РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1138
гр. Пловдив, 04 юни 2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря А.Р., като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 875 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на “ВАЛ 04” ЕООД, ЕИК по Булстат ***, с адрес на
управление: ***, с управител Г.П., против ревизионен акт № ********* от 13.12.2013 г. Издаден от М.Й.Л., на длъжност началник сектор, и Р.Б.Т.,
главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 199/25.02.2014 г. на и. д. директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив,
упълномощен със заповед №п 526/05.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП –
София, в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2011 и 2012,
съответно в размер на 9 109.45 лв. и 689.15 лв., с прилежащите лихви
съответно – 1 585.68 лв. и 49.31 лв., и ДДС за внасяне в размер на
52 209.94 лв. с прилежащите лихви – 17 437.89 лв.
С жалбата се иска отмяна на целия ревизионен акт. Твърди се, че
производството е извършено формално, а доказателствата, които са послужили за
вменяването на задълженията за ДДС се основават на поведението на доставчиците
на жалбоподателя, което е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при
формулиране на изводите е направено едностранчиво тълкуване на доказателствата,
като всички мотиви и съображения са основани на последващи действя на
доставчиците, извършени години след доставките. Сочи се, че самите органи,
извършили ревизията, не кредитират дори доказателствата, които са установени в
техните бази данни, като се излагат подробни доводи в тази насока. В частта по
ЗКПО оспорва изводите, доколкото смята, че правилно е ползвал данъчен кредит и
няма основание да се приеме, че няма реално извършени доставки. Жалбоподателят
оспорва и изводите относно погасеното по давност вземане, за което е представил
съответните документи.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично от управителя П. и
адв. А., която поддържа жалбата и претендира разноски по делото по доводи,
изложени в представената писмена защита.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д., намира жалбата за
неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспорения
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на
страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие
за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от и. д. директора на дирекция ОДОП – гр.Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията на “ВАЛ 04” – гр. Асеновград е започнала съгласно заповед за
възлагане на ревизия № 1301554/01.04.2013 г., издадена от началник сектор, дирекция
„Контрол” при ТД на НАП – Пловди. Съгласно заповедта, срокът за извършване на
ревизията е бил определен до 3 месеца, считано от връчването на заповедта,
което е сторено на 11.04.2013 г. на представляващ дружеството. Съобразно
цитираната заповед ревизираният период обхваща установяване на задължения за
данък върху добавената стойност за периода 01.12.2007 г. – 31.12.2012 г., за
корпоративен данък и данък по чл.83, 194, 195 и чл.204 от ЗКПО за времето от
01.01.2007 г. - 31.12.2012 г. Срокът за извършване е бил удължен до 11.08.2013
г. съгласно ЗВР № 1303340/10.07.2013 г., а съответно със ЗВР № 1303787/09.08.2013
г. – до 11.09.2013 г.
В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1303787/25.09.2013
г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат
процесния ревизионен акт.
Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по
приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди: заповед № РД-09-1301/01.11.2012
г., заповед № РД-09-1358/12.11.2012 г., заповед № РД-09-145/30.01.2013 г., всички
издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Срещу така
съставения РД е постъпило възражение вх. № 70-00-17414/29.11.2013 г., след
което е издаден РА № *********/13.12.2013 г.
Същият е обжалван изцяло пред директор дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, който с решение № 199/25.02.2014 г. го е потвърдил изцяло.
От фактическа страна настоящият състав на съда, установи следното:
I.
По
закона за данък върху добавената стойност.
През ревизирания период дружеството извършва като
основна дейност
транспортни
услуги със собствен товарен автомобилен парк и назначени на трудови договори
шофьори.
Обжалваните от дружеството задължения по ЗДДС са в
резултат на отказан
данъчен
кредит в общ размер на 52 394.76 лв. на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във
връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС, по фактури, издадени от следните
доставчици:
1.
„ ЕООД „Албис“,
ЕИК *** - 4929.60 лв.;
2.
ЕООД „Бин
49“, ЕИК *** – 4 811.890 лв.;
3.
ЕООД „Биос
99“, ЕИК *** – 976.00 лв. по фактура №
298/24.01.2011
г.;
4.
ЕООД „Блус
кай консалтинг“, ЕИК *** – 1012.00 лв. хо фактура №
4702/27.07.2012
г.;
5.
АД „Брезите“,
ЕИК *** – 3 412.00 лв.;
6.
ЕООД „Вен
партнер груп“, ЕИК *** – 1600.00 лв. по фактура №
**********/31.03.2011
г.;
7.
ООД „Вентра
трейд“, ЕИК *** – 3 830.00 лв.;
8.
ЕООД
„Георгиев техникс“, ЕИК *** – 2 208.00 лв. по фактура №
**********/25.06.2009
г.;
9.
ЕООД
„Ивенет“, ЕИК *** – 1 490.00 лв.;
10. ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕИК *** – 2 240.00 лв.
по фактура №
**********/25.08.2009
г.;
11. ЕООД „М експорт“, ЕИК *** – 880.00 лв. по фактура №
**********/05.08.2011
г.;
12. ЕООД „ Мат пак груп“, ЕИК *** – 1 000.00 лв. по
фактура № 207/14.06.2011 г.;
13. ЕООД „Нипет“, ЕИК *** – 831.00 лв. по фактура №
1060/28.10.2009
г.;
14. ЕООД „Скив евро мод 2001“, ЕИК *** – 6 195.00
лв.;
15. ЕООД „ТД Контрол“, ЕИК *** – 2 240.00 лв.;
16. ЕООД „Тото интернешънъл“, ЕИК *** – 800.00 лв. по
фактура №
**********/01.02.2012
г.;
17. ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕИК *** – 3 200.00 лв.;
18. ЕООД „Бида 19“, ЕИК *** – 2 200.00 лв.
При извършените насрещни проверки на тези доставчици
са връчени искания
за
представяне на документи и писмени обяснения във връзка с издадените от тях
фактупи на ревизираното лице. Фактурите са с предмет различни резервни части за
автомобили, гуми, масла и антифриз.
Исканията са връчени по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към досие, тъй
като при извършени посещения на адреса за кореспонденция, не са открити
представители на тези дружества.
Целта на проверките и била да бъде събрана информация, имаща значение за
определянето на данъчните задължения на ЕООД „Вал 04“, свързана с издадените му
фактури – предмета на доставките; доказателства за извършени плащания между
дружествата; наличие на сключени договори; информация за произхода на стоките;
писмени обяснения за чия сметка е извършен транспортът и от кого; наличието на
документи, с които се удостоверява транспорт по фактурите – пътни листове,
товарителници, експедиционни бележки, информация за регистрационни номера на
транспортното средство, с което е извършен превозът на стоките; имената на
шофьора, извършил превоза на стоките; информация за предходни доставчици;
справка за лицата, извършили натоварването на стоките в транспортното средство;
приемо-предавателни протоколи; писмени обяснения за мястото на товарене и
мястото на разтоварване на стоките и др.
Исканите документи и обяснения не са представени.
При извършени проверки в информационните масиви на НАП за тези доставчици е
установено следното:
Всички са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Те не
притежават превозни средства, с които да извършат превоза на резервните части,
гумите и другите стоки.
Дружествата, с изключение на ЕООД „Бин 49“, ООД „Вентра трейд“ и ЕООД
„Ивенет“, не са подавали ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчните периоди, в които са
издавани процесните фактури и не са декларирали приходи от извършвана дейност.
Установено е, че по-голямата част от доставчиците нямат назначени лица по
трудови договори или, ако имат такива, не са подавали декларация обр.6 за
назначени лица, изплатени суми за възнаграждения и дължими данъци и осигуровки.
За фактурите, издадени от ЕООД „Албис“, ЕООД „Биос 99“ и ЕООД „Лидерстрой
инвест“ е констатирано, че не са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС
за съответните данъчни периоди.
В хода на ревизията на представляващия „Вал 04“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ с №
70-00-10458/03.07.2013 г., с което са изискани документи и писмени обяснения,
свързани с издадените фактури от посочените доставчици – информация относно
местонахождението на обектите, откъдето са закупени стоките; сключени договори;
документи, съпътстващи стоките – приемо-предавателни протоколи, стокови
разписки, складови разписки, транспортни документи; данни за лицата, извършили
разтоварването на стоките; документи за извършени плащания; документи, с които
се удостоверява извършения транспорт на стоките – пътни листове, товарителници,
експедиционни бележки; писмени обяснения.
Във връзка с искането е получен отговор с вх. № 70-00-10458/25.07.2013 г.,
в който представляващия ЕООД „Вал 04“ посочва, че доставките на резервните
части, автомобилните гуми, маслото и антифриза, са извършени с превоз на
съответните доставчици и с техен шофьор до Асеновград. Между дружествата няма
сключени договори, а само уговорка по телефона. Плащането е извършено в брой. Закупените части се
разтоварват в автосервиз, с койот ЕООД „Вал 04“ има договор за извършване на
ремонт. Няма ангажирани лица по повод доставката, товаренето и разтоварването
на стоките. ЕООД „Вал 04“ притежава необходимата техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на транспортни услуги.
Приложено е копие на договор от 20.05.2011 г. за поддръжка, техническо
обслужване и ремонт на автомобили, сключен между ЕООД „Вал 04“ и ЕТ „Б.С.“, ЕИК
***.
В хода на ревизията, на представляващия ЕТ „Б.С.“ е изпратено ИПДПОТЛ с
изх. № 94-00-10129/28.08.2013 г., с коеот са изискани документи и писмени
обяснения, свързани със сключения договор за техническо обслужване с „Вал 04“
ЕООД – заверени копия на договори между двете фирми за периода 01.01.2007 г. –
31.12.2012 г., свързани с обслужването на автомобилите на „Вал 04“ ЕООД; копия
на издадените фактури за извършените услуги от мястото, където са извършвани
услугите; на кого се води обектът; документи – разписки, ордери, банкови
документи и др., удостоверяващи извършеното плащане на всяка една услуга от
страна на ревизираното дружество; документи, доказващи осчетоводяването на
извършените услуги и плащане в
счетоводството на ЕТ „Б.С.“; писмени обяснения за назначени работници
/монтьори/, които да извършват ремонтните дейности; данни за изплатени заплати.
С писмо вх. № 94-00-10129/11.09.2013 г. Б.С.
представя заверени копия на сключени договори между него и „Вал 04“ ЕООД от
20.05.2012 г., от 20.05.2011 г., от 20.05.2010 г., от 20.05.2009 и от
20.05.2008 г. за техническо обслужване и ремонт на автомобили, както и договор
от 11.01.2001 г., сключен с АД „Асеновград БТ“ за отдаване под наем на гаражна
клетка от 72 кв. м., намираща се в складова база „Каспида“ в гр. Асеновград.
Лицето обяснява, че за извършените от него услуги няма издадени фактури, няма
извършени разплащания, а има уговорка – срещу извършена сервизна услуга, да му
се извършва транспортна такава.
Според органа по приходите, за извършените услуги от ЕТ „Б.С.“ по
обслужването на автомобилите на ЕООД „Вал 04“ е следвало ЕТ да издаде фактура,
както и ЕООД „Вал 04“ е следвало да издаде фактура, в случай, че е извършил
транспортна услуга на ЕТ „Б.С.“. При ревизията, от страна на ревизираното лице,
не са представени фактури за извършени транспортни услуги към ЕТ „Б.С.“, не са
представени и фактури, издадени от ЕТ „Б.С.“ за извършените ремонтни дейности.
Не са представени протоколи от извършено прихващане на стойността на ремонтните
услуги и приспадането им от транспортните услуги; не са представени
доказателства за действително вложените резервни части за ремонта на камионите.
В резултат на събраните доказателства в хода на ревизията е формиран извод,
че липсва доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС по процесните фактури, издадени
от цитираните по-горе доставчици, и не е наличе настъпило данъчно събитие,
което да бъде предмет на облагане с ДДС.
19. ЕООД „Амиго 2005“, ЕИК по Булстат *** – 2 532.41
лв. по фактури
с предмет на
доставката „дизелово гориво“.
По време на ревизията е изготвено и
връчено чрез прилагане към досие ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-8252/20.05.2013 г., с
което от този доставчик е изискано за бъдат представени документи и писмени
обяснения във връзка с издадени фактури на ЕООД „Вал 04“. Такива не са
представени. Извършена е проверка в информационните масиви на НАП – Пловдив,
при която е установено,, че фактурите са отразени в съответните дневници за
продажби и СД по ЗДДС. дружеството е декларирало търговски обект – нафтопункт в
гр. Асеновград, ул. „Ал. Стамболийски“ № 83, в който е било регистрирано
централно регистриращо устройство за отчитане на извършени продажби.
Съгласно представените писмени
обяснения от ревизираното лице, между двете дружества няма сключени договори, а
само уговорка, извършена по телефона. Плащането е извършено в брой, като при
всяка доставката се издава касов бон, а в края на месеца се издават фактурите.
Приложени са копия на фактурите, издадени от ЕООД „Амиго 2005“, пътни листове,
товарителници за извършен транспорт от жалбоподателя. Лицето, което е зареждало
горивото от страна на ЕООД „Вал 04“, според обясненията, е З.Д., назначен на
трудов договор в дружеството от 2005 г., но в представените документи фигурират
и имената на други шофьори. Само към малка част от фактурите има приложени
касови бонове за извършени плащани и то, издадени от ЕКАФП, а не от специално
регистриращо устройство /електронна система/ за отчитане продажбите на течни
горива. В тези бонове фигурира само сума, но не и количеството и вида на
зареденото гориво.
Не са представени документи, доказващи
извършено през съответния месец зареждане на гориво от определен автомобил от
обект на доставчика. Не е представена информация за това, че последният е
разполагал с горивото към момента на това зареждане, тъй като не е представена
информация от двете страни за произхода на стоките – предходните доставчици
чрез прилагане на документи, доказващи реалното извършване на доставките.
За ЕООД „Амиго 2005“ е установено, че
не притежава специализиран транспорт – цистерна, с която да извършва превозите
на горивата. Не са представени документи – декларации за съответствие на
качеството на течните горива, които следва да съпътстват фактурите.
Органът по приходите е приел, че от
извършената насрещна проверка в хода на ревизията, представените документи и
писмени обяснения от ЕООД „Вал 04“ и данните за извършените проверки в
информационните системи на НАП, не може да бъде доказано по безспорен начин
наличие на стоки при доставчика, и не се доказва прехвърлянето на собствеността
върху тях.
20. ЕООД „Бониве“, ЕИК по Булстат *** – 6 006.61 лв.
Предмет на доставките по издадените от този доставчик
през 2008 и 2009 г.
20 бр.
фактури, е дизелово гориво, осчетоводено по сметка 302 – Материали.
Разплащането е извършено в брой.
Извършена е насрещна проверка на доставчика,
документирана с протокол №
16-05-1301554-13/30.07.2013
г. Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. №
70-00-8254/20.05.2013 г., с което са изискани документи и писмени обяснения от
управителя на ЕООД „Бониве“ във връзка с фактури, издадени на „Вал 04“ ЕООД.
Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения
на адреса за кореспонденция на дружеството, там не е открит негов представител.
От страна на доставчика не са представени доказателства във връзка с издадените
фактури.
Извършена е проверка в информационните
масиви на НАП, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС
по инициатива на орган по приходите. Съгласно изготвена справка за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори в дружеството, е имало назначени
лица на трудови договори – обслужващи бензиностанция и 1 снабдител. Дружеството
е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2008 и 2009 г. Декларирало е търговски обект –
бензиностанция в гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ № 51. За фактурите е
установено, че са отразени в дневник за продажби и СД по ЗДДС за съответния
данъчен период. Извършена е ревизия по прилагане на ЗДДС и са установени
задължения с особено големи размери в резултат на отказан данъчен креди, тъй
като по издадените му фактури не е установено извършването на доставки на стоки
по смисъла на ЗДДС. Ревизията е за периода от 01.01.2006 г. до 31.10.2009 г.,
включващ и периода, в който са издавани фактури на жалбоподателя и е
документирана с РА № **********/08.06.2010 г. и РД № 1000981/10.905.2010 г.
От страна на ревизираното лице са
представени копия от всички фактури и писмени обяснения, съгласно които,
горивото е зареждано на бензиностанцията в гр. Първомай. Между двете дружества
няма сключени договори. Необходимостта от зареждане на бензиностанцията в гр.
Първомай е продиктувана от извършване на транспортни услуги в този район, за
което са приложени пътни листове, тахошайби, товарителници. Лицето, което е извършвало зареждането е З.Д.,
назначено на трудов договор в ЕООД „Вал 04“. Плащанията са извършвани в брой,
за което са приложени фискални бонове, а в края на месеца са издавани
фактурите.
Не
са представени декларации за съответствие на качеството на течните горива,
които трябва да съпътстват издадените фактури.
Органът по приходите е приел, че от
извършената насрещна проверка в хода на ревизията, представените документи и
писмени обяснения от ЕООД „Вал 04“ и данните от извършените проверки в
информационните масиви на НАП, не може да бъде доказано по безспорен начин
наличие на стоки при доставчика и не се доказва прехвърлянето на собствеността
върху тях. Прието е, че след като не се доказва извършването на доставка на
стоки по смисъла на ЗДДС, то не е налице и право на данъчен кредит.
II.
По
закона за корпоративното подоходно облагане.
Предмет на обжалване е извършеното от органите по
приходите увеличение
на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г. по реда на чл.46 ал.1
т.1 от ЗКПО, в размер на 114 700.00 лв.
В констативната част на РД към обжалвания РА е
записано, че в хода на
ревизията
при преглед на представените оборотни ведомости е установено, че по оборотна ведомост
за 2007 г., началното салдо към 01.01.2007 г. по счетоводна сметка 111 – Общи
резерви е отразена горната сума и, че за ревизираните периоди 2007 – 2012 няма
движение по дебита и кредита на гореописаната сметка. От РЛ е обяснено, че във
връзка с получаване на лиценз за извършване на транспортна дейност е изискано
доказване на финансова стабилност на дружеството, поради коеот е извършено
записване по сметка 111, като документи, удостоверяващи осчетоводяването на
сумата не са представени. Установено е, че дружеството е регистрирано през 2005
г., а при преглед на представените декларации от същото е констаатирано, че
сумата в размер на 115 хил. лв. е отразена в пасива на баланса, в раздел
„Собствен капитал“ /резерви/ на дружеството през 2006 г., т. е.
осчетоводяването на сумата е извършено през тази година. Посочено е, че сумата
от 114 700.00 лв. представлява
внесена сума от собственика за формиране на общи резерви в дружеството във
връзка с доказване на финансова стабилност на същото и издаване на лиценз за
осъществяване на транспортна дейност, тъй като през 2005 г. финансовият
резултат на дружеството е печалба в размер на 2 208.57 лв. Сочи се, че
задължението не е върнато и не е взета счетоводна операция, удостоверяваща това
обстоятелство. Цитирани са нормите на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО и чл. 69 ал.1 от ЗЗД и е прието, че тъй като в случая не ас представени документи, въз основа на
които е извършено записването по счетоводна сметка 111 – Общи резерви следва,
че липсва уговорен срок за връщане на предоставените суми и вземането става
изискуемо веднага при предоставянето на средствата, т.е. през 2006 г. въз основа
на това, с процесната сума е увеличен финансовият резултат на дружеството за
2011 г на горепосоченото основание.
В РА е посочено, че е подадено
възражение по РД, в което се твърди, че дължимостта на въпросната сума не се
оспорва от „Вал 04“ ЕООД и, че същата е призната на 04.01.2010 г. от Г.П. –
управител на дружеството, с документ, получен лично от С.П. на 05.01.2010 г.,
поради което, на основание чл.116 б. „а“ от ЗЗД, давността следва да се счита
за прекъсната. Представени са протокол от ОбС на „Вал 04“ ЕООД от 04.01.2010
г., писмо от С.П. от 04.01.2010 г., декларация от Снежина Р. от 29.10.2013 г, справка за счетоводни
записвания, предприети въз основа на протокол на ОбС от м.10.2010 г. В
приложената справка (с описание прехвърляне от резерви в други разчети) е
отразено осчетоводяване от дата 30.01.2010 г. на сумата от 114 700.00 лв.,
като е взета операция Д/т с/ка 111 –
Общи резерви на К/т с/ка 469 – Други разчети с осигурители. Приходните органи
са извършили служебна проверка в информационния масив на ТД на НАП – Пловдив,
документирана с протокол, при която е установено, че С.П. /Р./ не е подала ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009, 2011 и 2012 г., а в подадената за 2010 г. – не е
декларирала дължими суми от „Вал 04“ ЕООД.
Органите по приходите са описали, че в
хода на ревизионното производство с ИПДПО са изискани всички документи и, при
условие, че въпросните документи, приложени към възражението са съществували
към 2010 г., като се твърди, че не би имало пречка те своевременно да бъдат
представени пред ревизиращия екип. По отношение на представената счетоводна
сметка е изтъкнато, че макар тя да носи дата на съставяне 30.01.2010 г.,
отразените счетоводни записвания не фигурират в оборотната ведомост, представена
от дружеството в хода на ревизията – при преглед на оборотната ведомост се
установява, че дружеството през 2010 г. не води счетоводна сметка 469. Прието,
че липсата на достоверна дата и представянето на тези документи едва с
възражението, води до извода, че те са съставени с оглед констатациите в РД.
Освен горните констатации в РА и РД, в
таблицата за декларирано/установено за ревизираната 2011 и 2012 г. е извършена
корекция и на размера на данъчната загуба, подлежаща на пренасяне. Съгласно
разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да
пренасят данъчната загуба, формирана по реда на част II от същия закон. Когато данъчно задължено лице е
избрало да пренася данъчна загуба, тя задължително се пренася последователно до
изчерпването й през следващите 5 години. Данъчно задълженото лице упражнява
правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година
след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало данъчен
положителен резултат преди приспадането на данъчната загуба. Когато до датата
на данъчния контрол ДЗЛ не е формирало положителен данъчен финансов резултат
преди приспадането на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото
си на избор за пренасяне на данъчна загуба. Съобразно чл.71 ал.1 от ЗКПО,
данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в
размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната
загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов
резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния
финансов резултат се приспада пълният й размер.
След извършване корекции в резултат на
констатациите в обжалвания РА, приходните органи са установили, че през 2011 г.
следва и може да се приспадне данъчна загуба
- 15 673.79 лв. По този начин натрупаната данъчна загуба към
този момент е пренесена изцяло и е
изчерпана. В резултат на това, пренесената данъчна загуба в ГДД за следващата
2012 г. в размер на 6 891.45 лв., не е призната от приходните органи.
За
да потвърди РА, решаващия орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - писмо от община Асеновград, началник сектор „МД“, с
което са представени заверени копия на декларации по чл.61н от ЗМДТ на Б.С.;
писмо от ТД на НАП – Варна, писмо от ТД на НАП – София и 2 бр. писма от ТД на
НАП – Велико Търново; документи от ТД на НАП – София, касаещи „Тото
интернешънъл“ ЕООД, подробно описани в протокол от с. з. от 09.06.2014 г.; 4
бр. молби от ответника с приложени към тях доказателства, описани в протокол от
с. з. на 08.12.2014 г. и доказателства, приложени с молба, приети в с. з. но
27.01.2015 г.
В съдебно заседание на 27.01.2015 г. е
изслушана и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени към
делото документи, както и е извършило проверка на документи в счетоводството на
жалбоподателя. От извършените проверки, вещото лице е констатирало, че всички
фактури, по които е отказан данъчен кредит са налични в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, като една част от тях са подписани, като вещото лице
е посочило и лицата, а друга част не са подписани; на част от фактурите
фигурира лице, което е приело стоките, на друга част – няма такова, или ако има
подпис не се установява на кого, а на част от фактурите за получател е вписан
управителят на дружеството Г.П.. Вещото лице е представило в табличен вид всяка
една от процесните фактури и подробно е описало констатациите по всяка една от
тях, като същото не може да посочи чии са подписите, положени за получател.
Констатирано е също така, че всяка една от фактурите е осчетоводена в
счетоводството на жалбоподателя, като е описало и подробно всяка една
счетоводна операция. В заключението вещото лице е посочило, че заприходените по
сметка 302 – Материали по фактурите, издадени от ЕООД „Амиго 2005“ с предмет
„дизелово гориво“, и по фактурите, издадени от ООД „Бониве“ с предмет –
„дизелово гориво, масла, антифриз, при „Вал 04“ ЕООД помесечно са изписвани на
разход по дебита на с/ка 601 – Разходи за материали. Осчетоводените по дебита
на с/ки 204 – Машини и оборудване и 205 – Транспортни средства са амортизирани
и отнасяни на разход по дебита на с/ка 603 – Разходи за амортизации с размера
на начислените амортизации. Посочено е, че всички останали суми по фактури са
отнасяни на разход по с/ка 601 и 602 в момента на тяхното осчетоводяване.
Вещото лице е представило и транспортните средства, които дружеството е
притежавало през годините, като е установено, че взетите счетоводни операции са
съобразно т.2 от Счетоводен стандарт НСС -2 – Отчитане на СМЗ. Експертизата е
установила, че повечето разплащания по процесните фактури са извършени в брой,
като са придружени с касови бонове, от които обаче, една част не се четат, а
друга са от други фискални устройства, които вещото лице е посочило в
заключението си, а една малка част – по банков път. Експертизата е установила,
че процесните стоки по фактурите, издадени от доставчиците „АМиго 2005“ ЕООД и
„Бониве“ ЕООД са документирани с фактури. Към фактурите, издадени от „Амиго
2005“ ЕООД през м.12.2007 г. и м.01.2013 г. и ф-ра № 108/31.10.2008 г. са
приложени фискални бонове от касов апарат. Установено е, че всички фактури,
които започват с № 100000… са отпечатани от ЕСФП „Дианел Плюс“, като в тях е
отразен вида на горивото, количеството, единичната цена и стойността. За разплатените по банка фактури са налични
платежни нареждания, в които са посочени номерата на същите. Към фактурите,
издадени от „Бониве“ ЕООД и към които са приложени по няколко фискални бона –
същите са издадени от ФУ със SK000607 и ФП30001018 с обект бенз. – гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ 0 51.
Към фактурите, към които е приложен фискален бон – същият е издаден от ФУ с DT190334 ФП03322184. По данни от фактурите и документите
за плащане няма индикации, от които може да установи като какво е закупено от
„Вал 04“ ЕООД това гориво – за зареждане или е транспортирано до база за съхранение
на гориво. Последващото изписване на горивото е съобразно изминатите километри
по пътни листове. След проверка на съставените пътни листове за движение на
превозните средства, използвани от „Вал 04“ ЕООД за периода 2007 – 2013 г. е
установено, че в част от тях за механик е вписано името С.. Налични са и пътни
листове, на които има само печат
„механик“, без да е вписано име или подпис. Експертизата е установила
също така, че за 2008 и 2009 г. жалбоподателя помесечно счетоводно е отчел
разходи за гориво, включително и за горивата по процесните фактури, издадени от
„Бониве“ ЕООД и „Амиго 2005“ ЕООД. За изписване на горивата е съставена
счетоводна статия Д/т с/ка 601 – разходи за материали на К/т с/ка 302 –
материали. Съгласно констатациите в РД/РД финансовият резултат за 2008 и 2009
г. не е преобразуван, както с процесните фактури за горива, така и с всички
останали процесни фактури за осчетоводени на разход резервни части и други
материали. Посочено е в заключението, че в РД – стр.162 е отразено:“За извършване на основната си дейност
транспортни услуги и превоз на товари в страната, дружеството извършва разходи
за гориво, закупено периодично и осчетоводявано по с/ка 302 – материали. В края
на всеки месец се съставят мамориални ордери, с които се осчетоводява дизелово
гориво по дебита на с/ка 601 – Разходи за материали и кредита на с/ка 302 –
Материали. В този смисъл вещото лице
е посочило, че ревизиращият екип признава разходите за гориво, тъй като те ас
извършени във връзка с осъществяване на дейността на дружеството, а към
фактурите са приложени фискални бонове за закупено гориво. Представени са пътни
листове, съставени от шофьори на автомобили, удостоверяващи осъществяването на
тези превози. Представени на вещото лице са и товарителници, съгласно чл.53 от
ЗАП, които са подкрепа на извършените
транспортни услуги с автомобилите, собственост на дружеството.“ В
експертизата се сочи, че от 2009 до 2012 г. в разпоредбите на чл.26 от ЗКПО
няма алинея 2.
В същото с. з. вещото лице доуточнява,
че не може да каже, защо едни части се осчетоводяват по една сметка, а други –
по друга, тъй като това е счетоводна политика на фирмата.
В съдебно заседание на 27.01.2015 г. е
изслушана и приета без възражения от страните и съдебно-автотехническа
експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички, приложени
по делото документи, както и е извършило проверка на място при жалбоподателя. В
заключението вещото лице е представило в табличен вид превозните средства на
дружеството-жалбоподател по вид, модел, брой гуми, вид на горивото, което
използва всяка едно превозно средство. Според експерта, всички, представени в
таблица 2 от експертизата резервни части по изброените фактури, са необходими
за нормалното и безопасно функциониране на товарните автомобили и ремаркета.
След проверка в обекта на ЕТ "Б.С.“ вещото лице е установило, че същият
разполага с място и инструменти за ремонт и поддръжка на товарни автомобили.
Установено е също така, че дизеловото гориво във фактурите съответства на
горивото, което използват товарните автомобили, посочени в таблица 1 от
заключението. В експертизата е посочено предназначението на тахошайбите, като е
посочено каква точно информация се
съдържа в тях, както и какво представлява товарителницата.Посочено е, че лицата,
които разпространяват течни горива на пазара, включително крайните
разпространители са длъжни за поставят на видно място: - декларация за вида
течно гориво, изискванията за качество, на които отговаря горивото, и
декларация за съответствие на разпространяваната партида и върху дозиращата
помпа или съд, използван за разпространяване на течно гориво – маркировка за
наименованието на вида течно гориво и търговската му марка. Вещото лице е
посочило и какво гласят текстовете на чл.49, чл.50 и чл.53 от Закона за
товарните превози.
В съдебно заседание на 09.06.2014 г. е
разпитано като свидетел лицето Б.С.. От показанията на същия се установява, че
през периода 2009 -2012 г. е бил автомонтьор, има сервиз, като ползва 72 кв. м.
хале под наем,работи на патент и го плаща редовно. Познава Г.П. и фирмата му, и
поддържа камионите му. Сочи, че се занимава с тази работа от 1995 г., а
поддържа камионите на „Вал 04“ ЕООД от 2004-2005 г.Според свидетеля, той само
извършва ремонтите, а частите си ги купува фирмата, и като механик е длъжен да
подписва пътните листове. Не му е плащал пари, а са се разбрали – услуга за
услуга. Той в момента строя на село и вместо да му взема пари, използвал
транспорта му.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
По основателността на жалбата в
частта по ЗДДС.
На първо място, съдът счита, и при изложената
фактическа обстановка, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални
правила за това.
Така в унисон с изискванията на чл.3 и чл.5 от ДОПК органите по приходите са положили всички необходими усилия за пълното и
всестранно изясняване на фактическата обстановка по казуса – изискали са
определени доказателства и обяснения, както от 18-те доставчици, подробно
описани по-горе, така и от дружеството-жалбоподател, извършили са необходимите
служебни проверки. Отделен е въпросът правилни и законосъобразни ли са
изградените от тях изводи въз основа на събраните доказателства, но тези
въпроси касаят материалната законосъобразност на акта.
Спори се и относно приложението на материалния
закон.
За да се признае на
получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в
чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на
данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, налице ли е
облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл.71 от ЗДДС.
По делото се установява от събраните
доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1 т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на
съответния пряк доставчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника
за продажби и справката-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка
по смисъла на чл.86 ЗДДС.
Основната спорна предпоставка за възникване
правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния
случай е наличието на осъществена облагаема доставка по
смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съгласно описанието на същите в
първичните счетоводни документи, издадени от доставчиците: ЕООД „Албис“,
ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД „Блус кай консалтинг“, АД „Брезите“, ЕООД
„Вен партнер груп“, ООД „Вентра трейд“, ЕООД „Георгиев техникс“, ЕООД „Ивенет“,
ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД „М експорт“, ЕООД „ Мат пак груп“, ЕООД „Нипет“,
ЕООД „Скив евро мод 2001“, ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД „Тото интернешънъл“, ЕООД
„Фруит енерджи 011“, ЕООД „Бида 19“,
Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост
върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл.25 ал.1
от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както
и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че
данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В случая, съобразно изложеното по-горе, съдът
намира, че не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоките,
именно от прекиите доставчици на жалбоподателя, което съставлява доставка
на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС в
сила от 01.01.2007г.
Според този състав на съда, от доказателствата
по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, включително и
съобразно заключенията на вещите лица по приетите без възражения
съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертиза, се достига до извода,
че липсват доказателства сочените като изпълнители търговец да са
прехвърлили правото на собственост върху стоките на оспорващия, а се касае
единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществени
от тези именно лице, доставка на стоки.
Както нееднократно изрично подчертава Върховния
административен съд на РБългария в практиката си, за да възникне право на
приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да
са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по
доставката, т.е. не е достатъчно стоките по принцип да са налични, а е
необходимо собствеността върху тях да е прехвърлена именно от лицето,
посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Противното означава всъщност,
че получателят се съгласява и използва, за да претендира право на данъчен
кредит, на фактури с невярно съдържание относно страните по доставката, като
се укриват действителните такива, което се възприема като участие в данъчна
измама.
На второ място съдът намира, че представените по
делото писмени доказателства не позволяват да се направи обоснован извод, че
е на лице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС по фактурите, издадени
от посочените по-горе 18 доставчика.
Такъв извод не може да се направи от наличието
на самите първични счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване
във вторичните счетоводни регистри.
Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно
да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване
на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на
ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във
фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана
доставка, осъществена от търговеца, който е фактурирал същата, макар и документално
оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както
по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при
всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки
данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по
начина по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни
документи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.
Този извод не се променя и от заключението на
вещото лице по ССчЕ, което отразява единствено и само счетоводното отразяване
на стопанските операции в счетоводството на жалбоподателя, но не може само
по себе си да обоснове извод за прехвърляне правото на собственост върху
процесните стоки, именно от сочените преки доставчици, което съставлява,
доставка на стока по смисъла на чл.6 ал. 1 от ЗДДС.
По общото правило на чл.170 ал.2 АПК, във
връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва
да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Като лице, черпещо благоприятни за себе си последици от
представените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят, и пред
ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че
отношенията са такива, каквито са се твърдели от него.
Поради всички изложени съображения, се налага
изводът, че процесните фактури, издадени от преките доставчици ЕООД „Албис“, ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД
„Блус кай консалтинг“, АД „Брезите“, ЕООД „Вен партнер груп“, ООД „Вентра
трейд“, ЕООД „Георгиев техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД
„М експорт“, ЕООД „ Мат пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД „Скив евро мод 2001“,
ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД „Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕООД
„Бида 19“, не
удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС
в сила от 01. 01.2007 г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е начислен неправомерно
данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС следва да се откаже правото на данъчен
кредит за получателя по тях.
В случая е не може да намери приложение и
разрешението дадено в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС,
поради различният предмет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния.
Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от
изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване
правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на
доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този
смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело
С-324/11.С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се
приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят
трябва да отговаря или, че администрация е прехвърлила върху данъчни субект
собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако стоките са били
доставени точно от търговците, които са издали спорните фактури, както
доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за
това изпълнение.
Действително както нееднократно СЕС в своите
решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от
ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и
ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият
този съд обаче приема, че това не е така само, ако нарушаването на тези
формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на
изпълнението на материалноправните изисквания, и самото данъчно задължено
лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно да
знае, че участва в данъчна измама. Всъщност в последната хипотеза Съдът
приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния
неутралитет.
Следователно, от получателя по дадена доставка е
оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които
разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната
от него сделка не води до участието му в данъчна измама, като проявна форма,
която съдът приема, че е съставянето на фактура с невярно посочване на
действителните страни по дадена доставка.
Т.е. ако лицето, въпреки че е действало
добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани
от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това, че е
придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън
притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото
му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казусът
следва да намери своето разрешение съобразно цитираното по-горе Решение по
съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.
Процесният случай обаче, каза се, не е такъв.
В случая, независимо от обстоятелството, че вещото
лице по САтТЕ твърди, че всички резервни части за автомобил, гуми, масла и
антифриз, са вложени в поддръжката на автопарка на дружеството-жалбоподател, то
не са представени безспорни доказателства, че именно тези фирми са
доставчиците.
Кое обстоятелство в случая налага установяването на безпротиворечиви данни
относно съществуването на процесните стоки?
Описанието на стопанските операции в процесните фактури, издадени от ЕООД „Албис“, ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД
„Блус кай консалтинг“, АД „Брезите“, ЕООД „Вен партнер груп“, ООД „Вентра
трейд“, ЕООД „Георгиев техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД
„М експорт“, ЕООД „ Мат пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД „Скив евро мод 2001“,
ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД „Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕООД
„Бида 19“, очевидно налага извода, че в случая става въпрос за търговски
покупко-продажби на стоки определени по техния род.
Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете
страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен
/облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален
/за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/.
Договорът за продажба е неформален по
принцип.
Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183
от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ
/чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за
прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или
учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде
вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този
момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е
преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.
Едно от изключенията от това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД, във
връзка с чл.288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на
собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато
бъдат предадени.
Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за
предмет вещи определени по своя род, каквито са процесните сделки с посочените
доставчици. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не
се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато
бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора и тук,
е възнаграждението.
Или в обобщение, следва в случая да се посочи, че, за да се направи ясен
извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи едно
единствено нещо, а именно - прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката.
Най-сетне, с оглед установяването на процесните стоки, като конкретни вещи
– носители на правото на собственост, за което са твърди да е прехвърлено на
жалбоподателя, следва точно да се установи били ли са налични тези стоки в
патримониума на ревизираното лице и на неговите доставчици, съответно, били ли
са реализирани впоследствие от ревизираното лице, и били ли са те предмет на
последващи облагаеми доставки, или както е в случая, вложени ни ли са в
превозните средства от автопарка на жалбоподателя.
Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, е наложило в
настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните стоки са били
конкретно определени, респ.
индивидуализирани по съгласие на страните по вид и количество, или пък
физически предадени от продавачите на купувача по сделките и били ли са налични
в патримониума на доставчиците, респ. били ли са реализирани впоследствие, с
оглед икономическата дейност на лицето.
Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се
направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така, както
предвижда правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване
пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса
право на данъчен кредит именно от тези доставки, за които се твърди да е позитивно проявен юридически
факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.
Как се разпределя тя при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. В този смисъл принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото
по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата (чл.160 ал.1 от ДОПК), независимо от
това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено,
съответно, при доказване, че доказаното е осъществено.
Съотнесено
към фактите по делото по отношение на елементите от състава на процесните търговски
правоотношения съдът намира, че в случая от събраните, както в
административното, така и в съдебното производство писмени доказателства, не се
установява основният елемент от коментирания фактически състав на нормата на
чл.6 ал.1 от ЗДДС, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоките –
резервни части за автомобили, гуми, масла и антифриз.
В тази насока, следва да се посочи, че по отношение на обсъжданите
доставки, както в хода на административното, така и в хода на съдебното
производство не се събра необходимата пълнота от доказателства /писмени и
експертно заключение на назначените по делото съдебно-счетоводна и
съдебно-автотехническа експертизи/, които позволяват да се формира
безпротиворечив извод, че правото на собственост върху процесните стоки е
прехвърлено на жалбоподателя, и фактическият състав, от който същият черпи
спорното право на данъчен кредит е осъществен.
Както вече бе казано, органите по приходите са направили извод за липса на
действително осъществени доставки по процесните фактури, издадени от: ЕООД
„Албис“, ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД „Блус кай консалтинг“, АД
„Брезите“, ЕООД „Вен партнер груп“, ООД „Вентра трейд“, ЕООД „Георгиев
техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД „М експорт“, ЕООД „ Мат
пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД „Скив евро мод 2001“, ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД
„Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕООД „Бида 19“ на жалбоподателя
“Вал 04” ЕООД, поради което на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, за ревизираните
данъчни периоди е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.
Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието
на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на
процесните стоки.
Наведените в жалбата доводи най-общо се свеждат до твърдението, че по
отношение на спорните доставки са изпълнени всички изисквания на закона за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.
По делото не е спорно и това се установява от събраните при ревизията
доказателства, че тези доставчици са били регистрирани лица по ЗДДС към датата
на издаване на процесните фактури. Основната спорна предпоставка за възникване
правото на приспадане на данъчен кредит по чл.69 ал.1 от ЗДДС е наличието на
осъществени доставки на стоки. Изводите на органите по приходите в тази насока
са обосновани с обстоятелството, че посочените доставчици не са открити на
декларираните от тях адреси за кореспонденция, не са представили изисканите по
реда на ДОПК документи и писмени обяснения, както и е установено от служебните
проверки в информационните масиви на НАП, че същите са дерегистрирано по ЗДДС
по инициатива на данъчен орган, не притежават превозни средства, с които да
извършват превоза на резервните части, гумите и другите стоки, почти всички те,
не са подавали ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчните периоди, в които са издавани
процесните фактури и не са декларирали приходи от извършвана дейност, не
разполагат с кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните
доставки. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на
настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по
общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като
лице, претендиращо право на данъчен кредит, не доказа по пътя на пълно насрещно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на
материалното право на приспадане на данъчен кредит.
Съотнасянето на изложените до тук
съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите
от състава на процесните търговски правоотношения, следното:
От една страна, няма спор, че възнаграждението - паричните суми по
процесните доставки, са заплатени от “Вал 04” ЕООД на доставчиците, както и е
установено, че фактурите са осчетоводени и са включени в съответния
дневник. От друга страна, не се
установява осъществяването на насрещната престация от страна на тези 18
доставчика, т.е. предали ли са дружествата съответната стока, за която са се
задължили по спорните фактури. Казано с други думи, събраните в хода на
производството доказателства, не дават възможност да се направи такъв извод.
В тази насока следва да се отбележи, че данните по делото сочат следното:
Според представените при ревизията писмени обяснения от управителя на “Вал
04“ ЕООД, договори между страните не са сключвани, а уговорките са устни - по телефона, нито са изготвяни
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Закупените части се
разтоварват в автосервиз, с който „Вал 04“ ЕООД има договор за поддръжка на
автомобилите; няма ангажирани лица за доставката, товаренето и разтоварването
на стоките. Така дадените обяснения във връзка с транспортирането на стоките
обаче, не кореспондират с останалите събрани в хода на съдебното производство
доказателства и в този смисъл са без всякакво значение, доколкото твърдението
на едно лице не съставлява факт от действителността, още повече, че в случая
лицето твърди изгодни за себе си факти.
В хода на настоящото производство не се представиха никакви убедителни доказателства,
че стоките, фактурирани на „Вал 04“ ЕООД са придобити от доставчиците: ЕООД
„Албис“, ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД „Блус кай консалтинг“, АД
„Брезите“, ЕООД „Вен партнер груп“, ООД „Вентра трейд“, ЕООД „Георгиев
техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД „М експорт“, ЕООД „ Мат
пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД „Скив евро мод 2001“, ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД
„Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕООД „Бида 19“, тъй като не са
били реално транспортирани на територията на страната. Този извод се следва, от
констатираните обстоятелства, а именно – липсата на каквито и да било документи
за транспортирането на стоките от страна на доставчиците, липсата на каквито и да било документи,
представени от тяхна страна за удостоверяване транспорта на доставките.
С оглед изложеното следва да се посочи, че при липсата на транспортни
документи, приемо-предавателни протоколи, разписки и други документи,
удостоверяващи фактическото предаване на стоките, не може да бъде обоснован
извод за действително осъществени доставки. От данните по делото по никакъв
начин не се установява как, от кого и с какво превозно средство е извършен
транспортът на процесните стоки, къде и как същите са съхранявани до момента на
предаването им от всичките 18 доставчика на “Вал 04” ЕООД.
В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че законодателят е
предвидил в ППЗДДС документите необходими за доказване транспорта на стоките
(транспортен документ /в случая ЧМР/ или писмено потвърждение, а в случаи като
процесния «транспортен документ»).
За доказване наличието в патримониума на доставчиците, както и доказване транспорта
на резервните части, гумите, маслото и антифриза, не са представени никакви
доказателства и никакви писмени обяснения от управител или представляващ на ЕООД
„Албис“, ЕООД „Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД „Блус кай консалтинг“, АД
„Брезите“, ЕООД „Вен партнер груп“, ООД „Вентра трейд“, ЕООД „Георгиев
техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД „Лидерстрой инвест“, ЕООД „М експорт“, ЕООД „ Мат
пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД „Скив евро мод 2001“, ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД
„Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит енерджи 011“, ЕООД „Бида 19“ , съдът намира,
че по никакъв начин не са оборени констатациите на органите по приходите.
Казано с други думи, съвкупната преценка на доказателствата, не дава
възможност да се направи съждение, че процесните стоки изобщо са били във
фактическо владение на преките доставчици на жалбоподателя.
Както се посочи, каквито и да е данни за обратното не се ангажираха от
страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да
установи наличието на доставките, като проявен юридически факт, от който черпи
за себе си спорното в процеса право. При това положение, след като не се
установява осъществяването на въпросния юридически факт, не е възможно да се
приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в
патримониума на жалбоподателя.
Такъв извод не може да бъде обоснован и от приобщените към доказателствения
материал по делото ревизионни актове и ревизионни доклади на „ТД контрол“ ЕООД,
„Фруит енерджи 011“ ЕООД, „Вен пратнер груп“ ЕООД, „Бониве“ ЕООД и др., за
извършени ревизии с обхват задължения по ЗДДС за данъчни периоди, включващи и
данъчните периоди, обследвани в настоящия казус, тъй като представянето на ревизионен
акт на доставчик, само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно
реалността на процесните доставки. За да бъде сторено това, е нужна такава
система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил, защото главното доказване
трябва да бъде винаги пълно.
В случая, според съда не е установено прехвърляне правото на собственост
върху стоките от преките доставчици на жалбоподателя, което съставлява доставка
на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила
от 01.01.2007 г.
Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, включително и съобразно заключението на
вещото лице, се достига до извода, че липсват доказателства сочените като
изпълнители търговци да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на
оспорващия, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на
реално осъществени от тези именно лица доставки на стоки.
На трето място, по отношение на тези доставчици, съдът намира, че същите
могат да се квалифицират като „липсващи търговци“, като съображенията на
настоящия състав са следните:
Първо, нито един от цитираните по-горе търговци не е открит на посочените
адреси за кореспонденция, както и не е представил в указания срок изисканите
документи и писмени обяснения. В тази връзка е необходимо да се отбележи
следното: - невъзможността, представител на тези осемнадесет
дружества-доставчици да бъде открит на съответния деклариран адрес за
кореспонденция с оглед извършване на ревизия на „Вал 04“ ЕООД, както и факта,
че никой от тях не е представил никакви изискани доказателства и писмени
обяснения, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на
данъчните субект.
Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че в чл.2 т.1 от Регламент(ЕО) №
1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на
Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху
добавената стойност е посочено, че - „липсващ търговец“ означава търговец,
регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с
намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или
услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда
дължимото ДДС на съответния национален орган.
Не би било неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в пункт 15 от
Резолюция на Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно координирана
стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (2008/2033(INI)(2009/C 295
E/04) е посочено, че – “Отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и
преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи,
създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата; подчертава
също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което
включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи
приблизително на 2,1 млрд. евро.”.
Сиреч, невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от него адрес
/липсващ търговец/ и липсата на факти за ефективно разчитане на дължимия ДДС с
бюджета е пряка индиция за наличието на данни за измама и злоупотреби със
системата на ДДС.
Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се
приеме, на следващо място, че фактическите констатации на органите на приходна
администрация по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по
процесната фактура за доставка на резервни части, гуми, масла и антифриз, издадени от доставчиците: ЕООД „Албис“, ЕООД
„Бин 49“, ЕООД „Биос 99“, ЕООД „Блус кай консалтинг“, АД „Брезите“, ЕООД „Вен
партнер груп“, ООД „Вентра трейд“, ЕООД „Георгиев техникс“, ЕООД „Ивенет“, ЕООД
„Лидерстрой инвест“, ЕООД „М експорт“, ЕООД „ Мат пак груп“, ЕООД „Нипет“, ЕООД
„Скив евро мод 2001“, ЕООД „ТД Контрол“, ЕООД „Тото интернешънъл“, ЕООД „Фруит
енерджи 011“, ЕООД „Бида 19“ са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон.
В този смисъл изводът на органите на приходната администрация, че в хода на
ревизията не са представени доказателства за наличието на доставка на стоки по
смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС по отношение на доставчиците, посочени по-горе, е
фактически и правно обоснован.
Що се отнася до констатациите на органите по приходите по отношение
доставките от ЕТ „Б.С.“, съдът намира за установено следното от правна страна:
В представените с писмо вх. № 94-00-10129/11.09.2013 г. писмени обяснения
Боршслав С. твърди, че за извършваните от него ремонтни услуги на „Вал 04“ ЕООД
има уговорка срещу извършена ремонтна услуга да се заплаща с транспортна
такава. Същото С. твърди и в показанията дадени пред настоящата инстанция.
Няма спор, че няма издадени фактури за извършените от него ремонтни услуги,
както и няма извършени разплащания.
Същевременно, от представените по делото договори за поддръжка, техническо
обслужване и ремонт на автомобили, сключени между „Вал 04“ ЕООД, като
възложител, и ЕТ „Б.С.“, изпълнител, се установява, че в раздел IV т.1 от договорите, „Осъществяването на ремонтната дейност по силата на настоящия договор
възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение с размер, посочен от
изпълнителя за конкретно извършена работа по отделен автомобил“.
Или иначе казано, касае се само и единствено за договори за услуга, а не
договори за бартер на услуги, тъй като тези клаузи в договорите за поддръжка,
техническо обслужване и ремонт на автомобили, изключват всякаква възможност за
бартер, осъществен между жалбоподателя и ЕТ „Б.С.“.
Отделно от това, не са издавани фактури за извършени от ЕТ ремонтни услуги.
От страна на ревизираното лице не са издавани фактури за извършени
транспортни услуги от него към ЕТ; липсват протоколи за прихващане на
задължения между двете страни; липсват и протоколи за вложените резервни части
и материали в автомобилите. Не са представени данъчни документи, удостоверяващи
начисляване на ДДС по сделка за бартер на услуги по чл.130 от ЗДДС.
В същото време според
заключението на вещото лице по САвТЕ, всички закупени материали по фактурите за
резервни части, гуми, масла, антифриз и други, издадени от посочените по-горе
18 доставчика, „…са необходими за
нормалното и безопасно функциониране на товарните автомобили и ремаркета,
изброени в т.1.“, както и, че „Дизеловото
гориво, посочено във фактурите съответства на горивото, което използват
товарните автомобили, посочени в т.1.“.
Предвид
тези разнопосочни писмени и гласни доказателства не може да се изведе
категоричен извод, че е доказано извършването на транспортни услуги като форма
на заплащане на ремонтните услуги. В тази връзка не се представиха
фактури, доказващи реализирането на този транспорт, не бе доказано
осъществяването на твърдения бартер. Вместо, това жалбоподателят представя
договори за поддръжка, техническо обслужване и ремонт на автомобили, които
договори са писмени частни документи без достоверна дата. В ревизионното
производство не е установено, да е начислен данък във връзка с чл.130 от ЗДДС
за доставка на транспортни услуги при условията на сключена доставка по бартер
срещу ремонтни услуги. В счетоводството също не са налични отразени документи,
документиращи изпълнението на договор за бартер.
Предвид твърденията на свидетеля С., че
„… аз в момента строя на село и вместо да
му вземам пари, той с камиона ми услужва.“, житейски нелогично и търговски
неоправдано звучи, че поддръжката на автомобилен парк от сравнителен брой
товарни автомобили и камиони за период от пет години, ще струва извозване на
строителни и други материали за една къща на село. По делото не са представени
доказателства за други транспортни услуги, извършвани от „вал 04“ ЕООД в полза
на ЕТ „Б.С.“.
Липсата на доказателства за извършване
на транспортни услуги е основание да се приеме, че са издадени фактури, които
не отразяват реална стопанска операция.
Предвид посоченото, настоящият
състав на АС-Пловдив счита, че приходната администрация е процедирала правилно
като е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.
Съгласно разпоредбите на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка
за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано
по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. С тази
законова разпоредба законодателят е регламентирал като основно условие за
наличието на право на данъчен кредит фактът на реалност на доставката и
възникване на данъчното събитие. При липсата на тази предпоставка данъкът е
начислен без основание или неправомерно, което съставлява хипотезата на чл.70
ал.5 от ЗДДС.
По отношение доставките на
дизелово гориво от „Амиго 2005“ ЕООД и „Бониве“ ЕООД, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
включително и съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ, се достига до
извода, че липсват доказателства сочените като изпълнители търговци да са
прехвърлили правото на собственост върху стоките на оспорващия, а се касае
единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществена от
тези именно лица доставка на стоки.
Всъщност вещото лице по САвтТЕне дава отговор именно на този въпрос, като
от експертните му изводи се установява единствено, че автомобилният парк на
„Вал 04“ ЕООД използва такъв вид гориво, а ССчЕ доказва само документалното
оформяне и счетоводно отразяване на доставките от същите.
Както нееднократно изрично подчертава Върховният административен съд, за да
възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо предвидените в
закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и
посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно стоките по принцип да са
налични, а е необходимо собствеността върху тях да е прехвърлена именно от лицето,
посочено като доставчик в издадените данъчни фактури.
Всъщност, именно в тази връзка липсват представени убедителни доказателства.
В хода на ревизията, а и на съдебното оспорване, са представени единствено
доказателства, че „Амиго 2005“ ЕООД разполага с нафтопункт в гр. Асеновград, а
„Бониве“ ЕООД – с бензиностанция в гр. Първомай. Не са представени каквито и да
е договори, декларации за съответствия на качеството и информация относно вида
на течното гориво, както и изисквания за качество, на което трябва да отговарят.
Представени са само фактури, придружени с касови бонове, издадени обаче, не от
специално регистриращо устройство за отчитане продажбите на течни горива, а от
ЕКАФП, и които съдържат само и единствено сумата, но не и количеството и вида
на горивата. Отделно от това, при тези издадени от „Бониве“ ЕООД се
констатира на практика двойно плащане, съгласно издадените от гр. Първомай и от
гр. Пловдив, фискални бонове, което обстоятелство поражда съмнение в
истинността на тези касови бележки. Липсват всякакви доказателства от
страна на доставчиците, за предаването на стоките на оспорващия, като наличието
единствено и само на съставени фактури, сами по себе си при липса на каквито и
да е доказателства за начина на осъществяване на търговските взаимоотношения
(като примерно договори, приемо-предавателни протоколи, каквито и да е
документи изискуеми се при осъществяване на доставки на едро с течни горива и
прочие), не могат да се възприемат като достоверни.
Отделно от това, липсват годни доказателства и за произхода на стоките –
т.е. такива за реалното им наличие, още повече, че проверка в счетоводствата на
тези доставчици не е извършвана, поради неоткриването от органите по приходите;
такава не е извършвана и от вещото лице по ССчЕ, за да могат те да се разпоредят
с тях впоследствие, в полза на жалбоподателя.
Така примерно за доставчика “Бониве” ЕООД с влязъл в сила РА е установено,
че същият има задължения в особено големи размери в резлутат на отказан данъчен
кредит, тъй като по издадени му фактури не е установено извършването на
доставки на стоки по смисъла на ЗДДС, включително за периода, в който са
осъществявани доставките с „Вал 04“ ЕООД.
За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая се
касае за родово определени вещи, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността
върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а
при липса на такова, когато бъдат предадени.
От друга страна, извън така посочените доказателства, изчерпващи се само с
представени фактури, придружени с фискални бележки от ЕКАФП, част от които са и
нечетливи, които не могат сами по себе си да обосноват такъв извод, други годни
такива не са представени, че именно на тези дати, съобразно посоченото по-горе
правило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху стоките именно от
конкретно от обсъжданите доставчици.
В този аспект действително установяването произхода на стоките не е елемент
от фактическия състав за признаване на правото на данъчен кредит, такова не е и
транспортирането на стоките, такова не е и спазването на нормативните
изисквания за осъществяване на доставките на течни горива, но тези
обстоятелства са от значение за установяване реалността на доставката.
Несериозно е да се твърди, че при осъществяването на търговия с течни
горива в сочените обеми, търговецът няма да се снабди със съответните
документи, които се изискват съобразно нормативната уредба действащата в този
сектор. Това не е сторено, липсват доказателства дори и да са положени усилия в
тази насока.
При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени
доказателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице
реалност на всяка една от преките доставки.
Такъв извод не може да се направи от наличието на самите първични
счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни
регистри, при това само в тези на жалбоподателя, но не и при доставчиците.
Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на
отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относно
отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по
тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително
са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в
счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по
отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички
случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци
изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и
за правилното й счетоводно отразяване.
Този извод не се променя и от заключението на вещото лице по ССчЕ, което
принципно, каза се, отразява единствено и само счетоводното отразяване на стопанските
операции, но не може само по себе си да обоснове извод за прехвърляне правото
на собственост върху процесните стоки, именно от всеки един от сочените преки
доставчици, което съставлява е доставка на стока по смисъла на чл.6 ал. 1 от ЗДДС.
Тук отново следва да се има в предвид и общото правило на чл.170 ал.2 АПК,
във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит,
следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените
в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизиращите органи
е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са
се твърдели от него.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира жалбата за неоснователна в тази й
част и, като такава следва да бъде отхвърлена.
По основателността на жалбата в частта по ЗКПО.
По отношение възражението на жалбоподателя в частта по ЗКПО, че правилно е
ползвал данъчен кредит и няма основание да се приеме, че няма реално извършени
доставки, тъй като фактурите, които притежава, отговарят на изискванията на ЗСч
и същите са с подпис на техния издател, като освен това, в тях е упоменат и
предметът на стопанската операция, съдът намира същото за неоснователно, още
повече че в РД и РА не са извършени корекции на СФР и не е установено различна
данъчна основа във връзка с това и не са определени допълнителни данъчни задължения.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя относно
извършеното от органите по приходите увеличение на СФР на дружеството за 2011
г. по реда на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО в размер на 114 700.00 лв., е
необходимо да се отбележи следното:
Спор по фактите не се установява.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и, действително,
съобразно чл.116 б. „а“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането
от длъжника.
Необходимо
да се отбележи, че разпоредбата на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО е специална: - „При определяне на данъчния финансов
резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на
задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в
годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. (действаща редакция,
ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г.) задълженията са погасени по давност, но не повече
от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;“.
Съгласно чл.46 ал.3 т.1 и т.2 от ЗКПО, когато ал.
1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов
резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със: 1.
сумата на погасеното през текущата година задължение; 2. отчетените счетоводни
приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението, съгласно
ал.4 от с. т. Намалението по ал. 3 е до размера на
увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение.
Тук следва да се отбележи също така, че при изтичане
на давностния срок, съгласно СС 18 Приходи, Приложение, Раздел Г „Други случаи
на признаване на приходи, т.2 „Отписани вземания“, приходът се признава при изтичане
на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на
задълженията.
Или иначе казано, данъчният закон е категоричен -
не повече от пет години от момента, в който задължението е станало изискуемо, а
в случая не е налице предвиденото в ЗКПО изключение, че увеличение на СФР не се
извършва, когато в годината на настъпване на посочените обстоятелства,
задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на
отписване на задължението.
В случая, установено, че С.П. Р. не е подавала
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009, 2011 и 2012 г.Подадена е ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2010 г., заведена с вх. № **********/26.04.2012 г., с която са декларирани
доходи по Приложение № 1, като безспорно е установено, че С.П. Р. не е
декларирала с подадената ГДД дължими от „Вал 04“ ЕООД парични суми в размер на
114 700.00 лв. в съответствие с изискванията на чл.50 ал.1 т.5 б. „б“ от ЗДДФЛ, според който, местните физически лица подават годишна данъчна декларация
по образец за
непогасените
към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните
пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля
40 000 лв.
Безспорно е установено и, че такива не са
декларирани и през 2009, 2011 и 2012 г., поради което съдът намира за
основателен изводът на приходната администрация , че цитираните по-горе
документи, с издатели Г.П. – управител на „Вал 04“ ЕООД и С.П. Р. са такива без
достоверна дата и са съставени за целите на ревизионното производство. Тази
констатация се подкрепя и от обстоятелството, че, макар, счетоводната справка
относно тази сума да носи датата 30.01.2010 г., отразените счетоводни
записвания не фигурират в оборотната ведомост, предоставена от дружеството в
хода на ревизионното производство.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна
и в частта й по ЗКПО, поради което следва да бъде отхвърлена, а РА, като
правилен и законосъобразен, да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото и претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова
се следва и същото се констатира в размер на 2 943.84 (две хиляди
деветстотин четиридесет и три и 0.84) лв.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВАЛ 04” ЕООД, ЕИК по Булстат ***,
с адрес на управление: ***, с управител Г.П., против Ревизионен акт № *********
от 13.12.2013 г. Издаден от М.Й.Л., на длъжност началник сектор, и Р.Б.Т.,
главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 199/25.02.2014 г. на и. д.
директора на дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, упълномощен със Заповед
№п 526/05.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП – София, в частта за
допълнително установен корпоративен данък за 2011 и 2012, съответно в размер на
9 109.45 лв. и 689.15 лв., с прилежащите лихви съответно – 1 585.68 лв. и 49.31
лв., и ДДС за внасяне в размер на 52 209.94 лв. с прилежащите лихви – 17 437.89
лв.
ОСЪЖДА “ВАЛ 04” ЕООД, ЕИК по Булстат ***, с адрес
на управление: ***, с управител Г.П., да заплати на дирекция “ОДОП” при ЦУ на
НАП гр. Пловдив, сумата от 2 944 /две хиляти деветстотин четиридесет и
четири/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/