Решение по дело №1878/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,09.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.09.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1878 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Съдът дължи произнасяне по предявени на 18.10.2017 г. от Д.Д.К.,гражданин на САЩ,роден на *** г.,със съдебен адрес *** офис 507 чрез адв.адв.Й.В. и Н.А. от САК,против П.В.К. с ЕГН ********** ***,искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

    Ищецът твърди,че с ответницата били съпрузи в процес на развод.Също така били родители на ненавършилите пълнолетие Р. и А. К.,както и съсобственици в режим на СИО на недвижим имот,представляващ урегулиран поземлен имот/УПИ/ ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград,одобрен 1988 г.,с площ от 625 кв.м.,заедно с построената в имота масивна жилищна сграда,застроена на 62 кв.м.,както и със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът бил придобит с нот. акт за покупко-продажба №38 т.ІІ номер от описна книга 212 и номер от входящ регистър 673 от 06.02.2013 г..

    До м.06.2016 г. всички живеели в гр.Доха Катар,а от м.06.2016 г. ответницата се установила в България заедно с децата.Страните били във фактическа раздяла от 2014 г.. Имотът се ползвал изцяло от ответницата,чрез родителите й Р. Кирилова и Валентин Димитров,а след установяването й в България-и от нея лично.

    Продажната цена била заплатена от сметката на ищеца, за закупуването на имота ищецът бил изтеглил кредит,който бил изплатил изцяло сам по време на фактическата раздяла.

    Имотът бил закупен с цел да бъде използван като лятна вила,в която децата да прекарват летните си ваканции. Ищецът не бил давал съгласие родителите на ответницата да живеят постоянно в него,използвайки го като свой и по този начин препятствайки го да го ползва.

    През 2016 г.,ищецът бил изпратил покана до ответницата и родителите й,вкл. да заплащат наем,ако не пожелаят да напуснат имота.До момента,същите нито били освободили имота,нито били заплащали наем.Фактите били установени по бракоразводното дело.На поканата бил изпратен отговор от ответницата,чрез адвокат,в който отговор ответницата била изложила,че родителите й се били преместили да стопанисват и поддържат къщата по силата на упълномощаване и че ще продължавали да живеят в нея. Поставяла ползването от страна на ищеца под условие,което било равнозначно на противопоставяне да ползва.Родителите й също били изпратили отговор в този смисъл,в който допълнително били заявили,че не желаели да препятстват ползването.Но ищецът не бил получил нито ключ,нито възможност за достъп.

    Когато идвал в България да вижда децата,вкл. през лятото на 2017 г.,ищецът бил принуден да отсяда на хотел и да наема апартаменти,за да бъде с тях.Тези факти също били установени по бракоразводното дело.

    На 09.08.2017 г.,ищецът бил изпратил до ответницата втора покана,получена на 14.08.2017 г.,с която претендирал сумата от 5 700 лв.-обезщетение за лишаване от ползването,считано от 05.04.2016 г..На втората покана ответницата не била отговорила.В поканата,ищецът отново бил поискал предоставяне на достъп до имота.

    Исканията са ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца:

    -6 300 лв. обезщетение за периода от 06.04.2016 г. /датата,на която ответницата била отговорила на първата покана/ до датата на предявяване на исковата молба /18.10.2017 г./;

    -законната лихва,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата;

    -450 лв. лихва за забава,считано от 06.04.2016 г. до 18.10.2017 г..

    Претендират се и разноските по делото.

    В срока за отговор,от ответницата е постъпил такъв, чрез адв.И.Г.Ц. *** офис 4.Оспорва исковете.На първо място,излага доводи за недопустимост-имотът не бил индивидуализиран точно,не било уточнено и каква част от претендираното обезщетение касаела къщата и каква-дворното място.Нямало и основание да претендира обезщетение,при наличието на брачно правоотношение между страните,цитира съдебна практика.Излага и доводи за неоснователност-след фактическата раздяла,ищецът бил в България само няколко дни,през които не бил лишаван от възможността да ползва имота.Не ползвал именно защото не живеел в България. Изразява съгласие когато бил в България,тя да се отстранява от имота,предвид обострените им отношения. Доколкото децата живеели в имота,изразява пък несъгласие същият да бъде отдаван под наем,доколкото жилището се ползвало по предназначение и било неподеляемо.Оспорва исковата претенция и по размер-обезщетение евентуално се дължало от датата на нарочното писмено поискване,в случая-от 14.08.2017 г.,когато покана й била връчена. Освен това,заявеният размер бил прекомерен,наемите в селото били значително по-ниски.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    На 22.10.2004 г. между страните е бил сключен граждански брак.От брака са родени две деца-на 31.01.2006 г. Р. и на 22.01.2009 г. А..Бракът е бил прекратен с решение №327484/31.01.2018 г. по гр. дело №7524/2016 г. на РС София/по делото не са ангажирани доказателства за влизане в сила на решението/.

    Горното е видно от представените по делото удостоверения за сключен граждански брак и за раждане 2 бр. и съдебно решение.

    На 06.02.2013 г.,ответницата е закупила недвижим имот,представляващ урегулиран поземлен имот ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград,с площ 625 кв.м.,заедно с построените в имота : двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м.,стопанска постройка и други подобрения.

    Горното е видно от представения нот. акт №130 т.І рег. №732 дело №65/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС Венцислав Василев.

    Касателно ползването на имота,вкл. в процесния период:

    Видно от представената покана от ищеца до родителите на ответницата,получена на 22.03.2016 г.,ищецът е поканил родителите да заплатят по 150 лв. месечно-обезщетение за лишаване от ползването,както и да заплащат за в бъдеще обезщетение в същия размер.

    Видно от представените отговори от родителите на ответницата и от самата ответница,изпратени на 06.04.2016 г.,същите са заели позиция,че родителите не ползват,а поддържат,по силата на уговорка с ответницата.

Видно от представената покана от ищеца до ответницата,изпратена на 09.08.2017 г. и получена на 14.08.2017 г.,ищецът е поканил ответницата да заплати сумата от 5 700 лв.-обезщетение за лишаване от ползването,считано от 05.04.2016 г. до момента,както и да заплаща за в бъдеще обезщетение в размер на 300 лв. месечно.Поискал е и достъп до имота.

Видно от представения отговор на исковата молба по бракоразводното дело,ответницата твърди,че от началото на м.06.2016 г. с децата живеят в имота.

    Видно от представената справка от НБДН,ответницата е с настоящ адрес *** от 16.02.2018 г..

Видно от представената в легализиран превод електронна кореспонденция между страните,ответницата е уведомила ищеца за преместването на децата в гр.София /имейл от 12.02.2018 г./,както и че се противопоставя да ползва къщата/имейли от 14. и от 21.05.2018 г./.

Видно от представеното сведение от м.06.2018 г. по преписка на РУ на МВР гр.Враца,ответницата заявява,че няма да допусне ищецът да ползва имота,докато не се произнесе съда.От 2014 г. същият не бил посещавал имота.

    По делото е допуснат и изслушан свидетел/доведен от ответницата/,за чиито показания следва да се отбележи единствено,че кореспондират със събраните писмени доказателства-че родителите на ответницата са се преместили в имота,за да й помагат при отглеждането на децата след прибирането й в България през 2016 г.,че ищецът не е идвал във Враца,че е искал да влезе в имота но през 2018 г.,като не е бил допуснат.

По делото е допусната и изслушана и съдебна експертиза за изчисляване пазарния наем на имота за периода.Вещото лице е посочило,че е използвало два метода за изчисляване-сравнителен/оценка по аналог/ и приходен /чрез капитализиране на доходите/.При равна тежест на двата метода/и при разлика от 15% между крайните резултати/ е определило пазарен наем на сградата 415 лв. месечно и на целия имот-498 лв. месечно/влияние на парцела от 20%/.Посочило е и че е нямало оферти за отдаване под наем на подобни имоти в селото и поради близостта на гр.Враца е съобразило оферти за отдаване под наем на етажи от къщи в града.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с правен интерес.По основателността им:

Иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС:

Разгледан по същество,искът е частично основателен-и по основание,и по размер.

Съгласно чл.31 ал.2 от ЗС,когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,същият дължи обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени от деня на писменото поискване.

Ищецът следва да докаже : 1.че имотът е съсобствен с ответника;2.че е отправил писмена покана;3.че ответникът ползва имота или ползва площ,по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността/достатъчно е да докаже,че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата/;4.ползата,която е пропуснал след поканата,обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

По отделните елементи на фактическия състав на обезщетението:

1. Обща в случая е само жилищната сграда в имота. Страните нямат спор,че сградата е съпружеската имуществена общност/СИО/,като придобита от ответницата по възмезден начин по време на брака с ищеца.Съдът приема довода на ответницата,че ищецът не е станал собственик и на земята,предвид установените в чл.29 от ЗС ограничения за придобиване на земя от чужденци/ограниченията,въведени с ЗС,имат приоритет пред уредбата на СИО в СК/.

2. Поканата от 2016 г. няма характер на писмено поискване.Същата точно и ясно е адресирана до родителите на ответницата.Няма значение,че и ответницата е отговорила.Едва поканата от 2017 г. е годна да я ангажира.

Съответно,Съдът приема,че ответницата може да дължи обезщетение за ползването само на сградата и само за периода 14.08.-17.10.2017 г. вкл..

3. Касателно ползването : под ”лично ползване” се разбира всяко поведение на съсобственик,което препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове.Между страните е безспорно,в този смисъл са и свидетелските показания,че във визирания в исковата молба период в имота са живеели ответницата и децата/дошли да живеят след фактическата раздяла между страните/.Ищецът е идвал в България,но не е стигал до с.Згориград.Изявявал е претенции да ползва,като същите първоначално са били насочени към родителите на ответницата,които също са живеели в имота,за да го поддържат и да помагат на ответницата в грижите за децата.

Доколкото неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване,за да може да претендира обезщетението,тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване,а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си,Съдът приема,че ответницата е ползвала имота,заедно с децата.

4. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят два момента : освен средния месечен наем на имота/съизмерител на реално пропуснатата полза/,че и децата на страните са ползвали имота/тъй като ищецът има задължение по СК да им осигури жилище/.

Съдът ще се позове на чл.162 от ГПК за да се облегне на заключението на вещото лице, което е предложило суми с някои условности/липсата на сделки с подобни имоти/. Съответно,при претендирани от ищеца 340 лв. месечно за неговия дял,Съдът ще приеме само 207.50 лв. и само за сградата и при ползването и от децата ще редуцира сумата с 1/2.При което изчислява меродавния размер на обезщетението за периода 14.08.-17.10.2017 г. вкл. на сумата от 217.55 лв..

По горните съображения,искът следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 217.55 лв.,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Иска за заплащане на лихва за забава върху обезщетението:

Искът се преценява като изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Ответницата е изпаднала в забава с изтичането на периода,за който се претендира обезщетение чл.31 ал.2 от ЗС,а лихва за забава фактически се претендира до кР. на периода.В случая се дължи само законната лихва,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.Фактът,че размера на обезщетението се съизмерява и изчислява с месечния пазарен наем,не придава на обезщетението характер на периодично/месечно/.

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответницата следва да заплати на ищеца и разноските по делото/302 лв. държавна такса по исковете,600 лв. адвокатско възнаграждение,300 лв. възнаграждение на вещо лице,5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 10 лв. такса за издаване на скица/,съразмерно уважената част от исканията-39.22 лв..Ищецът следва да заплати на ответницата деловодни разноски/700 лв. адвокатско възнаграждение/,съразмерно отхвърлената част-677.44 лв.. По компенсация,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 638.22 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА П.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.К.,гражданин на САЩ,роден на *** г.,сумата от 217.55 лв.-обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот,представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м.,построена в урегулиран поземлен имот ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград,за периода 14.08.-17.10.2017 г. вкл.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в останалата му част до пълния му размер,както и за заплащане на лихва за забава върху обезщетението до 18.10.2018 г. изцяло,като неоснователни и недоказани.

 

 

ОСЪЖДА Д.Д.К.,гражданин на САЩ,роден на *** г.,да заплати на П.В.К. с ЕГН ********** *** сумата от 638.22 лв.-разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :