Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, срещу Решението № 1875 от 22.11.2023 г. постановено по АНД № 3212 от 2023 година по описа на Районен съд – Пловдив, с което решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16-2300102/05.05.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Буллтек“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ вр. с т. 3 от Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично/студено пресоване на метали /Наредбата/.

В съдебното заседание касаторът не се представлява. С касационната жалба иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго такова, с което да потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – „Буллтек“ ООД се представлява в съдебно заседание от адв. А., който оспорва жалбата, поддържа писмен отговор, претендира разноски съгласно списък.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение намира решението на първоинстанционния съд за правилно, а жалбата за неоснователна.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Решаващия си извод за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е формирал на база констатацията, че фактът, че работодателят не е установил дали и как устройството е можело да бъде излъгано от оператора не може да се вмени в отговорност на дружеството, тъй като това не влизало в задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд. В случая се касаело за пълнолетно лице /потърпевшата/ с нормални интелектуални способности и опит в работата с тази и други машини, което напълно съзнателно е избрало да работи в различен от указания режим и да излъже защитния механизъм.

Тези съображения не се споделят от настоящата инстанция.

Съдът е приел за установено, че на 14.03.2023 г. в цех за механична обработка на метали, стопанисван от „Буллтек“ ООД на ексцентрична преса модел JL21-160 (погрешно посочена в АУАН като GL21-160) работила Г.С.. Същата като дългогодишен оператор на тази и други металообработващи машини, била с многократно провеждан инструктаж за работа на пресата, включително и сутринта на 14.03 от Корудов, който бил пряк началник, и именно той, в качеството си на ръководител на работния процес наредил да работи в ръчен режим на пресата. Този модел преса имала два режима на работа-ръчен и автоматичен. При ръчния режим пресата сработвала само когато операторът едновременно натисне две копчета на пулта, които били достатъчно раздалечени, за да е необходимо да се натискат с две ръце. След освобождаването на копчетата пресата се отваряла, за да се смени заготовката. Автоматичният режим на щанцата бил задаван от оператора и включван от копче, но пресата разполагала с механизъм за безопасност, който сработвал, когато последователно се затворят лявата и дясната вратички на работното поле.

Съдът е приел, че Г.С. самостоятелно взела решение да работи на автоматичен режим и не само това, но и шунтирала защитата на пресата като затворила само едната вратичка обезопасяваща работното поле, а лявата останала отворена. В един момент същата забравила, че пресата е на автоматичен режим, пъхнала ръката си в работното поле на пресата, която при поредното постъпателно движение затиснала ръката й.

С оглед настъпилата злополука, на проверка били изпратени инспектори на Д“ИТ“ Пловдив, като при оглед на пресата се установило, че същата работи при затворена дясна врата, тъй като датчикът давал сигнал че зоната е обезопасена. Не се установило това да е дефект или да има конструктивна или софтуерна намеса в пресата. След извършване на проверката, щанцата била запечатана и били дадени предписания с нея повече да не се работи докато не се направи механизъм, по който да бъде обезопасена зоната. Такъв бил направен от жалбоподателя като били поставени допълнителни светлинни завеси и допълнителен краен изключвател, който не позволявал машината да функционира в автоматичен режим при опит за шунтиране от страна на оператора.

Възприемайки безкритично наведените с жалбата твърдения, първостепенният съд е изложил мотиви за съпричиняване от страна на Г.С., при което се изключвала административноназателната отговорност на дружеството. Съдът е посочил, че дори при най-добросъвестно изпълнение на задълженията на длъжностните лица не би могло да се предвиди, дали при умишлено „шунтиране“ на системата този защитен механизъм няма да сработи.

В тази връзка следва да се посочи, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат, би имало правно значение само в исковото производство по чл. 200 и сл. от КТ пред общия съд/с оглед евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ и то само при допусната груба небрежност/.

Релевантното обстоятелство по делото е да се установи обема на дължимата грижа от страна на дружеството-работодател, в аспекта на общото задължение по см. на чл.275 от КТ.

С разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда е въведено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Като част от административно наказателната преписка е Протокол № 23/21.03.2023 г., който е споменат от съда, но не е правилно ценен.

Изрично в протокола е отбелязано, че машината е надлежно обезопасена, като е извършено следното: поставени са допълнителни светлинни завеси и допълнителен краен изключвател, който не позволява машината да функционира в автоматичен режим при опит за шунтиране от страна оператора.

Действията извършени в изпълнение на предписанието на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, по несъмнен начин водят до извода, че на процесната дата, с процесната преса, не са били спазени изискванията на чл.275 от КТ.

По изложените съображения настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и като такова следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция намира, че извършеното от „Буллтек“ ООД нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство в частта му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Буллтек“ ООД.

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

Като не е спазил изискванията за експлоатация на използваната в обекта ексцентрична преса модел JL21-160, санкционираното лице е нарушило изискването на посочените по-горе подзаконови нормативни актове и правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда. Наложената имуществена санкция от 3000 лева е към минимума определен в посочената разпоредба от 1500 до 15 000 лв. и изпълнява целите на наказанието съгласно чл. 12 от ЗАНН. Изключва се и приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед високата степен на обществена опасност на санкционираното деяние.

Предвид изхода на делото на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде присъдена сумата от 160 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо и претендирано за процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1875 от 22.11.2023 г. постановено по АНД № 3212 от 2023 година по описа на Районен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2300102/05.05. 2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Буллтек“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ вр. с т. 3 от Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично/ студено пресоване на метали.

ОСЪЖДА „Буллтек“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, БУЛСТАТ *********, сумата от 160 лв. (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: