Определение по дело №114/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба от обв. А. Б. срещу Решение № 4103 от 14.11.2011 год. по НД № 762/2011 година по описа на Районен съд – Г. Д., с която е поискано само намаляване на наказанието до предвидения минимум , тъй като при отмерване на комплексната санкция не е взета предвид оказаната помощ на пострадалия след пътното произшествие от страна на обвиняемия.

Личната защита на последния се изрязва в допълнително изтъквания аргумент, че лишаването му от право да управлява МПС за дълъг период от време е и пречка да изпълнява трудовите си задължения, тъй като след произшествието е започнал работа като шофьор.

Представителят на прокуратурата в речта си пред въззивната инстанция настоява за потвърждаване на обжалваното решение , тъй като административните наказания са определени в почти минималните им размери и няма основание за допълнително снизхождение.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение , съобразно правомощията си, намери следното:

В рамките на правилно установените фактически положения , материалният закон относно квалификацията на деянието като престъпление по чл. 343 , ал.1, б.”б” НК, е бил приложен правилно.

Поначало фактическите положения , че обв. Б. на 25.12. 2010 год. е управлявал лек автомобил в гр. Г. Д., и че при навлизане в ул. „ Е Й” , която е с предимство пред всички останали , е отнел същото на движещия се по нея мотомотоциклет „ Кавазаки Версис” , управляван от П А. , следствие на което между двете МПС е последвал удар и увреждане на здравето на А. , изразяващо се в счупване на бедрената шийка на дясно бедро, счупване на дясно бедро и разкъсно-контузна рана на дясното бедро, което медицински е преценено от вещото лице като затрудняване на движенето на долния крайник за период от 8 месеца и разстройство на здравето неопасно за живото му , се явяват такава конкретна специфика на фактическата обстановка от разглеждания случай, която и въззивният съд приема за несъмнено установена и която не предизвика възражения относно доказаността на факта, че Б. съзнателно е нарушил задължението си чл. 50 от ЗДвП , следствие от което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалото лице. С оглед на него не може , а и не е оспорен изведеният от районния съд правен извод за обективна и субективната съставомерност на деянието, като престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, макар че същият не е мотивиран прецизно, поради пропуск на съда / а на прокурора/ да посочи изрично , както налага бланкетността на нормата от НК, нарушението на правилата за движение.

Макар, че защитата няма изрично възражение срещу квалификацията на деянието, доводът за доказаността на факта на оказване на помощ на пострадалия от обв. Б. веднага след произшествието е по-същността си законнонамаляващо отговорността на дееца обстоятелство в случаите на престъпление по чл.343, ал.1, б”б” НК, а не само обстоятелство смекчаващо отговорността му. Разгледано като такова, същото е неоснователно, защото действително се установява , поради еднозначност между показанията на св.А. / които той е дал в хода на досъдебното производство , но които са част от доказателствения материал, основано на чл. 378, ал.2 от НПК/ и непосредствените обяснения, че обвиняемият веднага след удара е слязъл от автомобила си и отишъл при пострадалия, за да провери какво е състоянието му. Предложил е да му помогне, но А. е възразил да бъде преместван и останал да лежи на улицата до пристигането на лекарския екип от спешна помощ около 5 минути. При това положение по отношение на поведението на обвиняемия може да се приеме за установено, че той е проявил загриженост и съпричастност към състоянието на пострадалия, но не и че е оказал помощ по смисъла на чл. 343а НК. За приложението на привилегирования състав помощта трябва да е била необходима и да е насочена обективно и субективно към спасяване на живота и запазване на здравето му и да е всичко зависещо от дееца в тази насока според възможностите му и обстановката. / съгласно т.5 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС/. В конкретния случай това, което е било необходимо на пострадалия и във възможностите на присъстващите е било осигуряване на своевременното му транспортиране до болницата, действия, осъществени чрез повикването на "Бърза помощ", но от друго лице, а не от Б./. Що се отнася до действията, извършени от него , когато А. вече е бил в болницата, за тях следва да се отбележи, че те отново са израз на загриженост, която е продължила и след осъществяване на деянието и наред с първоначалната , действително сочат на наличието на смекчаващо отговорността на Б. обстоятелство, което не е отчетно от районния съд при индивидуализацията на наказанията му. Въпреки това поискано намаляване на размера на същите не е основателно, защото районният съд е пропуснал да отчете и още едно обстоятелство, имащо отношение за отговорността, но с точно обратната насоченост. Деянието, извършено от обвиняемия е по-силно укоримо, защото се отличава с по-висока степен на обществена опасност , определена от отрицателното му въздействие, включващо и несъставомерните имуществени вреди , причинени на двете моторни превозни средства. С оглед на последното размерът на комплексната административна санкция, включваща глоба малко над минимума й и лишаване от право да се управлява МПС с продължителност значително под средния размер / предвиден в чл. 78а ал.4 от НК / не е несправедливо завишен. Обстоятелството, че с лишаването от това право обв. Б. обективно не може да изпълнява и трудовите си задължения като шофьор на лекотоварен автомобил не може да доведе до определяне на това наказание в неговия минимум, защото то трябва да бъде оценено в контекста на другите обстоятелства, значими за отговорността, а характерът на самото нарушение и последиците му , очевидно са трудно съвместими с изпълняването на професионалните му ангажименти, които той е поел да изпълнява и то след дата на деянието.

Мотивиран по този начин и на основание чл. 378 ал.5 във вр. с чл. 338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4103 от 14.11.2011 год. по НД № 762/2011 година по описа на Районен съд – Г. Д..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДЕТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: