№ 260289 / 2.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Монтана, Първи граждански състав в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. дело № 691 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове от възложител по договор за изработка срещу изпълнител за връщане на платеното на отпаднало основание, поради извън съдебно едностранно разваляне на договора, в резултат на не изпълнение на задълженията по него, с правно основание чл.55, ал.1 във вр. с чл.265, ал.2 и чл.262, ал.2 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба Д.Б.Г. xxx, с адрес за призоваване с.Г.Дамяново, обл.Монтана, чрез процесуалния си представител адв.Б.Ц.,xxx срещу „С. ММ” Е., ЕИК: xxxx , гр.С. район Лозенец, у. К. №. е. а., Представлявано от управителя Момчил Данаилов Момчилов.
Ищецът поддържа, че с ответното дружество подписали договор от 29.08.2019г., съгласно който той като възложител и ответната страна като изпълнител се задължила да извърши „Изграждане основа на хале” с адрес с.Г.Дамяново, ул. 25 №7, съгласно изискванията на чл.1 и чл.2 от договора, а именно приетата ценова оферта на изпълнителя - Приложение №1 и техническите изисквания на възложителя – Приложение №2, които са неразделна част от договора. Заявява, че срокът за изпълнение по договора е определен на 30 календарни дни, считано от датата на подписването му, т.е. до 29.09.2019г.
Твърди, че съгл.Приложение №1 към договора строително монтажните работи за осъществяване предмета на договора „Изграждане основа на хале” са на обща стойност 10 000 лева и включват дейности в 15 точки, подробно разписани. Заявява, че превел по банков път на 27.09.2019г. сумата от 1 400 лева, в касата на ответното дружество с ордер №2/06.09.2019г. сума в размер на 2 500 лева и с ордер №1/29.08.2019г. сумата от 5 000 лева или общо сума в размер на 8 900 лева от общо договорените 10 000 лева.
Ищецът поддържа, че ответното дружество се задължило качествено и в срок да изпълни договорените работи и в пълния им обем, но въпреки това не изпълнило в уговорения срок възложените СМР, въпреки и предоставените два пъти по 30 дни подходящ срок да се извърши работата.
Заявява също така, освен, че не са изпълнени в уговорените срокове, не са изпълнени точно и добросъвестно, по уговорения начин съгласно договора и техническите изисквания. Отклонението от поръчката и недостатъците при извършване на СМР са толкова съществени, че работата, която е извършена е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и е безполезна, както и изпълнението става невъзможно по вина на ответната фирма. Ответникът не се съобразил въобще с параметрите на видовете СМР, описани в Приложения 1 и 2, като е извършил същите не по проектите и техническото задание.
В процеса на работа твърди, че направил възражения на ответната фирма за неправилното изпълнение на работата и сериозните отклонения от проекта, както и че няма да я приеме, но ответникът го уверил, че ще бъде изпълнено както е уговорено.
Ищецът заявява, че с писмо от 06.01.2020г. изпратено на ответника с известие за доставяне развалил договора без предизвестие поради това, че работата не била изпълнена в срок, по уговорения и надлежен начин, с отклонение от поръчката и съществени недостатъци при СМР, които правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, като дал на ответника 14-дневен срок да му възстанови получената сума в размер на 8 900 лева, но до настоящия момент сумата не е възстановена.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 8 900.00 лева, получена на отпаднало основание по прекратен Договор от 29.08.2019г. с предмет „Изграждане основа на хале” с адрес с.Г.Дамяново, ул.25-та №7, законната лихва върху главницата от предявяване на иска и разноските по делото. Заявява искания за допускане на допълнителни доказателства.
Ответникът „С. ММ” Е. гр.С. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск, като заявява, че е неоснователен. На първо място твърди, че не е бил уведомен редовно за извършеното разваляне на договора, а е научил за това с получаването на препис от исковата молба с приложенията.
Поддържа, че изпълнението на договорените СМР е около 90% от общия обем на договореното, поради което е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД, като разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
На следващо място твърди, че ищецът сам е създал предпоставки за обективната невъзможност ответника да не може да изпълни задължението си в пълен обем. Реално от всичко договорено не е изпълнено на местността само изливането на съответния обем бетон, като за това неизпълнение отговаря ищеца, който не бил разрешил изливането на бетона.
Ответникът поддържа, че в хода на извършените СМР е направил и необходимо присъщи разходи, като заплащане труда на работниците, за закупуване на строителни материали, транспортни разходи, извозване на земни маси и др., които са сумарно на стойност 6 423.64 лева, видно от приложените 8 броя фактури.
Заявява възражение са съдебно прихващане до размера на по-малкото измежду платеното по договора и реално направените разходи за извършваните СМР на местността. Поддържа допълнителни доказателствени искания, за писмени и гласни доказателства.
По същество чрез пълномощник поддържа, че исковата претенция е основателна до размера на паричния еквивалент на неизпълнените СМР, а за останалата част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изготвено е и писмено заключение по съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Установи се, че на 29.08.2019г. ищецът Д.Б.Г. xxx, в качеството на възложител, е сключил с ответното дружество „С. ММ” Е., гр. С. в качеството на изпълнител, договор за „Изграждане основа на хале” с адрес област Монтана, с.Г.Дамяново, улица 25 номер 7, съгласно приетата ценова оферта, Приложение 1, неразделна част от договора, а именно за сумата от 10 000 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора възложителят се е задължил да плати авансово 50 % от стойността на СМР, преди започването им, а остатъка от сумата след приключването им. Установи се, че възложителят е превел на 29.08.2019г., в брой сумата от 5000 лева, видно от РКО №1 на л.26 от делото. На 06.09.2019г. с РКО №2 възложителя е заплатил сумата от 2500 лева и по банков път на 27.09.2019г. сума в размер на 1400 лева. Общо възложителят е превел на изпълнителя сумата от 8900 лева от общо договорената крайна цена от 10 000 лева.
С договора изпълнителят се задължил да извърши възложената му работа качествено и в уговорения срок от 30 календарни дни от датата на подписването му, съгласно чл.2, ал.1 от договора. Съгласно чл.8 изпълнителят носи отговорност за качеството на изработката и монтажните работи, както и извършването им в срок. С договора страните уговорили и задълженията на възложителя, сред които били да извършва контрол относно качеството и стадия на изпълнение, както и да приеме, провери и ако е необходимо да коригира протоколите за установяване на изпълнените видове работи.
Страните са подписали и Приложение №1, неразделна част от договора, в което са описани строително-монтажните и ремонти дейности, както и крайната цена на същите и Приложение 2, съдържащо техническите изисквания на възложителя.
От разпита на свидетелите Вера Дончева Г. и Бисер П.Г., съответно майка и баща на ищеца, чиито показания съдът цени като непосредствени, обективни, логични и непротиворечиви, се установи, че в изпълнение на сключения между страните договор за изработка от 29.08.2019г., в първия ден пристигнали бригада, няколко момчета с представител на фирмата изпълнител Момчил Момчилов.
Започнали работа по очертаване на контура, по който да се извършат изкопните работи, като копаели изцяло на ръка – с кирки, лопати, багер по изкопаването не е имало на обекта. След първия ден, на който работили, една седмица работниците ги нямало. Идвали и работели по 2-3 часа на ден, сменяли се често хората – два дена идват да работят едни, след това други хора. Свидетелите поддържат, че нивото, което по документация трябвало да бъде изпълнено, не било прокопано на тази дълбочина, която се изисква по проекта. При изкопните работи и след това по оформянето на основи, на кофража и другите строителни дейности, не бил използван нивелир, всичко било на „око”. В резултат на това изкопа не бил с правилни размери, дълбочина и ширина, налагали се корекции, за което уведомявали сина си, ищеца, който възразявал по изпълнението. Относно бетона, който е използван, свидетелите поясняват, че е бъркан на ръка, на улицата, като е слаган цимент, чакъл, пясък и вода, отново на „око”. За арматурата, която е положена свид. П. твърди, че тъй като размерите на изкопа не отговаряли по проекта, се наложило арматурата да бъде извадена и да се коригират размерите. Въпреки това промяна нямало, има голямо разминаване по отношение на размерите, диагоналите не излизат, арматурата има стърчащи нива.
Свидетелите са категорични, че ищецът дал допълнителен срок от 2 месеца, за да довършат обекта и най-вече изпълнението да е качествено, съгласно проекта. В крайна сметка изпълненото е некачествено, не годно по предназначение, поради което ищецът развалил договора.
В подкрепа на горните твърдения са и показанията на свид.Румен Ангелов, които съдът кредитира, като обективни и последователни, логични, подкрепени от останалите доказателства, както и заключението на вещото лице по СТЕ.
Свидетелят поддържа, че по професия е строителен инженер и се занимава със строителство от 40 години и затова препоръчал на ищеца ответното дружество за изпълнение на СМР. След известно време при разговор с ищеца, последния му заявил, че е прекратил договора с фирмата и отивайки на място констатирал свършената работа. Заявява, че като отишъл на обекта видял, че „нищо не са свършили”, видял един изкоп, който е ръчно изкопан, който има положени армировки за гредите и това е, „което е изпълнено на този обект”. Твърди, че изкопа е с неправилни геометрични размери, което е недопустимо, т.к. върху него „ляга” металната конструкция. За армировката заявява, че видимо не е в една равнина, има гърбици, което също е недопустимо, защото плочата, която трябва да се изпълни на тези греди „ляга” на тях и те са носещи за тази плоча. Направен е вътрешен кофраж, външен въобще няма и при липсата на такъв няма как да се изпълни хидроизолацията, която е заложена по проекта. Свидетелят пояснява, че заявил на ищеца, че „тия хора никаква работа не са ти свършили”.
Това, което е изпълнено на обекта на място по принцип може да се използва, но трябва да се извади армировката, което означава, че тя се разкомплектова, след това трябва да се оформи наново изкопа, да се направи външен кофраж. Армировката, тъй като е била на атмосферни влияния 2-3 години заявява, че следва да се изследва в лаборатория, за да се прецени дали може да бъде използвана по предназначението си. Относно бетона поддържа, че се работи с готови смеси, които се взимат от лицензирани бетонови възли, които издават съответния сертификат за качеството на този бетон. Ако се приготвя на ръка, както е било на обекта, това качество не може да бъде постигнато.
От заключението на вещото лице инж. М.Д.В. по изпълнената съдебно техническа експертиза, което съда възприема като обективно, пълно и професионално изготвено, се установи, че обекта не е изпълнен съгласно техническите изисквания на възложителя, посочени в договора и приложенията към него.
В обстоятелствената част на експертизата вещото лице подробно е описало това, което на място е констатирало, че е изпълнено и съответствието му, съответно несъответствие със заложеното в проекта. Описани са отклоненията и недостатъците, като посочва, че извършената работа е некачествена и не отговаря на договорената. За вложените материали липсват сертификати и декларация за съответствие. Бетонът е пригатвян ръчно и не се знае какъв клас е. Вещото лице е описало неизпълнените видове работи по договора. Изпълнените видове СМР, съгл.Приложение 1, по количество са по-малко от 30 % от договорените. Изпълнението на строителството не отговаря на проекта и договора по отношение на технически характеристики, като размери, монтаж на армировка, технологична последователност и доказан клас на бетона. Стойността на изпълнените СМР съгласно КСС е в размер на 2 784.57 лева.
По отношение на приложените от ответника фактури за вложени материали, вещото лице подробно ги е изследвало и на място, това което е използвано, като заявява, че описаните материали изобщо не са влагани в СМР, нито пък ги има на място на обекта.
Заключението на вещото лице е прието, не е оспорено от страните.
Въз основа на изложеното, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Ангажирането на отговорността на ответника по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД включва наличие на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между страните по чл. 258 и сл. от ЗЗД, изпълнение на договорните задължения на ищеца (основно плащане на уговорената сума); неизпълнение на договорните задължения на ответника (отклонение от поръчаното или некачествено изпълнение, което да е толкова съществено, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение); липса на приемане на работата и незабавно уведомяваме на изпълнителя за явните недостатъци, а след откриване на скритите и за последните; едностранно разваляне на договора от поръчващия поради виновното му неизпълнение от изпълнителя и невръщане на получената сума от неизправната страна.
По делото се доказа и не е спорно, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на договор за „изграждане основа на хале” от 29.08.2019г., за който се прилагат разпоредбите за договора за изработка (чл. 258 - 269 от ЗЗД). Установи се също и се признава от ответната страна, че възложителят е изпълнил задължението си да заплати на изпълнителя уговореното в чл.4, ал.1 от договора възнаграждение, което е авансово още при сключване на договора и за което са налице приложените ордери.
С оглед направените от ответното дружество възражения първият спорен въпрос по делото е дали ответникът е изпълнил надлежно задълженията си по договора – дали е изпълнил работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, т.е. спора на първо място е относно качеството на изработеното.
От ангажираните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите) и от заключението по изпълнената съдебно-техническа експертиза се установи, че това което е изпълнено на място не е изпълнено съгласно техническите изисквания: изпълнените изкопни работи за основите не са с размери, съгласно проекта, външните размери на основите не са изпълнени прецизно и се наблюдава разминаване по дължина 10-15 см. Частично е изпълнена армировката в основите, като не са спазени размерите по проекта, частично е изпълнен кофража, хидроизолация на основи не е изпълнена, както е по проекта.
Заключението на експерта е, че извършената работа е некачествена и не отговаря на договорената.
По делото не се установи ответното дружество да е възразило на констатациите на ищеца относно некачествената изработка. Обстоятелството, че същият е поел ангажимент да поправи изработеното, като работниците му са извадили цялата арматура, копали и донесли баластра, защото по проект арматурата трябва да „легне” на бетонова настилка, опровергава възражението му, че изработеното до момента отговаря на предназначението си.
За да се приеме, че недостатъците са съществени по смисъла на чл.265, ал.2 от ЗЗД следва да се установи дали те правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение. В тази насока по делото е прието заключението на СТЕ /неоспорено от страните/, от което се установява, че изработеното не съответства на изискванията на клиента (ищеца) по отношение на технически характеристики и не изпълнява своето предназначение.
Поради това съдът прави извода, че констатираните недостатъци, са съществени, правещи изработеното негодно за използване по предназначение, като същите са неотстраними.
С оглед изложеното дотук, съдът приема, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника - некачествено изпълнение, като недостатъците са толкова съществени и от такова естество, че извършената работа е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение. Налице е също и неприемане на работата от ищеца-възложител, за което ответника-изпълнител е бил уведомен.
С оглед на тези изводи в полза на ищеца-възложител е възникнало правото да развали договора, на основание чл. 265, ал.2 ЗЗД и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да иска връщане на заплатеното от него възнаграждение, поради отпадане на основанието за даването му.
По делото се установи, че ищеца-възложител е упражнил това свое право, като в писмо до управителя на ответното дружество е заявил, че разваля договора поради факта, че извършените СМР не са извършени в уговорения срок, не са изпълнени точно и добросъвестно, съгласно договора и техническите изисквания. Писмото е изпратено на адреса, посочен в договора, който е и седалището и адреса на управление на дружеството. Следователно договора за изработка от 29.08.2019 г. е развален с факта на приемане на изявлението на ищеца от управителя на ответното дружество. В този смисъл ефекта на развалянето е постигнат.
Развалянето на договора, съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, прекратява облигационното правоотношение с обратна сила. Като последица от обратното действие на развалянето изпълнителят дължи, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, връщане на авансово заплатеното възнаграждение. След като сключения между страните договор за изработка от 29.08.2019 г. е развален от ищеца поради некачествено изпълнение на работата, то е отпаднало с обратна сила основанието на ответника да задържи дадената му в изпълнение на договора част от договореното възнаграждение, възлизаща на сумата от 8 900 лв. Не се установи по делото ответника да е върнал авансово платената сума за изработката, поради което същия следва да бъде осъден да върне на ищеца същата в посочения размер, какъвто е предметът на предявения по настоящото дело иск.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е доказан и следва да се уважи като основателен в пълния му размер от 8 900лв., заедно с претендираната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съобразно с изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 1 860 лева, а по сметка на РС Монтана сумата от 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "С. М. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. С. к. у. К. №. е. а., представлявано от управителя Момчил Данаилов Момчилов ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, сумата 8 900лв., претендирана на отпаднало основание по договор за изработка „Изграждане основа на хале” в с.Г.Дамяново, ул.25-та №7, сключен между страните на 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба - 10.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 860 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА "С. М. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. С. к. у. К. №. е. а., представлявано от управителя Момчил Данаилов Момчилов ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 150.00 лева възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва от страните, пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: