№ 9394
гр. С., 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско
дело № 20211110140123 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
На именното повикване в 13:37 ч. се явиха:
ИЩЕЦЪТ ..., редовно призован, представлява се Г. Д., управител на
дружеството, както и от адв. Л. и адв. Х., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ..., редовно призован, представлява се от адв. Д., с
пълномощно по делото.
Вещото лице В. С., редовно призована, явява се лично.
По хода на делото:
Страните /поотделно/ : Да се даде ход на делото.
При липса на процесуални пречки, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молбата от вещото лице в която сочи, че не е изготвила
заключението и иска допълнителен срок.
Адв. Х.: Водим един от допуснатите ни свидетели.
Адв. Д.: Представям справка за проведените изложения, тъй като всички
по програма са проведени. Можем да представим и справка за отложените.
Представям програма и изложенията, които са проведени. В следващото
съдебно заседание ще приложа отложените.
По доказателствата, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА днес представените доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в следващото съдебно
заседание да представи справка и за отложените за тази дата събития, които
са били планирани да се проведат по-рано.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото с молбата от 07.02.2023 г. съдебно
удостоверение на ищцовата страна, съгласно протоколно определение от
07.02.2023 г., постановено в съдебно заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетелката И. Г. Й., с ЕГН **********, от
гр. С., неосъждана, българка, българска гражданка, без дела и родство със
страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за отговорността, която носи по
чл. 290 от НК. Същата обеща да каже истината.
Свидетелката Й.: Аз отговарям като оперативен директор във фирма „...“.
Фирмата е едноличен търговец. „...“ е изложение и фестивал и фестивал-
изложение на спорта, т.е. той не е чисто изложение. Държа да подчертая
думата фестивал, което трябваше да се проведе и беше планирано за
13.03.2020 г., което е първия ден на извънредното положение обявено в
България. Като изложение и фестивал на спорта то включваше конферентна
програма, открити тренировки, демонстрации от различни известни атлети в
различни дисциплини и освен това имаше и съпътстваща изложбена част.
Беше планирано да се проведе в най-голямата зала на „...“, Зала ... с около
2600 кв.м. и прилежащо фоайе. Събитието се очакваше да събере над хиляда
човека, като беше планирано за три дни – от 13-ти до 15-ти март, но по
обективни причини бе отложено. От „...“ имахме подписани договори за наем
на площта. Тя беше осигурена и да, тези дати бяха запазени за нас. Също така
от „...“ правиха площо-разпределение, т.е. как ще изглежда залата, къде ще
бъдат изложителите, къде ще бъде сцената, един вид как ще изглежда като
подредба. Към 13.03.2020 г. нищо не съм видяла да е изпълнено от тях към
тази дата, поради простата причина, че първата дата, която излезе беше осми
март и тогава питахме как ще процедираме – нямахме еднозначен отговор.
2
Изложителите изпаднаха в ступор. Никой от нас не беше попадал в такава
ситуация. Трябваше да се започне да се работи по щандовете в понеделник на
девети март, но не се започна да се работи по щандовете, или може да се е
започнало, но не съм видяла нещо. От „...“ искаха в началото да го проведем,
но никой не знаеше, че ще определят извънредно положение, говоря за дата
девети март, но впоследствие самите те видяха, че няма никакъв шанс.
Нямаше щандове. Охрана има на входа на залата и тя е за цялото здание.
Изложбената зала, доколкото ми е известно, се почиства след като се нареди.
Нямаше нищо наредено или поне аз не съм видяла. Те трябваше да започнат
да редят на девети. Ситуацията беше такава, че никой незнаеше как ще се
развие – предполагам, че не са започнали да строят. В този период аз самата
поддържах комуникация с А., която отговаряше за събитията при тях и
архитектката, която чертаеше плановете. В момента не мога да се сетя за
името на архитектката. Й. М. е заместник управителя. С него комуникираше
Г. Д. като директор на събитието. Аз, чисто оперативно, комуникирах с Б. Д..
На втората дата най-вероятно нищо не е било изградено. Съдя по това, че
след като извънредното положение влезна на тринадесети март и събитията
бяха абсолютно забранени, не само, а на нас ни бе забранено да излизаме от
вкъщи, освен ако нямаме някакви неотложни нужди. Първо помислихме и
говорихме, а от „...“настояха да го отложим при всички случаи и ние приехме,
защото нямаше как да реагираме по друг начин. Първоначално предложиха да
го преместим за май месец, но изчакахме да видим как ще се развие
ситуацията и тя не се разви особено благоприятно за събитията. На
тринадесети майт Г. Д. подписа допълнителен Анекс за датите 20-ти, 21-ви и
22-ри ноември същата година. В разговор с „...“ ние поискахме, с Г. Д. и аз
също присъствах на този разговор, поискахме това изложение да се премести
пак през март, но през 2021 г., тъй като изложителите са с различен предмет
на дейност и тях ги устройваше март месец, а другите поради обективни
техни причини не ги устройваше. Например една фирма, понеже в началото
говорехме за май месец, те се занимаваха с розови масла – те казаха, че това
им е розобера и няма да участват през май. Всъщност беше много трудно да
ги убедим всички изложители, че просто трябва от март месец да отидем в
ноември, от пролетта да се преместим в противоположен сезон - есента, но
въпреки всичко успяхме да ги убедим, а дали е строено нещо или правено
нещо или подготвена залата – нямаше никаква комуникация с „...“
3
непосредствено преди това изложение. Второто, да. Там комуникацията спря
и тя спря от момента, когато излезе първата заповед, която излезе някъде през
двадесет и седми или двадесет и девети октомври, в която заповед
изложенията и всякакви обществени мероприятия в присъствена форма бяха
забранени, в т.ч. и изложенията. Следващата заповед, която след това покри
нашите дати във времето мисля, че излезе на 11-ти ноември и тя касаеше
нашия период от двадесети до двадесет и втори – в тази заповед изложенията
бяха разрешение, с отстояние метър и половина, с носене на маски, но всички
останали обществени мероприятия в присъствена форма бяха забранени.
Фестивала, сам по себе си, според тълковния речник, е обществен празник по
определена тема с демонстрация на определени постижения, така че
обществения празник и обществено мероприятие в присъствена форма
нямаше как да се проведе, така че тези дати също бяха неудачни за нас и още
повече и също така държа да отбележа, че събитието „...“, което има „...“ в
наименованието си – същата заповед на министъра от единадесети ноември
гласи, че всякакви спортно-тренировъчни и индивидуални тренировки на
открито и закрито са забранени. В програмата си имахме открити тренировки,
демонстрации, а това противоречеше на заповедта също. Предвиждахме и
тренировки на открито. За обществените мероприятия в присъствена форма
се разрешаваше до тридесет човека, но съгласете се, че в зала от 2600 кв.м. да
проведеш събитие за тридесет човека е меко казано нелепо. Имахме
деветстотин продадени билета, от които около двеста тридневни и около 700
двудневни. Билетите ги продавахме през „...“, което е система за продажба на
билети. Те ни дадоха справка за продадените билети и това бяха билетите
продадени до осми март. С тези билети от „...“ ги пренасочиха от тринадесети
март, да започнат от двадесети ноември, но след като се видя, че и ноември
няма да се проведе събитието – върнахме парите. Мисля, че по-скоро не би
било възможно при продадени 900 билета и изложители около тридесет
фирми, а те също идват и с техни хора от трима-четирима на щанд, а някои
имаха и гости, бройте 100-150 човека и също се броим, при това положение
чисто физически нямаше как да се съберем, а и тази постановка за метър и
половина отстояние се отнасяше само и единствено за частта на изложението.
Тя не се отнасяше за всички останали обществени мероприятия в присъствена
форма до тридесет човека, което всъщност касае частта на фестивала, а ние
имаме и фестивал и изложение на спорта. „...“ не са знаели колко билети
4
имаме продадени със сигурност, но знаеха, че е голямо събитие, защото ние
ползваме голямата зала, и това е обществено събитие, а не някакво фирмено
парти или фирмена презентация, така че те са допускали, че това е голямо
събитие и все пак е тридневно. Ние също и на тринадесети и на двадесети
ноември предвиждахме да имаме откриващ коктейл, който беше замислен да
се проведе в .... Имахме договори с ... и когато дойде ред да се проведе
коктейла на двадесети ноември, от ... ни казаха, че това е абсурд и е
невъзможно и ни върнаха парите. Също имахме договор с тях и те ни върнаха
парите, защото те самите нямаха възможност да го проведат. „...“ на девети
март сутринта те все още очакваха, че ще се проведе събитието. Имаха такива
очаквания, но ние нямахме. На девети март просто всички изложители ни
звъняха неистово и ни казваха, че няма да пътуват и няма да участват.
Настана голяма суматоха. След това на същия ден следобед или по обяд
някъде от „...“ казаха, че видимо няма как да се проведе и ще трябва да
преместим датите. Не ни беше предложено да ни върнат парите поради
форсмажор. Всички се озовахме в тази ситуация неподготвени. Въобще не
допуснахме, че може да ни върнат парите поради фактът, че при нас всичко
беше платено до последната стотинка. Бяхме платили за наема на залата.
Бяхме платили за реклама, реклама в метрото, билбордове. Беше рекламирана
датата и локацията. Беше рекламирано „...“, „...“, 13-15 март. Т.е. локацията
беше рекламирана също. За втората дата – те не вдигаха телефона и нямахме
никаква информация с тях. Не мога да кажа. Всичко, което са искали от нас
да се плати – било е платено навреме. Говоря за договора. Не сме получавали
от тях други фактури и респективно те не са плащани. Не сме търсили,
защото ние незнаехме как да процедираме. Бяхме в много странна позиция и
те настояха, че трябва да се преместят датите след първото събитие. След
второто събитие, трябваше да се проведе на 20-ти и на 13-ти ноември, след
като излезе заповедта касаеща този период, ние видяхме, че няма никакъв
смисъл и възможност да се провежда. Изложителите също не искаха. Някои
от тях вече бяха и болни. Всъщност ние поискахме да развалим договора. Г.
Д. изпрати писмено до Й. М. писмо, с което иска официално разтрогване на
договора заради ситуацията. Още към дата тринадесети те бяха известени, че
това събитие няма да се проведе. Дочух слух за едно събитие със сигурност,
но това е слух. Събитието ако не се лъжа се казваше „Бебемания“, но незнам
какви са им били уговорките с това събитие. Знам за това от техен
5
предполагам контрагент. Знам, че са им били върнати сумите. Казва се Ю..
Той е с отделна фирма подизпълнител. Изгражда щандовете. Щандовото
строителство в „...“ беше уговорка с тях, че те ще се свързват с всички наши
изложители и с тях координираха какви допълнителни щандове да се
поръчат. Знам, че на някои от изложителите, които имаха договор с „...“
мисля, че върнаха парите за строителство на щанд. Щандовете се плащат от
изложителите, но някои трябваше да се платят през нас, а други трябваше да
се платят директно на „...“. През нас платени на „...“ няма. Имаше подписани
споразумения за партньорство, където се размениха насрещни фактури, като
част от сумата „...“ я плати чрез организация на подсъбитие в рамките на
събитие на „...“предхождащо това събитие през месец януари 2020 г. – някъде
в последните дни на януари. „...“ като организатор на хотелския форум се
ангажира да организира като мини конференция на събитието „...“, което е
собственост на „...“ доколкото знам и заради това, че всъщност много
хотелиери откликнаха, а на „...“ трябваше да дойдат хотелиери като публика,
за тази услуга имаше протокол за прихващане. Нашата ангажираност с „...“ е
като консултантски договор. Посещавала съм изложбена зала ... физически
преди датата на провеждане. Някъде през есента или зимата на 2019 г. съм я
посещавала последно. Последно през зимата на 2019 г. съм била в изложбена
зала .... Комуникацията се извършваше директно между „...“ и изложителите
и с копие до мен. Информирани сме за поръчаните от изложителите, но не за
всички – някои поръчваха директно на „...“. Нямахме представа. Те си
подписваха директно договор с тях. За случая с върнатите пари – случая е
такъв. Не съм в течение. Знам горе-долу каква е сумата, но нямам договора.
Не е постъпвала информация от изложителите, но знам, че нещо не е
изпълнено във връзка с провеждане на мероприятието на първата дата.
Върнаха парите на една от фирмите със сигурност. Върнаха парите на фирма,
която има директен договор. Изложителите също не бяха влизали в тази зала.
По договор трябваше да влезнем в залата. Щандовото строителство се
извършва на два етапа. Първия етап е, че те строят щандове за фирми с които
„...“ е направил директни договори, защото те са и по-големите. След това
започват да се строят следващите, които са малки. Така че след като на
големите са били върнати парите и не са били построени – логиката е, че
малките съвсем не са били построени. Може да е имало приготовления.
Нямаме нищо писмено, в смисъл да са били готови да проведат
6
мероприятието независимо от заповедите на МЗ. Мисля, че когато на 9-ти
март, когато все още „...“ смятаха сутринта, че може би трябва да го
проведем, пак казвам, че защото никой не знаеше как щеше да се развие
ситуацията, в същото време изложителите буквално ми гръмнаха телефона и
ние се видяхме в чудо, защото от една страна изложителите не искат, а от „...“
настояват. Чудехме се какво да правим и се консултирах с адвокат. Той ме
посъветва да им изпратя нотариална покана и да им кажем на „...“ , че ако се
проведе такова събитие, това ще бъде изцяло в тяхна отговорност. В същия
този ден подготвихме такава нотариална покана, тя се плати и трябваше да се
изпрати и в момента, в който трябваше да се изпрати поканата, тя фигурира
предполагам в нотариалната кантора, в техните архиви, и в следващия
момент когато се срещнахме с Й. в „...“ следобяда и Г. му каза, че има такава
нотариална покана към тях и той каза: „Не! Отзови я, отзови я, няма нужда,
защото аз съм работил като нотариус и знам за какво става въпрос. Отзови я
тази нотариална покана, защото няма да го провеждате сега“. И ние я
отзовахме. Й. каза: „Ние тъкмо щяхме да започваме да строим.“ или
„Започвахме да строим“, нещо такова, но не беше като да са го построили.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Разпита на свидетеля приключи.
Адв. Л.: Моля да ни дадете възможност да се снабдим с разпечатка от
„...“ във връзка с продадените билети и с нотариалната покана, за която
спомена свидетелят.
Адв. Д.: Билетите считаме, че са неотносими, тъй като „...“ не е
организатор на това изложение. „...“ са наемодател, а не организатор и те са
неотносими към предмета на делото.
Съдът намира, че ще следва да допусне събирането на поисканите в
днешното съдебно заседание доказателства. Доказателствената им стойност,
респективно относимостта им, ще бъде ценена в акта по съществото на
делото, поради което,
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ , в срок до следващото съдебно
заседание, ищеца да представи справка за продадените билети за процесното
мероприятие, както и нотариалната покана подготвена за изпращане до
7
ответното дружество.
За събиране на доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.06.2023 г. от 15:00 ч., за когато
страните, чрез процесуалните си представители, са редовно уведомени от
днес.
ДА СЕ ВОДЯТ свидетелите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото съдебно удостоверение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът бе изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
14:22 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8