски градски съд, с peг. № 785 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител, след направено възражение, е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

                В жалбата се твърди неправилност, основана факта,  че приетият хонорар от страна на ЧСИ е  незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Жалбоподателят смята, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете кумулативни предпоставки - извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, каквито в настоящия случай не са били извършвани от процесуалния представител на взискателя.

С оглед на горепосоченото счита, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални действия от последния по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.

                Длъжникът е изразил становище за неоснователност на жалбата. Възражението си основава на изменение на Наредба №1 МРАВ, влязла с сила от 31.07.2020 г., като се позовава на предприет от него отказ от посочените в молбата изпълнителни способи, посочване на нови такива, както и посочване на конкретни банкови сметки в допълнителна молба, съставляващи отделни действия извършени в хода на изпълнителното дело.

         ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото са предприети действия по изпълнение, съответно се дължи възнаграждение не само за образуване, но и за процесуално представителство и защита.

          Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от лице с  правен интерес –длъжника в изпълнителното производство, срещу  акт на ЧСИ подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435,  ал.2, т.7 от ГПК,  и следователно е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е основателна.

         По молба от „Гранд мастър про“ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 19.05.2020 г. от СРС на основание Съдебно решение по г.д. 6220/19 г. наСГС, е образувано изп. дело № 20217850400032 срещу длъжника Т.С. ЕАД, ЕИК ********. Взискателят се легитимира като кредитор, тъй като е придобил вземането от неговия носител – Н. И., въз основа на договор за цесия от 20.07.2020 г.

         В молбата си от 21.01.2021 г. за започаване на изпълнение взискателят е посочил изпълнителни способи – запор върху движими вещи, възбрани върху недвижими имоти, запор върху дружествени дялове. Изпълнителните способи не са били предприети, тъй като взискателят ги е изоставил с молба от 25.01.2021  г., като е посочил изпълнителен способ – запор върху банкови сметки в ЦКБ АД.

ПДИ е връчена на  27.01.2021 г., като на 02.02.2021 г. е постъпило възражение от длъжника Т.С. ЕАД, който иска намаляване на адв. възнаграждение до сумата от 200.00лв. на основание чл. 78 ГПК и таксите.

Съгласно уведомително писмо от ЦКБ АД, във връзка с изпратено от ЧСИ запорно съобщение, банката е превела по сметка на ЧСИ дължимата сума в пълен размер.

С Постановление от 10.02.2021 г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Софийски градски съд, с peг. № 785 на КЧСИ съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева,. ЧСИ е приел, че  разноските за адвокатско възнаграждение са начислени съгласно Наредба № 1 от 31.07.2020г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: съгласно чл.10, т.1 - 200 лв., за образуване на изпълнително дело, и съгласно чл.10, т.2 - 80.00лв., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв., срещу която е подадена настоящата жалба, като и за таксите.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса в размер на  1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е  Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но не и за процесуално представителство и защита.

 Длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо имущество и взискателят може да избере, към кой имуществен обект да насочи изпълнението. Той може да поиска едновременно няколко изпълнителни способа, както и да преминава от един способ към друг. Длъжникът обаче не може да отговаря и за тези разноски, които взискателят е напрявил неразумно или безогледно. Длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени , защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ. Изпълнителните действия, включени в неприложените по тази причина изпълнителни способи се подчиняват на режима на изоставените от взискателя изпълнителни действия, в какъвто смисъл Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС, ОСГТК, така и в Решение № 251 от 05.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 517/2011 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

         В случая преди да е започнало прилагането на посочените от кредитора в изпълнителни способи, те са били оттеглени няколко дни след депозиране на молбата за образуване на делото. Посочен е нов способ – запор върху банкови сметки, който обаче следва да се счита за отстраняване на нередовната молба, доколкото тя не може да не съдържа изпълнителен способ. Следователно на взискателят не се дължат разноски за  за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

         По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТЗЧСИ, по която също е налице произнасне на ЧСИ, съдът намери следното:

         Таксата се определя по реда на чл.26, ал.1, т.б от ТЗЧСИ върху вземането, което е  200 лв. и следователно таксата е 20 лв.

   Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.

Страните не могат да  претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

   Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

Воден от горното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 10.02.2021 г. на ЧСИ Л.М., с район на действие Софийски градски съд, с peг. № 785 на КЧСИ по изп. дело № 20217850400032,   с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски, като намалява разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. и таксата по чл.26 от ТЗЧСИ на  20 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.