№ 71
гр. Търговище, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20243500900040 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Образувано по искова молба вх. № 2657/10.07.2024 г., депозирана от Р.
К. М., ЕГН **********, от гр. *****, чрез процесуалния й представител адв. Г.
Х.-САК, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, с която молба е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
за сумата 30 000 лв., частичен от 50 000 лв. - претендирано допълнително
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, поради настъпило усложнение в здравословното й състояние и
преживяни нови болки и страдания, вследствие операция на дясното бедро на
30.03.2022 г. в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, пряко свързани с получените
увреждания при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г. в гр. Търговище, причинено
от лице, управлявало МПС, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и претенция за лихва за забава върху
главницата от датата на уведомяване на застрахователя (25.08.2022 г.) до
окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
1
В о.с.з. от 24.10.2024 г., по молба на ищцата, е допуснато увеличение на
иска за главницата в размер на 50 000 лв. Ответната страна, чрез юриск.
оспорва предявения иск, по съображения, че претендираните неимуществени
вреди са овъзмездени с постановеното по т.д. № 30/21 г. на ОСТ решение,
влязло в сила.
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
Претенцията за обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че
вследствие на инцидента от 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422, от който
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, за които в предходно
производство по иск по чл. 432 КЗ, с решение № 29/19.11.2021 г. по т.д. №
30/2021 г. й е присъдено обезщетение в размер на 200 000 лв., впоследствие, на
28.03.2022 г.при ищцата е настъпило влошаване на здравословното й
състояние, изразяващо се в болки в дясното бедро и открита рана в областта
на оперативния цикатрикс, поради което се наложило за пореден път да
постъпи в УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, с болничен престой до
03.04.2022 г., през което време й е извършена нова оперативна намеса,
представляваща открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур
чрез кръвна репоцизия и поставяне на метална остеосинтеза. Вследствие на
непланираната оперативна интервенция ищцата е преживяла нови болки и
страдания, които не са предмет на предходното съдебно производство. И тъй
като по предявената от нея застрахователна претенция, получена от ответника
на 25.08.2022 г., за заплащане на вреди, получила обезщетение само за
претендираните имуществени вреди, но отказ за неимуществени, предявява
настоящия иск.
Ответника оспорва иска, с доводи, че претендираните вреди са били
взети предвид при постановяване на решението по т.д. № 30/2024 г. на ОСТ.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено
следното:
С решение № 29.12.2021 г. по т.д. № 30/2021 г. на ОСТ, съдът е уважил
изцяло предявения от Р. М. срещу ЗД „Евроинс“ АД, гр. София, иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, като е осъдил ответното застрахователно дружество да й заплати
сумата 200 000 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
2
телесни увреждания и други негативни изживявания, както и сумата 24
015,39 лв. (двадесет и четири хиляди петнадесет лева и 39 стотинки) –
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които
вреди са настъпили в резултат на ПТП от 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422,
с управлявания от Б.Р. Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег.№ РР 93-37 ВА (в
който микробус на предна дясна седалка е пътувала ищцата), предизвикано от
Н.Ш.Н. при управление на автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т 69-69 ТН, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД “Евроинс“
АД-гр.София, ЕИК ********* по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица с действие от 14.02.2020 до 13.02.2021 г. - на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от
02.04.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 19 695.62 лв. –
представляваща заплатените от ищцата съдебни разноски по делото за
държавна такса, адв.възнаграждение, възнаграждения за съдебни експертизи и
5лв. за удостоверение - на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. С влязло в сила решение №
87/19.03.2024 г., постановено по Втд № 94/2022 г., Апелативен съд Варна
частично е отменил първоинстанционното решение, поради погасяване на
паричните задължения чрез последващо образуването на въззивното
производство плащане, на осн.чл. 235, ал. 3 от ГПК.
След постановяване на решението, поради настъпили допълнителни
травматични увреждания и претърпяна оперативна намеса и лечение, на
25.08.2022 г. ищцата е отправила претенция до ответника-застраховател (л. 84
и сл.), но получила писмен отказ-уведомление, тъй като претендираните вреди
попадат в обхвата на вече изплатеното обезщетение по т.д. № 30/21 г., към
него момент висящо пред ВАпС (л. 88).
От приетите писмени доказателства, в т.ч. и от приетата и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице -
ортопед въз основа на медицинските данни и след личен преглед на ищцата, се
установява, че по време на ПТП на 15.10.2020 г. е получила счупване в
долната част на дясната бедрена кост, поради което е лекувана с открито
наместване и вътрешна фиксация през м. ноември 2020 г. В началото на 2022 г.
е получила рана, болки и деформация в долната част на дясното бедро и
отново е постъпила за лечение в „УМБАЛ-Св. АНА” гр. София, при което е
отстранена остеосинтезата от предната операция и е извършена остеосинтеза
двустранно, с опресняване на костните краища и поставяне на остеопластика с
3
костен присадък. Последвало е отново щадящо и постепенно натоварване на
крайника, продължителна рехабилитация и пълно обременяване след около 6
месеца. Вещото лице е посочило, че раната на дясното бедро в областта на
оперативния цикатрикс е следствие на уврежданията, получени от процесния
пътен инцидент на 15.10.2020 г., когато е получила счупване в долната част на
дясната бедрена кост, с последвало оперативно лечение, като поради
несрастване на фрактурата е получено счупване на остеосинтезата с разпад на
последната, довело до декубитална рана, отвътре навън в областта на
оперативният белег. На въпроса „Кога за пръв път е констатирана рана на
дясното бедро в областта на оперативния цикатрикс“, експертът е
отговорил, че в началото на м. март (2022г.) се появява рана в областта на
оперативният цикатрикс по външната повърхност на долната част на дясното
бедро, като поради естеството на травмата в долната част на дясното бедро
високоенергийна от ПТП и зона с ограничени регенеративни способности,
засягащи колянната става, са довели до незадоволително срастване и в по-
късен етап се е компрометирала остеосинтезата с разпад на последната и
декубитална рана на кожата в областта на оперативният цикатрикс. Същото е
наложило отстраняване на металната плака и винтове, опресняване на
костните краища, нова остеосинтеза — този път двустранно от вътрешната и
външна страна в долната част на дясната бедрена кост и остеопластика е
костен присадък. Възстановителните процеси при ревизия на забавено
срастване или несрастване на счупвания протичат между 6 и 12 месеца до
получаване на задоволително придвижване без помощни средства и
самостоятелна походка. По време на предоперативния период състоянието на
ищцата е било съпроводено с болезненост и невъзможна функция в десния
долен крайник, поради получената рана, деформацията и патологичната
подвижност в долната част на дясното бедро. По време на оперативното
лечение и ранния оперативен период болезнеността е особено интензивна и
непрекъсната, поради големият обем на извършената оперативна
интервенция: оперативни достъпи за отстраняване на имплантираните уреди,
допълнителен достъп по вътрешната част на дясното бедро с имплантиране на
две плаки - медиална и латерална; опресняване на фрактурните краища и
поставяне на остеопластичен материал - най-вероятно Алоприсадък. Първите
2-3 месеца е възможен значителен оток в областта на операциите и дясната
подбедрица и бедро, походката е била невъзможна без помощни средства,
4
движенията в дясната колянна става са били силно ограничени и болезнени,
като в момента са ограничени в значителна степен, които смущават
функцията. Липсват пълно разгъване на колянната става с дефицит от 10
градуса и пълно сгъване с възможност до 60-70 градуса (вж. и поясненията на
в.л. в о.с.з). Походката в момента е самостоятелна, без помощни средства с
леко накуцване и невъзможно клякане. В с.з. в отговор на въпроси на страните
и съда, медицинският експерт категорично е заявил, че при предходната
експертиза, не се е допускало това нещастно стечение на обстоятелствата при
ищцата – че ще се счупи импланта вследствие на несрастването, като е
пояснил, че „това нещо се е счупило извънредно, в течение на
обстоятелствата, вследствие на несрастване на счупването“, тъй като
няма имплант, който при несрастване на счупването да може да издържи на
такова натоварване. Докато при срастване нямало проблем – имплантите се
правят да издържат 6-12 месеца, през което време настъпва срастването, но
при ищцата в конкретния случай това нещо не се е случило в рамките на 2
години – от есента на 2021 г. до м. варт 2023 г. Въпреки, че след първите
операции ( 2000 и 2021 г.) да е имало подобрение в състоянието на ищцата –
ходила е , движела се е, това нещо (несрастването) не може да се предвиди
дали ще се случи или не, няма рентгенологичен образ на несрастването.
Според експерта, счупване на имплант се получава само при несрастване , и то
се получават при постепенна умора от стъпване, вследствие на
микродвижения на мястото на импланта от това, че костта се движи
минимално.
От показанията на св. А. М. (майка на ищцата) се установяват в
подробности преживяните от младата жена болки, страдания, битови и лични
неудобства, нейното физическо и психично състояние, период на
възстановяване, които в подробности ще бъдат обсъдени от съда по-долу, в
мотивите. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка въпреки
близката й родствена връзка, съобразявайки разпоредбата на чл. 176 от ГПК,
тъй като от една страна има преки, непосредствени впечатления от
състоянието и преживяванията на дъщеря си, с която живеят заедно след
произшествието през 2020 г., за да й бъдат, заедно с бащата, в помощ както
лично на нея, така и за отглеждането на 5 годишното й дете; от друга страна -
нейните показания изцяло кореспондират със събраните писмени медицински
данни, заключението на вещото лице и поясненията му в публичното
5
заседание, а и не са събрани гласни или каквито и да било други
доказателства, оборващи показанията на свидетелката.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, при условията на
т.нар. ексцес, за основателен по същество.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД законодателят е регламентирал
пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане
неблагоприятни последици за пострадалия, предвиждайки че на обезщетяване
подлежат както вредите , които са настъпили, така и вредите, които ще
настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – т. 1 на
ППВС № 4/1968 г. В настоящия случай основния спорен въпрос е дали
претендираните с настоящия иск вреди попадат в обхвата на присъдените с
решението на съда в предходното производство по т.д. № 30/21 г. вреди,
намерили паричен израз в присъдените 200 000 лв. Имайки предвид
разрешението, дадено в т. 10 на ППВС № 4/1975 г., както и безспорно
установеното в процеса, най-вече от заключението на неоспорената СМЕ,
която съдът приема за обоснована и компетентна, че поради несрастване на
фрактурата е получено счупване на остеосинтезата с разпад на последната,
довело до декубитална рана, отвътре навън в областта на оперативният белег,
довело до необходимостта от нова оперативна намеса, както и последици,
подробно описани от вещото лице и коментирани по-горе в мотивите. Вещото
лице е категорично, а този негов извод изцяло се възприема и от настоящия
състав, че при определяне на овъзмездяването на вредите към датата на
предходното решение не се е очаквало в бъдеще при ищцата да се появят
подобни усложнения – счупване на импланта, поради незарастване на костта,
поради което и не е отчетена възможността за подобно счупване на импланта,
както образно вещото лице се изрази „това нещо се е счупило извънредно, в
течение на обстоятелствата, вследствие на несрастване на счупването“.
Имплантът се е счупил от умора на материала, защото „няма такъв имплант,
който да издържи на такова натоварване, на което е подложена една здрава
кост“. Освен това, както вещото лице в обясненията си в с.з. поясни,
операцията, извършена на ищцата през 2022 г. е тежка, като на млад човек
като нея, никога не се прави такава операция първоначално, тъй като се е
очаквало, че счупената кост ще срастне, каквото е обичайното при подобни
счупвания.
6
Така изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице ексцес,
който не е обхванат от присъденото по първоначално воденото т.д. № 30/21 г.
обезщетение от 200 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП от 15.10.2020 г., тъй като безспорно се
установи по делото, че новонастъпилото влошаване на здравословното
състояние на ищцата не е било предвидимо, напротив, очаквало се е
фрактурата на дясното бедро на пострадалата млада жена да срастне, а не,
както се е случило – фрактурата не е срастнала, поради което и имплантът се е
счупил, наложило ново оперативно лечение, ново възстановяване,
рехабилитация и т.н.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства, които съдът ледва да
прецени и да определи обезщетението по справедливост. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "ГО"
на автомобилистите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно
които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“
каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“. В горния смисъл е и постоянната практика на съдилищата
и на ВКС.
7
Вследствие на обсъденото по-горе влошаване на състоянието, предвид
счупването на остеосинтезата (поставената при предходна операция), поради
несрастване на костта на мястото на счупването, ищцата е претърпяла нова
оперативна намеса, която по заключението на СМЕ е тежка операция, с
последвал продължителен възстановителен период между 6 и 12 месеца до
получаване на задоволително придвижване без помощни средства и
самостоятелна походка; болезненост и невъзможна функция в десният долен
крайник, поради получената рана, деформацията и патологичната подвижност
в долната част на дясното бедро – в предоперативния период; а по време на
оперативното лечение и ранния оперативен период – с особено интензивна и
непрекъсната болезненост поради големият обем на извършената оперативна
интервенция (описана по-горе), със значителен оток през първите 2-3 месеца в
областта на операциите и дясната подбедрица и бедро, походката е била
невъзможна без помощни средства, движенията в дясната колянна става са
били силно ограничени и болезнени, като в момента са ограничени в
значителна степен, които смущават функцията. Липсват пълно разгъване на
колянната става с дефицит от 10 градуса и пълно сгъване с възможност до 60-
70 градуса. Походката в момента е самостоятелна, без помощни средства с
леко накуцване. Невъзможност да кара велосипед, велоергометър и да тренира
пр. във фитнес зала, една от предпочитаните възможности за физическа
активност от младите хора на възрастта на ищцата; може да ходи, но на кратки
разстояния (Св. М.: не повече от 15 минути), последвани от почивка, поради
бързото уморяване. Невъзможност да изкачва стръмни стълби, да се качи по
неравен път, невъзможност да кляка с това коляно, може да кляка с другия
крак, а този да стои полуизправен. Бягане и скачане, носене на тежести – също
е невъзможно, тъй като Р. накуцва, кракът й не е стабилен и не може да бъде
опорен крак. Според медицинският експерт, най-вероятно, това е крайното
възстановяване, повече от това едва ли ще се възстанови; това й състояние
затруднява и грижите дори за детето й, което е на около 5 годинки, на ищцата
е препоръчано да не вдига повече от 5 кг. Установено бе от показанията на св.
М., че точно в периода, в който както Р., така и родителите й са си мислели, че
вече е почти възстановена, можела да ходи без патерици, именно тогава , през
2022 г., се получила тази болка в крака, не можела да стъпва на него,
последвала операцията на 28.03.22г. и „от там нататък почна всичко пак
отначало“. Младата жена отново го изживяла много тежко, сринала се. Пак е
8
трябвало да е на легло, 3 месеца кракът й бил обездвижен, отново не можела
да вижда детенцето си, пак с патерици, трудна подвижност, възстановяване,
рехабилитации (с рехабилитатори у дома, всеки ден), като през цялото време
за ищцата се грижели майка и баща й, които живеели заедно с нея. До 5-6
месеца след операцията била с две патерици, след това - с едната; след една
година- можела да стъпва, както е и към момента, с болки и за кратки
разстояния, не може дълго да ходи и да стои права, от около година – е без
помощни средства. Отново си ограничила контактите, затворила се пак
вкъщи, „защото все пак е инвалид“ (св. М.). Преживяното, като връщане към
миналото, отново я сринало психически, особено в началото, много плачела,
тъй като този път докторът й казал, че няма да се възстанови, каквато надежда
имало преди тази последна операция, това положение ще бъде цял живот.
След като претърпяното ПТП и причинените травми, вече са
преобърнали изцяло живота на една много млада жена, на 25 години, поела
своя самостоятелен път в живота, финансово независима от родителите си,
създала прекрасно семейство с любим мъж, опора в живота й, родила общото
им дете, и е била настъпила една определена степен на привикване към
новосъздалата се ситуация, след „изплуването“ от физическата и
психологична криза и с една надежда от страна на лекарите за определена
степен възстановяване, случилото се през пролетта на 2022 г. връща ищцата
отново в познатия кръг на болката, отчаянието, поредната операция,
повторната процедура по раздвижване, рехабилитация и възстановяване не
само на десния крак, а и на цялостната й походка и движение, отново в
зависимост от грижите на близките й и към поредния обрат в съдбата й –
лекарската прогноза, че всички тези затруднения в десния крак и всички
движения, свързани с него, предвид миналите вече 2 години и нещо, най-
вероятно повече от това едва ли ще се възстанови. Една млада жена, на 28
години, не само е претърпяла, търпи и ще търпи много физическа и душевна
болка, но и е лишена от възможността да бъде същият човек, да води активен
социален живот, да бъде самостоятелна и в ежедневието, и в работата си, да
бъде пълноценна майка за своето дете. Обезщетението за така установените
болки и страдания и прогнозата за липса на по-нататъшно възстановяване,
предвид вида, естеството, характера и степента им, съдът определя на 50 000
лв., съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД, поради което и предявения иск е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната
9
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
застрахователна претенция – на 25.08.2022 г., на осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, представен списък по чл. 80
ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение (без обосноваване и изложени съображения).
С оглед изхода на спора - изцяло уважаване на исковата претенция, на
осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сторените от
нея съдебни разноски в размер на общо 8 180 лв., от които: 2000 лв. - д. такса,
600 лв. - депозит за СМЕ и адв.възнаграждение в размер 5 580 лв., с ДДС (в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения, обуславящо неоснователност на
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид фактическата и
правна сложност на делото).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление гр. София, бул. “Христофор
Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, ул. *****, съдебен адрес: гр. *****, район *****, чрез пълномощник
адв. Г. Х., по посочената от ищцата сметка IBAN BG*****, открита при
„Общинска банка“ АД, с титуляр Р. К. М., сумата 50 000 лева (петдесет
хиляди лева) - представляваща допълнително застрахователно обезщетение за
претърпените от Р. М. неимуществени вреди, вследствие настъпило
усложнение в здравословното й състояние и преживени нови болки и
страдания, вследствие на операция на дясното бедро на 30.03.2022 г. в
УМБАЛ „Св.Анна“ АД, София, пряко свързани с получените увреждания при
ПТП от 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422 - на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, на осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ, както и сумата 8 180
лв. – представляваща заплатените от ищцата съдебни разноски по делото за
държавна такса, възнаграждение за СМЕ и адв.възнаграждение - на осн. чл.
10
78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11