Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5187 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № II-55-10159 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 10025/2018 г. по описа на СРС, 55 с-в
е признато за установено предявен от С.Б.С.АД,
ЕИК *******, иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, че М.Т.Б., ЕГН **********,
дължи на С.Б.С.АД сумата 16.50 лева – непогасена от ответницата главница по
Договор от 30.01.2016г. за продажба на изплащане на апарат, сключен с Мобилтел ЕАД, което задължение е заплатено на
18.08.2017г. от ищеца като поръчител на вземането по договор за поръчителство с
мобилния оператор от 07.11.2014г., ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 78728/2017 г. на СРС, 55 състав.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения по реда на чл.422 ГПК иск е подадена въззивна жалба от ответника М.Т.Б. с излагане на доводи за
неправилност на постановеното решение. По изложено становище при постановяване
на решението районният съд не е съобразил, че от събраните доказателства не се
установява, че не е заплатила исковата сума, както и че ищецът е заплатил
същата по договора за посредничество с Мобилтел ЕАД.
Моли за
отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.Б.С.АД
в подадения писмен отговор оспорва въззивната жалба,
като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
В
производството не е спорно и се установява, че с Договор за продажба на
изплащане № *********/30.01.2016 г. сключен между Мобилтел ЕАД и М.Т.Б. мобилният оператор е
продал на ответницата апарат Lenovo A 536 DS Black, със сериен
номер
867803028314093, срещу
насрещното задължение на купувача да заплати същия, като плащането е разсрочено
на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 5.50 лева. Към договора е
приложен погасителен план, както и фактура за извършената продажба, отразяваща
пълната стойност на апарата. Съгласно сключения договор продавачът имал правото
да обезпечи задълженията на купувача, когато е физическо лице, с поръчителство
от трето за правоотношението лице - т.9.1.2 от договора. Същевременно е предвидено, че при неплащане
на две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до пълната
стойност на апарата ставали изискуеми, като изискуемостта настъпвала след
изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мобилните услуги,
предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и
продажбеното правоотношение (12.3). Указано е, че в случай на плащане на
просрочените задължения от поръчител, то последният имал право на регрес към
купувача за платената главница, ведно с лихва за забава от деня на плащането,
ако поръчителят е уведомил длъжника за намерението да плати по направено от
продавача искане за това – т.15 от договора и договор за поръчителство от
07.11.2014г.
Установява
се, че с Договор от 07.11.2014 г., сключен между Мобилтел ЕАД и С.Б.С.АД ищецът е поел
задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на мобилния
оператор – физически лица, по подписани договори за продажба на вещи, като е
разписаната процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят
действително е поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане – кредитна оценка
на потребителя от ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор,
подадено уведомление от оператора за просрочени задължения на одобрения
потребител, представляващо същевременно и покана за плащане в качеството му на
поръчител. В представения пред първата инстанция приемо-предавателен
протокол от 07.07.2017 г. /№ 104/ подписан от
страните по договора на страница 2, ред втори фигурира ответницата като задължено
лице по сключения с мобилния оператор договор за продажба на изплащане на
описания мобилен апарат със сумата 60.50 лв.
В
представения приемо-предавателен протокол по договора
за поръчителство № 111/01.09.2014г. на ред трети фигурира задължение на ответницата
в размер на 16.50 лв.
Договорът за
поръчителство е бил валиден и към датата на сключване на договора с
ответницата, както и към датата на настъпване на просрочие и извършено плащане
на дълга по договора за продажба на вещ.
В уведомление
от 05.09.2017г., продавачът Мобилтел ЕАД е потвърдил спрямо поръчителя С.Б.С.АД
извършеното от последния плащане на 18.08.2017г. на сумата от 16.50 лева по
процесния договор за продажба, сключен с ответницата.
Не са
приложени доказателства за заплащане на сумата от ответника към Мобилтел ЕАД или към С.Б.С.АД.
В настоящия
случай се установява, чрез представените доказателства пред първата инстанция,
че договорът за продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен с ответницата
е бил предсрочно прекратен на основание т.12.3 поради неплащане в срок на
дължими вноски. Към крайния срок за доброволно погасяване на задълженията
16.08.2017 г. и преди погасяване на задълженията от ищеца, като поръчител
задълженото лице – ответник в производството не е заплатило дължимата сума по
издадената фактура от 30.01.2016 г. в общ размер на 60.50 лв. За посочените
обстоятелства ответникът е бил уведомен с писмо-уведомление, получено на
13.07.2017 г. /л.13 от делото на СРС/.
С оглед
изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на въззивника,
че чрез представените в производството доказателства не се установява наличие
на непогасено от нейна страна задължение по сключения договор с мобилния
оператор, както и че не се установява заплащане на остатъка от дълга в размер
на 16.50 лв. от страна на поръчителя- ищец в производството.
С
разпоредбата на чл.143 ЗЗД е предвидено, че поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които
е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В случая
претенцията на поръчителя се отнася за заплатено главно вземане в размер на
16.50 лв., което се установи в производството.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-10159 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 10025/2018 г. по описа на СРС, 55
с-в.
ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН ********** да заплати на С.Б.С.АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300.00 лв. –разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.