Решение по дело №1713/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1236/15.7.2020г.

 

гр. Пловдив, 15.07.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, IХ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова адм. д. № 1713 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.226 от АПК вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е въз онова на Решение № 8534 от 06.06.2019 г., постановено по а.х.дело № 2213/2019 г. по описа на ВАС, VIIІ О.

Жалбата на Е.С.К., ЕГН **********, с ЕТ „Елит – Е.К.“ със седалище и адрес на управление: гр. Неделино, ул. „Кочо Честименски“ № 5Б, против ревизионен акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт № П - 16002117191115-003-001 от 13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от С.А.Г.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и С.М.И.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърдени с Решение № 31 от 22.01.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, се разглежда в частта относно определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119,22 лв. и лихви 3 340,54 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2014 г. в размер на 1 644,21 лв. – главница и 418,66 лв. лихва.

В жалбата се твърди, че РА и РА за поправка на РА са незаконосъобразни, тъй като изводите и правната обосновка, поради която според ревизиращите са налице суми за облагане са неоснователни, постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон и наличните доказателства, за което са изложени подробни съображения.

В съдебно заседание процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. В писмени бележки излага съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли по доводи, изложени в пердставената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Пловдивският административен съд, IX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

При новото разглеждане на делото от фактическа страна се установи следното:

            За 2014 г. е направена съпоставка на източниците на получените приходи и доходи от Е.К., като ревизиращият екип е преценил, че „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”, поради което е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.    

            Връчено е уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл.122 от същия кодекс. Заедно с уведомлението на лицето са връчени:  уведомление на основание чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124 ал.3 от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.3 от ДОПК от задълженото лице е изискано с  ИПДПОЗЛ  да представи декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК, която не е представена по време на ревизията.

            От страна на приходната администрация, за процесната 2014 г. е установено, „е лицето уе подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 214391500460574/29.04.2015 г., в която са декларирани доходи: - от стопанска дейност като ЕТ, доходи от пенсии и помощи.

            Установено е, че за този период са получени суми от вземания от трети лица – заеми в общ размер на 52 700.00 лв. от фондация «Цурон» по банков път, като е върната обща сума по предоставените на фондация «Цурон» през 2014 г. в размер на 128 313.01 лв. Лицето е получило доходи от наем на недвижим имот, който не е деклариран от К., и заеми от ФЛ – С.Ч.– 35 000 лв.; А.Ч.– 39 000 лв.; С.С. – 10 000 лв.; М.А.– 10 000 лв.; Н.П. – 9 000 лв. и С.П.– 16 500 лв., както и от: М.И. – 30 000 лв.; М. К.а – У. – 21 000 лв., И.Х. – 4 000 лв. и С.Е. – 5 000 лв.

            В РД на стр. 31 и следв. от същия са изложени подробни доводи, защо органите по приходите не приемат, че тези ФЛ са предоставили реало заемите на жалбоподателя, като основният аргумент в тази насока е, че не са представени достоверни данни, че същите са притежавали такива суми в брой към момента на предаването им.

            Разгледани са подробно и разходите, извършени от лицето през този период, също подробно изложени в РД на стр.39 и следв. от него, а именно: - предоставени заеми на фондация «ЦУРОН»; разходи за платени данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания и разходи за прехвърляне на средства на три физически лица.

            Формиран е паричен поток за процесната година, при което органите по приходите са приели, че е налице превишени на разходите над приходите в размер на 137 948.15 лв., което обстоятелство попада в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.

            След анализ на всички относими към лицето обстоятелстав, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.8., т.14, т.15 и т.16, е прието, че разликата, посочена по-горе, между описаните приходи и разходи се приема за основа за облагане с данъци на основание чл.122 ал.2 от ДОПК, върху която се изчислява по реда на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ допълнително дължимия данък за 2014 г., който е установен в размер на 13 119.22 лв.

            В изпълнение указанията на ВАС, дадени с решението по адм. д. 2213/2019 г., в съдебно заседание на 04.06.2020 г., е изслушана и приета с възражения от ответника съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

            За изготвяне на експертизагта, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, като за всяко едно от посичените по-горе лице, дали в заем парични средства на Е.К., е изложена подробна информация от установеното от експерта по писмени обяснения, представени договори, банкови извлечения и справка данни за осигурено лице. Въз основа на този анализ, вещото лице е установило, че за периода 2008 – 2014 г.: - С.П.би могла да спести сума в размер на 16 500 лв.;  - И.К.би могъл да спести сума в размер на 10 000 лв.;  - Б.Р.– 10 000 лв. По отношение на С.Е. вещото лице е установило, че представените от нея  данни за доходите са в минимални размери и ги изключва при формирането на паричния поток на жалбоподателя. След съставяне на паричен поток на приходите и разходите на М.И. и М.И.а, представени подробно в табличен вид, експертът е посочил , че за 2010 г. М.И. би могъл да предостави на Е. К.а сума в размер на 27 788.42 лв., а през 2014 г. би могъл да предоставив на Е.К. сума в размер на 65 000 лв. През 2014 г. М.И.а е могла да предостави на баща си парични средства в размер на 17 500 лв.

            След изготвяне на паричен поток на приходите и разходите за 2014 г. на Е.К., подробно представен в табличен вид, крайният извод на вещото лице е, че не е налице превишение на разходите над приходите.

            В съделбно заседание вещото рлице доуточнява, че движението на паричните средства на «ЦУРОН» е проследено единствено по данните от сметката, тъй като е налице само счетоводен регистър и липсват счетоводни документи, поради което и не може да каже на каква база са записванията, но тази информация е ползвана и от ревизиращите – не са изисквани първични счетоводни документи. 

            Възраженията на ответника досежно ССчЕ са, че дори заемодателите да са имали възможност да предоставят суми в заем, това не означава, че същите са дадени на лицето, предвид липсата на доказателства за предаване на сумите и тяхното съхранение.

            При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: 

         Относно задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г.

         Спорният въпрос по делото е констатацията на приходната администрация, че сумите получени от Е.К. от лицата: С.П.- 16 500 лв.;  И.К.- 10 000 лв.;   Б.Р.– 10 000 лв.; С.Е. – 5 000 лв.; М.И. – 30 000 лв. и М. К.а – У. – 21 000 лв., не са му предоставени в заем, поради което и същите са изключени от паричния поток на ревизираното лице. Този извод съдът намира за необоснован.

Безспорно се установи получаване­то от Е.К. на подробно посочените по-горе суми, с изключение на сумата от 5 000 лв., предоставена от С.Е.. В тази връзка са на­лични безспорни писмени доказа­телства за произхода на средствата, а именно – трудови договори, граждански договори, извлечения от банкови сметки, справка данни за осигурени лица, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, документи за доходи от друга стопанска дейност, справки за изплатени възнаграждения по чл.73 от ЗДДФЛ, документи за доходи в чужбина, данни за осигурители и приемо-предавателни протоколи за връщане на сумите по част от тези договорни отношения, чието повтаряне съдът намира за излишно.

От представените в хода на ревизията документи се установява, че за всяка една от получените в заем суми са представени договори за паричен заем, а поради обстоятелствата, че някои от лицата не са представили изисканите от данъчната администрация документи, други не са открити на посочените адреси или липсва регистрация на трудови договори в ИС на НАП, както и липсата на нотариална заверка на договорите за заем и факта, че всички те са безлихвени, органите по приходите са формирали извода, че липсват достоверни данни, че лицата реално са притежавали тези средства към момента на предаването им.

В този сми­съл, констатациите за обратното в РА, съдът намира, че се обориха от К. с надлежни доказателства и доказателствени средства.

         Изложеното в своята съвкупност обосновава изводът на настоящата инс­тан­ция на съда, че към получените приходи през 2014 г. от Е.К., следва да се прибавят и сумите, предоставени в заем в съответните размери от: С.П.- 16 500 лв.;  И.К.- 10 000 лв.;   Б.Р.– 10 000 лв.; М.И. – 30 000 лв. и М. К.а – У. – 21 000 лв. за нуждите на лицето, поради което следва де се приеме, че неправилно е незаконосъобразно органите по приходите са изключили тази сума от паричния му поток за процесния период – 2014 г.

         На следващо място, дали К. може да докаже или не, произхода на предоставените по договор за заем парични средства, е обстоятелство, което в никакъв случай не може да рефлектира негативно върху правната сфера на ревизираното лице. Ако органите по приходите са считали, че посочените по-горе лица не са били в състояние да докажат произхода на предоставените парични средства, са имали и имат законоустановена възможност да инициират извършване на съответните проверки, а не да вменяват тези задължения на жалбоподателя чрез непризнаване на получените от негова страна парични средства. Не се споделят съображенията на ревизиращите в тази насока, че договорите не са нотариално заверени и по тях липсват уговорени обезпечения /лихви/. Така С.П.макар и да не е представила договор за заем пред органите по приходите, паричните средства са върнати по банков път; за И.К.- макар и да не е открит на декларирания от него адрес, по отношение на него, РЛ е представило извлечения от банкова сметка; - *** – лицето е дало писмени обяснения, представило е копие на договор за заем, ППП и частично извлечение от банкова сметка, *** размер на 10 000 лв. на 29.09.2014 г. Що се отнася до заемите предоставени от М.И. и от М. К.а – У., в РД е посочено, че същите са разполагали с доходи през процесния период, но тук отново се поставя въпросът, че договорите не са нотариално заверени и липсват уговорени лихви по тях.    

         В чл.240 от ЗЗД се посочва, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. При заема се прилага чл.247. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ не притежава материална доказателствена сила, като неговата доказателствена сила е формална. За да се докаже наличието на едно такова облигационно правоотношение, в хода на ревизионното производство следва да се имат в предвид разпоредбите на ДОПК, респективно ГПК за неуредените случаи. Съгласно чл.49 от ДОПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс, като в чл.57 от ДОПК са предвидени случаите при които е допустимо с писмени обяснения да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. В чл. 57 ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. В случая са налице писмени договора, които без никакво съмнение съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства, налагат да се приеме, че на посочените в тях дати, лицата са сключили с  Е.К.. договори за паричен заем, за съответно посочените суми.

         В хода на ревизионното производство, макар и да не са открити всички лица, предоставили заемите, повечето от тях, в дадени писмени обяснения са потвърдили, че са предоставили реално паричните средства, като са предоставили и обяснения свързани с произхода на средствата. Следва да се има в предвид, че нито специалния закон във връзка с приложението на който е извършена ревизията – ЗДДФЛ, нито пък друг нормативен акт изискват, съставянето на някакъв нарочен документ за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя. Такова изискване, няма установено в нормативен акт, поради което, установяването на тези факти - реалното предаване на паричната сума по договорите за заем е напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на третите лица заемодатели, доколкото в случая несъмнено става реч за - установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ, по смисъла на чл.57 ал.2 т.2 предл. последно от ДОПК. Също така, в хода на ревизионното производство Е.К. също е давал писмени обяснения, в които е декларирал, че посочените парични суми са реално получени от него и, че те са предоставени от лицата посочени в договорите.

Събраните в хода на производството доказателства и тяхната съвкупна преценка, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, налагат извода, че в конкретния казус следва да се приеме за установено, че Е.К. е получил през 2014 г. парични заеми от лицата: С.П.- 16 500 лв.;  И.К.- 10 000 лв.;   Б.Р.– 10 000 лв.; М.И. – 30 000 лв. и М. К.а – У. – 21 000 лв., като сумите по тях са били предоставяни на фондация „ЦУРОН“ през процесната 2014 г.

Произходът на въпросните парични средства е установен по отношение на техния притежател Е.К. - те са придобити по силата на сключените от него договори за парични заеми, което се установява, както от представените писмени договори, така и от депозираните писмени обяснения от третите лица заемодатели и от ревизираното лице. Данните, съдържащи се в тези доказателства по никакъв начин не се опровергават от останалите доказателства събрани в хода на производството, като данни и доказателства които да налагат друг извод, не се констатират по делото.

         Впрочем в тази насока е необходимо да се отбележи, че ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, в никакъв случай не е производство, в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв формален повод, за да определят във всеки случай допълнителни задължения за данъци на съответния правен субект. В конкретния казус е сторено именно това. Очевидно подходът на приходната администрация, който в никакъв случай не следва да бъде толериран, изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Ако такава преценка бе направена, несъмнено органите по приходите биха стигнали до различни от съдържащите се в РА правни изводи, като в подкрепа на горното е ССчЕ, която подборно, точно и систематично е представила информацията относно доходите на всеки от заемодателите.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че обсъжданите суми в сочените размери са получени от жалбоподателя от Е.К. по договори за заем през 2014 г.

Изложеното, в съвкупността му с приетото по делото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира из­цяло като компетентно дадено, съответно на събрания по делото доказателствен материал и неоспорено във фактическите си констатации и дадени експертни изво­ди от страните в процеса, е достатъчно да се приеме, че за процесния пе­риод не е на лице “недостиг” на парични средства за физическото лице Е.К., поради което и неправилно и незаконосъобразно приходната администрация е приела за доказано основанието по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК и е преминала към осо­бения режим за облагане по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.

Доказателствената тежест бе изрично разпределена в хода на процеса и с нея ревизиращите органи не се справиха – напротив от събраните по делото дока­зателства се опровергаха напълно сторените изводите от фактическа и правна страна, довели до определяне на процесните данъчни задължения за данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ.

В този смисъл в тази му част РА като неправилен и незаконосъобразен под­ле­жи на отмяна.

         Относно задълженията за здравноосигурителни вноски за 2014 г.

Размерът на задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО за процесния ревизиран пе­риод е функция на данъчните основи определени за нуждите за облагане със съот­ветния данък по чл.48 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Каза се по-горе, съдът не установи да са налице основанията за начисляване на допълнителни за­дължения за данъци по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г., поради което и, не са налице основания за допълнително начислени задължения за ЗОВ за реви­зирания период.

Тези съображения налагат извод за незаконосъобразност и в частта за опреде­лени здравноосигурителни вноски за 2014 г., поради което РА, като неправилен и незаконосъобразен в частта за определени задължения за 2014 г. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и здравноосигурителни вноски, ведно с определените лихви, следва да бъде отменен.

При очерталия се изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя, които се констатираха в размер на 1 100 лева, съобразно представените списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за сторени такива по делото.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, IX състав,

 

                                             Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Е.С.К., ЕГН **********,*** – Е.К.“ със седалище и адрес на управление: гр. Неделино, ул. „Кочо Честименски“ № 5Б, ревизионен акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт № П - 16002117191115-003-001 от 13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдени с Решение № 31 от 22.01.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта за определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119,22 лв. и лихви 3 340,54 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2014 г. в размер на 1 644,21 лв. – главница и 418,66 лв. лихва.

ОСЪЖДА НАП да заплати на Е.С.К., ЕГН **********,*** – Е.К.“ със седалище и адрес на управление: гр. Неделино, ул. „Кочо Честименски“ № 5Б, сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: