Р Е Ш Е Н И Е № 110
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 04.04.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря М.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1858
по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от Б.Л.Й. ***, ЕГН **********, против “Випом”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, представлявано от Гошо Георгиев, с правно
основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че след работа в
ответното дружество е получил професионално заболяване “Пневмокониоза”,
установено по надлежния ред с протокол на ТП на НОИ – Видин № 1 от 07.11.2014г.
и ЕР № 0278/26.03.2015г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – гр.София,
с което му е призната намалена трудова работоспособност от професионалното
заболяване в размер на 50 %. за срок от 3 години.
Поддържа се още, че ответника не
трудоустроил ищеца заради намалената си трудоспособност, че му била водена
самоотлъчка, а на 20.03.2014г. прекратил трудовото му правоотношение със
Заповед № ІІІ – 7/20.03.2014г. поради невъзможност да бъде трудоустроен на
длъжност, подходяща за здравословното му състояние, от когато останал без
работа, като по-късно с Разпореждане № 1/23.05.2014г. му е отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Твърди се още, че поради настъпилото
професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да полага труд по
трудово правоотношение и да получава доходи от труда си; че не е успял да си
намери работа от бюрото по труда, тъй като за инвалиди с неговото заболяване не
се предлага подходяща работа, както и че от момента на пенсионирането на ищеца,
същият претърпял ежемесечни имуществени вреди, представляващи разликата между
получаваната пенсия за инвалидност и трудовите доходи, които би заработил, ако
не бе получил професионалното си заболяване
и бе продължил да работи.
Иска се от ищеца, Съдът да постанови
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати: Обезщетение
в размер на по 150 лева месечно за периода от 28.03.2015г. до 01.09.2015г. или
общо 750 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получи, ако не бе получил
професионалното си заболяване и бе останал на работа в ответното дружество или
при друг работодател, и получаваната от него пенсия за инвалидност поради
професионално заболяване за този период, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от предявяване на иска – 07.08.2015г. до окончателното
издължаване, както и 10 лева – лихва за забава върху всяко месечно обезщетение
за претърпяната имуществена вреда, считано от първо число на месеца, следващ
месеца за който се дължи съответното обезщетение до предявяване на иска –
07.08.2015г. Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно – счетоводна
експертиза.
Ответникът с писмен отговор на исковата
молба оспорва иска като недопустим, тъй като е обжалвал експертното решение, с
което ищецът установява наличието на професионално заболяване. Оспорва иска и
като неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
Съдът е указал доказателствената тажест на
страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличието на професионално
заболяване при работа в ответното дружество; наличието на вреда – разлика между
размера на пенсията за инвалидност и възнаграждението, което би получил, ако не
бе получил професионално заболяване и бе продължил да работи; наличие на
причинно – следствена връзка между полученото заболяване и претендираната
вреда, както и размера на претендираното обезщетение и лихвата за забава върху
него за претендираните периоди.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от ищеца,
становището на ответното дружество и като прецени събраните доказателства в
съвкупност и поотделно, намира за установено следното по допустимостта на иска
и от фактическа страна:
Искът е
предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството
му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно
полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно
съдебното райониране на страната.
Производството по делото е спряно поради
обжалване по административен ред на ЕР на ТЕЛК за установяване на професионално
заболяване на ищеца, но след приключване на административното произодство с
окончателен съдебен акт – Решение № 14339/21.11.2018г., постановено по адм.Д. №
6123/2018г по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение №
23/14.03.2018г., постановено по адм.Д. № 253/2017г. по описа на АС – Видин, с
което е отхвърлена жалбата на ответника против последното ЕР № 0736 от
заседание № 083/02.10.2017г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни и
белодробни болести, производството по настоящото дело е възобновено.
Вещото лице по назначената, изслушана и
приета по делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът възприема като
обективно изготвена, е дало заключение, че претендираното обезщетение за
разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност
за претендирания период, е в размер на 1374.78 лева за исковия период – от 28.03.2015г.
до 01.09.2015г., а размерът на иска за забава върху главницата – в размер на
15.82 лева за претендирания период.
Ищецът е поискал и съдът е допуснал
изменение на размера на предявения иск, който да се счита за предявен за сумата
в общ размер от 1374.78 лева за исковия период – от 28.03.2015г. до 01.09.2015г.
/или по 274.956 лева месечно за този период/, а искът за забава върху
главницата – в размер на 15.82 лева за претендирания период, съобразно
заключението на вещото лице.
Не се спори между
страните и се установява от представения по делото трудов договор от
08.04.2004г., че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в ответното
длужество на длъжност „леяр - формовчик”,
както и че трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя със заповед
от 20.03.2014г. на основание – поради невъзможност да бъде трудоустроен на
длъжност, подходяща за здравословното му състояние.
Видно от протокол №
1/07.11.2014г. на НОИ, ТП – Видин и ЕР № 2912 от 04.12.2013г. на МБАЛ „Света
Петка“ – гр.Видин, ищецът е освидетелстван и му е призната 52 %
нработоспособност поради общо заболяване – хронична обструктивна белодробна
болест смесен тип, със срок – една година – до 01.12.2014г., а с ЕР № 0547 от
21.02.2014г. - за срок от 2 години – до 01.02.2016г. за същото заболяване.
С ЕР № 0278 от 26.03.2015г.
на МБАЛ „Света Петка“ – гр.Видин, на ищеца е призната 50 % нработоспособност
поради професионално заболяване и 20% от общо заболяване с диагноза
„пневмокоиоза, причинена от друга неуточнена неорганична прах“ за срок от 3
години – до 01.03.2018г. за същото заболяване.
Неоснователен е
доводът на ответника, че към датата на предявяване на иска и през исковия
период ищецът не е имал качеството на лице с профисионално заболяване, тъй като
ЕР № 0278 от 26.03.2015г. на МБАЛ „Света Петка“ – гр.Видин, с което му е
признато такова, е обжалвано от ответника и в реализираното административно
производство, както и от окончателното ЕР на НЕЛК № 0736/02.10.2017г. /лист 176
от делото/ се установи, че ищецът има
професионално заболяване от 07.11.2014г. и му е призната нерабооспособност 50 %
за това заболяване.
Неоснователен е и
доводът на ответника, на ищеца не се следва претендираното обезщетение, тъй
като е могъл да си намери работа съобразно намалената си работоспособност.
Видно от регистрационната карта на ищеца /лист 69 от делото/, през исковия
период той е регистриран като безработно лице, търсещо работа, а видно от
основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение – самият работодател
не е успял да го трудоустрои като му предложи подходяща работа.
Настоящият иск е
предявен с искане за обезщетяване както на минали, така и на бъдещи вреди. Няма
пречка да бъдат претендирани и да бъдат пресъдени от съда имуществените вреди,
които ищецът ще претърпи, тъй като в настоящия случай тяхното настъпване е
сугирно, а размерът им – установим.
От правна страна:
предявеният иск за присъждане на обезщетение за разликата между трудовото
възнаграждение на ищеца, която би получил, ако беше останал здрав и беше продължил
да работи при ответника и реално получената пенсия за инвалидност, е
основателен в размера, посочен от експертизата, изготвена от вещото лице, определяща
разликата мужду трудовото възнаграждение и пенсията. Налице е неработоспособност
у ищеца за претендирания период поради заболяването му, следствие на професионално
заболяване, получено при работа в ответното дружество. От приложената по делото
регистрационна карта на лице, търсещо работа е видно че за претендирания период
ищецът не е имал работа и не е получавал трудово възнаграждение.
Съгласно
Постановление № 4 от 30.Х.1975г., Пленум на ВС, т.6, при причинена трайна
нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между средно получаваното
трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия, като
това обезщетение се дължи до навършване на предвидената за придобиване право на
пенсия за изслужено време и старост възраст. Този срок може да бъде продължен
най - много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния
трудов стаж.
От друга страна, обезщетението се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая, пряка и непосредствена последица от увреждането
/настъпилото професионално заболяване на ищеца/, е оставането му без работа и не
неполучаване на трудово възнаграждение, а получаване на пенсия за инвалидност
поради заболяването в по-нисък размер. Претендираната вреда се състои разликата
между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе получил заболяване
поради трудова злополука и беше останал на работа, и получаваната от него
пенсия за инвалидност. Вещото лице е определило размера на трудовото
възнаграждение, което ищеца би получил на базата на сравнение между работата му
и негов колега в предприятието, имащ същия трудов стаж и възраст, и работещ на
същата длъжност, от което възнаграждение е изваден размерът на получената
пенсия за претендирания период. Обезщетението следва да се определи на база
брутното трудово възнаграждение на ищеца, което би получил, ако беше останал на
работа /Решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г. ІV г.о./,
поради което следва да се приеме този вариант на съдебната експертиза. Исковата
претенция за пресъждане на обезщетението за периода от 28.03.2015г. до 01.09.2015г.
е основателна в размера посочен от вещото лице, а именно: общо в размер на 1374.78
лева, както и искът за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер
на 15.82 лева за претендирания период.
Предвид гореизложеното, налице са условията на
чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, за заплащане на обезщетение
за претендираните от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи на посоченото
основание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените и претендирани от него разноски съразмерно
уважената чест от иска в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Випом” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9,
представлявано от Гошо Георгиев, да
заплати на Б.Л.Й. ***, ЕГН **********, сумите: 1374.78 /хиляда триста седемдесет
и четири лв. и седемдесет и осем ст./ лева
- обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда, представляваща
разликата между брутното трудовото възнаграждение, което би получил за периода
от 28.03.2015г. до 01.09.2015г., на длъжността „леяр - формовчик” в ответното
дружество, ако не бе получил професионално заболяване и бе останал на работа, и
получената от него за този период пенсия за инвалидност, 15.82 / петнадесет лв. и осемдесет и две ст./ лева, представляваща лихва за забава върху всяко месечно
обезщетение за претърпяната имуществена вреда, считано от първо число на месеца,
следващ месеца за който се дължи съответното обезщетение до предявяване на иска
– 07.08.2015г. и ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска - 07.08.2015г., до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА “Випом” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №
9, представлявано от Гошо Георгиев, да
заплати на Б.Л.Й. ***, ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска, в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА “Випом”
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9, представлявано от Гошо Георгиев, да заплати на Районен съд - Видин, държавна
такса в размер на 100.00 /сто/ лева и 150 /сто и петдесет/лева
за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :