Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24/11.03.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми
февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 47/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от Г.И.Б. от гр.Силистра срещу решение № 136/11.12.2018 г. по
гр.д.№ 35/16 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният
против П.И.С., Т.К.И., М.И.К. и Ц.И.Е.
иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено правото му собственост
върху описания в диспозитива недвижим имот и са присъдени разноските по делото.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния
закон, с молба за отмяна и за постановявате на ново решение по съществото на
спора, с което искът бъде уважен, с произнасяне по направеното възражение за
прекомерност на присъдените разноски.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението, вкл. в частта
му за разноските, предвид липсата на възражение за прекомерност на размера им,
направен при представяне на списъка за разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и
в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактническа обстановка:
Предявен е иск положителен установителен
иск за собственост от Г.И.Б. против П.И.С. и И.И.И., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му, основан на
твърдения за осъществявано давностно владение от 10.01.2005 г. върху недвижим
имот, находящ се в с. Гарван, обл. Силистра, подробно описан в исковата молба, с
правно основание чл.124 от ГПК.
Оспорвайки иска, ответниците оспорват както
твърденията за осъществявана от ищеца фактическа власт, така и периода на
владението и намерението за своене.
Не се спори между страните,
установява от приложеното заверено копие от предварителен договор, че на
10.01.2005 г. Ц.К. Ж. се е задължила да прехвърли на
ищеца Г.И.Б. правото на собственост върху процесния недвижим имот с площ от 82
декара в замлището на с.Гарван, обл.Силистра и е постигнато съгласие относно
съществените елементи на окончателния договор.
Безспорен е и фактът, че
прехвърлителката по предварителния договор е починала на 15.11.2005 г. и
окончателен договор за покупко-продажба не е сключен.
Страните спорят относно началния
момент на давността, на която ищецът се позовава като придобивен способ,като твърденията
му са, че давността е започнала да тече от сключването на предварителния
договор на 10.01.2005 г., а тезата на ответниците е, че евентуалната начална дата
на фактическата власт е датата на смъртта на прехвърлителката - 15.11.2005 г.
Правилен е извода на съда, че по
делото не са представени категорични доказателства за началния момент на осъществявано
от ищеца владение като единство от субективен и обективен елемент. Не са
доказани твърденията за начален момент на давността от датата на сключване на
предварителния договор, евентуално - от датата на смъртта на Ц.К.Ж.. За това обстоятелство са
събрани гласни доказателства – показанията на свид.П., арендатор на процесния имот и
управител на „Денитра“ ЕООД - Силистра, установяващи сключване на първият
договор за наем с ищеца след смъртта на Ц.Ж. Приложени са копия от договорите за наем от 2012
г., 2013 г. и 2014 г. със страни „Денитра“
ЕООД – Силистра, в качеството му на наемател, от една страна и наследници на Ц.Ж., представлявани от ищеца Г.И.Б.,
от друга страна, в които е цитирано приложеното към делото пълномощно от
20.10.2005 г. Пълномощното от Ц.Ж. упълномощава ищеца само за
получаване на рентата от процесния имот, но не съдържа клауза за сключване на
договори. Формулираното в цитираните договори за аренда качество на ищеца –
представляващ наследниците на Ц.Ж., изключва верността на твърдението
той да е упражнявал фактическа власт върху имота чрез трети лица за себе си.
По делото не са представени доказателства за субективно отношение на
ищеца към имота като собствен – противното се установява от показанията на
свид.П. Пред него ищецът е изказвал
опасения, че може да се наложи да връща пари от получената рента на
наследниците на Ц. Ж.
При липсата на доказателства за началния
момент на осъществяваното от ищеца владение, извод за неговата продължиленост
не може да бъде формиран. Не са представени и доказателства относно действия,
демонстриращи собственически намерения. Само факта на получаване на плодовете
от имота за повече от десет години в качеството му на пълномощник на починало
лице, действащо от името на неговите наследници и изразени опасения, че наследниците
могат да предявят права, изключва възможността той да бъде признат за
собственик по давност на процесния имот. В този смисъл, моментът на предявяване
на правата на ответниците /м.юли или м.ноември 2015 г./ е без значение за правния
спор. Ирелевантно е и знанието на ищеца относно факта дали роднините на Ц.Ж. са нейни наследници или само нейни
родственици.
Съдът е обсъдил доводите на
ответниците за липса на демонстрирано намерение за придобиване на имота и факта
на неплащане на данъци от ищеца, както и позоваването на решение №278/28.11.2016
год. по в.т.д.№355/2016 год. на АС - Варна, постановено без участието на
ответниците и е направил правилен извод за неотносимост на твърдяните факти към
спорния въпрос за владението на процесния имот.
Въз основа на цялостна преценка
на доказателствата по делото, изводът за неоснователност на предявения иск е правилен, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р
Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
136/11.12.2018 г. по гр.д.№ 35/16 г. на Окръжен съд – Силистра.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщавмането му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.