Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-84 Година 2019, 24 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 677/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на„Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез ю.к. Илиева против решение № 262/04.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. №3316/2018г., с което са
отхвърлени исковете на дружеството против З.Г.С., ЕГН: ********** от *** за установяване дължимостта на
част от сумите по заповед №4023/18.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №6865/2017г. по описа на БРС,
а именно: сумата от 4 188,48 лева, представляваща главница по сключен
договор за потребителски кредит №**********/21.06.2016г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 15.09.2017г. Жалбоподателят иска от съда да
отмени процесното решение и да уважи предявените от него искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба „Профи Кредит
България“ ЕООД развива съображения, че решението на БРС е неправилно.
Жалбоподателят твърди, че предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит е надлежно обявена и цитира съдебна практика в подкрепа на защитната си
теза.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява от процесуален представител. Пълномощникът на „Профи Кредит
България“ ЕООД изразява становище
за
основателност на жалбата в писмен вид. Прави искане за отмяна на съдебното
решение и за присъждане на разноски.
Ответната страна – З.Г.С. представя
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска от
съда да потвърди първоинстанционното решението и да му присъди извършените пред
въззивната инстанция разноски. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание С. се представлява
от особен представител – адвокат Астакова,
която пледира за отхвърляне на жалбата. Прави искане за присъждане на съдебни
разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2016г. е сключен договор за
потребителски кредит между „Профи Кредит България” ЕООД и З.Г.С. със следните
параметри: сума на кредита: 2000 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на
вноската по кредита: 123,64 лева; годишен процент на разходите: 49,89; годишен
лихвен процент: 41,17%; лихвен процент на ден: 0,11; дължима сума по кредита:
2967,36 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1500,00
лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 62,50 лева;
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 4467,36 лева; общ
размер на вноската: 186,14 лева; дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Към
договора за кредит е приложена декларация, че кредитополучателят е запознат с
общите условия и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Не се спори между страните, че сумата по
кредита е усвоена от С. и че същият е погасила сумата от 288,80 лева, покриваща
първата и половината от втората месечна вноска.
На 15.09.2017г. „Профи Кредит България”
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 4193,86 лева, представляваща главница
в размер на 4 188,48 лева и лихва в размер на 5,38 лева. В
обстоятелствената част на заявлението дружеството се позовава на предсрочна
изискуемост на вземането, която според общите условия настъпва при просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни. В този случай договорът се
прекратява автоматично.
На 18.09.2017г. Районен съд – Бургас издава
заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: 4188,48 лева –
главница; 5,38 лева – законна лихва за забава за периода от 21.08.2016г. до 01.11.2016г.;
законна лихва от подаване на заявлението – 15.09.2017г. до окончателното
плащане на дължимата сума ; 83,88 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на С. по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. В едномесечен срок от съобщаването, заявителят предявява иск по чл.422
от ГПК за установяване на вземането си.
В исковата молба „Профи Кредит България”
ЕООД твърди, че длъжникът е погасил само сумата от 288,80 лева, която покрива една
пълна и една непълна вноска и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила
автоматично. Твърди също, че се отказва да търси установяване на законната
лихва от 5,38 лева, поради липса на материален интерес. С оглед на това,
претенцията на кредитора е редуцирана на 4188,48 лева. Към исковата молба
дружеството-ищец прилага уведомително писмо за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, за което няма доказателства за връчване.
Ответната страна представя отговор по
чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ответната
страна се представлява в исковото производство от особен представител.
С решение № 262/04.02.2019г. Районен съд
– Бургас отхвърля иска на „Профи Кредит България” ЕООД. За да постанови този
резултат, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена
надлежно преди подаване на заявлението – т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тази
част от решението, която поражда неблагоприятни правни последици за жалбоподателя.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от
ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 262/04.02.2019г. е неправилно
в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за сумата от 1888,07лева, представляваща
сбор от главниците по кредита с настъпил падеж. Този извод се налага поради
приемането на ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, което е публикувано след обявяване
на първоинстанционното решение /02.04.2019г./
Според т.1.1 от цитираното тълкувателно
решение при вземане, което произтича от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, съществуващата валидна облигационна
връзка между страните не може да се игнорира. Вземането произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които намират отражение
в счетоводството на кредитора. Размерът и падежът на всяка вноска са определени
в договора. Липсата на точно изпълнение по погасителния план, приложен към
договора, трябва да се съобрази в исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, дори когато не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Съществуването на вземането не
може да се отрече, дори когато предсрочната изискуемост не е предявена редовно.
Поради това искът по чл.422, ал.1 от ГПК не може да бъде отхвърлен изцяло, а
трябва да се уважи за падежираните вноски.
Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за
част от това задължение, искът не трябва да бъде отхвърлен изцяло, а да бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение
да бъде отречено за вземанията по договори за кредит, чието изпълнение се търси
по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за кредит е определящо единствено за размера, в който
ще бъде признато вземането на кредитора.
Според т.1.2 от ТР № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай от представените по
делото доказателства се установява, че към датата, на която са приключили
устните състезания пред въззивната инстанция, е настъпил падежът на всички 24
погасителни вноски. От падежираните вноски трябва да се изключат първите две,
за които ищецът твърди, че са платени – напълно и частично. При това положение,
дължими се явяват 22 вноски – от 3-та до 24–та включително. Приложението на ТР
№ 8/2017г. изисква присъждане на тези вноски. В настоящия казус обаче
погасителните вноски са формирани от три компонента: главница, лихва и „пакет
от допълнителни услуги”. Дължима, според настоящия въззивен състав, е само
главницата по вноските /кредита/. Този извод следва от изложените по-долу
съображения:
Правните норми, които регламентират
нищожността на сделките са императивни и за тях съдът следи служебно. Към
датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби, които
да регулират размера на възнаградителната лихва. Съдебната практика обаче
приема, че уговорката в договора, която предвижда възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити, респ.
двукратния размер на законната лихва по обезпечени кредити, противоречи на
добрите нрави. Това противоречие е основание за нищожност на договора по чл.26,
ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД. В конкретния случай уговорената възнаградителна лихва е
в размер на 41,17 %, което надвишава основния лихвен процент четири пъти.
Поради това, тази уговорка е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В конкретния случай уговорената допълнителна услуга не
създава конкретни задължения за кредитора, а е свързана с усвояване и отпускане
на кредита. Поради това, същата трябва да бъде включена в годишния процент на
разходите по чл.19, ал.1 от ЗПК. Изключването на допълните услуги от ГПР по
чл.19, ал.1 от ЗПР представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл.21 от ЗПК и има за последица нищожност на клаузата, с която са договорени тези
услуги. Поради това, сумите, които са начислени на това основание, са
недължими.
Предвид гореизложеното, жалбата на
„Профи Кредит България” ЕООД е частично основателна и следва да се уважи за
сумата от 1888,07
лева,
представляваща сбор от следните главници: 58,86 лева за месец септември 2016г., 60,88
лева за месец октомври 2016г.; 62,97 лева за месец ноември 2016г.; 65,13 лева
за месец декември 2016г.; 67,37 лева за месец януари 2017г.; 69,68 лева за
месец февруари 2017г.; 72,07 лева за месец март 2017г.; 74,54 лева за месец април
2017г.; 77,10 лева за месец май 2017г.; 79,74 лева за месец юни 2017г.; 82,48
лева за месец юли 2017г.; 85,31 лева за месец август 2017г.; 88,24 лева за
месец септември 2017г.; 91,26 лева за месец октомври 2017г.; 94,39 лева за
месец ноември 2017г.; 97,63 лева за месец декември 2017г.; 100,98 лева за месец
януари 2018г.; 104,45 лева за месец февруари 2018г.; 108,03 лева за месец март
2018г.; 111,74 лева за месец април 2018г.; 115,57 лева за месец май 2018г. и 119,65
лева за месец юни 2018г. Решението в частта, в която е отхвърлен иска на „Профи
Кредит България” ЕООД за тези суми е неправилно и трябва да се отмени. Вместо
това решение, трябва да се постанови друго, с което да се уважи иска на
дружеството за сумата от 1888,07 лева, представляваща сбор от главниците по 22
погасителни вноски за периода от 01.09.2016г. до 20.06.2018г.
Решението в частта, в която е отхвърлен
иска на дружеството за участващите в погасителните вноски компоненти
възнаградителна лихва и „пакет от допълнителни услуги” е правилно и трябва да
се потвърди.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на въззивната
страна. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78 и чл.81 от ГПК, съдът
намира, че трябва да присъди в полза на въззивника извършените от него разноски
за заповедното производство и разноските за водене на делото пред първа и пред
въззивна инстанция, които са съразмерни на уважената част от иска, а именно: 105,43
лева – разноски за заповедното производство; 308,23 лева – разноски за исковото
производство пред първа инстанция и 308,23 лева – разноски за въвзивната
инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 262/04.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3316/2018г. в частта, в която е
отхвърлен иска на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В против З.Г.С.,
ЕГН: ********** от ***
за установяване дължимостта на сумата от 1888,07 лева, представляваща сбор от
главниците по договор за кредит № **********/21.06.2016г., както следва: 58,86 лева за месец септември 2016г.,
60,88 лева за месец октомври 2016г.; 62,97 лева за месец ноември 2016г.; 65,13
лева за месец декември 2016г.; 67,37 лева за месец януари 2017г.; 69,68 лева за
месец февруари 2017г.; 72,07 лева за месец март 2017г.; 74,54 лева за месец
април 2017г.; 77,10 лева за месец май 2017г.; 79,74 лева за месец юни 2017г.;
82,48 лева за месец юли 2017г.; 85,31 лева за месец август 2017г.; 88,24 лева
за месец септември 2017г.; 91,26 лева за месец октомври 2017г.; 94,39 лева за
месец ноември 2017г.; 97,63 лева за месец декември 2017г.; 100,98 лева за месец
януари 2018г.; 104,45 лева за месец февруари 2018г.; 108,03 лева за месец март
2018г.; 111,74 лева за месец април 2018г.; 115,57 лева за месец май 2018г. и
119,65 лева за месец юни 2018г.
ВМЕСТО ТОВА СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, че З.Г.С., ЕГН: ********** от *** му дължи сумата от сумата от
1888,07 лева, представляваща сбор от главниците по договор за кредит №
**********/21.06.2016г., както следва: 58,86 лева за месец септември 2016г.,
60,88 лева за месец октомври 2016г.; 62,97 лева за месец ноември 2016г.; 65,13
лева за месец декември 2016г.; 67,37 лева за месец януари 2017г.; 69,68 лева за
месец февруари 2017г.; 72,07 лева за месец март 2017г.; 74,54 лева за месец
април 2017г.; 77,10 лева за месец май 2017г.; 79,74 лева за месец юни 2017г.; 82,48
лева за месец юли 2017г.; 85,31 лева за месец август 2017г.; 88,24 лева за
месец септември 2017г.; 91,26 лева за месец октомври 2017г.; 94,39 лева за
месец ноември 2017г.; 97,63 лева за месец декември 2017г.; 100,98 лева за месец
януари 2018г.; 104,45 лева за месец февруари 2018г.; 108,03 лева за месец март
2018г.; 111,74 лева за месец април 2018г.; 115,57 лева за месец май 2018г. и
119,65 лева за месец юни 2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/04.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3316/2018г. в останалата част.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН: ********** от *** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В съдебни разноски в общ размер на 721,89 лева,
от които 105,43 лева – разноски за заповедното производство; 308,23 лева –
разноски за исковото производство пред Районен съд – Бургас и 308,23 лева –
разноски за въззивното производство пред Окръжен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: