Р Е
Ш Е Н
И Е №333
09.08.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на пети юли през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №78 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на глава
Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Г.“ ООД, със
седалище град Стара Загора, ХХХХ, представлявано от Управителя З. Н., чрез адв.
К. против ревизионен акт /РА/ № Р-16002420002582-091-001 от 06.11.2020г.,
издаден от З. Д. В., Началник на сектор и възложил ревизията, и Ф. К. на
длъжност гл. инсп. по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 31/12.01.2021г. на Директор ДОДОП Пловдив.
Жалбоподателят
счита оспорвания от него РА за незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че се
установявало съществено несъответствие във фактическите констатации при
съпоставяне на решението на директора на ОДОП, РА и ревизионния доклад /РД/.
Навсякъде в РД било записано, че жалбоподателят реализирал приходи от продажба
на услугата „пренос на данни достъп до интернет“, което очевидно сочело, че
приходните органи приемали, че лицето предоставя такава услуга „пренос на данни
достъп до интернет“ и респективно дължи данъчни задължения от недекларираните
приходи от тази дейност. Въпреки, че възприемал фактическите констатации от РД,
в мотивите на РА се появявало становището, че ревизираното дружество
реализирало приходи от продажба на ваучери за интернет. Налице била огромна
разлика между тези две неща, предоставяне на услуга и обикновена продажба на
ваучери, защото въпросната услуга изисквала техническа обезпеченост за своята
реализация, издаване на разрешителни и пр., докато продажбата можела да се
реализира от всяко лице. Това несъответствие продължило да е налице и в
решението, където отново се говорело за реализиране на приходи от продажба на
ваучери. Това внасяло неяснота у ревизираното лице относно въпроса за коя
доставка му се определяли данъчни задължения- за извършване на услуга или за
продажба на стоки. Това рефлектирало и върху данъчната основа, респ. върху
определянето на данъчните задължения. Това обуславяло необосноваността на РА,
нарушение на чл.160, ал.2 от ДОПК, която била предхождана от съществени
процесуални нарушения на основни принципи, залегнали в ДОПК.
На следващо място се коментира облагането на
доставката на услугата „ пренос на данни достъп до интернет“. Сочи се, че в
хода на ревизията изрично било декларирано, че проверяваното лице нямало в
предмета си такава дейност, свързана с интернет и комуникационни услуги, не
разполагало с технически възможности за това,
както и изрично декларирало, че такава услуга се извършвала от трето
лице, представлявано от Б.Н., който
предоставял ваучерите за продажба. Това било удостоверено и от самата
КРС, като нейните констатации били възприети от ревизиращите.
Следвало
да се извършат насрещни проверки на свързаните с Н. търговски дружества, а
проверка била направена само на „Соул“ ООД, която била само формална, тъй като
данните от ТР сочели, че това дружество не извършвало дейност пред ревизирания
период. Сочи се, че други търговски дружества, в които участвал Н. не били
проверявани, а те били с такъв предмет, които не били проверени от органите по
приходите и това сочело, че ревизията била поведена едностранно и необективно и
в нарушение на основния принцип в чл.3 и чл.5 от ДОПК. Тези нарушения водели и
до неправилно приложение на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Извън това се мотивира и довод за
неясна мотивировка на определяне на данъчната основа, като възприетият
механизъм бил основан на предположения. Приетата средна стойност от 17.33 лв.
не била обоснована от данни, защото нямало такива, които да удостоверяват от
кои ваучери се продавало, дали от по-евтините или от по-скъпите. На второ място
предположението се основана и на броя туристи, като се приемало, че всеки един
от тях, който посетил къмпинга, задължително си е купил и ваучер. Това било
видно от изчислението на стр. 11-12 от РД. Това предположение обаче било
нелогично, като се сочат и доводите за това.
Третото предположение на органите по
приходите било, че резивираното лице генерирало доходи повече от продажбата на
ваучерите, отколкото от основаната си дейност – отдаване под наем на бунгала и
паркинг. Това било отразено на стр. 14 от РД. Това обаче не било вярно.
Претендира се, че в ревизионното производството е можела да се назначи
техническа експертиза, която да установи какъв бил капацитетът на мрежата в
къмпинга и дали можел той да понесе огромния трафик на данни. Това сочело, че
ревизионното производство протекло без събиране на относими доказателства, само
на база на предположения, а такива не били допустими, когато производството се
провеждало по реда на чл.122 от ДОПК, а гаранция за законосъобразно провеждане
на ревизията били изискванията на чл.122, ал. 2 от ДОПК. Макар относимите
обстоятелства формално да били изброени в РД, не ставало ясно по какъв начин те
се свързвали и се съотнасяли с установените факти в хода на ревизията.
Единствено безспорен бил установения факт, че общите приходи от продажбите на
ваучери за 2018 и 2019г. не можели да надхвърлят сумата от 2600 лв. /стр. 10,
колона 4 от таблицата от РД/.
Относно облагането на доставката
„продажба на ваучери“, жалбоподателят сочи, че тя следвала да се разграничава
категорично от доставката на услугата „пренос на данни достъп до интернет“.
Като се имало предвид данните, изнесени по-горе, следвало да се приеме, че жалбоподателят извършва продажба на ваучери от
чуждо име през резивизирания период. Сочи се, че между „Г.“ ООД и Б.Н.,
представител на фирмата, която осъществявала услугата „пренос на данни достъп
до интернет“ не е имало договор, в хода на ревизията нямало представен такъв и
не се твърдяло да бил подписван. „Г.“ ООД не било закупувало от Н. ваучери, а
получавало същите от последния по електронна поща и след продажбата им давало
отчети, като за извършените продажби на ваучери жалбоподателят получавал
комисионна в размер на 30 % от тяхната стойност. Т.е. тези взаимоотношения
можели да се определят като такива по договор за консигнация, разновидност на
комисионния договор, уреден в чл.348 от ТЗ. Имало разменена кореспонденция
между тези страни, която била приложена на ревизиращия екип, според която
общата сума от стойността на всички предоставени ваучери за 2018-2019г. била
2600 лева. Ставало въпрос за предоставени, а не за продадени ваучери, тъй като
част от получените били върнати, но именно тази сума била възприета и от самите
равизиращи. Отново чрез разменената кореспонденция между дружеството и г-н Н.
ставала ясна и договорката за 30% комисионна за „Г.“ ООД от продадените ваучери
и 70% за Н., като представител на търговеца, реализиращ услугата „пренос на
данни достъп до интернет“. Следователно изчисленията на данъчните задължения
следвало да бъдат на база реалните приходи от продажбите за процесния период, а
не на база предположения. Така сумата от приходите следвало да бъде общо 780
лв., или 30% от 2600 лв. и тя да се явявала данъчната основа, на която да се
правели изчисленията за дължимите задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви. Ето защо се
заключава, че и определените с РА задължения били неправилно и необосновано
определени по размер. Иска се отмяна изцяло на жаления РА.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата на доверителя си. Претендират
се и разноски.
Ответникът, редовно призован в с.з.,
се представлява от процесуален представите. Прилага се и писмено становище за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на РА, като се иска от съда
да бъде потвърден. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като съобрази събрания по делото доказателствен материал по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002420002582-020-001/07.05.2020г., издадена чрез ИС “Контрол“ като
електронен документ и подписана с електронен подпис от Началник на сектор З. В.
била възложена ревизия на „Г.“ ООД, ХХХХ, която да се извърши от екип Гл.
инспектор по приходите и Ръководител на ревизията Ф. К. и Селви Сираков, гл.
инспектор по приходите. Със заповедта бил определен и обхват на задълженията –
корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г. /л.243/. Видно от
удостоверението на л. 245, ЗВР била връчена по електронен път на 11.05.2020г.
На 08.07.2020г. от Ф. К. било направено
Предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия /л.82/, като се добавят и задължения за ДДС
за периода 05.06-30.09.2019г. На
17.07.2020г. била издадена ЗИЗВР № Р-16002420002582-020-002, с която се
добавило и установяване на задължения за ДДС за периода 05.06. - 30.09.2019г. и
срокът на приключване на ревизията бил определен до 11.08.2020г. /л.240/. Тази
заповед също била връчена на ревизираното лице по електронен път на
20.07.2020г. /л.232 и 242/. До началник сектор З. В. било направено искане за
продължаване срока на ревизията /л.77/. Със ЗИЗВР №
Р-16002420002582-020-003/05.08.2020г. срокът на провеждане на ревизията бил
удължен до 09.10.2020г. Заповедта била връчена по електронен път на
06.08.2020г. /л.237 и л.239/.
До представляващ „Г.“ ООД било
изпратено ИПДПОРЛ /л.225/ № Р-16002420002582-040-001 от 11.05.2020г., връчено
по електронен път на 11.05.2020г. /л.228/. С ИПДПОРЛ от 17.07.2020г. и на осн.
чл.27, ал.2 и ал.3 от ДОПК от ревизираното лице било поискано да приложи
попълнена декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2018 и 2019г. /л.222/, което
искане било съобщено по електронен път на 20.07.2020г. /л.224/. До представител
на ревизираното лице било изпратено уведомление от 17.07.2020г. /л.234/ на осн.
чл.124, ал.1 от ДОПК за установени данни за укрити приход и/или доходи,
представляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и че определянето на
основата за облагане с корпоративен данък, ДДС и осигурителният доход за
установяване на задължения за ЗОВ, щяло да се извърши по реда на чл.122-124 от ДОПК. Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК било съобщено на ревизираното лице по
електронен начин на 20.07.2020г., ведно с искане за представяне на документи и
уведомлението по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.229-230/. От резивираното лице
били представени Декларации по члр.124, ал.3 от ДОПК за 2018 и 2019г., в които
били декларирани конкретни обстоятелства /л.164-172/. От „Г.“ ООД били
представени и обяснения във връзка с ИПДПОРЗ от 11.05.2020г. /л.179-181/.
На 14.10.2020г. чрез ИС “Контрол“ и
подписан с електронни подписи бил съставен РД от определения със ЗВР ревизиращ
екип № Р- 16002420002582-092-001 /л. 97-108/. Уведомлението за съставения РД,
ведно с РД, били изпратени по електронен път и получени от ревизираното лице на
22.10.2020г. /л.95/.
В РД било посочено, че ревизираното
лице е регистрирано по ДДС на 05.06.2019г., били посочени в табличен вид данни
за общо приходи и разходи за 2018-2019г. /стр.2/24/, за декларирана основна
дейност в декларацията по чл.92 от ЗКПО. Били описани всички извършени
процесуални действия в насока установява на факти и обстоятелства от значение
за определяне на задължения за корпоративен данък и ДДДС. На стр.6/24 от РД
било посочено, че от ревизираното лице били представени данни, че същото
предало на лицето Н. сума за предоставени от последния ваучери за интернет в
размер на 525 лв., съотв. през 2018 г. и 465 лв., съотв. за 2019 г.
В РД се сочи още, че от присъдените
от предходна проверка на това лице доказателства, се установява, че при
извършена проверка на къмпинг „Смокиня-юг“ е установено, че се предоставяли
ваучери за интернет от „Г.“ООД, като управителя на дружеството заявила, че те
били предоставяни от Б.Н. по електронна поща, който представлявал фирмата,
изгладила техническите съоръжения за интернета. Посочени били бройките на
предоставените ваучери, както и били дадени обяснения, че 30% от цената на
продадените ваучери оставали за „Г.“ ООД, а останалите 70% се предавали на Н..
В РД се сочи, че това разпределение се потвърждавало от предоставената
кореспонденция, както и се удостоверява кореспонденция между тези лица за
изпратени/получени бройки ваучери /имейл от 21.06.2019г./, като въз основа на
това се заключава, че такава съвместна дейност е извършвана и през 2018 година
поне. Коментира се и втори имейл от 04.08.2019г., в който Н. коментира отчет на
продажбите от ваучери, където сочи стойността 585 лв. и дължимата за него сума
от 410 лв.
Съобразно на събраните данни /за
изпратените бройки ваучери от различните ценови групи/ ревизиращият екип
определя осреднена стойност за един ваучер в размер на 17,33 лв. /вж. таблицата
на стр. 10/24 от РД/. В таблици на стр. 11/24 от РД ревизирашия екип представя
осреднени данни за брой клиенти за 2018-2019г. /съобразно данни от ФУ с
дистанционна връзка на самото ревизирано лице, като така определя доход от
продажби в размер на 48 420,02 лв. за 2018г. и 49 685,11лв. за 2019г. или общо
реализиран оборот 98 105,13лв.
Горните обстоятелства се определят
като данни за укрити приходи и/или доходи и за наличие на основанието по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съобразно чл.122, ал.2 от ДОПК е определена и
данъчна основа за 2018г. като разликата между общо приходи 93 695,34лв.
/декларирани и допълнително установени, но недекларирани/ и разходи
76 543,66лв. или 17 151,68лв., полагащ се корпоративен данък
1 715,17лв., внесен 262,57лв., дължим за внасяне 1452,60лв., ведно с лихви
– 226,79лв.
За 2019г. данъчната основа по
чл.122, ал.2 от ДОПК е определена като разлика от общо приходи /декларирани и
установени/ в размер на 118 841,73лв. и разходи в размер на
99 785,34лв. или 10 775,54лв.,
полагащ се корпоративен данък – 1077,55лв., за довнасяне 662,42лв. и лихви в
размер на 19,51лв.
Относно задълженията по ЗДДС за
данъчни период м.06-м.09.2019г. в РД било посочено, че ревизиращият екип
установил продажби на ваучери за достъп до интернет, които били предлагани от „Г.“
ООД и приходите от тази дейност не били декларирани, поради което и данъчната
основа била определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като се установили
данни за наличие на основанието по чл.121, ал.1, т.2 от ДОПК. Върху тази основа
била приложена и данъчна ставка от 20% за всяка облагаема доставка, съгласно
чл.66 от ЗДДС. В таблиците на стр.18 и 19 от РД били дадени и съответните
изчисления на дължим ДДС и такъв за довнасяне за процесните периоди на 2019г. Против
горния РД било подадено под № 19034/30.10.2020г. възражение /л. 93/.
Така на основа на констатациите, направени
в ревизионния доклад на 06.11.2020г., З.
В., възложил ревизията и Ф. К., ръководител на ревизията издали като електронен
документ чрез ИС „Контрол“ РА № Р-16002420002582-091-001, подписан с електронни
подписи на издателите си. /л.84-87/, д който били установени задължения за
корпоративен данък и ДДДС в общ размер на
11 593,30 лв., от които ДДС за довнасяне в размер на
8 228,86лв. и лихви 989,57лв., корпоративен данък за 2018г.
1 452,60лв. и лихви 236,07лв., за 2019г. – 662,46лв. и лихви 23,74лв.
Съгласно удостоверението на л.83 РА бил съобщен по електронен път на
09.11.2020г. Под рег. № 19914 от 16.11.2020г. от „Г.“ ООД била подадена жалба
против РА, която била регистрирана в дир. ОДОП Пловдив под № 20-31-102 на
01.12.2020г. На 12.01.2021г. Директорът на дир. ОДОП Пловдив постановил Решение
№ 31, с което оставил без уважение подадената от „Г.“ ООД жалба и потвърдил
изцяло жаления РА № Р-16002420002582-091-001 от 06.11.2020г. Съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.34/ решението било
съобщено на 12.01.2021г. Жалбата е заведена чрез административния орган под №
96-0025 на 26.01.2021г.
Част от преписката са и :
обяснения рег. № 3299/06.02.2020г. /л. 53/; писмени обяснения на Б.Н. /л. 207/;
договор №12594/2314 от 01.05.2019г. /л. 154, гръб-155/; констативен протокол №
С-ЛВ-131/29.10.2019г. /л.154/; обяснение /л.153/; констативен протокол №
С-ЛВ-128/23.10.2019г. /л.152/; констативен протокол от 11.09.2019г. /л. 151,
гръб/; разпечатки от електронна поща от 29.08.2019г. /л.148 и л.151/;
констативен протокол от 29.08.2019г. /л. 147/; ценоразпис /л. 146/; констативен
протокол № Б-ЮД-045/29.08.2019г. /л. 144, гръб-145/; Протокол
№П-160024219210992-073-001/14.04.2020г. /л.122/; протокол №
Р-16002420002582-ППД-001/11.05.2020г. /л.120/; протокол №
Р-16002420002582-ППД-002/15.06.2020г. /л.111/;
По искане на оспорващата страна
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, извършена от ВЛ В.С.. Съгласно
заключението на ВЛ по т.1, от прегледа на инвентарните книги на ДМА, „Г.“ ООД
не притежава технически средства за осъществяване на услугата „пренос на данни
и достъп до интернет“, а съгласно отговора по т.2 от експертизата, в
дружеството не са налични счетоводни данни, които да сочат, че то е
стопанисвало под някаква форма мрежа за предоставяне на интернет услуга.
В отговора по трети въпрос ВЛ изготвя два
варианта на своя отговор според наличието/липсата на уговорката за 30%
комисионна за оспорващия от цената на продадените ваучери, като заключението в
тази му част не бе прието в с.з. В изготвено допълнително заключение по задачата
„Съобразно стойността на продадени ваучери, посочени като обем в таблицата на
стр. 10 от РД, ВЛ да изчисли размер на задълженията за периода 2018г. - 2019г.
на "Г." ООД по ЗДДС, ЗКПО и ДОПК, и за лихви, като ВЛ даде отговора
си в два варианта: 1. При съобразяване на уговорката за комисионна от 30 %
върху продажната цена на ваучерите и 2. Втори вариант - при съобразяване на
комисионна 0% от продажната цена“, експертът сочи в първи вариант /при
съобразяване на уговорка за 30% комисионна/, данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК – 3 405,67лв. и корпоративен данък за довнасяне – 78,00лв., лихви
12,68лв. За 2019г., данъчна основа по чл.122, ал.2 ДОПК – 6 254,86лв.,
общо корпоративен данък в размер на 425,49лв., дължим за довнасяне – 10,40лв. и
лихва - 0,37лв. Относно задълженията за ДДС – ВЛ определя общо дължим данък
/съобразно чл.131а от ЗДДС/ в размер на 676,00 лв. и лихви – 78,50лв. Съгласно
вариант 2 /при отчитане на комисионна от 0%/, ВЛ определя данъчната основа по
чл.122, ал.2 от ДОПК в размер на 2625,67лв. и общо корпоративен данък
-262,57лв., за довнасяне – 0,00лв. За 2019г. ВЛ определя данъчна основа в размер
на 3630,86лв., общо корпоративен данък – 363,09лв. и данък за довнасяне – 52,00
лв. Относно задълженията за ДДС, определя данък за внасяне 520 лв. върху
продажбата на ваучери и лихви 60,53 лв.
В с.з. допълнителното заключение се
оспорва от представителя на ответника.
Съдът допусна в качеството им на свидетели
лицата Б.Н. и М. Х..
Св. Х. сочи, че работил от 2015г. в „Г.”
ООД като портиер-рецепция в хотела, който се поддържал от „Г.“ само лятото.
През процесния период бил на работа. Б.Н. дошъл някъде през 2015г. според
свидетеля и предложил интернет, като той окабелявал „Каваците”, съседния
къмпинг, пускал кабел, минаващ през двата къмпинга и прекарал оттам до къмпинга
на дружеството. Слагал антените за разпръскване. Давал ваучерите, всеки със
срок и дата, и колко струва, а „Ганазлоията“
ги продавали. Това били ваучери за интернет на определена стойност. Н. ги давал
на г-жа Г.а, тя ги давала на свидетеля да
продава, на цената, на която били обявени. Чувал бил свидетеля, че 30 % от
сумата от продажбата били за „Г.“, а 70
% за Н.. Това било от сумата от продадените ваучери. Не знаел друга комисионна
да имало.
Свидетелят сочи още, че в къмпинга идвали
семейства с деца, предимно българи, много рядко имало отделни хора, които не били
семейства. Един човек примерно от семейството вземал ваучер и си го ползвали.
Всички ваучери били номерирани. Най-търсените били за 5 лв., които били за 2
дни и като свършели, Н. им зареждал други ваучери. „Г.“ си записвали колко
ваучера били продадени и на каква стойност, записвали ги на едно тефтерче и
общата сума, примерно 200-300 лв., звънели на Б.Н., той идвал, давали му парите,
30 % на 70 % и това било, примерно един път на сезона и накрая се урегулирали.
Сезонът бил от юни, когато идвал да
окабелява, юли и август, около два месеца и половина Продавали се юни, юли и
август ваучерите. Свидетелят бил чувал, че за година сумата от продадени
ваучери била 700-800 лв. От дружеството само продавали ваучери, нямали лице за
техническа поддръжка. От „Г.“ услугата доставка на интернет не била извършвана.
Свидетелят Б.Н. сочи, че бил управител и
собственик на „Соул” ЕООД и „Ай Ти Мениджмънт” ЕООД. Със „Соул“ ЕООД изградил
техническа мрежа през 2019г. в района на къмпинг „Смокиня”. Нямали договор. Имали
устна договорка с „Г.”, от която поискали от него да изгради техническа мрежа
за интернет доставка. Взаимна била договорката. Изградил такава мрежа през
2019г. Имал договор за доставка на интернет от „Комнет“, гр. Бургас.
Работниците били него и антените също. Не ги бил отдавал под наем на „Г.“.
Уговорката им била, че те /неговата фирма/ ще доставя интернет, ще изгражда за
своя сметка антените, тяхна собственост, а в замяна те /Г./ ще продават ваучери
за интернет на гостите на къмпинга и в края на сезона начисляват процент
продажби, който процент обаче така и не го видели. „Г.“ продавал за собствена
сметка тези ваучери, като използвал тяхната мрежа за реалната доставка на
техническата услуга, но двете страни договор нямали и съответно фирмата на
свидетеля не получила никакви пари за продадените ваучери, т.е. цялата сума би
трябвало да била постъпила в полза на „Г.“. Имало договорка да се делят
приходи, т.е. те /Г./ продавали за своя сметка ваучери и в края на сезона като
смятали продажбите да се отчислявал процент за свидетеля, но те не го получили.
Тогава имало проверка от НАП и към тях нямало
никакви отчислявания, реално не били получавали никакви пари за продаваните
ваучери. Цялата сума би трябвало да била постъпила в полза на „Г.“. След
проверката от НАП, „Г.“ спрели продажбите и към фирмата на свидетеля нямало никакви
отчислявания. Реално нямали никакви търговски, финансови отношения с оспорващото
дружество. Това било през 2019г. През 2018г. нямали такава уговорка.
Свидетелят обяснява, че ваучерите
представлявали едни листчета с юзернейм и парола, те ги разпечатвали, след
което ги давали на гостите. Всеки ваучер при активирането му пускал интернет за
съответния период. Не си спомнял цени. Ваучерите си ги разпечатвали от „Г.“ и
те си ги продавали. От фирмата на свидетеля си имали електронна система, от
която можели да правят справки колко ваучера били продадени. От тяхната система
и от „Г.“ имали достъп, от където можели да генерират и разпечатват ваучерите. Свидетелят
нямал информация колко от изпратените ваучери били продадени. Имали само
информация колко били генерирали като ваучери. Колко били издадени, но не знаел
колко и как се продавали. Отново сочи,
че си спомня цените на ваучерите. Това било за няколко месеца през 2019г., от
юни до септември. Тъй като те не получили никакви пари, през месец септември,
след края на сезона, събрали си техниката и си тръгнали. Категоричен е, че през
2018г. не се осъществявала такава дейност. Имало проверка от НАП и от КРС по
случая, където били констатирани тези неща, представяни били договори, всичко.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420002582-091-001/ 06.11.2020г., намира от
правна страна следното:
По допустимостта на оспорването:
същото се прави в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество, Съдът намира
жалбата за частично основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт Съдът
приема, че са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г., на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.21-л.27 от делото/. В случая издателят на заповедта за
възлагане на ревизия – З. В., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Смолян/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповедта за възлагане на ревизия и последвалите я ЗИЗВР се
явяват издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
Възложената ревизия е извършена от
определените със ЗВР органи по приходите – Ф. К. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Селви Сиреков – главен инспектор по
приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, разполагат с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16002420002582-092-001/ 14.10.2020г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002420002582-091-001/ 06.11.2020г., е издаден от З. В. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията със Заповед за възлагане на
ревизия и от Ф. К. на длъжност главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за
възлагане на ревизията. Издателите на РА разполагат с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като
са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповеди за
възлагане на ревизия, съставения Ревизионен доклад и издаденият въз основа на
него РА са били издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи се представят по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/, чрез което се удостоверява, че
въпросните длъжностни лица към съотв. момент са подписвали документи с валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, посочени като техни издатели с квалифициран електронен
подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт съдът
намира за издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад е неразделна част от него. Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 30.12.2019г., т.е. в срока по чл.117, ал.1
от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на
които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
Не се установява да има допуснати
процесуални нарушения, които да са с характер на съществени и да водят до
нарушаване правото на защита на ревизираното лице. Данните по делото сочат, че
жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове на приходната администрация
и на него е предоставена възможност да реализира защитата си, като представя
доказателства, да дава обяснения и пр. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при
формирането на фактическите и правните изводи, да има допуснати нарушения на
принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи, в каквато
насока се визират оплаквания от жалбоподателя. Данните по делото сочат, че ревизиращите
органи са събирали по надлежен ред предвидени в ДОПК доказателства, като
относимостта и значението им за установените публични държавни вземания е
въпрос на материална законосъобразност на РА.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с приложимия материален закон, Съдът приема следното:
Конкретното ревизионно производство,
приключено с издаването на обжалвания РА, е провеждано по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК, които текстове дават възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да бъде приложен към
установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна
основа /осигурителен доход/. В конкретния случай се претендира наличие на
основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК, органът по приходите може да прилага установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. В нормата на
чл.124, ал.2 от ДОПК се регламентира, че в производството по обжалване на РА
при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122, ал.1 ДОПК се подкрепят от събраните доказателства. Презумпцията за
вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е
изцяло за жалбоподателя, т.е. негова е тежестта да установява при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта, направени от страна на
ревизиращите орган. В случая, за провеждането на ревизионното производство по
особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК органите по приходите приемат, че е
налице едно от нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, а
именно, това установено в т. 2 на текста. Съответно жалбоподателят оспорва като
необоснован извода на органите по приходите за приложимостта на този ред, като
претендира, че всички фактически и правни изводи на органа са плод на предположения, не базирани
на обективни данни и доказателства.
На първо място настоящият съдебен
състав приема за напълно удостоверено и доказано наличието на обстоятелството
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и/или доходи, което се
явява основанието за провеждане на ревизионното производство по особения
процесуален ред на чл. 122-124а от ДОПК. Нито в административното производство,
нито пред този съд, оспорващата страна представя доказателства, които да
обосновават друг извод. Безспорно се удостоверява факта на получавани определен
брой ваучери, издавани от трето лице, чрез които това трето лице доставя
услугата „ПРЕНОС НА ДАННИ И ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ”, като това обхваща годините 218
и 2019 /вж. л. 148 и л. 174/. Безспорно се установява и фактът на тяхната продажба
чрез „Г.” ООД на трети лица, явяващи
се крайни получатели на доставяната чрез тези специфични инструменти услуга /вж.
констативните протоколи, издадени от проверката на КРС, протокола за извършена
проверка от отд. „ОД“ при ТД на НАП Бургас, св. показания на Н., обясненията на
управителя на оспорващия на л. 174/. Съдът намира за безспорни още и фактът на
единична продажна цена на различните видове ваучери /вж. приложения
ценоразпис/, наличието на договорка
между доставчика на услугата и издател на ваучерите - Б.Н. с представители на оспорващото
дружество, че за извършваните продажби на ваучери, на оспорващия се дължи
възнаграждение в размер на 30 % от реализираните приходи от продажбата на
ваучерите /вж. обясненията и показанията на Н. и обясненията на Управителя на
оспорващия/. Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че е от продажбите на
услугите, за които се издавани различните ваучери, издавани и предоставяни на
жалбоподателя от Б.Н., за първия са генерирани приходи под формата на уговорено
възнаграждение от 30% от стойността на продадените ваучери /вж. л.151 и л. 174/,
както и че липсва надлежно осчетоводяване на приходите от това възнаграждение
от страна на „Г.“ ООД.
Горното в пълна степен обуславя
правилността на извода на ревизиращия орган, че са налице данни за укрити
приходи и доходи от извършвана от ревизираното лице дейност, свързана с
участието му в продажбата на въпросните ваучери, издадени от третото лице Б.Н.,
чрез които последният извършва доставка на услугата „пренос на данни достъп до
интернет” в района на къмпинг „Смокиня - юг”. Ето защо, приходните органи не
нарушават закона, като предприемат ревизията по специалния ред на чл.122-124а
от ДОПК.
Относно установените задължения по
ЗКПО и определените данъчни основи по чл.122, ал.2 от ДОПК за ревизираните
периоди:
1.
За 2018г. :
Жалбоподателят претендира, че така
определената данъчна основа по чл.122, ал.2 от ЗДКПО е незаконосъобразна,
съотв. че определените задължения са плод на предположения. Горните доводи
опровергават това възражение. Видно от данните, които самият ревизиращ екип
събира и чрез които обосновава наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно кореспонденцията между Н. и оспорващото дружество, обясненията
на Управителя на оспорващия, не опроверганите данни за броя на клиентите на
оспорващия, които данни са взети от ФУ находящ се в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, на броя и единичните цени на различните видове ваучери, които са
предоставяни от Н. на жалбоподателя, то несъмнено и не плод на предположения са
изводите на приходните органи, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК и че данъчната
основа, върху която следва да се определя и корпоративния данък за съотв.
проверявана година следва да се определя по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Макар за тази година да не са налице
несъмнени данни колко броя от различните ценови ваучери са предоставени на
оспорващия да ги продава, предвид факта, че доказателството на л.151 касае
годината 2019, то възприетият от ответника подход да приема, че такива са и
количествата, предоставени и за предходната 2018 година, следва да се определя
за правилен, първо, защото остава напълно не опроверган, а на второ място и
поради това, че несъмнено има данни за извършвани продажби и през 2018г. /вж.
обясненията на Управителя на жалбоподателя за предоставени суми от продажби на
ваучери за 2018 и 2019г./. Нещо повече, данните сочат, че за 2018г. дори са
съществували и ваучери за услугата за срок от 14 дни, които обаче не са
включени при определяне на осреднената цена от органа, тъй като няма безспорно
събрани данни за тяхната цена.
Съдът възприема извода на
ревизиращите, че именно на така определения в РД общ брой клиенти по съотв.
месеци на 2018г. са продавани ваучерите, предоставени и издадени от Н.. Не се
възприема за основателно възражението, че не всеки от къмпингуващите е
закупувал ваучери, че повечето били семейства с малки деца, че имали мобилен
интернет и пр. Данните сочат, че от органите на приходите от отд. „ОД“ при ТД
на НАП е закупен ваучер на стойност 2 лева при извършената от тях проверка на
обекта през 2019г., т.е. продажбата е по отношение на лице, което не е наемател
на къмпинга, стопанисван от „Г.“ ООД. Безспорно е и, че за тази покупка не е
издаден ФБ или друг отчетен документ по см. на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.,
както и че обектът е с 24 работен режим, което индицира в значителна степен, че
продажби на ваучери са осъществявани и на лица, които не са наематели на
къмпинга. Това в достатъчна степен обосновава извода на органите при определяне
на броя на купувачите на ваучери да се възприемат, че такива са всички, които са
отчетени като ползватели на услугата, предоставяна от самото ревизирано лице в къмпинг
„Смокиня-юг“, които данни са взети не произволно, а са изведени от наличното ФУ
в ревизирания обект, стопанисван от ревизираното лице.
Съдът намира за правилен подходът на
приходния орган при определяне на осреднена цена на предоставяните ваучери, тъй
като в преписката няма безспорни данни от кой вид ваучери, колко точно са продадени,
което обуславя нуждата за определяне на една осреднена цена, като видно от
табл. на стр.10 от РД, основна тежест при определянето на тази осреднена цена е
дадена на ваучерите от най-ниския ценови клас. Тази цена не е опровергана с
насрещни доказателства, при това положение и прилагайки установения брой на
клиенти за периода на дейност на къмпинга – м.06-09 през 2018г., а именно 2 794
човека по определената осреднена стойност от 17,33лв. се получава общ приход в
размер на 48 420,02лв. От него и отчитайки безспорно установената договорка за
отчисляване на 30 %, като възнаграждение за ревизираното лице от извършените продажбите
на предоставените ваучери, се следва извода, че ревизираният реално има недеклариран
за 2018г. приход от дейност в размер на 14 526,01лв., който приход ведно с
декларирания в декларацията по чл.92 от ЗКПО нетен такъв в размер на 2 625,67лв.,
дава общ приход от дейността на лицето за 2018г. в размер на 17 151,68лв.
Именно такъв е определен с процесния РА. При доказано внесен корпоративен данък
само в размер на 262,57лв., то лицето остава да довнесе такъв в размер на 1452,60лв., който е определения от
органа по приходите в РА. За не внасянето в срок на това задължение се дължи и
лихва, считано от датата до която е следвало да се декларира до датата на
издаване на РА, която е в размер на 236,07лв., изчислена и чрез електронния
лихвен калкулатор на НАП.
2.
За 2019г.
Относно тази процесна година, Съдът
намира, че органът в нарушение на приложимия закон определя задължението за корпоративен
данък. Видно от РД при определяне на
данъчната основа по ЗКПО се коментира и влиянието на ДДС. Ревизиращите отново
приемат, че за 2019г. има генерирани допълнителни приходи и те са в размер на
49 685,11лв., като механично определят ДДС върху тази стойността в размер на
8280,85лв., с която сума е намалена стойността на общо установените приходи,
като едновременно с това приходните органи включват в разходите и 70% от
стойността 49 685,11лв., мотивирайки се с уговорката за разпределение на печалбите
от продажбите на ваучерите между Н. и ревизирания.
Тъй като правилното определяне на
корпоративния данък за 2019г. е пряко обвързан с факта на възникване на
задължения за ДДС, Съдът преди всичко следва да коментира следното: не се
спори, че ревизираният има регистрация по ДДС, считано от 05.06.2019г., т.е. то
се явява данъчно задължено лице по см. на ЗДДС за извършваните от него облагаеми доставки на стоки/услуги. В
жалбата си жалбоподателят оспорва като незаконосъобразна определената данъчна основа
за облагане с ДДС. Претендира, че реално между страните е налице комисионна
връзка, че липсва продажба на ваучерите, а те само са предоставяни от Н., че не
всичко е продадено, както и че е удостоверено предоставянето на ваучери на
стойност само 2600лв. за 2018 и 2019г., които обаче не всички са продадени, тъй
като част от тях са върнати, не била отчетена от данъчните и уговорката за
разпределение на комисионната в съотношението 70/30 %, съотв. за Б.Н. и
дружеството-жалбоподател. Следвало изчисленията на ЗЗД да се извършват върху
реалните продажби, като се претендира, че за двете години приходите са 780 лв.
/30% от 2600лв./.
В ЗДДС в част седма, глава
четиринадесета с ДВ бр.98/2018г. е извършено изменение, като са приети нови
текстове: чл.131а –чл.131в /в сила от 01.01.2019г./. Видно от РД, а и от общите
мотиви в решението на Директора на ДОДОП, в тях липсва коментар на
горепосочените нови текстове на ЗДДС. Сочи се общо, че данъчната основа се
определя на осн. чл.122, ал.2 от ДОПК и е тази, която се установява като
недеклариран приход от продажбите на ваучери в размер общо за процесните четири
данъчни период м.06-м.09/2019г. от 49 373,17лв. /стр.18 от РД/.
Съдът намира, че в конкретния случай
ревизиращият орган неправилно прилага закона, който е относим, тъй като
игнорира специалните разпоредби на ЗДДС, касаещи уредба на специфични случаи на
доставки, в които попада и процесният случай на продажба на ваучери за доставка
на услугата „пренос на данни и достъп до интернет” от името на друго лице. По
делото е несъмнено установено чрез целокупния доказателствен материал, че получаваните
от ревизираното лице ваучери за предоставяне на услугата „доставка на данни
достъп до интернет” не са закупувани
от ревизираното лице от издателя/доставчика на тези ваучери Б.Н.. Това сочи на
липса на облагаема доставка по см. на ЗДДС. Безспорно е, че за доставяните ваучери
от техния издател не е издаван първичен счетоводен документ за такава доставка
на „Г.”ООД, в която да се сочи начислен ДДС. Безспорен е и фактът на продажба на предоставяните от техния издател Б.Н.
ваучери, но задължението да начислява ДДС е за издателя на тези ваучери, т.е.
г-н Н.. Ревизираното лице дължи начисляване на ДДС, само ако то извършва
облагаема по см. на ЗДДС доставка на стока/услуга. Както вече се посочва,
липсва документална и формална установеност на „доставка” на стока/услуга по
см. на ЗДДС между Н. и ревизираното лице, по която, за последното лице да
е налице задължение да начислява ДДС и то върху така визираната данъчна основа от
49 373,17лв., която приема ревизиращият орган.
В доставката на услугата „достъп до
интернет и пренос на данни”, приходите от която се определят в размер на 49
373,17лв. доставчик е Н., а получатели са потребителите на тази услуга, като в
този случай задължение да начислява ДДС е за доставчика, т.е. Н.. Именно в този
смисъл са чл.131а, ал.2 и ал.4 от ЗДДС, според
които е налице облагаема доставка, за която задължено лице за ДДС се явява
доставчикът на услугите, за които се издава ваучера. Няма спор, че
доставката на услугата „пренос на данни и достъп до интернет“ до крайния
потребител се реализира изцяло и само от Н. посредством издаваните от него
ваучери, един специфичен инструмент за реализиране на този вид доставки на
услуга, а ролята на ревизираното лице в тази доставка е само да опосредява
връзката между издателя на инструмента /доставчика/ и крайния потребител на
услугата /получателя/, като за тази посредническа услуга, в негова полза има
уговорено възнаграждение /под формата на комисионна/. Данъчните органи изобщо не
отчитат разпоредбата на чл.131в от ЗДДС, както и факта, че ревизираното лице не
участва пряко в облагаемата доставка на услуга „пренос на данни достъп до интернет”,
а осъществява единствено посредническа дейност, за което нему се дължи
определено възнаграждение. Според чл.131в, ал.1 от ЗДДС, когато за извършената
услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно
задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера,
е налице облагаема доставка на услуга. Именно по арг. на нормата на чл.131в,
ал.1 от ЗДДС и с оглед безспорния факт на уговореното „възнаграждение” от 30%
за жалбоподателя за дейността му по опосредяване на продажбите на издадените от
Н. ваучери, жалбоподателят извършва облагаема доставка на услуга, за която той
следва да начислява по предвидения законов ред ДДС, съотв. дължи внасянето му в
установените срокове. Самият ЗДДС определя, че е налице специфична облагаема
доставка и в случая, когато ревизираното лице, участва в доставката на едно
трето лице в качеството си само на посредник. Несъмнено тук се удостоверява, че
ревизираното лице е само посредник в доставката на услугата, извършвана от Н.
чрез издадените от него ваучери, нито е
краен получател на услугата „пренос на данни достъп до интернет”. Съгласно определението за „ваучери“, дадено в §1, т.88 от ДР на ЗДДС (Нова
– ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "Ваучер"
е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или
част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или
услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще
ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него
документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния
инструмент.
Ето защо по арг. на цитираните
разпоредби, Съдът приема извод, че в нарушение на материалния закон ответникът
определя, че ревизираното лице и настоящ оспорващ, дължи ДДС за процесните
четири данъчни периода на 2019г. в размер на 8 280,85лв., изчислен на база на
общо установените приходи от дейността „продажба на ваучери и доставка на
услугата достъп до интернет данни“ в размер на 49 685,11лв.
По арг. на чл.131в, ал.1 от ЗДДС
облагаема доставка по см. на ЗДДС, като извършена от ревизираното лице, се
явява единствено дейността, за която той
получава възнаграждение в размер на 30% от стойността на продадените
ваучери, т.е. ревизираното лице дължи начисляване на ДДС, НО само за доставката
по см. на чл.131в, ал.1 от ЗДДС, а не изобщо за доставката на услугата, за
която от Н. са издавани „ваучерите“, която услуга безспорно се удостоверява и
приема от органа, че се извършва от лицето Б.Н., а не от „Г.” ООД. Неправилно не
се разграничават двете доставки – продажба на услугата чрез използване на
инструмента ваучер и комисионната услуга, която се извършва от ревизираното
лице във връзка с предходната доставка. По см. на ЗДДС и с оглед безспорните
данни по преписката ревизираното лице извършва само специфичната доставка по чл.131в, ал.1 от ЗДДС, но не и доставката
на услугата, която се реализира чрез издаване на специфичен инструмент
„ваучер”.
Отчитайки горното, Съдът приема, че
за 2019г. се следва в тежест на „Г.” определяне на задължения за корпоративен
данък и ДДС, както следва.
- корпоративен данък – общо декларирани приходи 69 156,62 лв.,
допълнително установен облагаем доход 14 905,53 /30% от 49 685,11лв/, общо
приходи - 83 968,57лв., намалени с 2 484,26 лв. дължим ДДС /за периода
м.06-м.10 на 2019г./ или 81 577,90лв. В съответствие с §1, т.11 от ДР на Закона
за Счетоводството от общата стойност на приходите следва да се приспадне
определения като дължим ДДС, който по изложеното по-горе Съдът намира, че е в
размер на 2 484,26лв. Декларирани разходи общо 65 005,76 лв. Данъчна основа,
определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК – 12 421,28лв. /16 572,14 –
4150,86, данъчната печалба/ или дължим корпоративен данък за 2019г. - 1242,13
лв., внесен 415,09лв., разлика – 827,04лв.
В процесния РА се установява
допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 662,46лв., което е по-малко
от определения от Съда и като се съобрази правилото, установено в чл.160, ал.6
от ДОПК, приема, че жалбата в тази част също се явява неоснователна и РА следва
да бъде потвърден.
-
Дължимия ДДС за процесните
периоди м.06-м.09/2019г.
Съдът подробно мотивира по-горе своите
доводи относно това коя е облагаемата за оспорващото дружество доставка, съотв.
и какъв следва да е размерът на дължимия ДДС, като приема, че така определения
от ревизиращия орган 8228,86 лв. е неправилен. Съдът по-горе сочи, че за
сделката, която се явява облагаема доставка по см. на ЗДДС и за това настоящият
оспорващ дължи начисляване на ДДС за процесните периоди м. 06 – м. 09/2019г. в
размер на 2468,66лв., както следва :
-
За
данъчен период м.06/2019г. - 1710,47лв.
/30% от 5701,57лв./ -данъчна основа – 1425,39лв., дължимо ДДС – 285,08лв.
Внесено 1,32лв., разлика за внасяне – 283,76лв.
и лихви – 37,91лв
-
За
данъчен период м.07/2019г. - 5204,20 лв.
/30% от 17 347,33 лв./ -данъчна основа – 4336,83лв., дължимо ДДС – 867,37лв.
Внесено 106,41лв., разлика за внасяне – 760,96лв.
и лихви – 95,12лв.
-
За
данъчен период м.08/2019г. - 6321,98 лв.
/30% от 21 073,28 лв./ -данъчна основа – 5268,32лв., дължимо ДДС – 1053,66
лв. Внесено – 1131,28лв., за възстановяване
– 77,62 лв.
-
За
данъчен период м.09/2019г. - 1575,30 лв.
/30% от 5250,99 лв./ - данъчна основа –1312,75лв., дължимо ДДС – 262,55лв.
Внесено 99,73лв., разлика за внасяне – 162,83лв.
и лихви – 28,37лв.
Това налага изменение на РА в тези
му части, тъй като не се потвърждава като правилно приетото от ревизиращия
орган извод за дължимост на ДДС в посочения в акта общ размер и прилежащите лихви
за 2019г.
Като съобрази гореприетото, Съдът
приема, че оспореният РА № Р-16002420002582-091-001 от 06.11.2020г., потвърден
с Решение № 31 от 12.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, следва да се измени в частта, с
която по отношение на „Г.“ ООД се установяват задължения за ДДС за 2019г. в общ
размер на 8228,86лв. и прилежащи лихви в размер на 989,57лв., като се определя
за внасяне ДДС в размер на 1 207,55 лв. главница и 161,40лв. и за
възстановяване за данъчен период м. 08/2019г. ДДС в размер на 77,62 лв. В останалите
част на РА, с които се определят за довнасяне корпоративен данък за 2018 и
2019г. в размери, съотв. 1452,60лв. главница и 236,07лв. лихви; 662,46 лв.
главница и 23,74 лв. лихви, оспорването се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на
жалбата. На жалбоподателя се следва присъждане на разноски пропорционално на
уважената част от жалбата в размер на 964,14 лева /68,50% от общо направените и
доказани такива, съгласно списъка по чл.80 от ГПК на л.307 в размер на 1 407.50 лева/. На
ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр.
трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата в размер на 276,51 лева
/31,50% от 877,80/.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „Г.“ ООД,
със седалище град Стара Загора, ХХХХ, представлявано от Управителя З. Н. Ревизионен
акт № Р-16002420002582-091-001/ 0611.2020г., издаден от З. Д. В., Началник на
сектор и възложил ревизията, и Ф. К. на длъжност гл. инсп. по приходите-
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31/12.01.2021г. на Директор
ДОДОП Пловдив в частта, с която отношение на „Г.“ ООД са
установени задължения за данък добавена стойност за 2019г. и лихви за просрочие
към тях, изчислени към 06.11.2020г., като НАМАЛЯВА
размера на данъка, както следва: за данъчен период м. 06/2019г. от 950,26лв. и лихви 126,71лв. на 283,76лв. и лихви – 37,91лв.; за
данъчен период м. 07/2019г. от 2891,22лв.
и лихви 361,43лв. на 760,96лв. и
лихви – 95,12лв.; за данъчен период м. 09/2019г. от 875,17лв. и лихви 94,57лв. на 162,83лв.
и лихви – 28,37лв., като определя за данъчен период м.08/2019г.
данък за възстановяване в размер на 77,62лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Г.“
ООД, със седалище град Стара Загора, ХХХХ, представлявано от Управителя З. Н.
против Ревизионен акт № Р-16002420002582-091-001/ 0611.2020г., в частта му, в която се определят
допълнително задължения за корпоративен данък за периода 2018г. в размери на
1452,60лв. главница и 236,07лв. лихви и за периода 2019г. се определя за
внасяне допълнително данък в размер на
662,46 лв. главница и 23,74 лв. лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на „Г.“ ООД, със седалище град Стара Загора, ХХХХ сумата
от 964,14 лева, представляваща
направените от нея деловодни разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
„Г.“ ООД, със седалище град Стара Загора, ХХХХ да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 276,51 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: