РЕШЕНИЕ
№ 1830
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501799 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260605/21.04.2021г. на Т. В. КР., ЕГН
********** от гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника й адв. К.К.,
срещу решение № 260026 от 10.03.2021г., постановено по гр. дело № 378/2020г. на Районен
съд - Девня, в частта му, с което е обявено, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и в
цялост събраните по делото доказателства, поради което е приел невярна фактическа
обстановка, резултатирала в неправилен съдебен акт. Отправеното искане е за отмяна на
решението в обжалваната му част и за присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала
отговор. Преди съдебно заседание е постъпила писмена молба от въззиваемия, в която
изразява становище за правилност на постановеното решение в обжалваната му част.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Т. В. КР. срещу ЯНЧ. СТ.
КР. иск с обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 от СК за прекратяване
на сключения на 18.12.1983г. граждански брак поради дълбокото и непоправимо
разстройство по вина на съпруга, съединен с небрачен иск по чл.56, ал.1 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап.
* на съпругата.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на
1
18.12.1983г. в гр. Провадия, като от брака си имат родени две деца, които към момента са
пълнолетни. Счита, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал
съдържание и следва да бъде прекратен, поради неразбирателство, влошени
взаимоотношения между съпрузите, брачна изневяра и фактическа раздяла.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В него се
твърди, че вина за разстройството на брака имат и двете страни и се моли съда да постанови
развод без определяне на вината. Счита, че действително е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака с ищцата в резултат на продължилата 15 години
фактическа раздяла.
С обжалваното решение е прекратен гражданския брак, сключен на 18.12.1983г.
между Т. В. КР. срещу ЯНЧ. СТ. КР., поради дълбоко и непоправимо разстройство,
настъпило по вина на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал. 1 и ал. 3 от СК и е предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *,
на съпругата, на осн. чл.56, ал.1, изр.1 вр. ал.5 от СК.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Не се спори, а е видно и от представените писмени доказателства се установява, че
страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 18.12.1983г., както и че от
брака си страните имат две пълнолетни деца.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Р. Я. П.- дъщеря на страните по
делото и А. Ж. М.- съсед на страните, водени от ищцата, и Х. Я. Х.- познат на ответника и
Д. С. С. – приятел на ответника, водени от ответника.
Свидетелката П. излага, че родителите й са разделени от 16-17 години, пред които
баща й не им е помагал материално. Докато живеели заедно, баща й се събирал с приятели в
гаражите на блока, прибирал се късно, а впоследствие разбрали, че живее с по-млада жена.
Майка й му казала да загърбят случилото се и да се върне да живее със семейството, но той
напуснал семейното жилище. След това майка й правила много опити да върне баща й и са
се съберат заради децата, но това не станало. Към настоящия момент баща й живее с друга
жена на семейни начала , от която има малко дете.
Свидетелката М. излага, че първоначално отношенията между страните били
нормални, но след известно време ответникът заживял с друга жена и вече 15-16 години са
разделени с Т.. След това Я. живял с други жени, вкл. и в момента. От ищцата знае, че от
раздялата Я. не й е помагал финансово.
Свидетелят Х. излага, че от Я. знае, че през 2005 година се сдърпали и ищцата го
изгонила от апартамента. Тогава ответникът заживял в отсрещния апартамент, в който
имало наемателка, но не знае какви са били отношенията между двамата. След това Я.
живял с друга жена, но не същата, от която сега има дете. Не знае страните да са правили
опити да се съберат да живеят заедно. Ответникът му е казвал, че помага на децата си.
Свидетелят С. излага, че с ответника са приятели от 2003-2004 година и тогава
страните не живеели заедно. От Я. знае, че съпругата му го е изгонила и не са правили
опити да се съберат. Знае, че ответникът е помагал на децата си, както и че след раздялата
на страните, Я. е живял с други жени, а сега и има дете от последната жена.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че през 2004
година ответникът е напуснал семейното жилище и е заживял с друга жена. След раздялата
2
ответникът е поддържал множество извънбрачни връзки и е прекъснал социалните и
икономически връзки със съпругата и децата си. От друга страна, не се установи ищцата да
е допуснала брачни провинения, които да са довели до фактическата раздяла на страните.
Показанията на водените от ответника свидетели в частта им, че ищцата е изгонила съпруга
си от семейното жилище не се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите
не са непосредствено придобити, а възпроизвеждат споделеното от ответника. Съдът
кредитира изцяло показанията на св. Р. П., които са непосредствени и доколкото
свидетелката е в еднаква роднинска връзка със страните по делото, поради което не поставя
под съмнение тяхната достоверност. От същите се установява, че ищцата не само не е
изгонила съпруга си от дома, но и е правила многократни опити да заздрави брачната връзка
след фактическата раздяла. Ето защо следва да се приеме, че за разстройството на брачните
отношения вина има единствено съпругът.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилен и незаконосъобразен акт в обжалваната част, която следва да бъде отменена,
както и в частта за разноските.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва
да заплати на въззивницата сумата от 525 лв., представляваща направените съдебно –
деловодни разноски пред първата инстанция, сумата от 12,50 лв., представляваща внесена
държавна такса за въззивно обжалване. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, и сумата от 35лв., представляваща
държавна такса за развод.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260026 от 13.03.2021г., постановено по гр. дело № 378/2020г.
на Районен съд - Девня, в частта, с която е прието, че вина за прекратяването на брака между
страните имат и двамата съпрузи, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения има
съпругът.
ОСЪЖДА ЯНЧ. СТ. КР. , ЕГН ********** от с. Падина, общ. Девня, обл. Варна да
заплати на Т. В. КР., ЕГН ********** от гр. Девня, обл. Варна, кв. „***“ бл.*, вх. 8, ет.*,
ап.* сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направените съдебно
– деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и
петдесет стотинки), представляваща внесена държавна такса за въззивно обжалване, на осн.
чл. 329, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯНЧ. СТ. КР., ЕГН ********** с адрес с.Падина, общ.Девня, обл.Варна,
да заплати държавна такса по иска за развод в размер на 35 лева /тридесет и пет лева/, по
сметка на ВОС, съгласно чл.6,т.1 и т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 5 лева /пет лева/
при служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
Решението в необжалваните му части е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 2, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4