М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 314/2011 год.на КРС-ІV
н.с .
Районна прокуратура-Карлово е
повдигнала обвинение против подсъдимия К.М.Г. за
това,че: на
17.02.2011г.
в гр.С., обл.Пловдивска, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел
чужди движими вещи, а именно: преносим компютър /лаптоп/ марка „*****” ****, със сериен
№ ****, зарядно устройство за
лаптоп марка „*****” **** и захранващ кабел за лаптоп марка „*****” **** на обща стойност 900 лв. от влаД.ето на СОУ „****”
към Община-гр.С., без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно
да ги присвои- престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание предлага за така извършеното престъпление
на подсъдимия Г. да бъде наложено
наказание при условията на чл. 58А ал.4 от НК,във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „Б”
от НК , а именно „Пробация” със следните пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 10 месеца, изразяваща се
в явяване и подписване на осъД.я пред пробационен служител с периодичност два
пъти седмично.
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца .
В
съдебното производство не бе предявен граждански иск от ощетеното юридическо
лице Община Карлово.
Подсъдимият се признава за виновен ,
съжалява за извършеното и прави самопризнания ,като при условията на чл. 371
т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и лично и чрез служебния си защитник адв.Ш. моли за наказание в минимален размер.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К.М.Г. е роден на ***г***, Пловдивска област, жител и живущ ***, ***** ЕГН: **********.
На
17.02.2011г. по време на учебни занятия в СОУ „****” в гр.С., учителката по
математика- М.К., влизайки в кабинет №3-6, установила че от бюрото в този
кабинет липсвал служебния лаптоп в комплект със захранващия кабел и зарядното
устройство за него. К. веднага съобщила за констатираната от нея кражба на помощник- директора на СОУ „****”- Н.Й..
К. изразила пред него и съмненията си за авторството на кражбата по отношение на двама ученика, които през
третия учебен час били в кабинет №3-6. Това били подсъдимият Г. и Д.Д.. Й.
потърсил ученика К.Г., който в момента
провеждал пети час по английски език. Същевременно той проверил в дневника на класа на ученика К.Г. дали той е бил в четвъртия час и се оказало,
че за този час подсъдимият Г. е отсъствал. Й. извикал Г. и го завел в своя
кабинет, за да го разпита. В този момент, в училището по служба, бил и
Инспектор ДПС - Д. Ю.. Й. запознал Ю. с извършената кражба, като на свой ред Ю.
се заел с изясняването на случая.Й. изразил пред Ю. съмненията си относно
авторството на кражбата по отношение на ученика К.Г..След проведен разговор
между подсъдимия Г. и инспектор ДПС-Д. Ю.,
Г. признал, че именно той е извършил кражбата на служебния преносим
компютър-лаптом в комплект със
захранващия кабел и зарядното устройство за него.От показанията, даД.
пред разследващия орган от основния свидетел-очевидец на извършената кражба- Д.Д.,
на 17.02.2011г. около 10.30ч. , след голямото междучасие, на третия етаж в
училището се срещнал с подсъдимия Г.. Последният го извикал да отидат заедно в
кабинет №3-6, като Д. тръгнал с него без да знаел защо отивали там. Когато
влезли в този кабинет, подсъдимия Г. казал на Д. да застане до вратата от
вътрешната страна и да наблюдава да не дойде някой. В същото време Г. отишъл до
бюрото и взел от там служебния преносим
компютър-лаптоп,заедно със захранващия кабел и зарядното устройство за
него. Едва тогава споделил на Д., че възнамерява да продаде този компютър , за
да се сдобие по този начин с парични средства. Д. го помолил да не прави това и
да не взима училищния компютър, но подсъдимия Г. не го послушал и го скрил
отпред под връхната си дреха-яке, а кабела и зарядното устройство сложил отзад
на гърба си. След това Г. и Д. излезли от кабинета, слезли по централното
стълбище и оттам излезли през главния вход на училището, като по този път не
срещнали нито учител, нито възпитател на училището, който да забележи двамата
ученици и така да бъде разкрита кражбата от подсъдимия Г..След това подсъдимия
занесъл откраднатия от него служебен преносим копютър в комплект със
захранващия кабел и зарядното устройство за него зад читалището в гр.С..
На това място той свалил връхната си
дреха, в която поставил лаптопа и
кабела, а след това ги пъхнал в един
найлонов чувал, намерен на място случайно от него.Този чувал той затрупал с
отпадъци, които намерил наоколо, след което се върнал в училището.В
обясненията, снети от подсъдимия Г., същият заявил че е откраднал служебния компютър,
за да може да си играе с него.
Съгласно заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият Г. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на
изготвената съдебно-стоковата експертиза вещите предмет на престъплението са на
обща стойност 900 лв.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК , което беше
прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза , които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите Н.Н., Д. Ю., Д.Д., М.К. и В. М., а също и от приложените по делото писмени доказателства и от
заключението на изготвената експертиза
. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи със
самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият
К.М.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия умишлено , при
форма на вината пряк умисъл , с целени и настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия пълни самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за
изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало и изразеното
съжаление за извършеното. С оглед диференцираната процедура по
която протече съдебното производство при
определянето на наказанието съдът се съобрази
със препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при
определяне на наказанието, според която норма при постановяване на осъдителна
присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Заедно с това
съдът намери ,че по отношение на подсъдимия Г. са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства , при което и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което съдът зае становище ,че наказанието следва да се определи при условията
на чл. 55 ал.1 ал.1 т.2 б.”Б” от НК
.Съгласно разборедбата на чл. 58А ал.4 от НПК в случаите ,когато са налице
условията по ал.1 – 3 на същия член и условията на чл. 55 от НК се прилага само
чл. 55 от НК , ако той е по-благоприятен за дееца ,какъвто е и конкретния
случай. Ето защо съдът определи на подсъдимия
К.М.Г. наказание при условията на
чл. 55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК , като замени предвиденото наказание лишаване от свобода , което е без
специален минимум с “Пробация“ включваща пробационни мерки
ориентирани под средния размер на
предвиД.я в закона диапазон , а именно :
1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес в гр.С. ул.”****” № **за срок от десет месеца, включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с периодичност два
пъти седмично.
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца .
Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и
деееца и най-добре би изпълнило целите
на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените
правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура , както
и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимия и направените по делото
разноски в размер на на 120 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: