№ 93
гр. Разград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101637 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД във вр. със ЗПФУР.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Р. И. Ц. за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумите: 800 лв. главница по договор за
потребителски кредит № 313837, сключен на 15.05.2019 г. между „Сити кеш“
ООД и ответника, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, 121,24 лв. договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 15.05.2019 г. до 15.11.2019 г., 194,54 лв.
законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2019 г. до
12.03.2024 г., както и осъждане за разноските в заповедното производство в
общ размер 77.02 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение ч. гр. д. № 740/2024 г. по описа
на Районен съд Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.
Твърди, че настоящите искове са предявени в законоустановения срок,
във връзка с разпореждане № 2639 от 03.09.2024 г., получено на 11.09.2024 г.,
с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Заявява, че на 15.05.2019 г. между „Сити Кеш“ АД, като заемодател и Р.
И. Ц., като заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 313837,
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР). В случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен
по електронен път, моли да се приеме, че договорът за потребителски кредит
по своето естество е реален и същият се счита за сключен от датата на
получаване на паричната сума.
От приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит №
313837 от 15.05.2019 г. по безспорен начин се установявал сключеният между
страните договор, задълженията, по който ответната страна не изпълнила в
1
срок и съобразно условията на договора. Представеният по делото договор за
кредит не бил сключен в противоречие с чл. 10 от ЗПК, което обосновавало
извод, че същият е действителен, като сключен според повелителните норми
на ЗПК.
Въз основа на горния договор за потребителски кредит ответницата
получила сумата от 800 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски
по 244 лева в срок до 15.11.2019 г., когато падежирала последната вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47.57 %.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия на Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „Сити Кеш“ ООД да
уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи,
които ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
него при подписването на договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022
г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането срещу ответницата било
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. За цесията
длъжникът била уведомена на посочения от нея настоящ адрес, както и със
СМС на посочения от нея телефонен номер. С цел гарантиране сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал
уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на
лично и незаместимо действие, поради което можело да бъде извършено и от
пълномощник на цедента, като нямало пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът
не предвиждал уведомяването да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.
Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му, както и към
настоящия момент, което обуславяло правния интерес на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, чрез
назначения особен представител, който в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор, като счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен и моли за отхвърлянето му. Сочи, че твърденията в исковата
молба за дължими суми от страна на длъжника и за извършени уведомявания
за цесията, не са подкрепени с доказателства. Всички приложения към
исковата молба били принтирани листи, които не представлявали заверени
копия на документи или оригинали на същите и като такива не следвало да
бъдат приемани като валидни доказателства. Конкретно като такива сочи
процесния договор за кредит, който не бил подписан и от двете страни,
липсвали и имената на заемодателя и на заемателя, приложените Общи
2
условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г.,
които също не били подписани, тарифата за таксите била неподписана,
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 13.01.2022 г.
между „АПС Бета България“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ООД, който не бил
заверен „Вярно с оригинала“, нито бил представен в оригинал, поради което
го оспорва като валидно доказателство по делото, пълномощното, с което
„СИТИ КЕШ“ ООД упълномощавало „АПС Бета България“ ЕООД също не
било заверено „Вярно с оригинала“, нито било представено в оригинал, както
и пълномощното на юрисконсулта, платежното нареждане, с което „Сити
Кеш“ ООД превело сумата 800,00 лв. на лицето Р. И. Ц. също не било заверено
„Вярно с оригинала“, нито било представено в оригинал, като липсвала и
допълнителна идентификация на лицето, от която да се изведе извод, че
ответницата действително е получила сумата 800,00 лв., а приложеното
уведомление за цесия не било получено от ответницата. В тази връзка счита,
че цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането
и да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалата цесия.
Цесията имала действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на
съобщаване на длъжника. В конкретния случай нямало никакви доказателства
за такова съобщаване. На това основание оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Р. И.
Ц., поради липсата на уведомяване.
Оспорва предявения иск по размер, като счита, че по делото не са
представени никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата не е
изпълнила задължението по договора за паричен заем. Не били представени
никакви официални удостоверителни документи, с които да се доказва
съществуването на парично задължение от страна на Р. И. Ц. към
първоначалния кредитор „СИТИ КЕШ“ ООД.
Оспорва и сключването на самия договор, от който следвало да се
обоснове основателността на настоящия иск, тъй като приложеният към
исковата молба договор не бил подписан и от двете страни. Оспорва
истинността и на приложените към исковата молба документи.
Счита, че договор за паричен заем № 313837 от 15.05.2019 г. съдържа
неравноправни клаузи, относно годишния процент на разходите от 47.57 % и
фиксирания годишен лихвен процент от 40.05 %.
С тези аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за паричен заем Кредирект № 313837 от
15.05.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника по електронен
път. В договора са вписани всички лични данни на ответницата – три имена,
ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес, номер на мобилен
телефон и e-mail. В чл. 2 от общите условия за заеми Кредирект е посочено, че
заемодателят отпуска на заемателя паричен заем, като е длъжен да предостави
на отсрещната страна по договора уговорената сума за ползване, а заемателят
да я върне в уговорените размер, начин и срокове. Съгласно чл. 6 от общите
условия, кандидатстването за заем, когато се осъществява чрез интернет
3
платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством
създадена за това електронна форма. Неразделна част от договора са
параметрите на заема – т. 3 от същия, в които е посочен размерът на
отпуснатия заем – 800 лв. В чл. 19 от общите условия е предвидено, че сумата
по одобрения заем се предоставя на заемателя по банков път на посочена от
него банкова сметка или чрез превод по системата за разплащане Изи пей. От
приложената разписка за извършено плащане се установява, че ответницата е
получила паричен превод към EasyPay: заем съгл. договор 313837, в размер на
800 лева, на 15.05.2019 г. Процесната сума по заема потребителят се
задължила да върне на кредитора за срок от 6 месеца с фиксиран годишен
лихвен процент – 40,05 %, като общо дължимата сума за плащане по кредита е
921,24 лв., съответно годишния процент на разходите е 47,57 %.
В т. 6.1. от договора е записано, че заемателят се задължава в срок до 3
дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по
начин и ред, отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия:
поръчителство на едно или две физически лица, които следва кумулативно да
отговарят на посочените в текста условия или предоставяне на безусловна
банкова гаранция при посочените в същия текст условия. В т. 6.2. е
предвидено, че при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение на кредита, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 542,76 лева, която автоматично се начислява с подписването на договора, за
което заемателят се счита уведомен. Неустойката се дължи разсрочено и е
включена в погасителния план.
На 19.03.2024 г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискало издаване на
заповед за изпълнение за сумите 800 лв. главница по Договор за кредит №
313837, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането, 486,46 лв. неплатени такси, 542,76 лв. неустойка,
121,24 лв. договорна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 17.11.2019 г. и 194,54
лв. законна лихва за забава за периода от 17.11.2019 г. до 12.03.2024 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 740/2024 г. по
описа на Районен съд Разград и е издадена заповед № 420/16.05.2024 г. за
сумите 800 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 313837 от
15.05.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 19.03.2024 г.
до окончателно изплащане на вземането, 121,24 лв., договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 17.11.2019 г., 194,54 лв.
законна лихва за забава за периода от 17.11.2019 г. до 12.03.2024 г. и
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
заявлението до размера общо на 77,02 лв. В останалата част заявлението е
оставено без уважение и не е предмет на настоящия установителен иск.
По делото няма данни за извършени плащания по договора от страна на
ответника.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в
заповедта и че той е титуляр на същите.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от
разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
4
услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на
неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Предвид разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова
услуга, по отношение на която законът е приложим, е дейността по
кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, че е уведомил потребителя за сроковете, в които може да се
откаже от договора, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. Съгласно чл. 18, ал. 2, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис.
В случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявления по
електронна поща, поради което приложимият закон относно формата на
изявленията е ЗЕДЕП, съгласно чл. 3, ал. 2 от който, писмената форма на
документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Предвид легалната дефиниция на този документ, в
съдебната практика се приема, че същият не е необходимо да бъде
възпроизведен на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг. от
чл. 4 от Закона се възприема лицето, посочено като негов извършител.
В хода на производството се установи отправеното от ответника до
ищеца по електронна поща предложение за сключване на договор за заем,
сключен от разстояние. Освен това в договора за кредит се съдържа
изключително подробна информация относно личните данни на ответника, в
т. ч. ЕГН, номер на лична карта и адреси – постоянен и настоящ, поради което
съдът счита, че процесният договор е сключен от потребителя, който се е
съгласил да го сключи при посочените от кредитора условия, посочвайки
личните си данни. По искане на особения представител на ответника в
съдебно заседание бяха възпроизведени представените на електронен носител
– CD, договор и приложения към него, представени с исковата молба на
хартиен носител, като беше констатирана тяхната идентичност.
Следва извод, че между страните е сключен договор за паричен заем, за
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последните е
обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която
не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Ето защо по отношение начина на формиране, както и по отношение размера
на годишния процент на разходите следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 19, която в ал. 1 сочи, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
5
За да прецени дали ГПР в договора надвишава определения размер по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, респективно дали клаузата относно ГПР е нищожна, на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, съдът намира, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Така според
практиката на СЕС, когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48 разходи, се допуска този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Оскъпяването на сумата от 800 лв. с 542,76 лв. за неустойка за период от
6 месеца очевидно навежда, че ГПР надхвърля многократно посочения в чл.
19, ал. 5 от ЗПК размер. В заповедното производство е оставено без уважение
искането на заявителя, ищец в настоящото производство, по отношение на
горната сума, но не е съобразена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. На това основание и предвид липсата на данни за
погасяване на главницата по кредита, следва да се приеме, че ответницата
дължи само нейното връщане, в размер на 800 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. В останалата част
предявените претенции, като неснователни следва да се отхвърлят.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в двете производства
разноски, съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78 от ГПК, а
именно 89,63 лв. за държавна такса в настоящото производство и 71,70 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и 55,22 лв. общо разноски по ч. гр. д.
№ 740/2024 г. по описа на РС Разград.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. Ц. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес в гр. Лозница, обл. Разград, ***, дължи на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В,
представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента, сумата 800
лв. (осемстотин лева), ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за паричен заем Кредирект № 313837/15.05.2019 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* и Р. И. Ц. с ЕГН
**********, която сума е част от посочените суми в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 420/16.05.2024 г. по ч. гр. д. №
740/2024 г. на Районен съд Разград, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
установяване на дължимост за сумата 121,24 лв. договорна възнаградителна
6
лихва за периода от 15.05.2019 г. до 17.11.2019 г. и за сумата 194,54 лв. законна
лихва за забава за периода от 17.11.2019 г. до 12.03.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение № 420/16.05.2024 г. по ч. гр. д. № 740/2024 г. на
Районен съд Разград, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. И. Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр.
Лозница, обл. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Христо
Маринов и Петр Валента, сумата 89,63 лв. (осемдесет и девет лева и 63
стотинки) държавна такса и сумата 71,70 лв. (седемдесет и един лева и 70
стотинки) юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете по настоящото дело, както и сумата 55,22 лв. (петдесет и пет лева и
22 стотинки) разноски по ч. гр. д. № 740/2024 г. на Районен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7