РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Нова Загора, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220101178
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от О. П. С., с ЕГН **********, с адрес
– ***, чрез адв. Д. Д. от АК-Сливен против П. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес –
*** с правно основание чл.144 от СК.
В исковата си молба ищцата се твърди, че ответника по делото П. С. е баща на вече
пълнолетната ищца О. П. С. род. на 10.09.2004год. в гр.Сливен.
Твърди се, че с влязло в сила решение по гр. д. № 535/2009 г. по описа на PC - Нова
Загора бракът между майката на ищцата - М.С. - Ф. и ответника е бил прекратен, като
ответника е бил осъден да заплаща на майката на ищцата, като законен представител на
малолетното дете тогава О. С. ежемесечна издръжка в размер на 60.00 лева. Така
присъдената издръжка била увеличена с решение на НЗРС №160 по гр.дело № 428/2014год.
от 60.00лв на 105.00 лева, като решението било влязло в сила на 04.11.2014год.
Твърди се още, че издръжката била отново увеличена с последващо Решение №121 от
27.06.22год по гр.д.№ 528 от 2022 год на P C Нова Загора от 105.00лв на 170.00лв., като
решението било влязло в сила и били издадени съответните изпълнителни листи.
В исковата молба се сочи, че от приложеното по делото свидетелство под № 074254
от 15.06.2018 год. било видно, че ищцата била завършила основното си образование в
Средно училище „Христо Ботев” гр.Нова Загора, както и била завършила и девети клас в
същото училище, което било видно от удостоверение № 784 от 29.06.2020год.
В исковата молба се сочи още, че към настоящия момент ищцата О. П. С. била вече
пълнолетна и била продължила средното си образование в обединено училище „Шулдорф
Бергщрасе” – Германия, като от предоставеното и уверение било видно, че ищцата е
ученичка в училището от 01.08.2022год в 10 „а“ клас и ще посещава училището до
31.07.2023год.
В исковата си молба ищцата твърди, че разходите и в Германия били твърде високи,
в сравнение с тези в България. Ноторно известно било, че стандарта в Германия бил твърде
висок. Твърди се, че разходите за задоволяване на нуждите на ищцата за храна, дрехи и
разноските по обучението и били силно нараснали, въобще живота в Германия бил
поскъпнал рязко. Едновременно с това следвало да се отбележи, че ищцата не работела и
нямала никакви доходи и не притежавала имущество от което да реализира такива, като към
настоящия момент я издържала нейната майка, но тези доходи които тя й осигурява били
твърде недостатъчни.
В исковата молба се твърди, че майката на ищцата била вдовица от втория си брак с
Адем Ф. поч.в гр.Сливен на 12.02.2021 год. и същата била получавала пенсия по болест, но
към момента тази и пенсия била спряна.
В исковата молба се сочи, че последните данни за ответника сочели, че той
реализирал редовен месечен доход в размер над средния за страната, предвид което ищцата
1
считала, че той не би бил затруднен да заплаща по-висок размер на издръжка за своето дете
- нещо, което бил и задължен да прави на основание чл. 144 СК.
Сочи се, че съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение
до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и 25-годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
С оглед изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение с
което да осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 250.00лв., считано от
датата на която ищцата е навършила пълнолетие - 10.09.2022год., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, както и да го осъди да и заплати направените по делото
разноски.
С исковата молба ищцата представя и моли съда да приеме като доказателства по
делото следните писмени доказателства: Решение по гр. д. № 528/2022 г. по описа на PC -
Нова Загора; Удостоверение за раждане на О. П. С. - копие; Препис извлечение от акт за
смърт; Удостоверение за сключен гр.брак; Уверение от обединено у[1]ще в Германия.че
ищцата е ученик в 10-ти клас ,с превод на български; Заверено копие на удостоверение за
завършен девети клас; Заверено копие на удостоверение за завършено основно образование.
С исковата си молба ищцата прави следните доказателствени искания: 1.Моли съда
да и издаде съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с такова от ТД НАП Ямбол за
това - ответника П. И. С. с ЕГН********** има ли на негово име регистрирани трудови
договори за периода от навършване на пълнолетие на ищцата - 10.09.22год и към настоящия
момент тези договори не са прекратени, с кой работодател и на каква работна заплата се
осигурява; 2.Моли да и бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с
такова от ТП НОИ Сливен за това - получавала ли е пенсия по болест майката на ищцата
М.О.С. - Ф. от Н.Загора с ЕГН**********, в какъв размер и до кога и понастоящем получава
ли пенсия или не; и 3.Моли като доказателство по делото да бъдат приложени материалите
по гр.дело № 535/2009год. по описа на НЗРС от което било видно първоначалната издръжка
определена в полза за ищцата, както и последното дело по което издръжката била увеличена
- гр.д. 528/22год. по описа на РС-Н.Загора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника П. И. С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес – *** чрез пълномощника си адв. М. Х. от АК-Ямбол. е депозирал отговор
на исковата молба с който оспорва така предявения от ищцата иск по основание и размер,
както и оспорва всички твърдения в исковата молба.
В отговора на исковата молба се сочи, че ответника е баща на ищцата О. П. С.. С
Решение № 121 от 27.06.20.22г., постановено по 528 по описа за 2022г. на PC -“Нова Загора,
С. бил осъден за заплаща за О. П. С. месечна издръжка в размер на 170.00лв., която
издръжка той и заплащал и към настоящият момент.
С отговора на исковата молба ответника заявява, че оспорва изложените твърдения в
исковата молба, че О. П. Андрева учи в редовна форма на обучение. От представеното към
исковата молба Уверение на Обединено училище „Шулдорф Бергщрасе” се удостоверявало
само, че същата била ученичка в това училище, но не удостоверявало каква е формата на
обучение, какъв е предвидения срок на обучение, и задължително ли било обучението,
както и оспорва твърденията на ищцата, че не получавала никакви доходи, като средствата
които нейната майка и предоставяла не били достатъчни да задоволят! ежедневните й
нужди.
Ответникът твърди, че към исковата молба не били приложени доказателства
удостоверяващи нуждите на ищцата от издръжка.
В отговора на исковата молба ответника заявява, че оспорва твърдението на ищцата,
че той реализира доходи в размери над средният за страната, като ответника твърди, че така
претендираната от ищцата издръжка ще създава особени затруднения за заплащането и.
В отговора си на исковата молба ответника твърди, че доходите, които реализирала
от трудова дейност майката на ищцата, многократно надвишавали доходите на ответника, с
оглед обстоятелството, че същата живее и работи в чужбина.
В отговора на исковата молба се сочи още, че издръжката по чл. 144 СК от родител на
пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 от СК на
ненавършилите пълнолетие деца, не била безусловна. Нужно било от една страна,
2
навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им
издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят
да може да я дава без особени затруднения. Сочи, че само поради обстоятелството, че
родителят бил трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не
означавало, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Ответника в отговора си на исковата молба моли съда да постанови решение с което
да отхвърли предявения против него иск с правно чл.144 от СК като неоснователен и
недоказан, както и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. Д. от
АК-Сливен, редовно упълномощен от по-рано, чрез който заявява, че поддържа предявения
иск изцяло, като счита същият за доказан. Счита, че се установили факти ,че ищцата не
работи, няма имущество, от което да се издържа и тъй като доказателствената тежест по
отношение на тези отрицателни факти се падала на ответната страна заявява, че
доказателства в тази насока не били посочени, поради което моли съда да вземе
становището на ищцата по отношение на тези факти и обстотяелства и моли съда да
постанови съдебен акт с който да потвърди предявения от ищцата иск изцяло и да и присъди
направените по делото разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощения му
защитник адв. М. Х. от АК-Ямбол. Ответника, чрез нарочно депозирана по делото молба-
становище чрез пълномощника си по делото - адв. М. Х. от АК-Ямбол, моли съда да даде
ход на делото в тяхно отсъствие. Със становището се заявява, че ответника оспорва
предявения иск, поддържа депозирания отговор на исковата молба, моли съда да се приемат
приложените към отговора писмени доказателства. Заявява, че няма да сочи други
доказателства и моли да бъде приключено съдебното дирене. Излага становище по
същността, както следва - моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли
предявения против ответника иск с правно основание чл.144 от СК, като неоснователен и
недоказан, съгласно изложените в отговора съображения. Моли се съда да присъди в полза
на ответника направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие.
Районен съд Нова Загора, след като се запозна със събраните по делото доказателства
и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ,ал.2
и 3 от ГПК, намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за
раждане се установява, че ответникът П. И. С. с ЕГН ********** е баща на ищцата, видно
от удостоверение за раждане № 1613/15.09.2004год./л.11, издадено от Община Сливен.
С влязло в сила на Решение № 121/27.06.2022г. по гр.д. № 528/2022г. по описа на РС-
Нова Загора съдът е изминил размера на издръжката, определен със решение по гр.д.№ 428
на Районен съд - Нова Загора по описа за 2014 г., като осъдил П. И. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***, да заплаща на О. П. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, родена на
10.09.2004 г., действаща със съгласието на майка си М.О.С.-Ф. с ЕГН ********** и адрес:
***, вместо по 105.00 лв. /сто и пет лева/ - по 170.00 лв. /сто и седемдесет лева/ месечна
издръжка, считано от датата на предявяване на иска – 25.03.2022 г., до настъпването на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й
изплащане.
От представаните по делото удостоверение, превод от немски е удостоверено , че О.
П. С., родена на 10.09.2004год. през учебната година посещава редовно 10 клас на реално
училище Шулдорф Бергщрасе в Община Зеехайм-Югенхайм и участва в учебните занятия.
От същото удостоверение е видно че училище Шулдорф Бергщрасе е кооперетивно
обидинено училище с начален курс, международен клон и горен гимназиален курс.
Общинско училище- Европейско училище.
Видно от представеното удостоверение на НОИ ТП гр.Сливен е ,че майката на
ищцата М.С. е получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Няма данни за
получаване на трудови доходи на майката.
По делото не са представени и други доказателства от които съдът да направи извод
относно наличие на доходи или имоти на майката и ищцата, от които би могла ищцата да се
3
издържа.
От постъпилата и приета като писмено доказателство по делото справка от Агенция
вписвания, всички служби по вписвания ответника П. И. С. притежава идеални части
апартамент в гр.Ямбол и част от поземлен имот от 619.000кв.м. Съгласно удостоверение
Удостоверение за брутният доход на ответника с изх.№ 259/04.11.2022г. издадено от
„Милениум 2000" ЕООД, гр.Стра Загора същият получава среден брутен доход в размер на
1250лева за периода от м.04.2022год. до м.09.2022год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от посочените
доказателства.
Установената по делото фактическа обстановка налага извод за частична
основателност на предявения иск по изложените по-долу съображения:
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се
дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи
редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си
или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Тоест, при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите като в този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер
- решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. №
944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС,
III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №
305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Издръжката на
пълнолетно дете в периода на обучение във средно или висше училище принципно се дължи
и от двамата родители стига да не представлява особено затруднение, като в случая се
твърди, че майката на ищцата е неполучава доходи от трудови взаимоотношения, същата
получава еденствено пенсия по болест, за което не се представят доказателства, но по което
обстоятелство ответната страна не спори.
Безспорно, от представените по делото доказателства бе установено по делото, че
ищцата е дъщеря на ответника, както и това, че същата е ученичка в 10 клас на реално
училище Шулдорф Бергщрасе в Община Зеехайм-Югенхайм и участва в учебните занятия.
Установено е че училище Шулдорф Бергщрасе е кооперетивно обидинено училище с
начален курс, международен клон и горен гимназиален курс. Общинско училище-
Европейско училище. Не се събраха доказателства за наличие от страна на ищцата на
собствено имущество и доходи, от които да се издържа /движимо или недвижимо такова,
вкл. реализиране на доходи от наеми, трудово, извънтрудово или служебно
правоотношение/. Безспорно бе установена и нуждата на същата от претендираната
издръжка с оглед осигуряване на екзистенц минимума, включващ битови, транспортни,
консумативни и образователни разходи, вкл. всички други такива, съпътстващи обучението
на ищцата .
Следователно първите три предпоставки за уважаване на исковата претенция са
налице – О. П. С. е записана в в 10 клас на реално училище Шулдорф Бергщрасе в Община
Зеехайм-Югенхайм и участва в учебните занятия., като същата няма навършени 20 години;
ищцата няма доходи и имущество, от които да се издържа; нуждата от издръжка също бе
установена с оглед доказаните разходи, съпътстващи обучителния процес.
Четвъртата предпоставка, а именно – възможността на родителя, от когото се иска
издръжката да я дава без особени затруднения, според съда се установи, но само за част от
исковата претенция.
Няма легално определение на използваната от законодателя словоформа "без особени
затруднения", но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата
4
на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към
общите принципи за справедливост.
Така, в случая, съдът счита, че имущественото състояние на ответника, както и
необходимите му обичайни разходи не се конфронтират в такава степен със задължението
му към ищцата, че да го елиминират напълно.
При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка съдът взема
предвид брутния доход на ответника, като не се отчитат законово допустими удръжки от
него, вкл. такива за погасяване на осигурителни и данъчни задължения /ТР 34/1973 г. –
ОСГК на ВКС/. Получаваният от ответника доход до 09.2022 г. е надвишавал определения
от държавата размер на линията на бедност, както и МРЗ определена за страната.
Не бяха ангажирани и данни за това ответникът да е безусловно (или дори условно
задължен при наличието на влязъл в сила съдебен акт) спрямо друг низходящ. Така, съдът
отчитайки обстоятелството, че ответника П. С. е в трудоспособна възраст, без данни същият
да е неработоспособен, приема, че може да реализира доходи поне в размер на минималната
за страната работна заплата. Съдът отчита изложените обстоятелства в отговора на исковата
молба относно ежедневните пътувания на ответника свързани с трудовото му
правоотношение равняващи се на немалка стойност поради и което счита че същият е в
невъзможност заплащането на претендираната от ищцата издръжка.
Предвид горното и отчитайки нуждата да осигури собствената си издръжка, съдът
счита, че С. разполага с установена по делото по-широка негова материална възможност,
при която, заплащането на издръжка на ищцата няма да се чувствува особено осезателно от
него, няма много да го затрудни, но в минимален размер от 190.00 лева, така че да не се
накърни защитата на собствените му законоустановени права.
Така определеният размер на издръжката не е от естество да задоволи в пълна степен
потребностите и нуждите на ищцата, но съдът държи сметка за възможностите на
задължения родител, както и това, че дължимостта й в конкретиката на казуса не е
безусловна. В тази връзка съдът сочи, че при определяне размера на издръжката на
пълнолетни деца, същият не е обвързан от минималните размери по чл. 142, ал.2 от СК
/Определение № 960 от 05.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 355/2012г., III г.о., ГК/.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на
текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични
плащания, според чл. 146, ал. 1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането й.
В случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна
лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
Поради това, че издръжката се дължи за конкретен месец, т.е тя е
текуща, същата следва да се заплаща до всяко пето число на месеца, за който се дължи.
Ищцата е освободена от заплащане на такси. Ответникът дължи заплащане на
държавна такса по сметката на НЗРС, на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 в размер
на 273.60 лева / 4% върху уважения размер на издръжката за три години/
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 300.00 лв.
адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплаща на О. П. С.
с ЕГН **********, адрес: ***, на осн. чл. 144 от СК, месечна издръжка в размер на 190.00
/сто и деветдест лева/, считано от 19.10.2022год. докато учи в средно/гимназиално
училище, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, платима до всяко 5-
пето число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане или до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 250,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
5
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА О.
П. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, родена на 10.09.2004 г. направените по делото
разноски в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляващи адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета по сметка на Районен съд – Нова Загора държавна такса в в размер на
273.60/двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6