Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело № 181 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Д.М.М. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №6585/27.08.***. по ч.гр.д. №***/***. по описа на ВРС, 26с. : сумата от 270,07 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 18.12.2018 г. до 17.07.2019 г., по партида с абонатен номер ***, за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул.“***“ бл.38, ап.103; сумата от 7,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 270,07 лева, дължима за периода от 23.02.2019 г. до 21.08.2019 г. по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.08.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба
се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул.“***“ бл.38,
ап.103, като предоставяните услуги се отчитали по партида с абонатен №***, по която имало неплатени задължения. Сочи се също, че за процесния
период сумите са начислени за реално доставени и отчетени ВиК услуги по
фактурите, издадени в периода 21.02.***. до 18.07.***. и за служебно начислени
кубици по фактурите, издадени за периода 23.01.***. до 21.02.***.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответницата е депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Твърди
се, че ответницата няма качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като по
делото нямало представени доказателства, че същата отговаря на условията на
чл.2,ал.1. т.1-3 от ОУ.
В
условията на евентуалност се твърди, че
процесната ВиК услуга не е ползвана от ответницата. Същата не живеела в имота,
доказателство, за което бил и факта, че не можела да бъде призована на
съответния адрес. Съобразно чл.33,ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат ползваните от тях ВиК услуги, поради и което ако ВиК услугата се
ползвала от трето лице, то същата не следвало да се заплаща от потребителя.
Обратното тълкувано щяло да доведе до неоснователно обогатяване и респективно
договорът при общи условия щял да бъде нищожен в тази му част съгласно
правилата на чл.26,ал.1, хипотеза 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.
В
условията на евентуалност искът се оспорва по размер с твърдението, че
фактурираните суми не отговарят не реалното потребление.
Отправя
се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и
Решение на ДКЕВР за одобряването им, както и Решение на ДКЕВР, с което е
утвърдено изменението на цените на „ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от
представената по делото разпечатка от СВ-Варна за вписванията, отбелязванията и
заличаванията по персонална партида №***за лицето Д.М.М. последната е собственик
на Апартамент №103 в гр.Варна, ул.“***“
бл.38, ет.13.
Представен
е карнетен лист за отчитане на абонатен №*** за периода месец август 2017г. –месец юли
***., като видно от същия в графата подпис на абоната фигурира подпис за месец
юли ***.
Съгласно
заключението по изготвената по делото ССчЕ общият размер на месечните
задължения по партида с абонатен №*** за ВиК услуги за периода 18.12.2018г. до 17.07.***.
е в размер на 270.07 лева и общият
размер на лихвата за забава за периода от падежа на всяка фактура до 21.08.***.
е 7.42 лева. За периода са издавани ежемесечно фактури. Към датата на изготвяне
на експертизата плащане по процесните фактури не е извършено.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно
и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : наличието на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на договорните
задължения от негова страна – доставката на претендираното за заплащане
количество вода, както и размера на
исковата си претенция.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата представлява
стойност на потребени от ответника и
доставяни от ищеца ВиК услуги.
Особеният
предствител на ответницата оспорва
последната да е в облигационни
правоотношения с ищеца по доставяне на ВиК услуги.
Съобразно
чл.2,ал.1 от ОУ потребител е всяко физическо или юридическо лице собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. По делото безспорно се
установявяа, че ответницата е придобила собствеността върху имота през 1998г.,
за който е открида партида и по отношение на който се предоставят ВиК услуги,
предвид на което съдът намира,че ответницата е
била обвързана валидно от
договор за предоставяне на ВиК услуги с ищеца за процесния период.
Услугата
по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила на договора за
продажба на
движима вещ. Дължи се
само
стойността на доставена и потребена вода. От представените по делото карнетни листи се установява,че за периода
месец август 2018г. до юни ***. водомерът в имота е бил отчитан съобразно
изискванията и по реда на чл.24,ал.4 от ОУ ежемесечно, като последното отчитане е било извършено в присъствието на
абоната/същият е положил подпис в съответната графа/, което не се оспорва от
последния. Предвид, че последното отчитане, което е осъществено в присъствието
на абоната е от 18.07.***. съдът намира, че извършените преди това вписвания в
карнетните листи са достоверни и последователни в отчитането и съдържат
признание на абоната за получаване на услугата и консумиране на вода в
посоченото от дружеството количество. Количеството потребена
вода, установено посредством отчитане показанията на водомера отговаря на
фактурираното такова и заявеното за заплащане от “ВиК”ООД.
За процесния претенцията
е доказана по своето основание и следва да се уважи за размера от 270.07 лева. Върху
тази сума се следва и обезщетение за забава върху всяка от главниците, считано
от датата на падежа на всяка на фактура – 30 дни след издаването й до заявения
от ищеца период 21.08.***., което възлиза в общ размер на 7.42 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ищеца се следват направените от него разноски, на основание
чл.78,ал.1 ГПК , както следва : 75 лева – за заповедното производство и за исковото производство : 75 лева за
заплатена държавна такса; 300 лева за внесен депозит за особен представител на
ответника; 300 лева за депозит за ССчЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на „В.и к. „ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Валентин Вълканов, че Д.М.М., ЕГН: **********
с адрес *** дължи на заплащането на следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение №6585/27.08.***. по
ч.гр.д. №***/***. по описа на ВРС, 26с. : сумата
от 270.07/двеста и седемдесет лева и
седем ст./ лева, представляваща незаплатена главница за консумирана
вода за периода от 18.12.2018 г. до 17.07.2019 г., по партида с абонатен номер ***,
за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул.“***“ бл.38, ап.103; сумата от 7.42/седем лева и четиридесет и две ст./
лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 270,07 лева,
дължима за периода от 23.02.2019 г. до
21.08.2019 г. по партида с абонатен номер ***,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.08.2019 г. до
окончателното изплащане,
на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН: ********** с адрес
*** да заплати на “В.и к. „ООД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин
Вълканов, сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направените разноски в
заповедното и установителното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: