№ 83
гр. И., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100023 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес гр. С., бул.
„Б.“ 49, бл.53Е, вх. В против И. Й. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес и настоящ адрес:
град К., ул.“Я.“ № 22 за установяване на съществуване на вземане в размер на 3336.94 лева
главница по договор за потребителски кредит №*********** от 30.09.2019г., 1565.38 -
неплатено договорно възнаграждение от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; 426.67 лева - лихва
за забава от 16.10.2019 г. до 03.07.2021 г., 121.03 лева - законна лихва от 03.07.2021 г. до
26.08.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.08.2021г. в съда до окончателното му изплащане.
Освен това ищецът е предявил и осъдителен иск спрямо ответницата за заплащане на
сумата от 941,10 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата
от 2230,30 лева за закупена услуга „Флекси“.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №*********** от
30.09.2019г. е предоставил на ответницата сумата от 3700 лева . Срокът на действието на
договора е бил 36 месеца, като при годишен процент на разходите 49,04 %, като общото
задължение по кредита е възлиза на 6342,65 лева. Ответникът е платил изцяло пет
погасителни вноски и частично една погасителна вноска. Освен това с подписването на
договора ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги – услуга Фаст, включваща
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, чиято стойност
е 1110,00 лева и услуга Флекси, включваща отлагане на определен брой погасителни
вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежна дата, чиято
стойност е 2590,00 лева
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди се, че договорът за потребителски кредит и споразумението
за закупуване на пакет допълнителни услуги са недействителни. Прави се изявление за
1
разваляне на договора на основание чл. 68м ЗПП
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 1023/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
***/13.10.2021 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3336.94 лева - главница;
1565.38 лева - неплатено договорно възнаграждение от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; 426.67
лева - лихва за забава от 16.10.2019 г. до 03.07.2021 г., 121.03 лева - законна лихва от
03.07.2021 г. до 26.08.2021 г., както и законната лихва от дата на подаване на заявлението –
26.08.2021г. в съда до окончателното му изплащане. Длъжникът е възразил срещу заповедта
за изпълнение с твърдението, че претенцията се основава на нищожни и неравноправни
клаузи.
Освен това с разпореждане № 272 от 13.10.2021 г. по ч.гр. дело № 1023/2021 г. на РС-
И. е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение
заплащането на сумата от 941,10 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и сумата от 2230,30 лева за закупена услуга „Флекси“.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №*********** от
30.09.2019г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и И.Й. П., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума от 3700 лева, за срок от 36 месеца, при годишен
лихвен процент от 41,00 %, и годишен процент на разходите – 49,04 %, като общият размер
на плащанията по кредита е в размер на 6342,65 лева. В договора е посочено и
допълнително възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а именно „Фаст“
на стойност 1110,00 лева и „Флекси“ на стойност 2590,00 лева, като общото задължение по
кредита и пакета от допълнителни услуги е 10042,65 г. и размера на погасителната вноска –
279,00 лева. По делото е представен погасителен план към договора за потребителски
кредит ***********, в който са посочени вноските за главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Падежът на цялото задължение е на
15.09.2022 г.
Съгласно приложените към делото общи условия към договора за потребителски
кредит допълнителната услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане на искането за
отпускате на потребителски кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ – възможността за
промяна на погасителния план, включително срока на кредита, отлагане на вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж.
От приложените общи условия към договора за кредит /т. 12.3./ се установява, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. В т. 13.1 и т. 13.3. от Общите условия страните са се съгласили
единствено посочените от клиента адреси да са такива за кореспонденция и всяко известие,
отнасящо се до договора, изпратено на този адрес, да се счита за редовно връчено.
От приложения по делото Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от
30.03.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за отлагане на три месечни
вноски.
Съгласно представеното уведомително писмо от 05.07.2021 г. кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем, като видно от приложената обратна разписка ответницата не е била
намерена и не е получила на посочения в договора адрес на уведомлението за предсрочна
изискуемост.
От представеното платежно нареждане, което не е оспорено от ответника, се
установява, че на 30.09.2019 г. на И.Т. е била преведена сумата от 2948,02 лева по
2
посочената от нея банкова сметка.
Съгласно неоспореното от ответника извлечение от сметката по договора за
потребителски кредит, тя е платила пет месечни вноски от по 279,00 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„П. К. Б.“ ЕООД и И.Т. по договор за предоставяне на паричен заем. В тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задължението си за връщане на получената в заем сума.
Ищецът "П. К. Б." ЕООД претендира установяване съществуване на вземане за
главница в размер на 3336,94 лева, договорна лихва в размер на 1565,38 лева, лихва за
забава в размер на 426,67 лева и законната лихва в размер на 121,03 лева. Освен това се
иска осъждането на ответника на сумата от 941,10 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и сумата от 2230,30 лева за закупена услуга „Флекси“.
По отношение на претенцията за осъждането на ответника за заплащане на закупени
допълнителни услуги съдът приема, че в тази си част договорът е нищожен, доколкото
съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. Между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл.
12 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№
3686/2014г., I т.о. на ВКС, съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В настоящия случай, клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни
пакети от услуги, не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като е налице явна
нееквивалентност на престациите. Неравновесието между правата на търговеца и тези на
потребителя в случая се изразява в това, че за ползването на една сума, потребителят трябва
да заплати веднъж възнаграждение под формата на договорна лихва, втори път –
обезщетение за забавеното плащане и трети път – възнаграждение за пакет допълнителни
услуги. Уговорените услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и управляване на
кредита, поради което на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право няма право
да претендира заплащането им, а клаузата с която е договорено това право е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен това възнаграждението за услугата „Флекси“, на
практика е повече от половината от получената в заем сума и подобна уговорка е в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Приоритетното разглеждане
на искането за кредит и изплащане на самия кредит, се покрива с действие, което така или
иначе е дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на условията за
отпускане на кредита, и се различава единствено по срочността си. Приоритетността на
разглеждането на искането за отпускане на кредит не е очертана чрез обективни параметри,
така че е невъзможно да се прецени, че в действителност заемодателят е осъществил
подобна услуга. Затова и според съда е налице нееквивалентност между престациите, което
води до нищожност на споразумението за допълнителни услуги към договора за кредит.
По изложените съображения настоящият състав приема, че искът за осъждането на
3
ответника за заплащане на стойността на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явява
неоснователен.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 3336,94
лв. главница и 1565,38 лв. договорно възнаграждение съдът приема следното:
Страните са били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 11.11.2016
г. При сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а
ищецът - в рамките на своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона
за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. Ищецът като
кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит под формата на заем - 3700
лева, при уговорен годишен процент на разходите от 49,04 %., които са били общите
разходи по кредита за потребителя, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, изчислени съгласно
Приложение № 1 към ЗПК. Към момента на сключване на договора, към него е била
приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б..
Съдържанието на договора е съобразено със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. В договора се съдържа информация за данните
(име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита при
рефинансиране на предходен договор; фиксиран годишен лихвен процент и общата сума,
дължима от потребителя, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива
задълженията за главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. В договора се
съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
В случая договорът е обявен за предсрочно изискуем в съответствие с уговореното в
общите условия към него, като обстоятелството, че ответницата не е била намерена на
посочения в договора адрес е без значение за настъпването на предсрочната изискуемост,
след като тя не е уведомила кредитора за промяната на същия.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е
предоставил заемната сума. Страните не спорят и че ответникът е изплатил сумата от
1409,75 лева, след което е преустановил плащанията по кредита. В този смисъл съдът
приема, че е установено, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за връщане
на получената в заем сума, ведно с договореното възнаграждение за заемодателя.
За размера на задължението на ответника следва да се съобрази представения
погасителен план и изплатената от него сума. След като ищецът е заплатил сумата от
1409,75 лева и задължението за заплащане на стойността на допълнителни услуги се
основава на нищожни клаузи, то съдът приема, че с извършеното плащане са погасени
изцяло 8 погасителни вноски, включващи дължима главница и договорна лихва.
Затова и съдът приема, че следва да признае съществуване на вземането на ищеца за
главница в размер на 2715,89 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1335,77 лв.,
представляващо печалбата на заемателя, а за разликата до пълния предявен размер следва да
се отхвърли, като недоказан по основание.
Предвид констатираната забава в плащанията на задълженията на ответницата тя
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът изчислен от съда чрез
4
автоматизирана изчислителна система за изчисляване на лихви
/http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ възлиза както следва: лихва за забава за
периода от 16.10.2019 г. до 03.07.2021 г. в размер на 705,66 лева и законна лихва в периода
от 03.07.2021 г. до 26.08.2021 г. в размер на 61,90 лева.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат както ищецът, така и ответникът.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство /за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение/ и в заповедното производство /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 824,86 лева, от които следва да бъдат
присъдена сумата от 461,26 лева.
Ответникът е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, поради
което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да бъде присъдена сумата от
284,31 лева, която съответства на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Й. Т. ЕГН: **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес: град К., ул.“Я.“ № 22 дължи на „П. К. Б.„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 2 715,89 лв.
(две хиляди седемстотин и петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски кредит №*********** от 30.09.2019г., сумата от
1336,77 лв. (хиляда триста тридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.,
сумата от 705,66 лв. (седемстотин и пет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 16.10.2019 г. до 03.07.2021 г., сумата от 61,90 лв. (шестдесет и
един лева и деветдесет стотинки), представляваща законната лихва от 03.07.2021 г. до
26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
му предявен размер за главница в размер на 3336,94 лева, договорно възнаграждение в
размер на 1565,38 лева, лихва за забава в размер на 426,67 лева и законна лихва в размер на
121,03 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „П. К. Б.„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В срещу И. Й. Т., ЕГН: ********** за
заплащане на сумата от 941,10 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и десет стотинки),
представляващо възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 2230,30 лв. (две
хиляди двеста и тридесет лева и тридесет стотинки), представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Й. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес и настоящ адрес: град К., ул.“Я.“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б.„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от
5
461,26 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки) разноски в
заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П. К. Б.„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на И. Й.
Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: град К., ул.“Я.“ № 22 сумата от
284,31 лв. (двеста осемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6