Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1853/23.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Й. Б.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
1963/2021 година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по две касационни
жалби, съответно подадени от процесуален представител на „Бургас евро консулт“ ЕООД
– Бургас с ЕИК ********* и от управителя на същото дружество против решение № 260860/21.06.2021
година по н.а.х.д. № 5010/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
потвърдено наказателно постановление № 02 - 0003039/12.11.2020 година на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
Касаторът, чрез двете подадени
жалби, оспорва изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението.
С първата жалба заявява, че РС не е отчел липсата на точно описание на
нарушението в АУАН и в НП, както и неправилната интерпретация на фактите по
проверката, извършена от наказващия орган, предвид игнорирането на сключения
граждански договор между търговеца и К. С., опровергаващ извода, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което не е било уредено с
писмен трудов договор. Твърди, че проверката е била осъществена в условия,
поставили С. в невъзможност да разбере точното естество на фактите, които
следва да удостоверява със справката, предадена ѝ за попълване от
служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, а това е довело до
погрешно попълване на данните. Изтъква, че нарушението не е доказано в
производството пред РС. С втората жалба претендира, че в случая съдът не е отчел наличието на предпоставките
по чл. 28 от ЗАНН и че той е следвало да отмени НП, вместо да го потвърждава.
Иска отмяна на съдебното
решение и на НП. Иска присъждане на разноски.
Ответникът по касация оспорва
жалбата, чрез процесуален представител. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Дружеството е санкционирано за
това, че при извършена проверка на място – на 24.08.2020 година в 12:15 часа, в
обект – детска академия „Да Винчи“ в град Бургас, улица „Кирил и Методий“ № 18,
стопанисван от търговеца, е установено, че К.С.С. с ЕГН ********** е полагала
труд за дружеството като „детегледач“, без да е налице сключен писмен трудов
договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото правоотношение на „Бургас
евро консулт“ ЕООД със С. не е било оформено с трудов договор в писмена форма,
подписан от двете страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.
РС е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано. Съпоставил е
показанията на актосъставителя, от една страна, с писмените доказателства,
съставени при извършената проверка на място и с тези, представени от
жалбоподателя, като е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата.
Решението е аргументирано, а
мотивите му се споделят от касационния състав.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Според настоящия съдебен
състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на
правоотношението между търговеца и С., от които може да бъде направен несъмнен
извод, че между тях е съществувало трудово (а не гражданско) правоотношение.
При проверката С. изрично и саморъчно е декларирала кое е лицето, за което
работи, какво е работното ѝ време, размерът на трудовото ѝ
възнаграждение, почивните ѝ дни, както и длъжността, която заема – всички
елементи, характерни за трудовото правоотношение, за разлика от гражданските
правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни,
като, обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му
работа. Предвид съдържанието на справката, напълно основателно тя е кредитирана
от РС при установяване на обективната истина по делото.
Напълно основателно съдът не е
кредитирал и представения граждански договор от 24.08.2020 година между
дружеството и С.. Той е схематичен, без достоверна дата и в очевидно
противоречие с всички останали доказателства по преписката, а прочитът на
т./чл. 1 от него, уреждащ предмета на правоотношението, показва, че той е
уговорен по начин, от който е невъзможно да се извлече точното съдържание на
задълженията, поети от лицето, посочено като изпълнител – К. С..
От изложеното, настоящият
състав приема, че мотивите на РС за наличие на трудово правоотношение между
дружеството и работника С. не са оспорени успешно и за това правоотношение е
следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от работодателя и
работника. Такъв договор не е бил съставяни законосъобразно на търговеца е
наложена имуществена санкция на минимума, предвиден в закона.
Не са налице и предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както напълно обосновано се е мотивирал РС,
защото случаят не е „маловажен“.
В нормата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Съгласно тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
За да се прецени дали един
случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, съгласно
която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В случая, извършеното
нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна
уредба от КТ. Целта на тези норми е да осигурят защита на работниците и
служителите, както и условия за доказване на съществените елементи от трудовите
правоотношения, за да бъде извършван своевременен и ефективен контрол от
инспектиращите органи за евентуално допуснати нарушения на трудовото
законодателство. В конкретния случай, търговецът не изпълнява законовото си
задължение за уреди в писмено форма съществуващо трудово правоотношение, а за
извършването на такива нарушение е предвидена значителна имуществена санкция,
т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като
процесното, е много сериозна.
Извършеното деяние е обичайно за този вид нарушения и не разкрива
някакви допълнителни признаци, от които може да бъде направен извод за неговата
„малозначителност“, затова не са налице основания за отмяна на НП.
Като е потвърдил НП, РС е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260860/21.06.2021 година по н.а.х.д. № 5010/2020 година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бургас евро консулт“
ЕООД – Бургас с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – София сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: