Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094 06.04.2022г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
двадесет и девети март две
хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско
дело №1** по описа за две хиляди двадесет и първа година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищецът С.П.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.Р.М., моли съда да осъди
ответника ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, с адрес:
гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, да му заплати по сметка **********************при „**** ****“ АД, на която е титуляр, сумата от
150 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял и
търпи във връзка със смъртта на майка си М.И.Т., настъпила на **.**.**г.,
вследствие усложнение от получените тежки наранявания на долни и горни крайници,
понесени при птп от **.**.**г., състояло се в ****,
когато водачът на автобус „**** ****“ с рег.№ ** **** **, собственост на
„Хеброс бус“ АД, застрахован към датата на птп за риска ГО при ответното дружество по полица **/**/************, валидна за периода 06.10.17г.-05.10.18г., без да
се увери има ли слизащи пътници, затворил преждевременно вратите на автобуса и
потеглил, в резултат на което затиснал напускащата го пътничка М.Т., като за
причиняване на смъртта и по непредпазливост бил признат за виновен с влязла в
сила на 26.06.20г. присъда по нохд №509/20г. на ПОС, ведно
със законната лихва от 01.07.20г. до датата на плащане на обезщетението, тъй
като, макар да отправил до ответника с молба вх.№4317/01.07.20г. искане за
определяне и изплащане на обезщетение, в предвидения от закона срок ответникът
нито определил, нито му изплатил такова.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№271511/02.04.21г. /виж на
л.24-л.27/, с който е взел становище, че предявеният иск е допустим, но е
изцяло неоснователен.
Не е оспорил наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка ГО на
автомобилистите между дружеството и собственика на автобус с рег.№** **** **,
към датата на птп- **.**.**г.
Оспорил е описания от
ищеца механизъм на птп и конкретно- за настъпване на птп вина да има само водачът на автобуса, като е навел в
тази връзка възражението, че покойната М.Т. е съпричинила
смъртта си при принос от 50%, като към момента на птп
е нарушила редица разпоредби на ЗДвП, които той ще конкретизира след изясняване
на механизма на птп, както и защото е имала
съпътстващи здравословни проблеми, допринесли за настъпване на инцидента-
двигателни проблеми с крайниците, намалени слух и зрение, възрастови психически
и/или физически отклонения, наличието, естеството и степента на тежест на които
ще уточни допълнително, след събиране на необходимия за целта доказателствен материал.
Повдигнал е и възражение
за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост, във
връзка с което не е навел конкретни фактически твърдения, а само се е позовал
на критерии, относими към преценката за справедливия
размер /съдебна практика, социално-икономическа конюнктура, лимит на
застрахователното обезщетение – все към датата на настъпване на птп.
Оспорил е наличието на
причинна връзка между твърдяните от ищеца като
претърпени вреди и птп, тъй като липсвали доказателства
в тази връзка.
Оспорил е да дължи и
законна лихва от 01.07.20г., както поради неоснователност на главната
претенция, така и защото според него такава се следва най-рано от 02.10.20г.,
съгласно разпоредбата на чл.497,ал.1 във вр. с
чл.496,ал.1 от КЗ.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба с вх.№273592/26.06.21г. /виж на л.45-л.53/,
като е посочил, че счита оспорванията на ответника
относно неизяснен механизъм на птп, липса на причинна
връзка между неимуществените вреди и птп, както и
възраженията му за съпричиняване и за прекомерност на
търсеното обезщетение за неоснователни, поради което поддържа изцяло подадената
искова молба.
Моли, предвид наличието на
подадено до ответника уведомление за настъпване на застрахователно събитие от
дата 23.07.18г., която е по-ранна от претенцията му от 01.07.20г., да се
допусне изменение по отношение на искането му за присъждане на законна лихва
върху търсеното обезщетение, което да се счита от 23.07.18г., а не от
01.07.20г., а ако това искане не се уважи, то тогава съдът да присъди законната
лихва от 01.07.20г.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба с
вх.№276217/01.06.21г. /виж на л.60-л.61/, с който е заявил, че поддържа всички
повдигнати с отговора си оспорвания, възражения и искания.
Ищецът пледира по същество
за уважаване на иска му изцяло с присъждане на разноските в производството по
списъка, представен в с.з. от 29.03.22г. /л.765/. Развива съображения и с писмени бележки
вх.№263768/06.04.22г.
Ответникът пледира с молба
вх.№263317/28.03.22г. /л.743/ за отхвърляне на иска изцяло с присъждане на разноските по списъка, приложен към същата молба
/л.744/.
Съдът, като взе предвид
установените в производството факти намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е изцяло
основателен и следва да се уважи, с присъждане на законна лихва върху търсеното
обезщетение, считано от 01.07.20г., а
не от 23.07.18г. или от 02.10.20г., при следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърдените от ищеца факти,
на които е основал иска си, го поставят в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ и го
правят допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на
страните, като е спазено и изискването на чл.498,ал.3 от КЗ преди завеждане на
съдебната претенция да се отправи претенция за плащане на обезщетение до
застрахователя, което е сторено с молба от 01.07.20г., а искът е заведен на
04.03.21г., след изтичане на срока по чл.496,ал.1 от КЗ /виж претенцията на
л.16-л.18 и щемпела върху исковата молба на л.2/.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 26.10.21г.
съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на
страните с Определение №261010/03.06.21г., с което е очертал релевантните за
иска и за възраженията факти и е разпределил тежестта за доказването им между
страните /виж определението по чл.374 от ГПК на л.63-л.66 и протокола от с.з.
на л.152-л.156/.
2.Установи се в
производството от фактическа страна, че:
С влязла в сила на
26.06.20г. Присъда №37/10.06.20г. по НОХД №509/2020г. на ПОС Р.Р.Р., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **.**.**г.,
в гр.****, в северното платно за движение на ***“, пред №***, при управление на
мпс- автобус „Ирисбус Сителис“ с рег.№** **** ** е нарушил правилата за движение
на чл.68,ал.2 и чл.132,т.3 от ЗДвП, изискващи от водача на пътно превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници да осигурява
възможност за безопасно качване и слизане на пътниците и при превоз на пътници
водачът да затваря вратите на автобуса преди потеглянето и да не ги отваря по
време на движение, вследствие което по непредпазливост е причинил смъртта на М.И.Т.,
ЕГН **********, настъпила на **.**.**г., поради което, на основание НК, му е наложено
наказание по НК /виж присъдата на л.12-л.13 и съобщението за смърт на л.9/.
Починалата на **.**.**г. като
вдовица М.Т. е оставила за свои наследници сина си С.Т. и дъщеря си Д.А./виж
удостоверение за наследници на л.11/.
Към **.**.**г., рискът
ЗЗГОА за автобус с рег.№ ** **** ** е бил застрахован при ЗД „Евроинс“ АД /виж данните от регистъра на ГФ на л.15 и
изричното признание на този факт от ответника, с отговора на исковата молба/.
В с.з. от 26.10.21г. са
събрани показанията на св.В.Х., без родство, приятел на ищеца, допуснат му за
установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди, съгласно които /виж
на л.154гръб-л.156лице/:
С.Т. имал преживе чудесни отношения с майка си и бил обгрижван от нея винаги с най-голяма любов като малко дете,
което е страшно много желано и гледано буквално на ръце- чакала в младежките си
години С. до 4ч. сутринта да се върнат от дискотека, да им сложи да ядат и да
пита искат ли нещо друго. През 1993г.-1996г. семейството преживяло тежка криза,
свързана със загуба на по-голяма част от бизнеса на бащата на С., а
впоследствие и на негово заболяване, довело до последователна ампутация и на
двата му крака, поради което С. се превърнал, и майка му най-вече, в глава на
семейството, като тя не давала косъм да падне на главата му и нищо лошо да се
каже за него, и връзката им била изключително силна, каквато много рядко се
случва. С. бил много загрижен и грижовен син. Правел основни ремонти, смяна на
дограми, нови телевизори, климатици, просто нищо да
не липсва у тях. За него семейството било над всичко. Майка му също била
изключително грижовна към сина си.
Един ден през юни С.,
който по това време бил извън пределите на страната, се обадил на приятеля си
да му каже, че един рейс е прегазил майка му, тъй че, ако може, ако има нужда
от нещо, да помогне и на сестра му по специално, защото, откакто С. отсъствал,
той нееднократно бил в помощ на семейството и конкретно на покойната му майка.
Няколко дни по-късно С. се върнал за няколко дни и започнал да полага грижи за
майка си, като дори тези чести пътувания и тези чести грижи провалили годежа и
сватбата му с едно момиче от ***. С. се върнал от *** и започнал да се грижи
постоянно за майка му в болницата, тъй като тя постоянно била в болница и така
и не излезнала от болницата, въпреки че все казвали
„спокойно, оправя се, всичко е точно“, че С. казвал, че се оправя ситуацията. В
този период С. не бил на себе си – никога не го били виждали в такова състояние
на изнервеност и на самозаключване,
а преди това той бил най-спокойният човек на света, бил пословичен със
спокойствието си и често в компанията им казвали, че ако светът пада, той само
леко ще се отдръпне.
После, в края на август, С.
отново заминал за ***, тъй като се създали проблеми с приятелката му и бил там
на фаталния ден, в който се обадил на приятеля си да каже, че майка му е
починала. С. изпаднал в такова състояние, че не дошъл на погребението на майка
си, а когато св.Х. го упраквал, му отговорил, че иска
да я запази в спомена си такава, каквато е била, като светица, тъй като за него
тя е всичко и не може да я прежали. А майката, по мнение на св.Х., въпреки
своите ** години, била жена със замах, винаги направена и с прическа, с високо
самочувствие, което винаги доменстрирала- все пак
била бивш ***. С. си дошъл няколко дни преди 40-дни на майка му, за да
организират същите, и останал някъде до първи юни на следващата година. Толкова
се бил затворил в себе си, че и след като минал помена в продължение на четири
седмици не се обаждал на св.Х., нито му вдигал телефона, когато той го търсел,
и стигнал до там, че една вечер му се обадил да го пита дали вижда
извънземното, което е западната им тераса. Св.Х. успял да го накара все пак да
отиде на базата, в която развива бизнеса си, и така имал преки впечатления как
в рамките на около 6 месеца С. загубил около 25-30кг от теглото си. Отказвал да
яде, отказвал всякакви веселия, компании и контакти, а когато му заговорили за
психолог им казал да не му се месят, защото, ако човек не си помогне сам, няма
как да му се помогне.
След тези около шест
месеца отишъл да работи в ***, където вземал смени нон
стоп и така до около Коледа, когато се похвалил, че има нова приятелка и вече
може би под нейното въздействие се върнал стария С., който св.Х. познава-
започнали да го интересуват нещата от живота, както преди да се случат тези
трагични неща, очаквал да стане баща.
Във връзка с възражението
на ответника за съпричиняване на птп
и на смъртта от М.Т., и оспорването от ищеца на фактите, на които това
възражение е основано от ответника, се събраха:
медицинска документация на
М.Т., представена по искане на ответника от личния и лекар по заведеното пред
ПОС т.д. №203/20г. с ищец дъщерята на М.Т., изискана въз основа Разпореждане
№260237/23.01.22г. /виж : писмо вх.№260993 на л.718; документите на л.
719-л.741, същи и на: л.29-л.**, приложени от ответника към отговора му
незаверени като верни с оригинала; на л.74-л.87- със заверка за вярност с
оригинала, след дадено му от съда указание да извърши такава с определението по
чл.374 от ГПК; за други факти във връзка с предисторията на събирането им по
този начин-искане на ищеца и определение на съда в с.з. от 26.10.21г. за
вменяване на ответника в задължение да представи документите в оригинал; молба
на ответника на л.166 и разпореждането на съда, материализирано върху същата
молба; съдебното удостоверение на л.171; молбата на ответника на л.691-л.692 и
приложенията на л.693-л.694; мотиви и определение на съда в с.з. от 18.01.22г.
на л.703лице и гръб; разпореждането на съда от 23.01.22г. на л.710/;
медицинската документация
по истории на заболявания №№37975, 50397 и 51811- всички от ****г., касаещи
престоите на М.Т. в болнично заведение след датата на птп
и до смъртта и, представени от ищеца /л.208-л.688/;
документи от наказателното
дело, с които ответникът се е снабдил въз основа издадено му от съда
удостоверение, след като на искането на този състав да му се изпрати за
прилагане нохд №509/20 на ПОС е получен отговор, че то
вече е било изпратено за послужване по друго дело на ПОС /виж: документите на
л.112-л.150; отговора на искането на съда на л.69, определението на съда на
л.70; молбата на ответника на л.111/;
показанията на св.Р.Р., допуснат на ответника /виж протокола от с.з. на
18.01.22г. в частта на л.701лице-л.702гръб/;
показанията на св.А., допусната
на ищеца, негова сестра /виж протокола от с.з. на 18.01.22г. в частта на
л.703лице/;
заключение на СМЕ,
изготвена от вещо лице А. /виж заключението на л. 186-л.206 и отговорите в с.з.
от 18.01.22г. на л.700лице и гръб/;
заключение на АТЕ, изготвено
от в.л. С.М. /виж заключението на л.746-л.763/.
Съвкупната преценка на
описания по-горе доказателствен материал сочи, че:
Противно на субективната
преценка на св.А., че преди птп майка и нямала
никакви съществени болести, а била в много добро здравословно състояние,
изключително запазена и като в деня на инцидента отивала в болницата да и се
вземе кръвна картина профилактично, защото, като повечето хора на нейната
възраст, просто обичала да се изследва, събраната медицинска документация на М.Т.
и изготвено въз основа на нея заключение на СМЕ сочи, че М.Т. е страдала от
множество заболявания- атеросклероза, исхемична
болест на сърцето микроваскуларна форма, дилатация на възходящата аорта, склеротични изменения на аортната клапа, артериална хипертония ІІ-ІІІст,
хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, мозъчно-съдова болест, проявена с вертижен
синдром, желязодефицитна анемия, голяма хиатална херния с рефлукс- езофагит втора степен, дивертикули
на сигма /огнищна слабост
на чревната стена, с изпъкване на чревната стена, в един от фрагментите на
дебелото черво/ и хемороиди, коксартроза и гонартроза, лумбална дископатия, общо затлъстяване и подагра. Въпреки това, към
датата на птп описаните заболявания са били
компенсирани, вследствие на поддържаща терапия /виж в.1 на л.205/.
В медицинската
документация на М.Т. липсват анамнестични данни за
кръвозагуба от хемороиди или от гениталната система, а установената при нея от 2016г. средно тежка желязодефицитна анемия, при наличните данни за обективизиран рефлукс- езофагит, най-веоятно се дължи на
хроничен гастрит, като причина за нарушеното усвояване на желязо в горните
отдели на храносмилателната система /т.2 от заключението на СМЕ-л.205/.
В епикризата
от последния болничен престой на М.Т. в УМБАЛ „**.*****“, при който е настъпила
и смъртта и, действително са закрепени обективни данни в карето за общия и
специализиран статус на пациента, че превръзката е зацапана и миришеща /виж на
л. 570/, но причината за това не е занемарена и некачествена медицинска помощ,
оказана и в здравното заведение по време на престоя- несменяни превръзки, а
обстоятелството, че за последните две седмици до смъртта си М.Т. е претърпяла 4 оперативни интервенции на
крака, като лошата миризма се дължи на тъканните некрози и на възпалителния процес в раната, която се е
оказала входна врата за болестотворните
микроорганизми, причинили сепсиса, от който, като пряко следствие на травмата
от птп, в крайна сметка М.Т. е починала, без
придружаващите заболявания, от които е страдала, да са допринесли с нещо за
смъртта и, и като лечението, което и е проведено, за целия период от датата на птп до смъртта и, въпреки леталния изход, е било правилно и
изцяло отговарящо на изискванията на добрата медицинска практика, като същото
би могло да доведе до спасяване на живота на пострадалата, ако тя бе приела
предложената и аргументирано от лекарски консилиум още на 09.07.18г. **** /виж
в.3, в.4 и в.5 на л.205-л.206/.
Пак противно на казаното
от св.А., която е явно заинтересувана не само поради близкото си родство с
ищеца по делото, а и като ищец в производството по т.д. №203/20г. на ПОС по
предявен иск за присъждане на неимуществени вреди в нейна полза, вследствие на
същото събитие, щото майка и нямала никакви проблеми с крайниците, както и че
нямала никакви проблеми със зрението и виждала нормално, са данните от
анамнези, снети от самата М.Т. при извършени и медицински прегледи в годините
преди птп, като : при прегледи от 04.01.18г.,
10.05.17г. и 20.01.17г. се е оплаквала от болезнени движения в тазобедрените
стави и изпитвана болка както при движение, така и в покой, а също и от нощна
болка в лявата колянна става /л.30гръб, л.39лице и гръб/;
при прегледи от 09.08.17г., 11.09.17г., 02.08.17г., 01.08.17г. се е оплаквала
от намалено зрение, сълзотечение и болки в очни
ябълки, и оток и болки в десен глезен с болезнени движения /л.32лице и гръб и
л.33лице и гръб/; при преглед от 19.12.16г. се е оплаквала от скованост,
нарушена координация на четирите крайника, снижена памет и дезориентираност
/л.34гръб/; при преглед от 24.11.16г. се е оплаквала от оток и болка в лява подбедрица и вътрешна част на бедрото /л.35лице/; при
прегледи от 09.11.16г. и 20.10.14г. се е оплаквала от болка в кръста при ходене и навеждане, болка в
двете тазобедрени стави и болки в лява глезенна
става /л.35гръб, л.**лице/; през 2016г.
е била и на болнично лечение по повод оплакванията от силни болки по механичен
тип в двете тазобедрени стави /л.38/.
Въпреки горното, не се
установи тези проблеми със зрението, крайниците и дезориентираността, които М.Т.
е имала, да са довели до съпричиняване на птп, доколкото св.Р. е посочил, че е видял само един човек,
който слиза на тази спирка, и не е видял нито къде точно в автобуса е стояла
пострадалата, нито точно какво е било поведението и преди да слезне на същата спирка, а е разбрал за станалото едва
когато след потеглянето на автобуса чул трополенето, загледал се в огледалото,
видял падналата жена и спрял моментално. Показанията му, щото пострадалата
най-вероятно е скочила да слиза в последния момент, когато той затварял вратите,
и че така се е стигнало до захващане на полата или роклята и и нейното
завличане от автобуса, тъй като вратите имат блокажи и той няма как да тръгне с
отворени врати, но когато има захванато нещо тънко от вратата, блокажът на
вратите не действа, не се ценят в частта относно скачането на пътничката за
слизане в последния момент преди затваряне на вратите и потеглянето на
автобуса, както защото са плод на направено от св.Р. предположение, а не
възприет от него факт, така и защото сам е посочил, че жената е била възрастна,
който установен в производството факт, взет предвид ведно с проблемите с
крайниците, които М.Т. е имала, изключва възможността тя да предприеме
описаното вероятно според него поведение по скачане през вратата в последния
момент преди затварянето и. Освен това, те са опровергани от установеното с
приетото заключение на АТЕ, щото пострадалата М.Т. е била прегазена от задното
дясно колело на автобуса чрез еднократно преминаване на същото върху тялото и,
като основната причина за това е потеглянето на водача преди вратите на
автобуса да са напълно затворени и в момент, когато пътничката е слизала през
втората врата на автобуса, преди да завърши слизането си и да успее да се
отдалечи от вратата на автобуса, а вместо това- като е паднала при потеглянето
на автобуса в близост до дясната му страна и така е била прегазена от дясното
му задно колело, въпреки че водачът е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, като изчака пълното слизане и отдалечаване на
пътничката от автобуса, и като е имал видимост към крилата на вратата, от която
пътничката е слизала, от мястото си, ако и св.Р. да е посочил затруднена такава
видимост, поради поредицата от стъкла по хода на погледа му.
3.При тези установени в производството факти,
съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
3.1. Предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ е основателен.
Съгласно цитираната разпоредба, в
хипотезата на която съдът е приел с доклада по делото да е предявения иск,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
В конкретния случай съдът стигна до
извода за основателност на предявения иск въз основа на установените в
производството факти, че:
Смъртта на М.Т. е настъпила вследствие
на използване на мпс и причиняването на смъртта и от
водача на мпс Р.Р. е
основание по българското законодателство за ангажиране на гражданската му
отговорност за обезщетяване на вредите, причинени при осъществения от него деликт, включително неимуществените вреди вследствие на
смърт, с което са изпълнени предпоставките на чл.477,ал.1 и чл.493,ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД;
Р.Р. има
качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, като лице,
което е извършвало фактически действия по управлението на застрахованото при
ответника мпс, при липса на навеждани от ответника
доводи ползването на мпс от водача да е лишено в
случая от законно основание, а ответникът има качеството на застраховател за риска
задължителна застраховка ГО на автомобилстите за
управляваното от този водач мпс към датата на птп, както сам е признал, с което са изпълнени
предпоставките на чл.432,ал.1 във вр. с 493,ал.1,т.1
от КЗ, за покриване от застрахователя на отговорността на застрахования към
трети лица, вследствие използване на застрахованото при него мпс;
Ищецът има качеството на увредено
лице по смисъла на чл.4**,ал.2 от КЗ, защото, като син на починалата М.Т. има
право на обезщетение за вредите, причинени от мпс,
каквото му е признато с т.2 от р.ІІІ на ППВС №4/25.05.1961г., и установи в
производството да е претърпял реално вследствие на смъртта и неимуществени
вреди.
По този начин са осъществени всички
необходими предпоставки за признаване основателността на предявения от него иск,
които го правят надлежно активно материално правно легитимиран да търси претендираното обезщетение от ответника, както и които
правят последния надлежно пасивно материално правно легитимиран да отговаря по
предявения срещу него от ищеца иск.
3.2. По въпроса за справедливия
размер на обезщетението.
Този въпрос е спорен между страните,
като ответникът счита, че търсеното от ищеца обезщетение от 150000лв. е прекомерно, а
ищецът го счита за изцяло съобразено с принципа за справедливост, съобразно
който, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът следва да го определи.
По този спорен въпрос съдът намери,
че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди не е прекомерно, както ответникът счита, а е справедливо, с
оглед принципа, установен от чл.52 от ЗЗД, при следните съображения:
За
определяне справедливия размер на обезщетението, следващо се на ищеца, съдът
съобрази общо установените от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД
критерии, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано
със съвкупната преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се
определи размер, който най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените
от тях вреди, но също тъй да е адекватен на обществено-икономическите условия и
стандарта на живот към датата на определянето му, тъй че да не се стигне до
противоречие с другия основен принцип на правото - за недопускане на
неоснователно обогатяване, като се вземат предвид обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта, възрастта на пострадалия, степента на родство между него и
лицата, които претендират обезщетение, действителните съществували помежду им
отношения, силата, интензивността и продължителността на негативните последици
от случилото се за търсещите обезщетение лица, други относими
към преценката фактори.
В този конкретен
случай, съдът взе предвид, че:
В скалата на
ценности животът е най-ценно благо, тъй че загубата му, макар и да не може да
бъде никога компенсирана с пари, следва да намери достойно обезщетяване, когато
такова се дължи, съпоставимо на тази най-висока ценност.
Починалата
вследствие на птп М.Т. е била към датата на птп, довело до смъртта и, на ** години, т.е., при средна очаквана
продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, която
съгласно официалните данни на сайта на НСИ, за периода 2017г.-2019г., е за
жените от **.*г., е почти била достигнала до същата и макар състоянието и да е
било компенсирано в резултат на провеждано от нея лечение, е боледувала от
множество заболявания, включително в последните няколко години преди птп, което в съвкупност би следвало да направи евентуалната
и смърт до известна степен очаквана за близките и, в сравнение със случаи на
смърт след птп, при които пострадалото лице е в млада
възраст и не страда от никакви заболявания.
Ищецът, макар да е
бил към датата на смъртта на майка му в зряла възраст- на **г., както се
установи, все още е нямал собствено семейство, а и майката е била към този
момент единствен останал родител, защото е починала като вдовица, поради което
загубата и е била за него по-тежка отколкото в случаи, при които единият от
родителите остава жив след смъртта на другия.
Между ищеца и
покойната му майка, преживе е имало изключително
силна връзка на обич и привързаност, която, налична изначално, е била още
повече засилена след трагедията в
семейството, свързана с бащата, тъй като те двамата носели тежестта по обгрижването му, и е била запазена въпреки обстоятелството,
че ищецът в един неустановен конкретно момент е напуснал страната и е отишъл да
работи в чужбина, доколкото се установи, че той се е грижел семейството му да
има всичко и след заминаването си за работа извън там.
Смъртта на майка
му се е отразила изключително тежко на ищеца, като неприемането и е станало
причина дори да не присъства на погребението и, за да я запази в паметта си
като жива, а впоследствие му е било необходимо време от почти две-****, в които
да успее със собствени сили да възстанови равновесието си и интереса си към
обикновените неща от живота, преминавайки през период на изтощителна работа,
като средство за забрава.
Претендираното обезщетение е в границите на присъжданото от
съдилищата като обезщетение за неимуществени вреди на лица от най-близкия
родствен кръг, макар и за конкретните случаи същото да варира в един много
широк диапазон, като за целта съдът ще се позове на:
Собственото си
разбиране в тази връзка, застъпено с решенията, които е постановил по искове по
чл.432,ал.1 от КЗ, за събития настъпили през 2016, 2017г. и ****г., при които е
присъдил като справедливо обезщетение на съпрузи, деца или родители такова в
размер на 150000лв., а когато е присъдил 130000лв., то е било само защото
страната е посочила сама това претендирано
обезщетение като справедливо и искането и се е простирало до неговия размер
/конкретно: по т.д. №1/18г., по т.д. №279/18г., по т.д. №29/20г., по т.д.
№563/20г./.
Недопуснатото с Определение
№60619/15.11.21г. по т.д. №239/2021г. на І т.о. на ВКС до касационно обжалване
по въпросите, свързани с определения като справедлив размер на обезщетението,
Решение №11564/06.07.20г. по в.гр.д. №3572/2019г. на САС, с което е частично
отменено и частично потвърдено Решение №3075/25.04.19г. по гр.д. №2510/17г. на
СГС, като при претинции за обезщетение от 250000лв.,
първата инстанция е намерила за справедлив и присъдила обезщетение от
150000лв., а въззивната е счела за такъв размера от
120000лв., като събитието е от юни на 2016г.;
Недопуснато с Определение № 632 от 11.12.2020 г. на
ВКС по т. д. № 225/2020 г., I т. о. на ВКС до касационно обжалване Решение
№261/31.10.19г. на ВтАС по в.т.д. №217/2019г., в
атакуваната негова отхвърлителна част по преки искове на увредени лица срещу застраховател, един от които съпруг, като в това
производство, при претендирани обезщетения от по
180000лв., при присъдени от първата инстанция по 150000лв., въззивната
инстанция е намерила за справедлив размер от 120000лв., като събитието е от
януари 2016г.,
а в случая събитието е от
две години по-късно и стандартът на живот се е повишил.
М.Т. е починала при птп от
****г., като до приключване на устните състезания
по делото през 2022г. са изминали повече от ****, в които е настъпила и съществена промяна в социално - икономически план, доколкото кризата вследствие пандемията Ковид 19 е всеобхватна и не засяга само
здравето на населението, а ограничителните мерки, свързани с необходимостта от защита и предотвратяване на заболеваемостта, водят според анализаторите
и до тежки икономически последици- затваряне на предприятия,
загуба на доходи, намаляване възможностите за реализира на такива,
скок в цените на редица основни
стоки и услуги.
При комплексната
преценка на горните обстоятелства съдът счете, че претендираното
от ищеца обезщетение в размер от 150000лв. не е прекомерно, както ответникът възразява,
а отговаря на принципа на справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД.
3.3.По спорния между страните въпрос съпричинила
ли е птп и смъртта си М.Т. и следва ли се поради съпричиняването и намаление на търсеното обезщетение, на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По този въпрос
съдът намери, че възражението на ответника за съпричиняване
на смъртта от пострадалата не се доказа, тъй като никое от събраните от него
доказателства не установи поведение на пострадалата, съпричиняващо
падането и от автобуса и прегазването и от него, нито установи смъртта и да е
настъпила вследствие и/или при принос и на някое от множеството заболявания, от
които е страдала преди птп, а само и единствено
вследствие на сепсиса, причинен от травматичните увреждания при прегазването и.
3.4. При
съобразяване на изводите по т.3.1-т.3.3. от това
решение, съдът намери, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания от ищеца размер на търсеното обезщетение от
150 000лв.
3.5. Основателно
е и следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху търсеното
обезщетение от 01.07.20г., доколкото съгласно чл.493,ал.1,т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования не само за
неимуществените вреди в случай на смърт, а и за лихвите по чл.429,ал.2,т.2- т.е
за лихвите от по-ранната измежду датите на постъпване на застрахователната
претенция на увреденото лице пред него и датата на уведомяването му от
застрахования за настъпване на застрахователно събитие, съставляващо покрит по
сключената застраховка пред него риск.
В конкретния
случай никоя от страните не е сочила дали застрахованато
лице е подало уведомление по чл.430,ал.1,т.2 от КЗ до застрахователя, и се
установи, че претенцията на ищеца до ответника да е постъпила пред последния на
01.07.20г., както ищецът е сочил.
Подадената на
23.07.18г. претенция е такава на самата М.Т., като увредено лице /виж на л.54/,
а не на ищеца, като неин син, поради което, макар да има данни за постъпването
и пред ответника, не съставлява основание за присъждане на законна лихва върху
търсеното от него в лично качество обезщетение, считано от тази дата.
Неоснователно е и
виждането на ответника, щото лихва за забава се дължи на основание чл.497,ал.1
във вр. с чл.496,ал.1 от КЗ, от 02.10.20г., след
изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, доколкото свързаният прочит
на двете цитирани от него разпоредби с тези на чл.493,ал.1,т.1 и т.5 и чл.429,ал.2,т.2,
вр. с ал.1 и ал.3 от КЗ ясно сочи, че когато говори
за застрахователното обезщетение, КЗ включва в него и лихвите за забава по чл.**9,ал.2,т.2
при условията на ал.3.
В частта
за разноските.
Присъждане на разноски претендират и двете страни,
като при пълно уважаване на иска, предявен от ищеца, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само нему, а не и на ответника.
Ищецът претендира по
списъка на разноските си единствено присъждане на адвокатски хонорар за
представлявалия го в процеса адвокат /виж л.765/.
Ищецът е бил представляван
в процеса от адв.М. /виж пълномощно на л.6-л.7/ и има
право на разноски с уважаване на иска му, поради което, на основание чл.38,ал.2
от ЗА на адв.М. се следва присъждане на
възнаграждение, в случай, че ищецът е бил представляван от нея безплатно в
производството. За последното обаче няма данни по делото, доколкото договор за
правна защита и съдействие между него и адв.М., при
условията на безплатното негово представителство в настоящото производство,
така и не е бил представен в производството.
При
искането на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.2
от ЗА, безпредметно става обсъждането на възражението на ответника по чл.78,ал.5
от ГПК за евентуална прекомерност на заплатения от ищеца хонорар за адвокат,
защото твърдения и данни за заплащане на такъв липсват по делото, а в случаите
на чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението на адвоката не може да бъде определено
под минимума по Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по която би било определено и при установяване на факта на
безплатното представителство на ищеца в производството от упълномощения да го
представлява адвокат.
Ищецът е бил освободен от
внос на ДТ и разноски в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,
поради което, с уважаване на иска му, на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС, сумата от общо 6200лв., от които: 6000лв.- държавна
такса от 4% върху уважената изцяло претенция от 150000лв.; 200лв.- заплатен от
бюджета на съда хонорар за вещи лица по въпросите на ищеца, включени в предмета
на допуснатата по делото комплексна експертиза /виж определението на л.66гръб/.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Осъжда на основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на автобус „**** ****“ с рег.№ ** **** ** към **.**.**г. по полица **/**/************, да заплати на С.П.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Р.М., по сметка **********************при „**** ****“ АД, на която ищецът е титуляр, сумата от 150 000- сто и петдесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка със смъртта на майка си М.И.Т., настъпила на **.**.**г., вследствие усложнение от получените тежки наранявания на долни и горни крайници, понесени при птп от **.**.**г., състояло се в ****, причинено от Р.Р.Р., при наличие на влязла в сила присъда по нохд №509/20г. на ПОС, ведно със законната лихва от 01.07.20г. до окончателното плащане.
Осъжда
на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД
„Евроинс“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“Христофор Колумб“№43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 6200- шест хиляди и двеста
лева, от която: 6000лв. - държавна такса върху цената на иска, от внос на която
ищецът е бил освободен в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК;
200лв.- възнаграждение за вещи лица по въпроси на ищеца, включени в предмета на
допусната по делото комплексна експертиза, от внос на които ищецът е бил
освободен в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Оставя без уважение искането на
ищеца за присъждане на разноски в производството, под формата на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за представлявалия го в производството адв.Р.М..
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: