№ 36
гр. Севлиево, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят М. В. С.. от с. ***, община Горна Оряховица, чрез адвокат
Р.И. от ВТАК, е обжалвал наказателно постановление № 21-0341-000506 от 08.12.2021
година на ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2,
предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като в хода на административното производство са допуснати
редица процесуални нарушения от категорията на съществените, както и неправилно в
наказателното постановление е посочена действителната фактическа обстановка.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката,
се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
22.12.2021 година. Видно от входящия номер на жалбата, същата е постъпила в
деловодството на РУ на МВР – Севлиево на 29.12.2021 година, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
1
На 06.11.2021 година в РУ на МВР – Севлиево бил получен сигнал за
възникнало ПТП на път № 404 км. 3+200 в посока на движение към село Богатово,
община Севлиево. На мястото на инцидента бил изпратен патрулен епик в състав
свидетелите Г.П. и С.Д.. При пристигането си на място полицейските служители
провели беседа с двамата водачи на автомобилите, които били с нанесени материални
щети, и след като съобразили обясненията им и разположението на двата автомобила,
свидетелят Георги Николов съставил Протокол за ПТП и актове за установяване на
административно нарушение и на двамата водачи, като приел, че водачът на л.а. Опел
Зафира С.рял за престой в дясната пътна лента на платното, без да обезопаси района, а
жалбоподателят, който се движел зад него с несъобразена скорост С.рямо пътните
условия и релефа на местността, при възникналата необходимост – С.рялото ППС, не
уС.ял да намали скоростта си и да С.ре, при което с предната си дясна част на
автомобила ударил отзад С.релия в дясната лента по посока на движението л.а. „Опел
Зафира“, собственост на С.С. от гр. Севлиево, при което настъпило ПТП.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние, извършено от
жалбоподателя, като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. След съставянето на акта,
същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае с него и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН № 474512 от
06.11.2021 година жалбоподателят вписал в него, че има възражения, без да сочи какви
са същите. По делото липсват данни той да е депозирал писмени възражения срещу
съставения му АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 08.12.2021 година ВПД Началник на
РУ на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 1210341-
000506, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически
обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление,
квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя С.
глоба в размер на 200,00 лева.
В хода на производството съдът изслуша жалбоподателя и актосъставителя
Г.П.. Последният обясни, че когато отишъл на място видял, че автомобилът
«Мерцедес», който бил управляван от жалбоподателя, се намирал в лявата част на
пътното платно за движение в посока с. Богатово, а другият автомобил бил в дясната
част извън платното за движение в посока гр. Севлиево, тъй като се бил завъртял от
удара. При разговор с двамата водачи свидетелят взел решение, че и двамата водачи
имат вина за настъпването на пътно транС.ортното произшествие, като вината на
водача на лекия автомобил «Опел Зафира» се състояла в това, че бил С.рял на пътното
платно и престоявал на него без причина, а вината на жалбоподателя в това, че се
движел с несъобразена скорост С.рямо пътните условия и при възникналата пречка в
движението /в случая С.релия пред него автомобил/, не намалил скоростта си на
2
движение и не С.рял, при което го ударил. Свидетелят Г.П. заяви, че между двамата
водачи имало разногласие, като водачът на л.а. «Опел Зафира» твърдял, че
автомобилът му се движел бавно с включени аварийни светлини, а другият –
жалбоподателят, че автомобилът пред него бил С.рял внезапно на пътното платно и чак
след С.ирането пуснал аварийните светлини. Полицейският служител потвърди
категорично пред съда, че автомобилът «Опел Зафира» бил С.рян на пътното платно, а
не на банкета, че пътят бил в ремонт, както и това, че асфалтът бил сух, че участъкът
бил прав и равен и че било светло и с ясна видимост. Г.П. не можа да си С.омни дали
аварийните светлини на ударения лек автомобил били пуснати, но обясни, че водачът
му бил казал, че усетил някаква миризма и затова С.рял на пътното платно. В тази
връзка свид. П. каза, че не е усетил никакъв мирис и че С.оред него е нямало причина,
поради която водачът на автомобила да не го е С.рял в дясно на банкета, с което да не
пречи на движението. Именно поради това в изготвения от него протокол за ПТП,
свидетелят приел, че вина за възникването на транС.ортното произшествие има
водачът на л.а. «Опел Зафира», който не е обезопасил района, където С.ира, тъй като е
С.рял за престой в дясната пътна лента, а не на банкета. Вината на жалбоподателя била
в това, че се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, тъй като пътят бил в
ремонт, и поради тази причина не намалил скоростта си нан движение и не С.рял. В
отговор на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя за скоростта на
движение на жалбоподателя, свидетелят Георгиев заяви, че той няма как да установи с
каква скорост се е движел същия.
Жалбоподателят заяви пред съда, че автомобилът, който се е движел пред него,
С.рял внезапно на пътното платно и че поради това направил опит да намали скоростта
и да избегне удара, като завъртял волана на ляво, при което ударил С.релия автомобил.
Жалбоподателят категорично заяви, че не е имало пуснати аварийни светлини на
С.релия внезапно пред него лек автомобил и че видял как водачът му се е мъчил да ги
пусне, след като вече бил ударен и жалбоподателят отишъл при него, за да го пита дали
има пострадали. Жалбоподателят обясни и че бил на около 5-6 метра, когато другият
автомобил С.рял внезапно пред него.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица съгласно
представената по делото Заповед Рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 година.
В хода на съставянето им са допуснати обаче груби нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
3
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да С.рат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да С.рат, когато
възникне опасност за движението".
С.оред наказващия орган жалбоподателят се е движел с несъобразена с пътните
условия и релефа на местността скорост. Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена
скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички
характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с
оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не
е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В
конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй
като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод
относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и
съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранС.ортните
особености, а именно с пътните условия. В с. з. по безС.орен и несъмнен начин се
установи, че във въпросният участък от улицата са били извършвани ремонтни
дейности. БезС.орно се установи също така, в това число и от показанията на
разпитания полицейски служител, че участакът бил прав, че настилката била суха и
времето било ясно с много добра видимост. Освен това от данните по делото се
установи, че водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“ е С.рял внезапно автомобила
на пътното платно пред жалбоподателя, който при това положение е бил изправен пред
невъзможността да съобрази скоростта си на движение и по – точно да намали или да
С.ре.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност
на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по
несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на
извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното
постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение
и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е
ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление
нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съгласно
параграф 30 от ДР на ЗДвП "ПътнотранС.ортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
4
други материални щети. В конкретния случай е налице разминаване между
обстоятелствената част, която е възприел АНО, а именно, че в конкретния случай било
налице движение с несъобразена скорост С.рямо пътните условия и релефа на
местността /без да сочи какви са те/, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не
избира скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да С.ре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение. Не става ясно
какви са били пътните условия и съответно релефа на местността, за да може да се
прецени с какво не е съобразена скоростта му. При това положение съдът е затруднен
да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на
скоростта си на движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото изобщо не са
посочени такива в наказателното постановление.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да
посочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да С.рат пред всяко предвидимо
препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които
имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като
в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде С.ряно пред
всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации,
когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транС.ортно произшествие. В случая не се установи по безС.орен начин, че вина за
настъпване на произшествието има жалбоподателя /така е приел и полицейският
служител, изготвил протокола за ПТП/ и че причина за същото е движението му с
несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост, за които между
другото изобщо липсва посочване и описание в наказателното постановление.
Преценката на гореизложеното дава на съда основание да приеме, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените от него
разноски по делото, но процесуалният му представител направи изрично изявление в
съдебната зала, че не претендира такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0341-000506 от 08.12.2021 година
на ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което на М.В. С.,
ЕГН: **********, от с. *** община Горна Оряховица, ул. „***“ № 18, на основание чл.
179, ал. 2, предложение първо от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба
в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6