Решение по дело №16940/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2493
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20191100516940
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, VІ - 12 състав в закрито заседание на .............................................г. в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мария Вранеску                                                        

                                            Членове:    Пламен Колев

                                                             Никола Чомпалов

при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 16940 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.437 ГПК.

                Производството по делото е образувано по жалба на ЗАД “Б.В.И.Г.” срещу Постановление от 05.09.2019 г. по изп. дело № 20191110400964 на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд Д.Г., 12 участък, с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело над размер  200 лева.

         В жалбата се твърди неправилност на постановението. Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение е завишено, не е съобразено с липсата на  фактическа и правна сложност на правния спор, както и не е отчетено, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

         Сочи, че осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния представител на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за образуване на изпълнително дело - 200.00 лв., до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

         Взискателят не е изразил становище по молбата.

         ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Изпълнението на задължението се осъществило чрез принудително събиране на вземането от длъжника  по негова банкова сметка ***, след срока на доброволно изпълнение, поради липса на плащане в този срок.

         Жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. чл.435, ал.2, т.7 ГПК - постановление на ЧСИ за  разноски, от лице с правен интерес - длъжник в изпълнението и следователно е процесуално допустима.

         Съдът, като се запозна с представените по делото документи, намери от фактическа страна следното:

         Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя С.Т.В., чрез адв. Т.П. - негов пълномощник, въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2019 г., за сумат 4 637,02 лв., ведно със законна лихва от 10.12.2005 г. до 19.03.2008 г.

         Към молбата е представено пълномощно на адв.П.,  както и ДПП,  въз основа на който е  договорено и заплатено възнаграждение в  размер на 500 лв.

         На длъжника е била връчена ПДИ, инкорпорираща постановлението за разноските в размер на 500 лв., включващи ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, за пазач и пр. и др.) Тъй като липсва разбивка по пера за да се установи какви конкретно суми са включени в този сбор(напр. по делото липсват доказателства за назначаване на пазач, изготвяне на експертизи и пр.), съдът приема, че сумата, съответстваща на тази по договора за правна помощ, е за адвокатско възнаграждение.

         На 26.08.2019 г., т.е. в срока за обжалване, длъжникът е депозирал възражение, съдържащо искане за намаляване на адвокатското възнаграждение.

         С обжалваното постановление от 05.09.2019 г. ЧСИ е отказал да извърши намаление.

         По делото липсват доказателства за погасяване на задълженията от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение. Вземането е събрано принудително след срока, чрез запор на сметка на длъжника в Р. АД.

         При така установената фактическа обстановка съдът намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

         Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса.

         В случая длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Погасяването е осъществено благодарение на възлагането на изпълнението чрез посочения от длъжника изпълнителен способ. Следователно се дължат разноски като за образуване на изпълнителното дело, така и за осъщественото процесуално представителство и защита на взискателя, предприето от неговия пълномощник(т.6 от ТР № 2/15 г.) Техният  минимален размер е  200 лв. за образуване и 277,95 лв. пропорционална такса, т.е. общо 477,95 лв., като съдът не намира, че разликата до 500 лв. е прекомерна.

         Горното налага извода за неоснователност на жалбата.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р Е Ш И :  

 

         ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.09.2019 г. по изп. дело № 20191110400964 на Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд Д.Г., 12 участък, с което е отказано намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

         Решението не подлежи на обжалване.

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         чл.:  1    

                                                                                                                                                                            2.