Р Е Ш Е Н И Е
№ 395
18.12.2020 година град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Ч
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
При секретар Пенка Маринова
И с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 355 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.И. ***, подадена чрез пълномощника
му адв. Е.Ж. ***, против Решение № 260030 от 14.09.2020г., постановено по АНД №
1245/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-001792 от 15.08.2019г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от
въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са
спазени законово регламентираните процесуални правила и формалните изисквания
досежно неговото съдържание, като твърди, че е допуснато нарушение на
императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Поддържа, че прекратяването
на образуваното срещу лицето наказателно производство на основание чл.9, ал.2
от НК, изключва възможността за това деяние на нарушителя да бъде наложена
административна санкция по административен ред. Твърди, че изложените в
решението мотиви досежно неприложимостта на института по чл.28 от ЗАНН са
несъответни на обстоятелствата, които са релевантни за извършването на преценка
дали в конкретния случай деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение. По подробно изложени в жалбата и в представеното по
делото писмено становище съображения по наведеното касационно основание, е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 19-1228-001792 от 15.08.2019г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Г.И. ***, против Наказателно постановление /НП/
№ 19-1228-001792 от 15.08.2019г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Г.А. са наложени административни
наказания - глоба в размер 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.11.2018г. около
11.40 ч. в гр. Стара Загора по ул. „Ан. Тошева“ до № 9, Г.А. управлява МПС,
което не е регистрирано съгласно Наредба № І-45/ 2000г. на МВР. При извършената
проверка е установено, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.11 от ЗДвП съгласно ЗППАМ № 18-1228-000799/ 27.05.2018г. по чл.171, т.2а, б.
„б“ от ЗДвП за срок от 6 месеца, като заповедта е влязла в сила на 14.06.2018г.
Прекратяването е отразено в АИС КАТ – регистрация, с поставен стикер на МПС. Посочено
е че наказателното постановление се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз
основа на Постановление № 5147/ 06.12.2018г. на РП – Стара Загора за
прекратяване на досъдебно производство.
Старозагорският районен съд
е потвърдил обжалваното наказателното постановление по съображения за неговата
процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила,
като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН
описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и
правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени
в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен
начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП във вр. с чл.
140, ал.1 от ЗДвП. В мотивите към решението са изложение и съображения за
липсата на основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Правилен е извода на въззивния съд, че
при проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на
формалните изисквания досежно съдържанието на НП. Съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по
неговото извършване и посочване на нарушената законова законови разпоредби.
Противно на твърдяното от касатора, не е налице нито неяснота за какво точно
нарушение е санкциониран, нито противоречие или несъответствие между текстовото
описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба. При
наличието на прекратена регистрацията на МПС въз основа на влязла в сила ЗППАМ
№ 18-1228-000799/ 27.05.2018г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, очевидно
управлението на МПС, по отношение на което е приложена ПАМ, се субсумира в
хипотезата на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението на
касатора, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 24, т. 6
от НПК, поради наличието на влязло в сила Постановление № 5147/ 06.12.2018г. на
прокурор в РП – Стара Загора за прекратяване на ДП № 1228 ЗМ-951/ 2018г. по
описа на ОД на МВР - Стара Загора, което наказателно производство е било
образувано срещу същото лице и за същото деяние, съотв. че е нарушен принципа „nе bis in idem“, отнасящ се както до повторното осъждане на извършителя,
така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.
Действително разпоредбата
на чл. 24, т.6 от НПК регламентира забрана за водене на наказателно
производство с оглед принципа ne bis in idem. С измененията на Наказателно-процесуалния кодекс
/ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, е създадена нова разпоредба в
текста на чл. 243 от НПК – ал. 3,
според която "когато прекратява наказателното производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието съставлява административно
нарушение, прокурорът изпраща материалните заедно с веществените доказателства
по компетентност на съответния административнонаказващ орган". В мотивите
на законопроекта за промяна на НПК е посочено, че това изменение, наред с други
такива, цели адекватно прилагане на принципа ne bis in idem при конкуренция между
административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Следователно с посочената разпоредба се дава възможност за реализиране на
административнонаказателна отговорност независимо, че преди това е налице
влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието
съставлява административно нарушение.
Именно такъв е и разглежданият случай. С Постановление № 5147/ 06.12.2018г.
на прокурор в РП – Стара Загора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
прекратено ДП № 1228 ЗМ-951/ 2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора (пр. преписка № 5147/ 2018г. по описа на РП –
Стара Загора), образувано срещу Г.И.А. за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като е постановено същото да се изпрати на ОД на МВР Стара Загора за издаване на наказателно постановление и за
налагане на административно наказание на извършителя съгласно нормите на ЗДвП. Прието е, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна по см. на чл.9, ал.2 от НК и че поради своята по-ниска степен на обществена опасност извършеното от Г.А.
деяние представлява административно нарушение по смисъла на ЗДвП, поради което
следва да бъде прекратено образуваното срещу лицето наказателно производство и да
бъде реализирана административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като му бъде наложено предвиденото в тази норма административно наказание.
Степента на обществена опасност на
дадено противоправно поведение се определя от охраняваните обществени отношения
които това поведение засяга или може да засегне и от вида, характера и степента
на отрицателното му въздействие. Именно степента на обществена опасност
отграничава престъпленията от другите видове правонарушения – административните
нарушения, дисциплинарните нарушения и т.н. По-високата степен на обществена
опасност, типична за определен вид деяние, е основание за обявяването му за
престъпление, при предвидена в закона възможност при липсата на съответната
степен на обществена опасност, обусловила определянето на деянието като
престъпление, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК да отпадне престъпния
характер на деянието. Но обстоятелството, че извършеното деяние, поради малозначителността
му от гл.т на неговата обществена опасност, не съставлява престъпление, не
означава, че ако с това деяние се осъществяват от обективна и субективна страна
признаците на предвиден в закона административнонаказателен състав, същото не може
да се квалифицира като административно нарушение. Няма пречка деяние, за което
при прилагането на чл.9, ал. 2 от НК е прието, че не представлява престъпление,
да съставлява административно нарушение, обуславящо понасянето на съответната
правна отговорност. Аргумент за това е и разрешението, дадено с ТР № 113 от
16.12.1982г. по н.д № 97/ 1982г. на ОСНК. В конкретния случай направената от
прокурора преценка за наличието на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК по отношение
на деянието, е единствено в контекста на образувано и водено срещу Г.А.
наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК –
т.е прилагането на чл.9, ал.2 от НК изключва само престъпния характер на
деянието. Следователно дисквалифицирането на деянието като престъпление поради
явната незначителност на неговата обществена опасност, само по себе си не
представлява обстоятелство, изключващо и административнонаказателната
отговорност на дееца и съотв. няма пречка за това деяние, съставляващо
административно нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП във вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП, да бъде наложена административна санкция на нарушителя.
Обосновано от гл.т. на доказателствата и
правилно от гл. т. на закона въззивният съд е приел, че Г.А. е осъществил
виновно състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, като изложените в тази връзка мотиви в
обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е
необходимо да бъдат повтаряни.
Прекратяването на наказателното производство
в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, само по себе си не обуславя приложението на
чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност
при прилагането на чл.28 от ЗАНН във вр. чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11
от ЗАНН, изисква преценката за липсата или незначителността на вредните
последици и наличието на други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
определянето на деянието като такова, представляващо по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. В този смисъл при преценката дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при
разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати в чл. 6 от ЗАНН, поради което преценката на прокурора за съществуването
на основание за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на
чл.9, ал.2 от НК, сама по себе си не може да обуслови извод, че деянието
представлява и маловажен случай на административно нарушение. В случая установените по
делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от този вид. С оглед на което нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание
за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на
чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел въззивният съд.
Предвид изложените съображения съдът намира че
не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260030 от 14.09.2020г.,
постановено по АНД № 1245/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1228-001792 от 15.08.2019г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.